301. Сто пеняза - НБ, държана на 8 май 1927г., София

[Надеждна]

Молитвен наряд за начало: 

 

Псалом 31

 

Беседа: Сто пеняза

 

 Евангелие от Матей 18 

 

Молитвен наряд за край:

 

Аз ще пазя равновесието на моята душа

 

И тъй, казва се в Писанието, че този човек, на когото господарят простил дълга, като излязъл оттам, срещнал едного, който му дължал само сто пенязи, и му казал: плати ми дълга! Плати ми това, което ми дължиш! Този стих е свързан със закона на координирането. Този слуга, комуто господарят простил десет хиляди златни таланти, не бил в състояние да прости на своя длъжник само сто пенязи.

Казвам: ако искате, вие още днес можете да отворите нов лист. Мнозина казват: старата религия е вече проста работа; старата наука е проста работа; старият живот е проста работа; всички стари неща са все прости работи. Питам тогава: коя е новата религия? Новата религия е религия на Истината, религията на новия живот. Тази религия ще внесе свобода, светлина, знание и живот. Който има Истината в себе си, и в чутурата да го турят, да го сгрухат, той пак ще стане. Човекът на Истината не могат да го убият; човекът на Истината във вода не се дави; човекът на Истината огън не го хваща: и сто пъти да го горят на кладата, той пак жив остава. Той се скрива, смалява се. Тъй щото, когато се говори за закона на смирението, ние подразбираме закона на смаляването. Казвате: какво нещо е смирението? То е закон на смаляваме. Човек може толкова много да се смали, че никой да не го види. И после, той може да стане толкова голям, че всички да го видят, но да не могат да го уловят. Като видите такъв голям човек, да ви обхване страх и трепет, да не можете да се приближите при него. Смирението съдържа в себе си и милосърдие. Смиреният човек може да се смалява, да става невидим, но той може и да се увеличава, да стане толкова голям, че погледът на човека да не може да го обхване. Някой казва: много малък станах, много се смалих. – Колко се смали? Като бръмбар стана ли? Ако си станал като бръмбарче, ще трябва да станеш още по-малък, като микроба. След това ще станеш още по-малък, като атом, и най-после ще станеш още по-малък, като йон. Станеш ли като йон, ще можеш да влезеш в главата, в мозъка на някой учен и ще научиш всички тайни в природата, ще научиш, защо се смущаваш. После пък ще научиш изкуството да се увеличаваш, да ставаш голям. Някой казва: да мога да се увелича, че да бръкна в някоя каса. Щом бръкнеш в някоя каса, ти ще станеш видим и ще те уловят. – Искам да науча Истината. – Щом научиш Истината, ти ще се зарадваш.

***

И тъй, обект на Любовта е Истината. Човек не може да люби, докато няма Истината. Ако искате да любите и да ви любят, непременно трябва да имате Истината в себе си. Който люби, той търси Истината. Някой казва: аз любя. Значи, ти търсиш Истината. Друг казва: защо не ме любиш? – Защото нямаш Истината в себе си. Казва се в Писанието: „Възлюбил е Истината в човека." На друго место се казва: „Бог толкова възлюби света, щото пожертва своя единороден син, за да не погине всеки, който вярва в Него. И от този стих се разбира пак същото. Истината у нас, която Бог е възлюбил, това е Любовта. И тъй, повдигнете се, вложете Истината в себе си и не бивайте вече роби на миналото, на вашите деди и прадеди. Стопете на нозете си и кажете: отсега нататък аз ще търся само Истината. Когато намерите Истината, вие ще знаете вече да любите, но и вас ще любят. Тогава и животът ви ще се осмисли и ще се освободите от всички болести и недъзи на миналото. И като говорите в името на Истината, ще престанете да се занимавате с греховете на другите хора. Да се занимавате с греховете и престъпленията на хората в името на Истината, това значи да се цапате. Какво могат да ви интересуват умрели хора? Нека умрелите почиват в гробовете си! Нека богатите почиват в своите богатства! Какво ще ме интересува това, че някой умрял? Или, какво ще ме интересува това, че някой писал нещо невярно за мене? Нека той бъде доволен от това, което е писал. Който има Истината в себе си, той се радва и на малките блага, които Бог му е дал.

