За плащането

[B__]

Винаги съм си плащал, това което е трябвало да платя. Понякога съм свръхкомпенсирал. Винаги съм се чувствал длъжен да платя.

 

Доколко е необходимо винаги да плащаме?

Длъжни ли сме да платим?

Как да разберем, че не е необходимо да даваме нещо?

Какво би се случило, ако въобще не плащаме?

[mvm]

Ти кое плащане имаш предвид? Предполагам не в магазина, където плащането е задължително.

Има и друг вид плащане - за оказана определена и поискана услуга.

Ами в такива случаи аз не плащам, защото обикновено искам услуги от добри познати.

Както и те на мене не ми плащат, ако се наложи те да поискат услуга.

За друг вид плащане в момента не се сещам.

[Станимир]

Парите са временно явление. Като всяко друго нещо, те трябва да се използват разумно и по предназначение. Да даваш пари просто заради принципа, че трябва да се плати - по-скоро съм против. Ако човекът отсреща заслужава да ги получи, добре.

Иначе ако не се ограничаваме в разсъжденията си само до паричните средства, то всичко се плаща. Това е част от закона за причините и следствията. Всяко действие си има своето следствие и изисква съответните усилия за да бъде извършено - т.е. плаща се съответната цена.

[Креми (късметче)]

Две статии за вселенския закон за даването и получаването:

 

http://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/davane-i-poluchavane/

http://dreamland-bg.com/index.php?topic=1444.0

 

Българинът много обича да прецака другарчето, да мине метър... Време е да научи закона.

 

Аз се отблагодарявам. Понякога даже с малко повече.

Дядо ми казваше : " Да имам да вземам, да нямам да давам! " Явно старата генерация е знаела закона.

[Inatari]

Миналата седмица ми се отдаде шанс да помогна на някой по начин близък, до това, което направи той преди години за мен. Просто дадох книга и увереност, че дадения човек може да се справи, вдъхнах му кураж и подчертах всичко вътре в книгата, което му е нужно, за да вземе даден изпит и да приключи с индивидуалния си план. Направих го със загриженост за него и с пълна увереност, че ще се справи блестящо. И така и стана приятелката ми си взе изпита с отличен и даже дадох възможност и на друга докторантка да си копира книгата и да се подготви, въпрос на избор е тя дали ще се справи.

И още нещо преди години, вече не знам колко, един човек от Варна ме откри като дизайнер, помогна ми, получих покани за участия и може би той стана причина за това да стигна до идеята, че искам да се занимавам с мода, да стана магистър, а после и докторант. 

Преди 3 месеца правих ревю в едно пространство в София. Когато въпросният човек видя снимките от ревюто ми се обади по телефона и ме попита дали и той може да направи там събитие, с удоволствие му дадох координатите на собственичката на това пространство. Така, че в моя живот се получава така, че съдбата ми дава шанс да се отблагодаря на сторената добрина и в двата случая напълно безкористно. Това са само примери от последните няколко месеца.

     Винаги съм вярвала, че истинската добрина, носи огромни ресурси след себе си. И като енергия и като материализация. Получавала съм помощ от много хора в живота си, радвам се, че имам възможност да се отблагодаря поне на част от тях. Помощта за този, който я дава безкористно е също енергия, независимо дали човекът, който я получава се отплаща или не. Вселената намира начини да отваря врати, за този, който помага. 

[Лиула]

Плащането е страшно, затова винаги съм казвала, че недораслите за ТАРО,  е най-добре да отминат плащането.

Не могат да го понесат, нито да се борят за него. То е отвъд тях.

 

Същото е и като нечелите Джеймс Джойс - покруса.

 

Лутане в света на интелектуалните идиоти, ала без фар. Отиваме в света на неителектуалните идиоти - комунизъм  и братство .

 

Мечтая за оня миг, когато ще си говорим за Марсел Пруст, без да бъркаме духовност и душа.