Донка Добавено Юни 7, 2014 Доклад Share Добавено Юни 7, 2014 Молитвена програма за начало: Добрата молитва Изгрява слънцето - песен Изгрев молитва Изгрев и залез - Утринно Слово от Учителя, държано на 19 април, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев. Молитвена програма за край: Духът Божи - песен Формула: Божият мир и Божието благословение да залеят цялата Земя. Господнята молитва Като говорим за изгрев, пладне и залез, разбираме проява на различни същества. Изгревът е проява на ангелите, пълният ден, т. е. пладне, зенитът е проява на Бога, а залезът – проява на човека. С други думи казано: Бъдещето е на ангелите, настоящето – на Бога, а миналото – на човека. Значи, човек живее в миналото. Той се въодушевява от това, което е направил в миналото, и от това, което е бил в миналото. Всеки си мисли: Какъв бях едно време! Какви възможности имах едно време! Миналото е залезът на живота. Обърнете тази страница, направете един полукръг и спрете се пред изгрева, дето са ангелите. Като минете през тях, ще дойдете до зенита, до Божествения свят. Не минете ли по този път, не можете да се справите с противоречията. В човешкия живот противоречията са неразрешими, в духовния или ангелския свят – наполовина разрешими, а в Божествения свят – напълно разрешими. При Бога не съществуват никакви противоречия. Там всички части живеят в съгласие и единство. Как ще се сърдиш на лявата, или на дясната си ръка, че са ти ударили по една плесница? Ако им се сърдиш, те ще се откажат да ти служат. Изгрев и залез - Утринно Слово от Учителя, държано на 19 април, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев. Слънчева, Рассвет, Надеждна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Юни 7, 2014 Доклад Share Добавено Юни 7, 2014 Благодаря за беседата! ...ако ви питат, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цел да изправя погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човека в истинското, безгранично знание. Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пътя на учителите, които поправят стотици тетрадки. Как не се отегчава учителят? Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си. Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя. Докато си ученик, все ще правиш погрешки. Не се учи лесно математика; не се учат лесно езици. Ще научиш един език на физическия свят, но след това ще научиш същия език в ангелския свят. Като го научиш там, ще отидеш в Божествения свят да го усъвършенстваш. Така е не само с езиците, но с всеки предмет, който изучавате на земята. Човек е дошъл на земята да се учи. Земята е велико училище. Следователно, няма по-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде. Изгрев и залез Слънчева, Розалина, Донка и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юни 7, 2014 Доклад Share Добавено Юни 7, 2014 (edited) Всеки път,когато прочета поредната беседа -утринно слово или неделна беседа ,първото ,което спонтанно искам да кажа е Благодаря Учителю за всичко ,което си ни оставил.За песните,за Словото,за упражненията.Ето и днес се почувствувах така.Чудесна беседа. Ако искам да извадя ,тук, всички мисли,които за мене са нужни,важни,подчертани, от днешната беседа, ще се получи едно доста обширно резюме на беседата.Както вече всички знаем ,макар да четем една и съща беседа , всеки намира в нея "своята" мисъл.Знаем и защо е така.Затова ,ще сложа само две от мислите,които съм извадила за себе си от това утринно слово: Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си. Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си. Във всичко се иска умереност. Не е позволено на човека да се пресилва. Казва се за нещо: Пази го като очите си! Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка, как да се пазят всички ценни неща. Какво по-ценно нещо има човек от тялото си? То е неговият инструмент, с който трябва да си служи през целия си живот. И тъй, пазете всичко, което ви е дадено. Ще кажете, че Господ пази човека. Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на големи изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всякога се намира под крилата Му. Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си. От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи. – Как става заличаването? – С неправилния живот. Права мисъл е нужна на човека. Като мисли право, той лесно изправя погрешките си. Сега, да се върнем към необходимото и същественото за човека. От какво се нуждае човек? – От мекота. Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата. Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали. Без нея нищо не се постига. И да се придобие нещо, то е временно. Човек е дошъл на земята да се учи. Земята е велико училище. Следователно, няма по-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде. Изгрев и залез - Утринно Слово от Учителя, държано на 19 април, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев. Редактирано Юни 7, 2014 от Розалина Лъчезарна, Донка, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Юни 25, 2014 Доклад Share Добавено Юни 25, 2014 (edited) Ще кажете, че Бог създаде и злото, и доброто; следователно, и лошите дни са от Него. Не е така. Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни. Ангелите създадоха изгрева, утрото. Бог създаде пълния ден, а човек – залеза. В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез. Хората накараха слънцето да залязва. Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си. След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така. – Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението си. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно. Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал. Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го върнат назад, да запълни празнината. Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и те към него. Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се върне. Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас. – Защо? – Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява. Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят. Пазете се от отрицателното в живота като от огън. Друг е въпросът с положителните мисли или чувства. Те са направени от лека, ефирна и светла материя, поради което възлизат нагоре и отиват към своята цел. Няма мисъл, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си. Една българска поговорка казва: „Плодът не пада по-далеч от корена си.“ Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни. Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве. Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра. Като вярва в Него, всичко се превръща в добро. Щом изгуби вярата си, веднага идат изпитания и страдания. Страшно е положението на онзи, който изгуби вярата си. Без вяра, човек е изложен на големи съмнения и колебания. Той не може да задържи в душата и в сърцето си състояние на абсолютна вяра. Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му. Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от трудните изпити за светиите. Малцина могат да го издържат. Повечето светии пропадат и се връщат назад. Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит. Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиите, понеже пътят им е труден. Снизхождението се заключава в това, че се дава възможност на човека да се явява по много пъти на изпит. Докато не научи уроците си и не издържи изпитите си, той има право да се явява на изпит. Най-малко сто пъти има право да се явява на изпит по един и същ предмет. Знаете ли, кого Бог обича и кого не обича? Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онези, които никой не обича. Към тях е насочено най-много вниманието Му. Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Те мислят за Него, и Той мисли за тях. Ако и Бог ги изостави, те ще изпаднат в отчаяние. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всякога мисли за вас. Изгрев и залез Редактирано Юни 25, 2014 от Лъчезарна Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.