Ксанакс

[sarita]

Здравейте ,

 

бихте ли ми отговорили колко време може да се ползва този медикамент и създава ли се зависимост към него ?

[д-р Тодор Първанов]

Да, създава, най-много 2-3 месеца.

Редактирано Юни 8, 2014 от д-р Тодор Първанов

[sarita]

Благодаря , че ми отговорихте !

Вече 2 месеца го приемам заради ПА . наистина не мислех , че тези тахикардии са паник атаки , но след като намаляха вече  до съвсем краткотрайни и леки , значи все пак имат психични причини .

Когато получавам тези кризи никога не мисля , че умирам , а единствено пулсът ми се качва стремглаво и в някои случаи заедно с това усещам и екстрасистоли (предполагам са следсвие на рязкото учестяване на сърдечния пулс ) които ми сбъркват цялото кръвообращение .

Лошото в случая е , че не осъзнавам причините за тези състояния . Не разбирам защо е така и докога ще е така .

Преди време ходих на консултация с кардиолог и отрече сърдечна причина , каза ми , че лекарствата , които трябва да взимам се изписват от невролог или психиатър . Сега все още имам Ксанакс , но когато свърши и всичко започне отначало

пак ли трябва да ходя за нова рецепта ?

Защото вече пробвах да не го пия , но не минава много време и кризите се повтарят . Или следващия път да не го пия  всеки ден , а да си го запазя за по-тежки моменти ?

[д-р Тодор Първанов]

Пий го  само при усещане, че ,,умираш,,.

[sarita]

До сега не съм имала усещане , че умирам , а ускорен пулс (пулс като след 100метра спринтово бягане )  последвани от треперене на цялото тяло , гадене , причервяване пред очите . Отвратително просто . Случвало се е и в  бърза помощ да ми бият диазепам , а след като една година се опитвах с всички познати начини да си успокоявам нервно-психичните кризи -безуспешно , стигнах до медикаментозната помощ . Сега не искам да оставям хапчетата ,  защото  знам какво ми се случва и нямам никакъв съзнателен контрол над това . Разбираемо е , че не мога да отида на лекар и да му кажа какво да ми изпише , а в същото време не се справям без помоща на химията .

Какво ли не опитах релаксация , дишане , миналото лято се качвах и на Рила ( имах страхотна криза и там , добре , че точно в този ден валя проливен дъжд и след това имаше гъста мъгла , та хората да не ме виждат в какво състояние съм )

Примирих се , че ще живея с хапчета  . Мисля си , че щом ги взимам в малки дози няма да ми се наложи да ги спирам и няма да стигна до абстиненция . Никой няма да ми повярва , че искам лекарство със зелена рецепта , което да ползвам дълго време и ще трябва да преживея отново тежките кризи , за да ми го дадат .

А към Лексотан по-тежка ли е абстиненцията ?

[д-р Тодор Първанов]

Не мисля, че общувам с разумен човек и предпочитам да си използвам времето по удачно.Ако иска, някой от колегите може да ви отговори на въпросите.

[Орлин Баев]

А в Холандия, освен легализираните наркотици бензодиазепини (ксанакс, транксен, ривотрил, лексотан, диазепам...), свободни за употреба са и ганджата и магическите гъби ... мдам...

Редактирано Юни 9, 2014 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

"До сега не съм имала усещане , че умирам , а ускорен пулс (пулс като след 100метра спринтово бягане )  последвани от треперене на цялото тяло , гадене , причервяване пред очите . Отвратително просто ." 

 

Пиша не само на вас, Сарита, но и на всеки преживяващ подобни тревожни състояния. Отношението, вложено в писмото, е показателно. То гарантира продължаване случването на тревожността. Увековечава я. Тя е виждана като някакъв нежелан натрапник, като зло, на което преживяващият е злощастна жертва. В практиката си се убедих, че ако страхът е преживяван така, той задължително ще продължи да се случва. Защото всъщност не идва от някаква несправедлива случайност, а е закономерност, произтичаща от взаимодействието на характера със света. Страхът в тревожните състояния се явява посланик, вестоносец на мъдростта, зрелостта, обичта и силата на преживяващия го. Само когато бъде видян така, човекът разбира, че той е добър приятел, а страшното му "лице" е само една външна маска, зад която се крие прекрасен благодетел, учител по сила, смелост, себепознание. При всяко тревожбо състояние и всеки преживяващ го, има лични моменти и нюанси, но това, за което говоря, са общовалидни правила! 

