175.Четирите качества-УС, държано на 3 май, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

 

Добрата молитва

 

Четирите качества - беседа

 

 

Молитвен наряд за край:

 

Да пребъде Твоят Дух в нашите сърца

 

Господи, да пребъде Твоят Дух на Любовта, Твоят Дух на Мъдростта и Твоят Дух на Истината в нашите сърца. (3 пъти)

 

 

Размишление.

 

Посланието на Павла към Филимона представя едно от неговите хубави писма. То е образец на писмо. Първите десет стиха са встъпление към посланието. Онисим, за когото се говори в Посланието, бил слуга на Филимона, но го напуснал и отишъл при Павел в Рим. Според римските закони, господарят има право да постъпва със слугата си, както иска. Павел се застъпва за Онисима пред Филимона, като моли да го приеме отново при себе си. – Защо Павел се застъпва за Онисима? – Защото го обикнал.

 

Какво се иска от съвременния човек? – Да бъде едновременно обикновен човек, талантлив, гениален и светия. Срещате някого, казвате, че е обикновен човек. За друг някой казвате, че е талантлив. За трети, че е гениален, а за четвърти, че е светия. Значи, в четирма души влагате по едно особено качество и не знаете, кого от тях да предпочетете. Всъщност, истинският човек трябва да притежава и четирите качества. Той трябва да бъде едновременно и обикновен, и талантлив, и гениален, и светия. Чувате някой да казва, че иска да бъде гений, а друг – светия. Но това, което обикновеният човек може да направи, нито геният, нито светията могат да направят. И това, което геният и светията могат да направят, обикновеният човек не може да направи.

 

Следователно, за да разберете живота в неговата пълнота, трябва да притежавате качествата и на обикновения, и на талантливия, и на гениалния, и на светията. Иначе, ако сте само обикновен човек, ще разбирате обикновените неща. И на живота ще гледате като на обикновено нещо. За да познае себе си, обикновеният човек трябва да бъде светия. И светията, за да разбере себе си, трябва да бъде и обикновен човек. Който има високо съзнание за себе си, ще каже, че не иска да бъде обикновен човек, не може да понесе това унижение. Какво представя обикновеният човек? – Нищо друго, освен новородено дете. Светията е старият човек, който има тежест, разчита на своята основа. Детето тежи само четири-пет килограма. То е слабо, безпомощно, плаче, сърди се, има нужда от грижите на родителите си. Кой не е минал през детинството? Кой е станал възрастен и стар, преди да е бил дете? Детето и старецът са полюсите на живота, през които минава всеки човек.

 

В детето са вложени условията на бъдещия човек. В него се намират условия и възможности за развиване на Божественото Начало в човека. Това са зрънца, които чакат благоприятни условия за своето развитие. Който не знае, какво се крие в обикновения човек, гледа на него като на нещо долно. Друг пък казва за себе си, че е обикновен човек. С това иска да се оправдае, че прави погрешки. И единият, и другият не са прави. Да бъдеш обикновен човек и да съзнаваш това, значи, да си минал през светийството. Питам тогава обикновения човек: Бил ли си светия? – Не съм бил. – Тогава не познаваш себе си. Каже ли някой, че е светия, питам го, бил ли е обикновен човек. Ако каже, че не е бил, и той не познава себе си. Какъв светия можеш да бъдеш, ако не познаваш себе си? Хората не се познават още, но говорят за Христа, за великата любов и т. н. За кого дойде Христос на земята: за обикновените хора, или за светиите? За грешниците, или за праведните? – Христос дойде за обикновените хора, за грешниците, които правят погрешки. Погрешки правят децата и обикновените хора. Детето вижда орехи на дървото и без позволение ги бруля, да си хапне няколко ореха. След това ще го накажат. Обикновеният човек, който не разбира нещата, се кара, спори върху различни въпроси. – Какви са тези въпроси? – Обикновени, но, въпреки това, обикновеният човек обича да спори.

Четирите качества

Редактирано Юни 21, 2014 от Слънчева

[Лъчезарна]

Задачата на човека е да мисли право, да не се спъва в живота. Кривата мисъл спъва хората, поради което правят погрешки. Така и първите човеци сгрешиха. Бог им каза да ядат от всички плодове на дърветата, само от едно дърво да не ядат. В който ден ядат от плодовете на това дърво, ще умрат. Обаче, те не повярваха в думите на Баща си. Те искаха да проверят, вярно ли е, че, ако ядат от забранения плод, ще умрат. Обикновен плод беше забраненият, но не трябваше да пристъпват Божията заповед. Погрeшката им се заключава не толкова в яденето на забранения плод, колкото в непослушанието и в незачитане на Божията заповед. Те искаха да знаят, защо не трябва да ядат от този плод. Обаче, възрастта им беше такава, че не можеше да им се обяснява. И до днес още хората правят същата погрeшка: ядат от плода на дървото за познаване на злото и на доброто и носят последствията на своята погрeшка. Някой критикува приятеля си – това е нарушаване на Божията заповед. Друг критикува себе си, недоволен е от своя ум и от своето сърце, иска да бъде учен, гениален човек. – И това е нарушаване на Божията заповед. Защо критикуваш хората и себе си? Защо ядеш от забранения плод? Вдълбочи се в себе си и виж, за каква работа си определен. На всеки човек е дадена по-велика мисия от тази, с която той се занимава. Като се отклонил от пътя си, днес той се занимава с обикновени работи, които го карат да прави погрешки. Остави обикновените работи настрана. Работи върху себе си, да развиеш Божественото Начало, вложено в душата ти.

