Моля за помощ и съвет за ОКР и дерматиломания

[kentaro]

Здравейте,

 

Имам нужда от помощ и съвет – приятелката ми, с която живея, страда от обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), придружено от дерматиломания. Ще се опитам да опиша състоянието й – от август 2013 година почти всяка вечер преди заспиване в леглото получава ОКР кризи, състоящи се от много силно чувство за тревожност и вина. Притеснява се дали от небрежност или невнимание не е причинила вреда или телесни повреди на хора, с които е контактувала в миналото – дали преди седмица, 3 месеца или 3 години, това няма значение. Принуждавам се да я успокоявам като й давам логични доводи, с които й доказвам, че вреда не е настъпила, и с които да отхвърли чувството за вина. След като получи достатъчно аргументи тя извършва ритуал – казва си всички аргументи много бързо, след което се обръща на другата си страна и заспива. Това се повтаря 5-6 пъти на седмица като ми трябват около 30 минути, за да я успокоя.

 

Най-често тя изживява две състояния на тревога – случка с нейн колега от лятото на 2013 година и случка с малко дете от 2009 година. И при двата случая тя счита, че поради невнимание и небрежност е причинила физическа вреда, която на по-късен етап е довела до смърт (колегата й почина през януари 2014 година от неизлечима болест, детето е чужденче и повече не го е виждала). От този месец (юни 2014 година) се добави и случка, свързана със здравето на свако й, който почина по-рано през месеца.

 

Състоянието й се придружава и от дерматиломания, която се изразява в често търсене на пъпки по нейната или моята кожа. Ако такива бъдат намерени, реални или не, тя ги премахва като много често остават ранички по тялото й или моето. Дерматиломанията е най-изразена по палците и показалците на ръцете й, които са изронени почти до живо месо отдолу. Често тя ги чопли до степен на разкървавяване, след което пръстите й леко зарастват до следващото чоплене и разраняване. За това й състояние съм наясно едва от няколко дни.

 

ОКР кризите й започнаха през август 2013 година, като явно дерматиломанията е отпреди това, защото е с разранени пръсти откакто я познавам (вече година и половина). Приятелката ми е перфекционистка, отличничка в училище и университета, но също и много тревожна и напрегната натура.

 

От февруари 2014 година с моя помощ тя започна посещения при психиатър, който й постави диагноза Натраплива Невроза и й предписа по 75 мг Тритико един път на ден. Освен лекарството тя ходи и на срещи с него, където се обсъжда текущото й състояние и напредъка, който има (ако има такъв). Водят се и беседи за повдигане на самочувствието й, тъй като тя също страда от ниско самочувствие. За съжаление психиатърът до този момент не е забелязал дерматиломанията й и мисля, че не е наясно, че тя има ОКР.

 

Вследствие на лечението ОКР кризите й намаляха до 1-2 пъти в седмицата, като вече ми трябват около 10 минути, за да я успокоя. За съжаление вече няколко месеца от тази точка тя няма напредък, като даже добави нова натраплива случка със свако й.

 

След консултация със специалисти психолози разбрах, че тя има ОКР + дерматиломания и за успешно лечение на ОКР тя трябва да започне когнитивно-поведенческа психотерапия при психотерапевт.

 

Може ли някой да ме насочи към добър психотерапевт от град Варна, тъй като и двамата живеем там? Онлайн терапия би ли свършила работа?

 

ОКР лечимо заболяване ли е и какво да очаквам оттук нататък?

 

Извинявам се, че съм толкова подробен, но искам максимално добре да изразя текущото й състояние.

 

Благодаря за вниманието!

[д-р Тодор Първанов]

Понеже се боя с мнението си да не сгреша ще напиша само това в което съм сигурен.

 

 Първо, ОКР и натраплива невроза са синоними - диагнозата е точна.

 

Второ, самооценката играе огромна роля в появата на натрапливостите- работата за изграждане на стабилна самооценка е абсолютно задължителна.

 

Трето, лекаря е видял пръстите, така че знае и за тази натрапливост.

 

Четвърто, не споменавате за никакви средства за повлияване на самите ритуали-това ако е така не ми харесва и съвета ми ще е да си купите книгата ,, Обсебен мозък ,,.Там са описани доста такива техники.

 

Пето, аз лично бих влачил и вас в терапията, споделянето пред вас е част от ритуала и ми се струва логично.Разбира се, това е само мое мнение и не е задължително.