 

Сто пеняза

[Слънчева]

Благодаря, чудна беседа!

 

„Но щом излезе този слуга, намери едного от служителите си, който му бе длъжен сто пенязи, улови го, та го давеше и казваше: „Плати ми това, що си ми длъжен." (Матея 18:23)

 

В прочетения стих важни са думите „улови го". Защо го улови? – Защото имаше да му дава. Като се наблюдава, докъде е достигнал съвременният културен свят, вижда се, че неговите морални устои са разколебани. Съвременният свят няма изработена мярка, с която да определя, кое е право и кое не, или кое е идеално и кое не. Вземете, например, съвременните учени и философи говорят за идеал, но запитайте кого и да е от тях, какво нещо е идеал, и те не могат да отговорят положително. Някои от тях могат да ви кажат редица неразбрани неща относно идеала, но какво нещо в същност е самият идеал, няма да засегнат. Попитайте ги, какво нещо е Любовта, и за нея не могат да ви кажат нещо положително. Въпреки това, всички хора говорят за любов. Всички казват, че трябва да се любим, но защо трябва да се любим, и те не могат да отговорят. Някой казва: трябва да обичаме този човек, защото е красив. Не, красотата не може да служи като повод за любов. Други казват: този човек трябва да се обича, защото е богат. И богатството не може да служи като повод за любов. Еди-кой си човек е жизнерадостен, затова трябва да се обича. И това качество на човека не може да служи като повод за любов, Питам тогава: кое може да послужи като повод за любов? В Писанието се казва за Бога: „Възлюбил Си Истината у човека". Следователно, човек не може да бъде обичан, ако Истината не е в него. Значи, само Истината може да послужи като повод за любов. Който може, нека се опита да оспори това твърдение. Питаме: можели да се обича умряло куче, паяк или свиня? Тъй щото, когато се казва, че някой човек се обича за красотата, и това е вярно, защото красотата е външен израз на Истината. Мнозина разглеждат въпроса за красотата, но що се отнася до етиката на красотата, нашето мнение коренно се различава от мнението на съвременните учени. Истинската красота не развращава човека. Красота, която развращава човека и събужда алчност в него, не е красота. Красота, която не събужда истинска любов, не е красота.

 

Съвременните хора говорят за някакви идеали, че трябвало да се слезе при простата маса, при бедните, при страдащите хора и да се работи за тяхното подигане. Така са говорили много философи и писатели, като Толстой и други; така говорят и сега в България много видни мъже и жени, като обясняват, защо е необходимо да се работи всред простата маса. Питам: ако, наистина, бедните, страдащите хора са идеал за съвременното човечество, какво търсят хората из университетите, както и из домовете на изкуствата? Не е ли по-добре, вместо някоя хубава картина, да се изложи ралото на някой български земеделец, една биволска кола, един сноп жито, няколко връзки царевица, или един остен и т.н.? Обаче, същите тези хора идеализират простия народ в ума си, поставят го като идеал в своя живот, но същевременно го наричат маса, тълпа, простаци. Как е възможно от една страна да ги наричат маса, тълпа, а от друга страна да ги идеализират и считат за идеал в живота си? Какъв идеал може да бъде бедният човек? Тези хора, които поставят като идеал в живота си повдигането на бедните, на страдащите, мязат на онзи турчин, който по цял ден ходил с торбата си да обира гяурите. Дето отивал, по няколко пъти на ден се молел, четял всички молитви, дадени от Мохамед, и пред всяка молитва си миел ръцете, но щом му паднало, не се спирал да обере някой гяурин. Като го запитвали, как е възможно да се моли на Бога, да вярва в Мохамед, а същевременно да прави толкова обири, той казвал: да се моля на Бога, това е мой дълг, а да обирам гяурите, това е мой занаят. Той се стараел да примири дълга си към Бога със занаята си да обира, главно гяурите.

