Ксанакс

[smirenieto]

Аха,това ще да е. Страх от смъртта и допъленно от вашето самосъжаление и оплакване от живота ви (а щом се самосъжаляваш ти влагаш енергия и внимание в тези думи и те просто "си седят там"). Ще ви кажа едно нещо - ние всички сме мъртви,но не го знаеме все още (хората които минаваме и сме минали през тези състояния).

А как умира обикновения човек? Всеки ден по-малко. 

За да умреш един път завинаги трябва да приемеш смъртта си и да разбиеш илюзиите. Защо? Защото ние сме вечни същности и сме много повече от физическото ни тяло и илюзията,че всичко е материя. Знаейки,че човек е безсмъртен няма защо да се притеснява за смъртта. Лошото е във вашия случай,че вие дори на това не вярвате и когато го прочитате, все едно не ви говори нищо. А да вярваш е едно от най могъщите неща. Затова ви казваме,че имате липса на доверие,което и не знаете (от написаното от вас) какво означава и какво състояние на съзнанието е това.

 

На края ще ви писне и от смъртта,и от умиращите хора и категорично ще дойде момента в който ще ви писне да умирате. Ще се "наумирате" и  едно хууубаво. Много неща ще ви писнат още. На път сте да осъзнаете,че всичко е една огромна илюзия и че това което ви спира са халюционациите на вашия ум. Може да се каже,че това е вашия сън,който сънувате. А всеки си сънува своя сън. Рядко срещам будни. 

 

Затова приятен сън ви пожелавам и дано не продължавате да го сънувате твърде дълго. Най-вече не ме трогва това което пишете защото виждам само самосъжаление и оплакване,което блика от вас и не спира.Твърде много самосъжаление носите във вас и когато ви  се случи нещо тежко му давате воля, до степен да му позволите да изкриви съзнанието ви. Вашата глупост е бездънна. 

 

Но не само спомените са ви неприятни. Най-неприятно в момента от всичко е мига или настоящия момент,момента който е нарушен от симптомите в тялото ви и в който човек иска да не е жив. Точно тук идва смирението и "справянето" с това което ви плаши.

 

успех и престанете с това контролиране,оплакване колко зле ви е било и как нямате доверие в хората, като последното не може никой да ви помогне с него, като същото важи и за останалите,но последното е от решаващо значение или повратна точка за вас самата

[Диляна Колева]

"Ние сме отговорни за всичко в нашия живот.

Само в нашия живот.

Всеки е отговорен за собствения си живот. Време е да спрем да прехвърляме отговорността за настоящите си житейски обстоятелства върху нещо/някой извън нас и да хабим излишна енергия, обезсилвайки се с негативизъм. Нужно е да разберем, че това оплакване ни носи само временно облекчение, но не ни води до намиране на решение за излизане от нежеланата ситуация. В нас живее заблудата, че ако мрънкаме и недоволстваме, вършим някаква работа, най-малко ни припомня, че не искаме това, искаме друго. Така умът ни работи постоянно, задали сме му задача за решаване и живеем в илюзията, че той ще я реши. Или се надяваме, че ако се оплакваме достатъчно, някой отвън ще дойде и ще ни спаси, ще ни даде възмездие за изстраданото. Но това е като да повтаряш със затворени очи неверен текст на заклинание и да се надяваш, че колкото повече го повтаряш, то, в крайна сметка, ще заработи. Това обаче няма да стане. Защото животът работи на принципа на Мечо Пух: Колкото повече, толкова повече. Колкото повече оплакване, толкова повече поводи за оплакване. Всички познаваме хора, които от години се оплакват от едно и също нещо и все другите са им виновни, и не са щастливи, но и не правят нищо по въпроса, за да променят ситуацията. Или правят какво ли не, но по една и съща схема, с една и съща животоспасяваща крайна цел. И защо ли резултатът е все един и същ? Съществуват дори цели такива компании и общества, цели нации, чието основно занимание след работа е да седнат и да обсъждат нещата, от които не са доволни и да ги обсъждат до безкрай – и това някак замества и отлага дълбоката им потребност просто да направят нещо различно, да сменят модела. Така че, време е да престанем с това. Основен принцип за отпушване на силата ни да променим каквото не желаем и да приемем онова, което не можем да променим, е да поемем отговорност за всичко, което се случва в живота ни. Дали го виждаме или не, ние сме тези, които по несъзнателен начин сме предизвикали нещата да се сглобят точно така. Но пък и само ние сме тези, които могат да променят нещата, и то единствено с помощта на вътрешния си ресурс, без да се налага да променяме другите, обществото, планетата. Да, за да се почувства добре нашето его, има нужда да се промени целия свят, но само променяйки себе си, могат да се променят и обстоятелствата, а това да окаже влияние и върху света. Егото е само малка част от това, което можем. Големите изненади се крият в същността. Обратно на горните, които никога не поемат върху себе си каквато и да било отговорност, в тази група попадат и хората, които винаги поемат на своя гръб всичко, дори и чуждата отговорност. На енергийно ниво те си приличат и затова привличат подобни обстоятелства. Нито едните не се чувстват добре, просто вторите са по-предпочитана компания, защото са по-удобни – наричат ги “добрички”. “Той е много добричък, душица, поема всичко върху себе си, не иска никой да страда”. Да, той наистина е добричък и е прекрасно, че има такива хора, но запитайте се, ако вие сте точно този човек, каква част от вас го прави, защото следва природата си и е щастлив от това, и каква – защото се страхува да поеме риска да бъде себе си, да се следва и изразява, да изживее живота си истински, с целия риск какво ще кажат хората за него. Защото да спреш някъде енергията си и да не мърдаш от това определение, че си само добър, а не лош, спира част от жизнените процеси, а оттам и радостта. А радостта идва от верността към природата ни, към това, което наистина дълбоко в себе си сме. Поемайки повече отговорност, отколкото е в природата ти, отнема от радостта ти, защото показва незачитане на същността ти и липса на вяра в живота и в уникалния път на всеки един. Всеки има свой собствен път, който трябва да измине. Никой не може да се намесва там – всеки е отговорен единствено за себе си.

