Депресия, хипохондрия, паник атаки и още цял букет от личната ми лудост.

[Moq milost]

Здравейте! Поразгледах форума и видях, че сте помогнали на много хора, та решил да се престраша и да потърся помощ от Вас и за моите не малко проблеми.

Аз съм 23 годишен мъж, студент и от 5-6 години страдам от депресия (поне такава диагноза си поставям аз като сравнявам симптомите). Имам също е паник атаки, бая силно изразен комплекс за малоценност и хипохондрия. Всичките неща може имат едно наименование, ама аз съм лаик и не мога да намеря по-добър начин да го обясня.

Още от малък изпитвам страхове. Тогава бяха от извънземни, след това минаха към това, че съм грозноват и как другите възприемат външния ми вид, след това се трансформираха, че имам тумор на мозъка, започнаха паник атаки и така до ден днешен.

Тежкият ми период започна преди 5-6 години. Тогава на мой близък приятел му поставиха тежката диагноза тумор на мозъка. След време от непрестанното висене на компютъра започнах да имам главоболие и в болното ми съзнание свързах диагнозата на моя приятел с болежките в главата ми и изпаднах в тежко състояние, което и да ден днешен не ме е напуснало напълно. Ходих на невролог, жената се отнесе изключително добре с мен, направи ми тестовете, разубеди ме, че нямам причина за притеснение, прави ми ЕЕГ и всичко сочеше, че тежката диагноза, която съм си втълпил е само плод на нестабилната ми психика. Успокоих се след прегледите, но всяко чудо за три дни. След известно време почнах да се съмнявам, дали вярно ми е поставена диагнозата, че всичко ми е наред все пак "Ква е тази завеждаща нервното отделение и как така шми казва, че съм здрав като мен си ме боли глава, все така". След известно време реших да ида при друг невролог. Влизам в кабинета му и му обяснявам ситуацията, как съм ходил и преди на подобен специалист.Този път не случих на човек, дето му се занимаваше с бъдещи пациенти на психиатрите и директно ме отряза, като ми каза, че не съм за този кабинет. Това ме обезкуражи да продължа да досаждам на невролозите.

Продължих си със същия начин на живот и занапред. Висях си на компютъра по цял ден, играех игрички с още 2-3 приятели и лека-полека свикнах с ирационалния страх, че имам злокачествено заболяване. Започнах и да сънувам игрите след време, но тези сънища не бяха кошмари. Не бяха кошмари до един момент. След като играх една хорър игра, вечерта като заспах се събудих след час-два обладан от ужас, който продължи няколко минути. И преди ми се беше случвало 3-4 пъти през година и не го приех на сериозно. Обаче на следващия ден се повтори и на последващия. Не бях наясно със състоянието си и изпаднах в още по-голяма дупка. Майка ми, която е педиатър, реши да ме прати при нейна позната психоложка. Баща ми не му хареса новата ми лудост, все пак бях тормозил родителите си с "тумора", а сега отивах стъпка нагоре. Психоложката ми каза, че имам паник атаки/ паническо разстройство, не помня термина, спомена и за хипохондрията и комплексите ми. След 10-15 сеанса бях значително по-добре, щяхме да почваме борба и със зависимостта ми към компютъра, но след като почувствах подобрение прекъснах. Кошмарите бяха по-слаби, не ме будеха в неистов ужас, пък и не бях готов да кажа НЕ на единствента ми страст-компютърът (също така, дори да правя нещо друго, да не играя на компютъра, например да гледам мач-два или да играя няколко часа карти, вечерта пак сънувам неща свързани с това, което съм правил повечето време през деня). От време-на време имах паник атаки, но всичко свършваше за ден-два и не ме караше да се замисля, уви и с това свикнах.