 

Сега не искам да оставям хапчетата ,  защото  знам какво ми се случва и нямам никакъв съзнателен контрол над това . Разбираемо е , че не мога да отида на лекар и да му кажа какво да ми изпише , а в същото време не се справям без помоща на химията .

 

 

Тъкмо желанието за свръхконтрол от позицията на малката незряла социална персона и его служат като "тапа" за страха и изтласкването му в несъзнаваното. Колкото повече контрол, толкова повече недоверие в посланията на страха, липса на желание за разширяване на съзнанието и учене присъстват. Когато човек постепенно или по-бързо се научи спокойно да губи този плитък его контрол, с изненада открива, че се ражда самообладание, но вече от позицията на Себе-то, на цялостната личност, на духа му. Това пускане на жалкия его контрол именно е повратна точка на ученето, вложено в тревожното състояние. То премахва потискането, страхът се преработва до пълна с доверие, смела обич и фина мъдрост, а съзнанието се разширява както до подсъзнанието, така и до свръхсъзнанието, до потенциала. 

 

Какво ли не опитах релаксация , дишане , миналото лято се качвах и на Рила ( имах страхотна криза и там , добре , че точно в този ден валя проливен дъжд и след това имаше гъста мъгла , та хората да не ме виждат в какво състояние съм )

 

Опитахте ги, както се опитва тортичка или както се опитва нова фризьорка? Там е работата, че всички подобни техники, ако са правени механично, без разбирането, за което говоря по-горе, се явяват част от психичните защитни механизми на потискане, изтласкване и дисоциация на тревожността, което прави употребата им част от проблема, вместо от решението му. Да не говорим, че дишането, релаксацията и медитацията си имат нива на усвояване и се практикуват доживот! Те обаче ресвързват с безкрая от радост и смисъл, за разлика от невежеството...

 

Примирих се , че ще живея с хапчета  . Мисля си , че щом ги взимам в малки дози няма да ми се наложи да ги спирам и няма да стигна до абстиненция . Никой няма да ми повярва , че искам лекарство със зелена рецепта , което да ползвам дълго време и ще трябва да преживея отново тежките кризи , за да ми го дадат .

А към Лексотан по-тежка ли е абстиненцията ?

 

При положение, че засега ви липсва разбиране и се борите със Себе си и уроците си, избирате легализираната наркомания - пожелавам ви успехи в пътя на бягството от Любовта! 

[sarita]

Благодаря Ви за  отделеното време и Вашите отговори !

От години се оптвам да постигна разбиране и ако целта ми е да се надрусам , не виждам защо да пиша тук , когато се продава всичко . Явно не мога да се изразявам правилно , явно не трябва да съм откровена .

Много години не съм взимала дори аспирин , та какво остава за нещо друго , но след като не мога да се справям , то поне времено да се дръпна от това .

С никого не мога да се боря , нито със себе си , нито с другите .

Целта ми е да забравя всичко , което ми се е случило и да погледна света от друг ъгъл . Няма как това да се случи сега . Иска ми се това да е с по-малко "сътресения" , защото чесно казано прагът на търпимост и поносимост е вече много нисък .

Важно е след този ход , да стана по-нормална , по-разбираща , по-приемаща , по-разумна .

Какъв е смисъла от уроци , които засилват травмите на човека ? Уроците си стоят пред всеки и чакат хората да преминат през тях .

Не искам треви и магически гъби , а излизане от филма в който не ми е ясно дали по желание или понежелание съм в него  . Филм , които не харесвам , който живея и живях много години и който е част от бъдещето ми .