 

Шесто, за напредъка  на психотерапията не може да се каже категорично дали е бавен, бърз или нещата са в застой.Това е така , защото тя пие и лекарство и всичко ще се разбере когато то бъде спряно.Като спирането му зависи от концепцията която има психотерапевта.В случая е хубаво,че той е и човека назначил медикамента.

 

Седмо, ОКР е проблем който може трайно да бъде овладян и човека да живее спокойно живот без натрапливи мисли и ритуали.За съжаление, за разлика от други състояния, например ПР психотерапията е много продължителна.Като за един разумен срок в случая бих прогнозирал около една година.Когато човек приема лекарства той е по-дълъг, но понякога без тях не може да мине.

 

Осмо, терапията по скайп, значително по-бавна и трябва да се избира само в краен случай.

 

Девето, не виждам да пишеш нищо за спорт и релаксиране, а те са толкова важни в случая, че ако мой клиент не ги прави аз прекъсвам психотерапията.

 

Десето, съдейки от естеството на натрапливостите и ритуалите, ще трябва да се работи за промяна в цялостната и представа за света.В този смисъл, трябва да се изгради една много по-различна представа за него, в която, ролята на създателя дава огромно успокоение. 

Редактирано Юни 19, 2014 от д-р Тодор Първанов

[kentaro]

Здравейте, д-р Първанов,

 

Благодаря ви много за отговора! Ще следвам публикацията ви, за да се опитам да отговоря на въпросите, които поставяте.

 

„Трето, лекаря е видял пръстите, така че знае и за тази натрапливост.”

 

 

Не съм сигурен, че психиатърът е наясно, тъй като по време на сесиите той не вижда ръцете й. Разбира се, твърде е възможно да греша. Имало е посещения при които тя си чопли пръстите дори по време на терапията. Друг факт, по който съдя, че той не знае, е че до този момент той не е споменавал дерматиломания като допълнително нейно състояние, въпреки че съм говорил с него за нейното състояние. Затова не бях наясно за това състояние (дори не знаех за него) допреди няколко дни, когато независима моя консултация с психолог потвърди дерматиломанията, на чиито симптоми тя отговаря на 100 процента. До този момент считах, че това е просто досаден навик, от който се опитвам да я отвикна от месеци.

 

 „Четвърто, не споменавате за никакви средства за повлияване на самите ритуали-това ако е така не ми харесва и съвета ми ще е да си купите книгата ,, Обсебен мозък ,,.Там са описани доста такива техники.”

 

 

За съжаление не знаех за тази книга, и че има начини ОКР да се повлияе по този начин. Ще се опитам да открия книгата, за да може тя да я прочете и дано да приложи това, което види в нея. Тя просто не е голяма читателка и не вярва в подобни неща.

 

„Пето, аз лично бих влачил и вас в терапията, споделянето пред вас е част от ритуала и ми се струва логично.Разбира се, това е само мое мнение и не е задължително.”

 

 

За щастие аз ходя заедно с нея на терапията й, където влизам в ролята на нейна подкрепа. По време на посещенията аз мълча, докато тя и психиатърът й си говорят.

 

„Девето, не виждам да пишеш нищо за спорт и релаксиране, а те са толкова важни в случая, че ако мой клиент не ги прави аз прекъсвам психотерапията.”

 

 

По мое настояване от 1-2 месеца тя ходи на фитнес, където тренира на велоергометри без да вдига тежести като гири или щанги. Досега според мен ефект няма, защото не е много редовна, въпреки че има няколко излишни килограма, които се опитва да стопи. Всъщност леката й пълнота е част от проблема, защото смята себе си за дебела, което допълнително й срива самочувствието. Относно релаксиране – тя обича да пътува, да ходи по екскурзии и да се среща с хора, което надявам се й помага в сегашната ситуация.

 

Откакто нещата започнаха преди почти година (а имам и основания да считам, че началото на нейното ОКР се крие доста преди това – например дерматиломанията, която тя има откакто я познавам и преди това) и най-вече когато ми стана ясно, че нещата са по-сериозни отколкото изглеждат имах няколко независими консултации със психолог, вкл. с нейния психиатър, за да разбера повече за състоянието й и как мога да й помогна извън терапевтичните сесии. Ще се опитам да бъда подробен. Първо имах разговор с психиатъра й, който ме успокои, че състоянието й не е тежко или сериозно, и че нещата ще отшумят до няколко месеца, което до този момент не е станало. Понеже кризите й доста ме натоварват емоционално бях също посъветван да не ги вземам твърде насериозно. Съвсем наскоро, след добавянето на новата случка със свако й, имах нови консултации със психолог, който по мое много подробно описание я диагностицира със ОКР и ми каза, че тя не е за психиатър, а за опитен психотерапевт, с когото трябва да изкара когнитивно-поведенческа терапия без медикаменти, които в случая не помагат. След подробно описание на сесиите при психиатъра също ми беше казано, че той я лекува като психиатър с лекарства, след което само проследява симптоматиката и как тя реагира на медикамента- с други думи да не очакваме възстановяване или излекуване по този начин. Това е причината да търся психотерапевт, който може да се справя с ОКР.