 

Сега аз няма да се спирам върху въпроса за бедните и за страдащите, да цитирам, как философите и поетите разглеждат същия въпрос, защото преди всичко в цялата европейска литература аз не съм срещнал досега нито един философ или писател, който да е засегнал този въпрос обстойно и правилно. Дето и да отидете, даже в Индия, и там върху този въпрос няма нищо положително и основно писано. Защо няма нищо положително по този въпрос? – Защото, още на времето си, когато е бил повдигнат, той е бил поверен на просветени хора. Само просветени хора на времето си са работили и познавали този свещен въпрос, вследствие на което те не са счели за нужно да го напишат на книга, но са го написали само в сърцето си. Който е написал този въпрос в сърцето си, той го е занесъл със себе си. Кои са тези същества, които искат да слязат и слизат при бедните и страдащите? Това са онези съвършени същества, които преди милиони години още са завършили своето развитие и са придобили такива грамадни богатства, каквито едва ли фантазията на автора на приказките 1001 нощ може да си представи. Тези същества имат възможност да достигнат до положението на божества, каквито умът на съвременните хора едва ли може да си представи. Тези божества, които се наели да помагат на своите бедни братя, са достигнали такива грамадни богатства, че са решили да слязат на земята, да помагат на бедните, на страдащите хора и заедно с тях да се подвизават. И когато някой поет или певец възпява положението на бедните хора, в същност те са израз на онези възвишени и напреднали в развитието си същества, които очакват с нетърпение момента на своето слизане на земята между тези бедни хора, да видят, какво могат да научат от тях и в какво могат да им помогнат. Всеки народ има по един или по двама от тези същества, изпратени на земята, да работят за бедните и страдащите. Колкото повече са тия същества между хората, толкова по-добре е за тях. Те работят главно за истински бедните, а не за онези бедни, които никому нищо не са дали, а само гледат, как да забогатеят, да си създадат положение, да излъжат този-онзи. Някои от тези бедни отиват в университета да учат, да разработят ума си повече, та да могат лесно да извъртват Истината. И след това ще казват, че тези хора били учени. Тъй щото, при това разбиране на хората, бедните днес не могат да бъдат техен идеал. Защо? - Защото няма съвършени хора, които да работят за тяхното повдигане.

 

И тъй, всеки, който иска да има идеал, трябва да стане съвършен. Който не е съвършен, не може да бъде обичан. Мъжете и жените трябва да изхвърлят от ума си лъжливата идея, че могат да се обичат, без да бъдат съвършени. Докато човек не бъде съвършен, никой не може да го обича. Жената се оплаква, че мъжът й я оставил; мъжът се оплаква, че жената го оставила; майката се оплаква, че дъщеря й я оставила и т.н. Да, докато хората добият възвишен идеал, да жертват всичко, мъжът ще оставя жена си, жената – мъжа си; дъщерята ще оставя майка си, майката – дъщеря си; бащата ще оставя сина си, синът – баща си; господарят ще оставя слугата си, слугата ще оставя господаря си. И след това ще проповядват на хората, че те трябва да обичат отечеството си и да се жертват за него. Ние знаем, защо хората обичат религията, науката, или Бога. Какво значи човек да обича Бога? Да обичате Бога, това подразбира. Той да бъде идеал за вас и да сте готови при всички условия на живота си да жертвате всичко заради Него. Някой има фиктивна идея за Бога и за да се увери в съществуването Му и да Го обикне, той чете философията на Кант, или на друг някакъв учен, да се убеди, че наистина Бог съществува. Че Бог съществува, това е факт, но не е Истина; че слънцето грее, това е факт, но не е Истина; че земята се върти, това е факт, но не е Истина; че вие живеете, това е факт, но не е Истина; че вие мислите, това е факт, но не е Истина; че вие се жените, това е факт, но не е Истина; че вие се изоставяте един-други, това е факт, но не е Истина; че умирате, че се раждате, това са все факти, но не са Истина. Следователно, дето Истината не присъства, там няма любов. Тогава, може ли да се говори за любов там, дето няма Истина? Любовта е първият подтик към Истината. Само Истината може да се люби. Любовта е първият лъч, първият подтик, който прониква в човешката душа. Щом Любовта дойде, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа, и човек става герой в света. Който люби, само той има Истината в себе си; който има Истината, той може вече да бъде обичан. Същото нещо е и в живота. Когото любим някого, ние му придаваме Божествени качества, като казваме, че той е благороден човек, че има такива и такива добродетели и т.н. Докато имаме тази Истина в себе си, и докато виждаме доброто в човека и го държим в ума си, ние го обичаме. Намерим ли, обаче, един малък дефект в него, и любовта ни към него отслабва. Защо не признаем Истината? Защо не обичаме човека такъв, какъвто е? Нека го обичаме с неговите недостатъци, но да обичаме в него Божественото. Бог е възлюбил Истината в човека. Вследствие на това, и в най-лошия човек, при всички времена и условия на неговия живот, все има нещо, което може да се обича. Ако Истината не дойде и не обхване целия свят, тогава и домовете, и обществата, и цялата земя ще изчезнат. Изчезне ли всичко това, земята ще представя гробница на някакво минало, на някаква минала култура...