Да забравя . Но не успявам да забравя сънищата си дори , а трябва да се справя и с преживяванията си . А те определено са довели да различни последствия .

Как да коригирам реакциите си ръководени от автономната нервна система ? Та това ако го можех , на какво ли стъпало в еволюцията щях да се намирам ?

Не искам да ставам зависима от разни химии , били те продавани със зелени , бели или незнам си какви рецепти , но да ги ползвам временно и контролирано .

[Орлин Баев]

Хубаво, в това писане вече личи известна готовност за себепознание. Какво научихте досега от общите принципи за преодоляване на п.а. и докъде стигнахте в работата си в психотерапията? Ходите на такава и сте чела всичко за самопомощ при п.а., надявам се?!

[sarita]

Чела съм материали за самопомощ при п.а , а когато не се справям се моля да не съм жива .

[Орлин Баев]

Кои материали сте чела и какво научихте от тях? Не казвате нищо за личната си психотерапия, която, надявам се осъзнавате, решава казуса ви, вместо да го замазва, както правят транквилантите.

[sarita]

Мислила съм за психотерапия , но на този етап е невъзможно . Може и да ви е смешно , но имам големи бариери в тази посока .

Разкривайки проблемите си "на живо" ме кара да се чувствам незначителна , изостанала , изпаднала , да се срамувам от себе си и  неспособността за успехи . Кара ме  да говоря завоалирано , да премълчавам факти , да се опитвам да се дистанцирам . Прави ме неискрена

В състояние съм да си запиша час , да отида до кабинета и да си тръгна без дори да се обадя . Извиненията са отново от дистанция.

То и на лекар ходя по същия начин . Чакам първо да премине острата фаза и  след хиляди самоубеждения , понякога съм успявала да отида колкото да ми дадат някоя рецепта, а в повечето съучай докато се убедя , вече нямам нужда от нищо.

 Съпротива е толкова силна , че е невъзможно действие в тази посока .

Научих , че тези кризи имат различна интензивност и мога да повлиявам на тези с по-слабо изразено действие . Ако условно определя интензитета им от 1 до 10 , тези , които са до и с със средна сила до 5 , мога да управлявам , от там нагоре става неконтролируемо .

Разбрах също , че силните позитивни емоции , също предизвикват такива анормални реакции (със същтите симптоми както при п.а) . Когато след прекрасен ден , заспивам с чувство на радост , любов  отново се събуждам през ноща и преживявам същият кошмар  , не знам какво да мисля .

Може би емоционалните ми реакции са анормални и тяхното намаляване ми е жизнено необходимо . Иначе при пулсът който развивам , сърцето "ще си отмъсти " със заболяване . Преди поне нямах екстрасистоли , а сега и те се прибавиха .

Така , че ми е ясно , че трябва да се променя , но не знам какъв да бъде метода , защото попадайки на бариера ще бъде опорочено всичко .

[mvm]

мда, ти скоро няма да се отървеш от ПА, много си самонадеяна, а тук трябва смирение

размахването на пръчка не върши работа срещу ПА, от пръчката ПА се ожесточава

[sarita]

Защо да съм самонадеяна ?

Експериментирам с живота си , както и не само аз . Всеки , когато му се случи нещо прави някакви действия .

За какво смирение ми говорите , когато същността е разкъсвана от множество страни ?

Смирение има , когато си цялостен , когато има баланс (външен и вътрешен) . А до тогава ......................какво друго ми остава освен опитите върху себе си ?

[Орлин Баев]

А ако поставяте каруцата пред коня? Необходимото и достатъчно условие за преживяване на смирение, което разтваря ума за хармония, са именно разкъсващите трудности и противоречия. Смирението, между другото, е пряко свързано с доверието - в себе си и другия...

Редактирано Юни 13, 2014 от Орлин Баев

[sarita]

Защо си мисля , че противоречията спомагат за "побъркването " на хората . Докато човек се бори с трудностите по един начин - добре , но започнат ли противоречията , начините на действие се сменят и се започва едно движение в много посоки и умът не само се отдалечава от хармонията , но и объркването е голямо . противоречията поставят коня пред каруцата .