 

По този повод имам няколко въпроса:

 

1. Считате ли, че ще е добре тя да спре посещенията си при психиатъра и да започне когнитивно-поведенческа терапия при психотерапевт, последвана от спиране на лекарството, защото четох в този форум, че не е добре да се приемат антидепресанти, заедно с такава терапия и при диагноза ОКР?

 

2. Може ли психотерапевт с профил позитивна психотерапия да помогне или трябва да търся психотерапевт с когнитивно-поведенческа терапия за нея?

 

3. Можете ли да ми препоръчате психотерапевт с когнитивно-поведенческа терапия от Варна или областта?

 

4. Възможно ли е пълно излекуване от ОКР и дерматиломанията при нея?

 

5. Кои са най-правилните стъпки оттук нататък и какво ни чака?

 

Съжалявам, ако на места звуча непрофесионално, но се опитвам всячески да й помогна да излезе от това състояние. Много съм разтревожен за нея и търся всякаква помощ и съвети, защото наистина има нужда.

[mvm]

Всъщност това момиче иска ли да се "лекува"?

Редактирано Юни 19, 2014 от д-р Тодор Първанов

[д-р Тодор Първанов]

Звучите много адекватно, личи че сте загрижен за нея. Ще се опитам да отговоря, но само в това което съм сигурен, от описанието което давате.

 

1. Чопленето нека не ви притеснява, ще се решава след време.

2.Книгата трябва да я четете заедно.Ако питаш мен, единият да чете на другият.

3.Спортуването става задължително и то не поради килограмите.Спорта разгражда адреналина, а той блокира мисленето.С две думи -повече спорт, по-малко натрапливости.

4.Написах релаксация, като система за успокояване на ума.Нещо, което тя да прави поне 20 минути на ден.Например, като релаксираща техника може да с е използва Метода Силва.Има книгите свободно в нета.

5. И моята интуиция ми подсказва,че нещата са започнали преди доста години.

6. Психиатъра не ви е казал истината, най-вероятно за да не ви плаши.А, тя е,че ОКР е нещо много сериозно.Аз предпочитам да го кажа на клиента си, все пак той ще трябва да се мобилизира и справи с натрапливостите и е по-добре да знае истината , а не да се заблуждава, че съществува магическа пръчка, която ще го оправи.

 

Ще се опитам да си поясня в какво се състои проблема.

Представи си, че без да предполагаш в главата ти се е настанил и още един човек.Той има една едничка цел-да те ограничи, до степен, да седиш и гледаш само в една точка, без да правиш абсолютно нищо.Какво е средството за това?Той има достъп до архива на твоите страхове, всичките, от раждането ти до днес.Това  са, страхът от Баба Яга, Кумчо Вълчо, таласъми, караконджоли и хиляди още неща, на повечето от които, ти днес, би се изсмял.Е, той не само има достъп до този огромен архив, но може да активира, който и да е старах, така че да го направи силен и актуален в точно в този момент.Има я тази възможност и я прави.Ти се опитваш да се бориш, да го оборваш, но това никак не намалява страхът, а само го усилва. Защо? Ами, защото той чете всичките ти мисли, така знае всичките ти доводи и ги оборва още преди да си ги помислил. Все едно, играеш шах, с някой който чете  мислите ти, как би могъл да го победиш? И още нещо, този човек ти ,, пуска,, една ужасна лъжа-че си само на косъм от справянето с проблема, че по тази причина няма нужда да търсиш чужда помощ, само трябва още един път да направиш ритуала, един път, за последно и край.Но този край не идва и няма как да дойде, след като знае всички твои ходове.За това основателно се казва,че човека с ОКР е  обсебен. Обсебен от СТРАХА. Картината е малко като роман  на Стивън Кинг, но е точно такава- все пак почти всичките му романи завършват щастливо.

