B__ Добавено Юни 13, 2014 Доклад Share Добавено Юни 13, 2014 Винаги съм си плащал, това което е трябвало да платя. Понякога съм свръхкомпенсирал. Винаги съм се чувствал длъжен да платя. Доколко е необходимо винаги да плащаме? Длъжни ли сме да платим? Как да разберем, че не е необходимо да даваме нещо? Какво би се случило, ако въобще не плащаме? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 14, 2014 Доклад Share Добавено Юни 14, 2014 Ти кое плащане имаш предвид? Предполагам не в магазина, където плащането е задължително. Има и друг вид плащане - за оказана определена и поискана услуга. Ами в такива случаи аз не плащам, защото обикновено искам услуги от добри познати. Както и те на мене не ми плащат, ако се наложи те да поискат услуга. За друг вид плащане в момента не се сещам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 14, 2014 Доклад Share Добавено Юни 14, 2014 Парите са временно явление. Като всяко друго нещо, те трябва да се използват разумно и по предназначение. Да даваш пари просто заради принципа, че трябва да се плати - по-скоро съм против. Ако човекът отсреща заслужава да ги получи, добре.Иначе ако не се ограничаваме в разсъжденията си само до паричните средства, то всичко се плаща. Това е част от закона за причините и следствията. Всяко действие си има своето следствие и изисква съответните усилия за да бъде извършено - т.е. плаща се съответната цена. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юни 14, 2014 Доклад Share Добавено Юни 14, 2014 Две статии за вселенския закон за даването и получаването: http://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/davane-i-poluchavane/ http://dreamland-bg.com/index.php?topic=1444.0 Българинът много обича да прецака другарчето, да мине метър... Време е да научи закона. Аз се отблагодарявам. Понякога даже с малко повече. Дядо ми казваше : " Да имам да вземам, да нямам да давам! " Явно старата генерация е знаела закона. Кон Круз, Донка и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 19, 2014 Доклад Share Добавено Юни 19, 2014 Миналата седмица ми се отдаде шанс да помогна на някой по начин близък, до това, което направи той преди години за мен. Просто дадох книга и увереност, че дадения човек може да се справи, вдъхнах му кураж и подчертах всичко вътре в книгата, което му е нужно, за да вземе даден изпит и да приключи с индивидуалния си план. Направих го със загриженост за него и с пълна увереност, че ще се справи блестящо. И така и стана приятелката ми си взе изпита с отличен и даже дадох възможност и на друга докторантка да си копира книгата и да се подготви, въпрос на избор е тя дали ще се справи. И още нещо преди години, вече не знам колко, един човек от Варна ме откри като дизайнер, помогна ми, получих покани за участия и може би той стана причина за това да стигна до идеята, че искам да се занимавам с мода, да стана магистър, а после и докторант. Преди 3 месеца правих ревю в едно пространство в София. Когато въпросният човек видя снимките от ревюто ми се обади по телефона и ме попита дали и той може да направи там събитие, с удоволствие му дадох координатите на собственичката на това пространство. Така, че в моя живот се получава така, че съдбата ми дава шанс да се отблагодаря на сторената добрина и в двата случая напълно безкористно. Това са само примери от последните няколко месеца. Винаги съм вярвала, че истинската добрина, носи огромни ресурси след себе си. И като енергия и като материализация. Получавала съм помощ от много хора в живота си, радвам се, че имам възможност да се отблагодаря поне на част от тях. Помощта за този, който я дава безкористно е също енергия, независимо дали човекът, който я получава се отплаща или не. Вселената намира начини да отваря врати, за този, който помага. Донка и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Януари 20, 2015 Доклад Share Добавено Януари 20, 2015 Плащането е страшно, затова винаги съм казвала, че недораслите за ТАРО, е най-добре да отминат плащането. Не могат да го понесат, нито да се борят за него. То е отвъд тях. Същото е и като нечелите Джеймс Джойс - покруса. Лутане в света на интелектуалните идиоти, ала без фар. Отиваме в света на неителектуалните идиоти - комунизъм и братство . Мечтая за оня миг, когато ще си говорим за Марсел Пруст, без да бъркаме духовност и душа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.