Доверието е нещо , което е свързано с очакванията . Очаквам от теб нещо добро , градивно , положително , значи ти имам доверие . В противен случай не .

Как може на всичко да имаме доверие ? Нали всеки греши , всеки се учи  ? Как да приемаме грешките с доверие , когато са "върху нашия гръб " ?

Всичко е много трудно , заплетено , комплицирано и въпреки това трябва да продължаваме .Но става трудна борбата , когато вече имаме дефекти и факта , че 90% процента от хората са така , не ме успокоява никак .

От ксанакс-а остана 1 блистер , който си го пазя за по- тежки моменти .

[smirenieto]

Виждам един човек който е адски объркан,който се плаши от миналото си и който не иска да чуе съветите на нито един от двамата терапевти тук.Изобщо - вие говорите за борба. Каква борба ви гони? С кой се борите? Нещо много бъркате понятията. Доверието не е да очаквате. За това казвам,че вие ИЗОБЩО не разбирате какво ви говорят терапевтите. Доверието е само и единствено - във вас и в природата. Ако нямате доверие към себе си - то вие сте един страхлив,ригиден и невъзприемчив човек. 

 

Нищо не е трудно. Всичко е много лесно. Просто трябва осъзнаване и отпускане в стресовите ситуации. Това,че хората са зле, защо трябва да ви вляие? Смятам,че вие прекалено много се отъждествявате с вашия ум.Това е първия ви проблем и враг.

 

Най-вече виждaм един човек който се бори прекалено много за "съзнателен" контрол,каквото и да разбирате под това, и човек който е склонен да се обяснява прекалено много, както и вашето самосъжаление е огромно. Вашето оплакване и самосъжаление е вашия враг номер две. Смятам,че това е една от причините. Вие анализирате прекалено много и прекалено много се вкопчвате в тези неща. Вкопчването е друг враг.

 

Контрола ви просто ме забавлява. Това е поредния враг. На много места видях - контрол. Разбери човеко - нямаш никакъв контрол. Ако е рекъл Духа ще живеете, ако не - няма. Вие трябва да разберете,че трябва да проментие начина си на живот и мислене,както и др.неща и да се отпускате в моментите на див страх чрез съзнателно наблюдаване. Смятам,че осъзнаването и справянето със ситуациите които предизвикват п.а. е ключово за вас (или директно изправяне срещу това което ви плаши и наблюдаването в този момент).

 

Изобщо - имате ли социален живот? Излизате ли някъде? Разхождайте се! Може ли в това хубаво лято,да висите пред компютъра и "да търсите причините". Вашия ум постоянно ще търси причини. Но трябва да се разбере едно - ума е част от причината и той трябва да бъде излекуван,коетоо означава интегриране на ума и тялото.

 

На първо място стои: смирението пред паник атаките или приемането им,че се случват и безропотното себенаблюдение. За целта трябва да сте съзнателна и смирена. Втората стъпка е да знаете какво ви плаши и какво активира тези п.а. и "да ги атакувате".

 

Подяволите - колко време казахте,че ги имате? Към 2 години? И не знаете ПРИЧИНИТЕ? Или лъжете,или просто имате неспособност за навлизане в собствена валенция. Това означава,че има ненавлизане в спомените (емоциите), което се дължи или на блокер от определена емоция,която ви шокира прекалено силно или на прекомерна чувствителност. За да се излекувате - трябва да освободите енергията от миналото. За това трябва да знаете причинтие и да си направите едно хубаво спомняне. Има толкова много методи. Трябва да навлезете в спомените и да изпитите всички онези гадни чувства,докато не отслабнат и не ви влияят. 

 

Бих ви казал за Лечебните Кодове на д-р Алекс Лойд.Много добър метод който обяснява до една степен енергийната медицина. Също така ви препоръчвам релаксация и в тези моменти на навлизане в алфа ниво да се препрограмирате. Има т.нар. санкалпа от йога и може да я ползвате.