 

Сега ще поговоря малко върху координация на човешките органи, мисли и чувства. Във всеки дом, във всяко общество, във всяка държава, във всяка религия или в наука трябва да има координация. Който иска да знае точното значение на думата координация, може да я намери в някой речник. Да се координират нещата, това подразбира, да се хармонират, да се подведат под онзи основен закон, при който всичка органи могат взаимно да си помагат. Например, всички органи в човешкия организъм трябва така да се координират, че всеки поотделно да помага на другите, като всеки от тях да изпълнява самостоятелно своята служба, без да се меси в работата на другите. Това е истинска наука! Науката на бъдещето човечество, която е наука на шестата раса, ще започне, именно, със закона на координацията. Всеки орган в човека трябва да се координира с всички останали органи...

...Следователно, първата работа, която се изисква от човека, е да въдвори известна координация в своите мисли и чувства. Тази координация ще регулира и правилната служба на неговите органи. Например, някой тръгва на път, иска да направи една екскурзия. Ако още при тръгването си започне да мисли, че ще се умори, или че няма да издържи дълъг път, по-добре нека спре, да не продължава по-нататък пътя си. Ако направи само една крачка след като се разколебае, той ще си причини по-голяма вреда, отколкото, ако би продължавал да ходи. Спре ли се да обмисли, че тази разходка му е необходима, че тя ще му принесе голяма полза, той ще координира своите вътрешни сили и ще може да продължи пътуването си. Ако някои каже, че има по-важна работа от екскурзията, по-добре да не предприема никакво пътуване. Следователно, при самовъзпитанието си, всички хора са длъжни да координират деятелността на своите органи. Някой ще каже: как е възможно да се координират вътрешните органи? Възможно ли е да им се заповядва? Не е въпрос да се заповядва на органите, но може да им се говори разумно. Органите са създадени от живи клетки, на които може да се говори, като на хора. Щом органите се убедят в това, което им се говори, те започват взаимно да си помагат. Тази взаимна помощ създава координация на органите. Наруши ли се координацията между клетките, зараждат се разни болести, като разстройство на черния, на белия дроб, и вследствие на това разстройство органите престават да си помагат едни на други. От различните разстройства в организма се явяват много отрови, много излишни вещества, каквато е, например, пикочната киселина. От тези излишъци в организма става втвърдяване на артериите, втвърдяване на мускулите, и хората губят своята пластичност, своята подвижност. Това пък създава неправилности и в кръвообръщението, в дишането, докато най-после човек замине на онзи свят. И ние виждаме този същият човек втвърден, вцепенен, без всякакъв живот. Това наричаме ние смърт. Всички хора, които са заровени в земята, се вцепеняват и се превръщат на сухи мрамори. Много мрамори са направени от живи хора. Даже най-хубавите мрамори са направени от най-видните философи на миналото.