 

С две думи проблема е меко казан ,, шибан,, , извинявам се за израза, но е така.Имаш враг, той ти чете мислите и е с един ход напред и ти трябва да го победиш.И това, ако не е проблем, здраве му кажи.Но, когато се подходи комплексно, врагът си подвива опашката и бяга.Не става лесно, за това и винаги при ОКР трябва да се търси веднага помощ,защото  после се добавя вината, обвиненията, и какви ли не други негативни чувства, които демобилизират човека и го оставят за дълго в плен на един  безсмислен Страх.Книгата я има в нета, теглете я и започвайте да четете.Там има доста интересни неща за надлъгване със Страха.Точно в това  е разковничето, трябва да го надхитрите.Като работа за промяна си остава задължителна, спорта и релаксацията също.Само техниките не вършат работа.

 

1.     Считате ли, че ще е добре тя да спре посещенията си при психиатъра и да започне когнитивно-поведенческа терапия при психотерапевт, последвана от спиране на лекарството, защото четох в този форум, че не е добре да се приемат антидепресанти, заедно с такава терапия и при диагноза ОКР?

Намерете първо терапевта, той ще ви каже какво мисли по проблема с психотерапията и лекарствата.

2.     Може ли психотерапевт с профил позитивна психотерапия да помогне или трябва да търся психотерапевт с когнитивно-поведенческа терапия за нея?

Трябва да питате самият терапевт има ли опит с ОКР, не каква терапия практикува, а има ли опит, точно с натрапливости.

3.     Можете ли да ми препоръчате психотерапевт с когнитивно-поведенческа терапия от Варна или областта?

Не познавам никой от Варна, с Диди пишем тук и би било логично, да питате нея, би ли се заела с така терапия.

4.     Възможно ли е пълно излекуване от ОКР и дерматиломанията при нея?

Понеже сте добавили ,, при нея,, ще отговоря, че точно за нея не знам, но по принцип това е напълно възможно.

5.     Кои са най-правилните стъпки оттук нататък и какво ни чака?

Търсете психотерапевт. Какво ви чака? Очаква ви промяна.Каква ще е тя, не мога да кажа, но това ви очаква.

[kentaro]

Здравейте, отново,

 

Първо, благодаря за отговорите по темата. Съжалявам, че пиша чак сега, но през последните дни нямах възможност да отговоря.

 

Ще карам пак поред, за да мога да отговоря на всички. Пиша и поради факта, че има някои „новини” около приятелката ми. Не знам дали някой ще може да ми даде нови насоки и съвети, но ще се радвам, ако има.

 

 

Всъщност това момиче иска ли да се "лекува"?

 

 

 

Да, мисля, че да, но според мен тя не е много наясно със състоянието си и не съзнава дълбочината на проблема. Затова не е много редовна, например с фитнеса, но все пак  желание за промяна има и това много ме радва.

 

Та по същество – след 3-седмична пауза, през която отсъствах, този уикенд пак се събрахме с приятелката ми. Направи ми впечатление, че е доста по-спокойна отпреди, и че пръстите й са почти зараснали. В общи линии кризи няма, с изключение на миналите 2 нощи, когато преди лягане изпада в краткотрайно тревожно състояние, когато започва да ме пита дали всичко е наред, дали не е направила нещо през деня, за което да е виновна и дали ще можем (цитирам – „имаме право”) да се наспим. С няколко изречения от моя страна тя се успокоява и заспива, като няма кризи през нощта. Тревожи ме фактът, че след посещение при психиатъра й в понеделник, той желае скоро (вероятно през юли) да завърши терапията, вероятно с впечатлението, че всичко вече е наред. Също така тя се притеснява и не желае по време на терапията да споделям мои впечатления и факти за скорошните й „кризи” като например тази със свако й от по-рано този месец. Не знам, имам чувството, че тази терапия при психолог (който после се оказа, че е психиатър) просто е туширала временно нещата, докато не избият пак след време. Поведението на приятелката ми показва, поне за мен, същото – тя не иска да се връща в миналото, за да не си спомня кризите, и за да не се връща пак „там”, в началното състояние. Имам усещането, че сега просто сме сложили капак на врящ казан, който може би скоро пак ще „кипне”.

 

Мисля си, че терапията при психотерапевт вече е просто задължителна, стига да мога да я убедя в това, защото тя има пълно доверие на психиатъра си и си мисли, че вече е наред....