 

 

Целта е не "да търпите паник атаките", а да разберете причините, да "ги атакувате" и да не стоите и да избягвате упорито и тъпо стресовите ситуации и най-вече да се откажете от контрола. Защо ? Казах по горе.

 

Също така ви препоръчвам осъзнаване на тялото ви. Имате прекалено много психосоматически проблеми,които могат да преминат и в сомато-психически. Трябва ви интегриране на тялото и ума, иначе както ви е зле алкално-киселнния баланс нищо чудно да стигнете до болести като язва,рак,заболяване на ставите и много много други.

 

Но най-вече: изправете се пред страховете си и... наблюдавайте какво се слчува и спрете да мислите за контрол. Защото нищо не зависи от вас,освен да бъдете безупречна.

 

За ксанакса - взимайте го. Ще видите как след време ще преминете и на по-тежки транквилизатори. И когато неорганичните вещества станат твърде много в тялото,ще отимате още повече проблеми,които ще станат: сомато-психически.

 

Няма кой да ви помогне. Просто няма. Четете правилната литература и си променете начина на живот. Всичко е много лесно. Просто мислите прекалено много, и не предприемате никакви действия да се промените, камо ли да действате.

Редактирано Юни 13, 2014 от smirenieto

[Орлин Баев]

"противоречията спомагат за "побъркването " на хората"

 

Това е "парниково" разбиране. В реалния живот, диктуван от жива мъдрост, противоречията са неизменна част от дуалния свят. Когато индивидът ги вижда и преживява от позицията на Човека, се издига по тях като по стълбица, по лествицата на мъдростта си. В по-високите нива на съзнание те се обединяват, сливат се. Ако обаче нехае невежо за смисъла, вложен в тях, един вид "слиза" до все по-груби и привидно раздалечени една от друга двойка противоположности. Махалото на двойнствената илюзия хвърля така бягащия от Смисъла и уроците човек във все по-ниски "плоскости" на разбиране и инфантилни психични механизми, уж защитаващи невежото му себе-непознаване, проектирано в света и случващото се като несправедливо...

 

 "Доверието е нещо , което е свързано с очакванията . Очаквам от теб нещо добро , градивно , положително , значи ти имам доверие . В противен случай не ."

 

Така Каин убива Авел и брат брата до безкрай и за око око и за зъб зъб... - докато човек живее в такова старозаветно разбиране, разсъжденията ви са резонни. Има и други нива на съзнателност обаче и нещо в мен, въз основа житейския ми и професионален опит ми сочи, че именно към такова по-сублимно разбиране тласкат тревожните състояния. 

 

"Как може на всичко да имаме доверие ? Нали всеки греши , всеки се учи? Как да приемаме грешките с доверие , когато са "върху нашия гръб " ?"

 

Кой освен вас в случая говори за все-верие?! Аз говоря за доверие в Бога, в Себе си като част от Бога и в законите на целокупния живот, в Дхарма, проявяващи се и през неслучайното случване на тревожността в преживяващия я и вложените в нея послания за себепромяна. Говоря общо. На дело, тази себепромяна започва през щателно себепознание на психичните наличности, динамики, характеро-анализ, когнитивен процес и дълбинни интроекти (вярвания, програми), през стабилна връзка със социалния консенсус за реалност...

 

"Всичко е много трудно , заплетено , комплицирано и въпреки това трябва да продължаваме .Но става трудна борбата , когато вече имаме дефекти и факта , че 90% процента от хората са така , не ме успокоява никак ."

 

Трудно е, когато човек е заплетен в куп незрели психични защитни механизми. Когато животът е виждан от позицията на сърдечния разум, всичко става много простичко и знайно, а интелектът единствено го превежда, бидейки в подчинена на светлата мъдрост позиция. А дефектът се превръща в ефект. Всеки сам решава в кои проценти да се впише...

 

Бъдете щастлива!

Редактирано Юни 13, 2014 от Орлин Баев

[sarita]

Благодаря ви Смирение !