 

~

Какво се иска от съвременния човек? – Да бъде справедлив, да върши волята Божия и да се радва на доброто. Щом е справедлив, той ще бъде снизходителен към погрешките на хората. Учете се от погрешките на другите, без да ги осъждате. Влизайте в положението им, за да разберат и те вашето положение. Каже ли някой, че хората не го разбират, той не мисли право. За да ви разбират другите, първо вие трябва да разбирате себе си. Щом разбирате себе си, и хората ще ви разбират. Кажете ли, че никой не ви обича, вие сте на крив път. Как познахте, че никой не ви обича? Който люби, и него ще любят. Любовта ражда любов. Следователно, като любите, и вас ще любят. Любещият е свободен човек. Той не познава, нито болестите, нито беднотията, нито мъчението. За него е безразлично, дали има пари, или няма. Дето отиде, той е добре приет. Всички хора са негови братя и сестри.

 

Съвременните хора говорят за любовта, без да разбират, какво представя тя. Казано е в Писанието: „Бог е Любов.“ Дето любовта присъства, там е величието на Бога. Човек се разширява, смекчава и отваря ума и сърцето си за всички живи същества. Любящият става слуга на Господа. Той е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Ако очаква всичко наготово, Бог и ближните му да работят за него, той ще изгуби любовта, и животът му ще се обезсмисли. Страшно е да се обезсмисли животът на човека. Ти работи за своя ум и за своето сърце, без да очакваш на другите. Ако ги караш да работят за тебе, в скоро време ще ги изгубиш. Какво представя човек без ум и без сърце?

 

Мнозина търсят любовта, но малцина я намират. Къде се намира тя? Който иска да намери любовта, да отиде при някой малък, чист извор; при някоя малка мушичка, която има полет нагоре; при някое цвете или дръвче, което прави големи усилия да израстне нагоре, да цъфне и даде сладък плод, от който да се ползват и други същества. Не търсете любовта при големите извори, при големите дървета, при силните животни и хора. Дето любовта присъства, всичко е ценно. Затова казваме, че Божиите неща и в началото, и в края са еднакво ценни. Който не разбира Божественото, не го оценява. С една клечка кибрит можете да запалите толкова огньове, колкото и с цялата кибритена кутия. Важно е да запалите веднъж огъня. Щом го запалите, можете да го пренасяте дето искате. Силата на любовта е в малката кибритена клечка, а не във всичките клечки. Задръж една клечка за себе си, а останалите раздай на своите ближни. Задръж само един лъч от любовта за себе си, а от останалите нека се ползват твоите ближни. Радвай се, когато всички хора възприемат любовта и се ползват от нея. Любовта е достояние на всички хора, а не само на едного. Радвай се, че Бог е навсякъде.

 

Защо страдат съвременните хора? – Защото са изпратили Бога да работи вместо тях. За да се освободите от страданията, идете вие на работа, а оставете Бога на вашето място. Станете слуги на Господа, а Него турете на вашето място. Бог да бъде ваш господар, а вие – Негови слуги! Само така ще осмислите живота си и ще оправите работите си.

 

Четирите качества

[Розалина]

Правилни отношения са нужни между хората. За да се създадат такива отношения, те трябва да виждат във всичко Божественото, т. е. проявите на Бога. Като не разбирали това, в далечното минало на човечеството се кланяли на слънцето, на луната, на звездите, като на божества. Те не са божества, но чрез тях се проявява Божественото Начало в света. Всичко, което ни обикаля, е създадено от Бога, но, колкото и да е чудно и велико, това не са божества. Слънцето, например, няма такива отношения към хората, каквито Бог има към тях. – Какво представя слънцето? – Грамадно количество материя, един милион и половина пъти по-голямо от земята. Ние се радваме на слънцето за онова, което ни дава – за неговата светлина и топлина. Обаче, всичко това е вложено в него от Бога. По същия начин ще гледате и на човека. Ще го обичате и ще се радвате на онова, което Бог е вложил в него. От това гледище, във всеки човек има нещо Божествено. И в най-големия грешник се крие нещо Божествено. Затова, именно, дойде Христос на земята, да повдигне грешниците и падналите.

Съвременните хора се делят на обикновени и необикновени, на богати и бедни, на праведни и грешни. Благодарение на това различие, те не могат да се търпят и изпадат в крайности. Богатият гледа на бедния с отвращение и недоволство. Той мисли, че бедният иска да го изнудва. Той не подозира, че неговото богатство е основано върху труда на бедния. Бедният пък иска да стане богат. – Защо? – За да не работи. И двамата са на крив път. Праведният гледа на грешника с отвращение, без да подозира, че неговата святост се дължи на грешника, т. е. на погрешките му. Гледайте на нещата правилно. Всички хора са на мястото си. Всеки върши своята работа, както разбира. Учете се едни от други и си помагайте взаимно.

 

Четирите качества