 

Казвам: природата е създала човека върху разумна база. Той трябва да започне с видимото, със своето тяло. Докато човек не координира органите на своето тяло, всички негови усилия, да въздейства върху чувствата и върху мислите си, ще отидат напразно. Човек може да започне с ума си да координира своите органи, но ако умът му не е в състояние да извърши това, този човек е слаб. Затова той трябва да намери другиго, който да координира органите му. Затова, обаче, от човека се изисква смирение. Придобие ли човек координация на своите органи, порите на тялото му ще се отворят, и дишането ще стане правилно. Тогава и в ума, и в сърцето на човека ще настане известна лекота, и той ще схваща лесно онова, което природата му е предначертала. Често хората се безпокоят за неща, които не са в тяхна компетентност да разрешат....

 

...Питам: от какво произтичат страданията? Страданията произтичат от отсъствието на Истината в живота. В живота има и любов, и мъдрост, и правда, но Истината я няма. Обаче, дето има правда, има и безправие; дето има любов, има и омраза; дето има живот, има и смърт. Когато един живот се прелива в друг, това става причина да се унищожи външната форма. Това състояние хората наричат смърт. Засега смъртта съществува на земята, като нещо необходимо, но един ден, когато настане пълна координация между органите, тогава броят на хората, които се раждат, ще бъде точно определен. Тогава ще се раждат само толкова хора, колкото са потребни. Ние нямаме нужда от много хора. Ако е въпрос да се раждат хилави хора, по-добре да не се раждат толкова много. Светът няма нужда от хилави хора. Животът е училище, в което малко хора могат да се родят, т.е. малко хора могат да се учат. Ако в света има малко болни те ще влязат между здравите и ще оздравеят. Здрав човек може да ходи, но болният може ли да ходи със здравия? Здравият ,трябва да носи болния. Някой казва: без лъжа не може. Питам: прав ли е този морал? В същност без Истина не може, а без лъжа може. Казвате: без ядене, не може. Не, без ядене може, а с ядене не може. Наистина, храната носи живот, но ако човек се координира, той може да приеме храната и по друг начин, а ,не само чрез устата си. Ако човек координира своите органи, той може да приеме храната и чрез въздуха, и чрез светлината. Много хора се препоръчват за скромни. Казвам: не се препоръчвайте за скромни. Преди всичко с вашия обяд могат да се нахранят милиони пеперуди, или най-малко, с вашия обяд една пеперуда може да прекара цял живот. Кой е по-скромен тогава? Сега, след като сте яли и пили цял живот, казвате: животът няма смисъл. Щом намирате, че животът няма смисъл, значи вие отричате и Бога, Който е създал живота. Щом отричате Бога и казвате, че няма никаква координация в света, това показва, че вие считате себе си за първо божество. Ако това е вярно, тогава вие дайте правила, по които може и трябва да се живее. Казвате: няма Правда в живота. – Като казвате, че няма Правда, кажете тогава вие, каква трябва да бъде правдата в живота?

 

Казвам: хората трябва да освободят ума си от всякакъв страх, за да бъдат готови да говорят Истината. Аз не подразбирам грубата истина, но имам пред вид онази Истина, която освобождава човека. Някой казва: аз искам да кажа Истината, да изповядам своите грехове. Да се изповяда човек, подразбирам да изповяда онзи първичен грях, който е причина за всички останали грехове, а не да изповяда онези грехове, които се явяват като последствие на първичния грях. Затова, при възпитанието на хората в духовно отношение, първо се изисква координация на органите. Израждането на съвременната европейска култура се дължи, именно, на това, че хората са изгубили съвършено координацията на органите си, вследствие на което се раждат ред болести. Съвременните учени и лекари са дошли дотам, че казват: ако в развитието си хората вървят, както досега, броят на нервните болести ще се увеличи толкова много, че светът ще се превърне на болница от нервно болни, или на лудница. Аз превеждам: днес цяла Европа е изгубила координирането на своите органи, на своите мисли и чувства. Вземете, например, какво представят съвременните християнски народи, били те православни, протестанти или католици. Между тях няма никаква координация, и затова дребнави въпроси, дребнави раздори или спорове стават причина за внасяне омраза помежду им. Де е Истината,, де е Любовта между тези хора? Нали те трябва да проповядват Истината? Нали те трябва да покажат на света Великия Закон на Любовта? Когато се казва „не убий", ние разбираме, че всеки който убива, той не обича Истината. Истината изключва всякакво убийство. „Не убий" – това подразбира да не се убива онази душа, в която е вложено красивото, хубавото. Никой няма право да спре такава душа от нейния път на развитие. Оставете всяка душа да се развива така, както Бог й е определил. Направите ли първото престъпление в това отношение, върху вас ще дойдат всички нещастия. И затова, който иска да върви в правия път, нека се поощрява от живота на старите християни. Те са били доблестни: претърпявали са големи мъчения, и всичко са понасяли с достойнство. Те са умирали с доблест и самоотверженост. Съвременните християни, обаче, които се явяват носители на Истината, не могат да понесат и най-малката обида...