Благодаря ви г-н Баев !

Оценявам съветите ви и помоща .

Но борили ли сте се някога с нещо подобно на това , което описвам ?

И когато психо-соматичните проблеми са се превърнали вече в сомато психични , схемата за действие пак ли е същата ?

При мен отчаянието от несправянето ме доведе до лекарства . Защото въпреки години занимания с релаксация пак не успях да овладея ума си , та какво остава с тялото .

Вече се уморих от всички опити

[Орлин Баев]

Да, в продължение на много време съм преживявал целия спектър от тревожно-депресивни р-ва и говоря от опита си - не само тук, но и във всяко свое писане на тази тема. 

[sarita]

и тревожни р-ва и сомато-психични и в момента ми се вие свят . вече ми е трудно да издържам всичко това

[smirenieto]

Да ,за да опиша толкова подробно съм претърпял много неща и то в дълбоки епизоди и моменти. Как мислите,че те като специалисти, и аз който съм бил в подобни състояния ще пишем толкова подробно? Минал съм през  п.а., натраплива невроза, генерализирана тревожност,както и хипохондрия. И всичко това бе един огромен урок за мен,защото сега се чувствам така, както Орлин Баев описва в своята книга "Психогия на смелостта" - изпълнен с любов и имащ връзка с безкрайността/Духа/Бог и т.н. Както искайте го наричайте,но вече се оповавам на знаците на съдбата както и на това,че аз нямам контрол. Това е като при Йога - там наблюдаваш ума който казва: "аа не,стига с тези асани(пози), скучни са,губя си времето,напрягат ме!"  - и изведнъж осъзнаваш как нито те боли,както и че времето не съществува. Но това е осъзнаване и ние не може да ви го предадеме - нито аз ,нито Орлин Баев - трябва сама да стигнете посредством практики и техники.

 

И престанете да използвате думи като "борба", "контрол" и т.н. Няма нищо общо...  Това са глупости и то пълни,защото не се борите с нищо. Има един процес и той се нарича осъзнаване. Най напред спрете да се самосъжалявате.

 

Щом релаксирате и не  се получава нищо то е защото се насилвате да релаксирате. Лошото при вас е,че дори когато се отпуснете - вашия ум казва: "лелее отпуснах се! Спокойна съм". Искам да ви кажа,че вие не знаете значението и не знаете какво е да отпуснете, камо ли да използвате думи като съзнание и т.н. Казвам ви го директно съдейки по това което което пишете.

 

Всичко заппочва от себенаблюдението и смирението,че тези неща се случват с причина. И тази причина - сте вие самата. Най напред няма нужда да се обвинявате. Това е първо. Второ: няма нужда да обвинявате който и да е друг,защото вие сама сте си виновна за всичко. Защото във всичките моменти на страх и т.н., вие сте избирали съвсем съзнателно - да си причинявате болка.

 

Вие сте постоянно в режим: "Бий се или бягай". За това ви казвам,че психо-соматиката ви е завишена и,че ви трябва нов начин на живот.мислене,поведение,хранене дори! и най-вече спорт. Ако спортувате - 25% от проблемите ви ще изчезнат. Защо ?Защото клетките имат памет.

 

Най важното е да осъзнаете,че вие не сте вашите мисли и ум, и че те не могат да ви контролират. Ако се оставяте на ситуации като: "страх ме, не искам да правя това" и други ще става все по лошо.

 

Най-глупавото от цялата пледоария която направихте и търсите всевъзможни причини (бог знае защо!) за "болежките ви" е че не признавате какви са ви страховете и от какво ви е страх и какво предизвиква този страх. Защото всеки един страх си има причини! ВСЕКИ! Не може от нищото да се тормозите и притеснявате.

 

Това е... съзнайте се.По скоро.

