Чуствам се изгубен и не знам какво да правя

[koobecaf]

Здравейте . Не знаех къде да напиша това и как да го озаглавя . Но имам силното желание да го споделя и да получа съвет .

Издападам през определен период в тежки депресии още от малък .През тези т.н. депресивни моменти едно от нещата който най ми липсват е липса на желание за каквото и да е било , амбиция и конкретни мечти и в резултат изпитвам силно съмнение в собствените сили ,угризения и вина към себе си . В резултат на което много пъти съм се отказвал от начинанията и не съм бил последователен и целеустремен въпреки трудностите . 
Преди няколко години едва избутах висше по икономика , но до сега съм работил само в туризма и ресторантьорството т.е. сезонна работа . Дипломирах се и реших да търся работа "по специалността" . Уплаших се от факта ,че дори и да почна ще получавам минималното заплащане поне за първата 1 година и надделя желанието ми да имигрирам . Поех серия от пътувания - Кипър , Гърция и накрая се озовах в Англия Сега работя неквалифицирана работа в магазин , обяснявам на клиентите постоянно едно и също , усмихвам се фалшиво по цял ден и се правя на вежлив .Чуствам се силно неудовлетворен от себе си и не виждам много светло бъдеще ако не променя коренно това което правя.

Усещам ,че трябва да се запиша да уча нещо , но е толкова скъпо в тука в англия образованието ,а и съм на 28 което ме кара да кара да се чуствам "позакъснял в времето да започвам напълно ново направление " и в момента нямам психическите сили да се подготвя за студентски изпити , да започна да уча  и през останалото време да уча за да покривам едвам едвам разходите си . Минава ми мисълта да се прибера в БГ , да започна лечение при психолог/психиатър и евентуално да кандидатствам за нещо с практична насоченост- примерно ИТ . 

 

Как да определя какво искам в живота , с периодична депресия и отсъсвие на желание и амбиции самия аз самия не знам кое е най-добре за мен и как да започна с дългосрочно планиране и определяне на целите   . Подозирам ,че статията ми е не много конкретизирана и детайлна . Опитах се на кратко да обясня чуствата и мислите 

[Диляна Колева]

Иска ми се да засегна няколко ключови момента.

Правя нещо, което не харесвам - когато човек не харесва това което прави, когато то му създава дискомфорт или психологично състояние, с което трябва да се справя, най - естественото нещо на света е да си промени правенето. Това разбира се е нелека задача и е свързана с период на обмисляне и планиране. В това няма нищо лошо, ако планирането е насочено към конкретни стъпки по действителна промяна. Ако това планиране остане само в сферата на мисленето тогава вече то е неефективно. 

 

Относно възрастта за учене, Представи си, че ще живееш 80 години и наложи своите 28 години в този период. Имайки предвид, че едва 9 от тях могат да се нарекат истински твои, в които се предполага, че си вземал свои решения, можем да заключим, че твоят съзнателен живот, сега прохожда. Ако решиш да се довериш на първите 4 години от тези 9, в които си взел някакво решение за образование, мислиш ли, че е разумно и ефективно да заложиш целия си живот на взето решения за професия в тези първи 4 години от твоя съзнателен живот?