Реших да кандидатствам в университет в началото на 12 клас. От 1-2 години ситуацията си беше без промяна и имах повече контрол над себе си. Вечер лягах по-малките часове, тъй като паник атаките идваха, ако легна по-рано и така намерих начин да ги преборя. Трудно заспивам и като легна се въртя по час-два сам в тъмното с не много приятните ми мисли. След като влязох мечтаната специалност, открих, че не е това, което си мислех. Възможностите за реализация не са големи и комбинирано с песимизма ми почнах да мисля често и за това. Трябва да се отбележи, че съм и бая мързелив и ако трябва да върша нещо ми тежи на подсъзнателно ниво. Добавих и това ново притеснение.

 По-нататък имах тежък период след като четох за два дена едно книга пак с хорът елементи, но все пак го преодолях, въпреки че и това остави отпечатък върху психиката ми. Всичко беше търпимо до преди 2 месеца. Имах тежка сесия и почнах да уча. Учих вечер след полунощ, защото така помня по-лесно и е по-спокойно. Постепенно ми се измести времето, когато заспивах от 2-3 часа до към 4,30-5,30, посрещах изгрева, но след това спах спокойно по 7-8+ часа. По това време почнах и диета, тъй като реших, че е време да приключа и с наднорменото тегло. На първият тежък изпит ме скъсаха, след това и на следващия. Няма нужда да казвам, че това ми се отрази негативно, но сънят ми се запази пак от ранните часове. След това имах два подредни изпита в два дни, един след друг. Преди изпит не мога да спя, тъй като се притеснявам, а и в комбинация с времето ми на лягане при зори, и така два дена почти не спах и ако спах, беше за 2-3 часа следобед. Това разбута още повече биологичния ми часовник и почнах да заспивам към 7,30 сутринта. След седмица дойде време за поправката на първия изпит и уви аз пак не успях да се справя. Това прекърши нещо в мен, загубих съня си. Не мога да заспивам, спя по 3-4 часа на ден. Така денят след изпита, след като не можах да спя, станах сутринта, като бях спал 2 часа и реших да въведа симптомите си в интернет, да видя какво ще излезе. Гугъл ми изкара Симптом на Морван- http://en.wikipedia.org/wiki/Morvan%27s_syndrome  . Заболяването е едно на милиард, ама човек в моето състояние не вярва на статистиката. Някои от симптомите ги имах-безсъние, а други почнаха да се появяват след като ги прочетох... Хвана ме добрият стар страх и паника и от 3 дни не мога да си ги избия от главата.Опитвам се да вляза в някакъв по-нормален ритъм на съм, от два дена лягам в 12,30- 1 часа, но се въртя в леглото, сам с мислите си, 6-7 часа и накрая я докарвам до паника, след като се сетя за новата ми диагноза, дето сам си сложих. При опит да заспя по рано, започвам да усещам една позната тежест в гърдите, която отдава асоциирам със страх и паник атаки и като се поунеса малко се будя от страх, не много силен, но достатъчен да ме държи буден. И днес ката даже не можах да спя. До едно време, след опит да заспя, станах и ме удари изведнъж неконтролируем ужас, за няколко секунди. Отмина бързо, но ефектът му остана и не могат да се върне към опитите за сън. Това ме накара да потърся помощ тук на първо време.

След това обемисто изложение, въпросите, на които търся отговор, са следните:

1. Да ида ли при специалист относно Синдромът на Морван и да събера очите на докторите с това мое ново откритие? Звучи смешно, но на мен ми е трудно да преодолея мисълта.

2. Да се обърна ли отново към психолог? Даже вече се съмнявам, че може би трябва да ида по-нагоре в йерархията и да се обърна към психиатър.

3. Четох, че депресията се влияе добре от физическа активност. Смятам да почна да спортувам. Надявам се няма да ми се наложи да мина на някакви хапчета. Чувал съм, че предизвикват зависимост, пък и като ги спре човек и проблемите се връщат.

Благодаря предварително за евентуалния отговор.

[Диляна Колева]

След това подробно обяснение, съвета ми е , отиди на психолог, психотерапевт.

Нямаш никакви синдроми, нито депресия, още по - малко рак или други заболявания, ако прочетеш повечето теми тук, ще се откриеш в темите на повече от 100 човека. 

Добре сте започнали с психоложката, щом си имал напредък, просто продължи.