[Орлин Баев]

Не съжалявам за нищо в живота си. Ако можех да върна времето обаче, бих променил някои свои отношения и факти. Около 30 години от живота си бях роб на логоневроза, социална тревожност, панически атаки, натрапливости, тревожна депресивност и т.н. и т.н. Около 25 от тези 30 години бягах от каквото и да е справяне в глупаво самооплакване и самосъжаление, отричане, проекции, изтласкване на страховете ми и битка със себе си, избягващо поведение и самопричинена социална изолация. Останалите пет от споменатите тридесет години отделих за самостоятелно справяне - чрез автоанализ, поведенческа работа и медитация. Всички тези години ме правят това, което сега съм... Но, от позицията на настоящото си знание и разбирания, не препоръчвам никому да повтаря подобен път. Животът е твърде кратък, за да бъде сведен до половинчато съществуване, едва на няколко процента от пълния човешки капацитет... Ако още като дете бях имал подходяща помощ или пък по-късно самостоятелно я бях намерил, бих живял качествено през тези години. Не се оплаквам - приемам живота си и знам, че вероятно сам съм си избрал тези уроци още преди да се родя. Но, минал през цялото това себепотискане и с десетилетия чувствал се като вулкан или съд под налягане, врящ в собствен сос, сега мисията ми в живота е да помагам на човека да живее през налягането на потенциала си, вместо през страха. Защото само като лети във вдъхновението си, хомо невротикус се превръща в Човек! Но, съществува свободна воля...!

Редактирано Юни 14, 2014 от Орлин Баев

[sarita]

Като чета последните две мнение сякаш , ми се връща малко вярата , че някога ще мога да се освободя от състоянията си и да се излекувам  от соматичните нарушения . Сигурно усещането е върховно , след като преминеш през мъчително състояние и отново си цялостен , зрав ,  след като човек може да има пълноценен живот . 

Реално и аз е трябвало да получа психологическа помощ още в детството си , но това не се е случило . Въпреки това не мога да обвинявам никого , защото сега разбирам , че хората около мен са имали също проблеми . Качеството ми на живот е доста ниско . И да не се оплаквам от проблемите си , те стоят до мен и ми напомнят за себе си . Режима "бий се или бягай " работи в пълна сила при мен , защото не успявам да се излекувам от язви и гастрити , от доста време . То колко билки изпих , масла и какво ли още не , но още не успявам да се оправя . Сега пак ще търся нещо да се лекувам.

Първия път , когато получих п.а беше преди 15 години . Това беше страх свързан с насилие и със смърт . Всяка нощ получавах  п.а и тогава близо година пиех реланиум  . Някак си се "пренастрои " тялото  ми и доста време не ме беше притеснявало нищо . След земетресението през 2012 си припомних тези реации , отново започнаха , но не бяха с такъв интензитет . Някак търпеливо изчаквах пулса ми да се нормализира . Но с времето нещата се задълбочиха и треперех като болна от треска , по цял час , а някога повече . Вече нямах никакво чувство , никакви мисли по време на криза , а единствено ненормални телесни реакции .

2013 г. беше тежка за мен . Загубих баща си и мой много добър приятел . Видах  какво е човек , когато умира . И въпреки , че знам , че всеки , който се е родил ще умре  и само този неродения не го засяга това , агонията на смъртта ме разтърси много силно . Явно гледката на умиращ не е за всеки . Започна да ми се случва да виждам и умиращи хора по улиците , непознати хора тръгнали за някъде и свършили на накой тротоар . Нещо в мен крещеше и не искаше повече да гледа такива гледки , не можех да ходя повече на гробища , а го правех , с огромна вътрешна съпротива . И сега , когато се замислих за причината , за тези п.а ми става ясно , че причината е срещата със смъртта .

Потърсих помощта  на молитвите , на духовната литература  в този момент , но не ми помогна нищо . Изпадах в такива кризи , каквито не  съм си мслила , че мога да издържа . И така след 11 месечни опити да се "контролирам " , успях да отида на лекар , където ми дадоха ксанакс (то и това ми е сбъркано , хората когато имат здр.проблем търсят лекар , а аз се страхувам от тях ). Снощи пак се "тресох " , виеше ми се свят и щеше да ми изкочи сърцето , а в момента не мисля за смъртта .