 

...Сега аз ви говоря за науката на Любовта, както и за науката на Истината. Тази Любов, и тази Истина, за които ви говоря, те не се проявяват отсега, те са проявени от хиляди години насам. Сега ние трябва само да си ги припомним. Ако се обърнете към вашето минало и си спомните за Любовта, за Истината и ги приложите в живота си, вие ще придобиете новата светлина. Тогава всички хора ще се разберат. Ако не се приложи тази Любов и тази Истина, в живота на хората винаги ще има противоречия.

 

И тъй, не очаквайте светът да се оправи по механически начин. Няма какво да се оправя светът, той е оправен. Едно насърчение ще ви кажа: вие трябва и можете да се оправите. Смъртта никога няма да изчезне от живота, но насърчителното за вас е, че вие можете да станете безсмъртни. Лъжата никога няма да изчезне от живота, но вие можете да намерите Истината, която да ви направи свободни. Сиромашията никога няма да изчезне от живота, но вие можете да станете богати. Невежеството никога няма да изчезне от живота, но знанието може да бъде ваше достояние. Ето защо, казвам: не примирявайте противоречията в живота, защото има сили вън от живота, които уреждат всички противоречия. Мравите не уреждат живота, но те могат да уредят само своите мравуняци. Човек не може да се разпорежда със себе си, има други същества, които уреждат живота. Когато дойдат културните ангели в света, те правят с хората същото, каквото хората правят с дърветата. Те казват: еди-кое си поле трябва да се окоси; съберете 20 000 левенти момъци и ги окосете като трева! Казвате: колко са жестоки. Те са жестоки, а когато вие режете дърветата, това не е ли жестокост? Ще кажете, че това не е жестокост, а култура. Ако вашата дъщеря е в някое леко заведение и продава себе си, не е ли по-добре тия културни същества да я откъснат от тази среда и да я занесат в техния свят?...

 

...Писанието казва: „Бог е възлюбил Истината в човека". Щом Бог е възлюбил Истината у вас, тогава вие сте в положението на онзи блажен човек, на когото господарят прости дълга. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да възлюби Истината.

 

Аз желая сега Бог да възлюби Истината, която е в душите ви, а вие да се радвате!

 Сто пеняза

Редактирано Юни 29, 2014 от Слънчева

[Рассвет]

Чудесна беседа, благодаря!

Често се казва за някои хора: тези хора се заблудили; те вървят в кривия път. Казвам: покажете ми един философ, който да не се е заблудил. Не е въпросът само да напишем едно съчинение и да мислим, че много нещо сме направили, но от това съчинение трябва след време хората да се ползват. Ако аз направя една къща с няколко прозорци, за какво ще ми служат прозорците? – Да влиза през тях светлина. Следователно, ние сме прозорци, през които трябва да влиза светлина, за да можем да се ползваме от тази светлина, както ние, така и нашите ближни. Ние не сме дошли на земята само да ядем и да пием. Нашите органи са удове на Бога, и затова трябва да координираме тия удове. Като казвам, че сме органи на Бога, разбирам, че сме органи на живата природа. Живата природа пък от своя страна обича координацията. Когато вие се координирате, живата природа ще ви заговори на свой език. Заговори ли си живата природа, всички мъчения, всички страдания ще изчезнат в един миг, в една нощ или в един ден. Тъй щото, запитате ли, кога ще дойде възкресението на душите ще знаете, че възкресението на душите ще стане само тогава, когато те обикнат Истината.

 

 Сто пеняза