 

Има и друго, което много ме измъчва – тя е много свестен човек, на който държа много, но усещам, че след близо година борба да намеря начин да се справя с това положение, вече се изчерпвам. Не мога постоянно да живея в тревога, в съмнения в успеха на лечението, в страх какво ще се случи вечерта преди лягане, в страх от бъдещето и дали имаме въобще такова с нея. Изтормозен съм много и измъчен. Понякога си мисля дали да не се разделя с нея, особено след като започне психотерапия. Д-р Първанов, вие как мислите? И какво влияние би имала върху нея една раздяла? Не искам да й сторя зло и да я вкарам в състояние, което ще е по-зле от сегашното. Тогава цял живот бих живял с мъката и вината от това....

 

Някакви съвети по новата ситуация?

[kentaro]

Извинявам се, пропуснах факт, който мисля, че е важен. В понеделник имах сериозен разговор с приятелката ми, по време на който я попитах кога за пръв път е имала такива тревоги и прояви. Отговорът беше, че за първи път това й се е случило през 2010 година, и после пак през 2011 година, като и при двата случая нещата, според думите й, са се решавали бързо и лесно. Тоест на следващия ден след тези й случки тя е премисляла ситуациите и сама е виждала, че не е причинила вреда на човек. Доколкото я разбрах, това са били изолирани случаи за по 1-2 дена. После не е имала такива прояви до август 2013 година.

 

Какво мислите?

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

 

Ще бъда прям, отделям токова време да пиша по темата, не толкова за да бъда полезен на вас с приятелката ти, колкото за това ,че ОКР е много разпространено и много хора с този проблем, биха се упътили в правилна насока благодарение на думите ми.За съжаление, за казуса поставен от теб, нямам никакви хубави прогнози.Поста който си писал само го потвърждава.

Да, тя е малко по-спокойна, но не е променила нищо в себе си и след спирането на лекарствата нещата ще станат същите, дори по-лоши, защото тя ще започне да си дава сметка,че е загубила много време с тези хапчета.Ударът ще е много силен и защото тя сега се надява, че всичко е зад гърба и, а то не е.

 

Пишеш -не мога постоянно да живея в тревога, в съмнения в успеха на лечението, в страх какво ще се случи вечерта преди лягане, в страх от бъдещето и дали имаме въобще такова с нея. Изтормозен съм много и измъчен. Понякога си мисля дали да не се разделя с нея, особено след като започне психотерапия. Д-р Първанов, вие как мислите? 

 

Отговорил съм на въпроса ти в предният пост-Очаква ви промяна.

Беше ми ясно, че си на предела на силите си  и раздялата става все по- близка.

 

Как ще се отрази- Ще ти разкажа един случай- преди години помогнах на една жена от Варна да се справи с ОКР.След време тя ми се обади за помощ. На едно фирмено парти беше преспала с един колега от друг отдел. Месец след това открила, че е бременна.Момчето било симпатично и изглеждало много свястно, за това споделила с него за забременяването.Ако той и предложил, да станат семейство, би оставила детето и заживяла с него, ако не, била решила да направи аборт.Момчето обаче много се зарадвало, казало и че я харесва и много се радва да направи семейство с нея.Тя веднага го приела в квартирата си и те заживели заедно.Но още първите дни тя видяла,че той има много ритуали и натрапливости.Опитала се да поговори с него и го убеди ,че трябва да реши този проблем.Момчето първоначално отричало, твърдяло ,че това не са ритуали, а малки странности и тн..Накрая наистина се съгласил, че има ОКР, но твърдял,че може да се справи сам.Клиентката ми му разказала пътя по който тя е минала за да се справи  с натрапливостите  си, мъчейки се да го убеди ,че няма как да го направи сам.Но той твърдо отказвал да започне терапия, като едновременно не намалявал ритуалите.Тогава тя го изгонила от квартирата си.Съвета който искаше от мен, бе какво да прави с детето, да прави ли аборт, да го дава ли осиновяване или го гледа като самотна майка.Избрахме последният вариант. Но това не е важно, важното е,че тя, която много добре знае какво е ОКР, предпочете да живее сама с детето, което никак не и е леко, от варианта, тя и то да живеят с човек който има ОКР.И никой не може да я съди-тя най-добре знае, как се живее е ОКР.Знае и друго, когато човек иска, може да се справи.Беше му дала шанс, той не се бе възползвал.Нещо такова ще стане и при теб....възможно е все пак тя да се възползва от шанса, но ....по съдейки по думите ти е малко вероятно.

 

Готов съм да се обзаложа,че натрапливи мисли и ритуали тя е имала много преди две и десета година.Но са били по друга тема или теми и тя не им е обръщала внимание.

Редактирано Юни 25, 2014 от д-р Тодор Първанов

[kentaro]

Благодаря Ви много, д-р Първанов!