[sarita]

Не се самосъжалявам , а само написах какво ми се случва .

Защото и аз искам да живея , като много от "мъртвите " , все още дишащи хора . И когато всичко е илюзия , то ми се иска  и  такава , която е по-красива от сегашната .

Да ние сме част от Духа , но свързан с материята ( не е много добра кобминацията)

Духът иска освобождение от материята , а материята - живот в материалното и мужду тях едно гърчещо се съзнание , което се е изгубило в някакви безкрайни лабиринти .

[Орлин Баев]

Искате да живеете като сянка, като неосъзнат човек?! Вече го правите. Казвате, че не мрънкате, но всъщност го правите. Според вас комбинацията на този живот не е добра - създайте своята си тогава.

 

Има два пътя. В единия, светлия, правите духа си любящ и силен, резониращ с безкрая. Тогава светлината и радостта са безкрайни, но и изпитанията и отговорностите големи. В началото на този път е трудно, но постепенно силата му заякчава "нозете" на свободата ви.

 

В другия, тъмен път, загърбвате изцяло духа си, продавате го за шарените "мъниста" на този чертог на сенки, който в такъв случай нямате друг избор, освен да приемате за ултиматна реалност - защото така бихте се лишила от достъп до реалността на целокупния живот. Това дава известна независимост от законите на Живота и илюзия за сигурност в този свят- поне за малко. Постепенно обаче, следвайки този тъмен път, мракът става неудържим...

 

Има и трети път, но той изисква огромно самопознание, познаване законите и на двата горни и вътрешна сила. Този трети път издига борбата на противоположностите до слято единство, променящо полярностите от противопоставящи се, в единно служещи на цялото. 

 

Сега сте хладка - нито гореща, нито студена и сте извън какъвто и да е път... Знам, че не разбирате. Но, все пак, пишем в портал за съзнателен живот! 

 

С добри пожелания, Орлин

Редактирано Юни 15, 2014 от Орлин Баев

[sarita]

Напротив , разбирам за какво говорите .

Бях в тъмния път , където нищо не напомняше за Духа .

Бях и в светлия път , където се докоснах до радостта . Не разбрах , как да се отнасям към отговорностите , произтичащи от него . Това не се научава от учебник и общо взето няма кой да отговори на въпросите ти , а това , за което знаеш трябва да мълчиш .

За третия път не мога да кажа нищо .

А сега не искам тъмния път , бягам от светлия , а  нямам сила за третия .

[Орлин Баев]

Не ти трябва друга сила, освен тази на Живота - а тя е в преизобилие. Въпросът е, че ти е трудно да и се довериш...

[sarita]

Трябва ми и сила .

А доверието ми в нещо безличностно може да е по-силно

[Орлин Баев]

По-горе Тодор е изразил мнение за питащата. Аз също. Въпреки това обаче писах и след това, привидно водейки диалог. Още в началото се видя, че жената е абсолютно немотивирана и реално не търси терапевтична насока, а подкрепа за неразбирането и бягането от себе си. През цялото време обаче знаех защо и за кого пиша. За много хора в подобно положение, които вече са чели и ще прочетат думите ми, притежават здрав разум и желание за промяна, но просто не се познават! За хора, които ценят живота си и знаят, че е твърде кратък, за да се самосъжаляват и да живеят мъждукащо едва на няколко процента от реалните си възможности! За хора, чиято мотивация вече е налична и им трябва само насока и тласък към подходяща посока на обич и сила, разширяване на съзнанието и разкриване на потенциала!  

 

Орлин

Редактирано Юни 18, 2014 от Орлин Баев