немога да спра да се самообовинявам

[Katiterina]

Здравейте,намирам се в задънена улица,вече незнам кое е правилно да направя кое не е.Дали е истина това което мисля и виждам или не.Най лошото е че немога да спра да се самообовинявам.Ще се опитам да разкажа връзката си от самото начало накратко.Работя и живея в тесен кръг в смисъл нямам време за много личен живот и хората с които общувам са предимно колеги.Така се запознахме със вече бивщият ми 4 годишен приятел”Х” той тъжеше за жена каято харесваше а тя му даваше надежда но излизаше с по млади и красиви мЪже от него не мисля че се беше случило сексуален контак между тях.А аз плачех че 3 седмичният ми приятел ме заряза за друга жена без причина.Така се зближихме с него,но факта че той беше жененен и по възрастен от мен ме караше да споделям с него като приятел.Това прителство продължи година и половина,като усещах че неговите чувства не са приятелски.Но ми беше станал най близкият човек,и бях много самотна когато той реши да предприеме крачка напред,макар и да не исках връзка с женен мъж  случи се..С времето се обикнахме много той все още живееше със жена си но ме накара да повярвам че отношенията са им само заради двете деца които имат.След 2 години се наложи той да си смени работата заради която не се видяхме около половин година.В мига който ме видя пожела да напусна работа и да живеем заедно,бях на 7мото небе не го очаквах ,но много исках да ми стане мъж .След 14 дневна приказна почивка се върнахме в реалния свят.Преди него живях с мъж разведен също с две деца и имахме много финансови проблеми създадени от  децата,  той им даваше много повече от достатъчно пари но те не задоволяха като и накрая се получи така че трябваше ние да се лишаваме за да са щастливи те.Разделихме се защото аз нямам деца и исках но в тези условия той не можеше да предложи нищо за нашето бъдеще.Така този страх ме обзе от ново и го споделих с”Х”.Помолих го да не пребързваме да живеем заедно,исках да опитаме първо дали той ще успее да балансира  финансовата част към ново създаващото се бъдеще и децата.Само да спомена че до тогава всеки си плащаше собствените си разходи той за него аз за мен.След това той имаше здравословен проблем от който доста се оплаши че неможе да работи макар че се оправи и се върна на работа и така и не заживяхме заедно,но  две години той казваше че жвее при майка си.Миналата година аз вече бях изморена от всичко като отчаяно исках семейство и дете, а нещата бяха останали така той не се разведе но ми казваше че не живеят заедно попитах го накъде сме той каза че няма смелост да започне нов живот поради претесненията си за бъдеще,но също заяви че много ме обича,аз се опитах да скъсаме но той не ме остави та и аз имах много силни чувства и оставих нещата на съдбата.Докато тази година счупих крак,не знам но може и да не съм в състояние да върша предишната си работа понеже е много часове на крак,исках да уча и говорих с „Х”,попитах го дали  ще ме подкрепи финансово ако у4а, казах му също че не може да живее при майка си още дълго така че ако иска може да опитаме заедно.Не ми отговори каза че ще виде,и понеже дъщеря му имаше бал му беше напрегнато и не исках да го претискам.. Преди време  имахме разговор или малък спор за финансовата част ,аз му бях казала че не е редно след 4ри години заедно все още всеки да си плаща сметката примерно в супермаркета,не знам може и да не съм била права, но ние от ранна сутрин до късна вечер бяхме заедно,пребираше се уж при майка си  да спи  с предтехта че още децата не знаят за мен и не желае да има излишно напрежение.Но аз мислех че е крайно време да се вклучи поне по сметките за дома като имаме предвид че получава поне 3пити по висока от мен заплата.От тогава почна да плаща като купувахме храна,давал е и за ток и вода,даже ме поглези с някав друг подарък,но виждах че не му е приятно да го прави,и не го направи по своя воля а защото аз го подсетих или незнам даже как да го нарека.Преди 3 седмици имахме да правим нещо,но той закъсня с 2 4аса,когато го попитах какво се е случило той без да иска се изпусна че е закарал жена си на козметик.Разбира се аз изкочих и го нападнах с думи обвиних го че ме е лъгал две години,той дори не се защити стана остави клучовете и си тръгна.Това  не беше той,той никога не тръгва дори да съм бясна да чупя и да рогая.Какво стана сега?Веднага почнах да си мисля че е чакал удобен момент и ето.......И най лошото което си мисля той избяга,понеже за пръв път от 4 ри години аз щях да съм зависима от него....Опита се да ми пише не му отговорих,една вечер като ми писа за лека нощ избухнах  в ругатини и обиди като си мислех че е при жена си и ми пише когато тя е заспала.А  това че ме си мислех че никога всъщност не я е напускал ме разкъсваше.След като му нанесох толкоз обиди не ми писа пове4е,извиних се но пак не отговори,започнах да се обвинявам че му е напрегнато заради празниците и аз ислишно го изнервям с моите сценни на ревност...Осъзнах че го губя и ме болеше а повече ме болеше че никога до сега не е позволявал спора да ни раздели..Пак ядосана му се обадих той ми отговори че неможе така или го преодоляваме това или да свършва,отидох на срещата като боба със закаснител,че той досега никога не я споменавал тая дума „да свършва”а  да го преодолеем какво означаваше да” аз съм със жена ми ако искаш така сте продължим”Исках ясен отговор тозипът” да или не”,но той почна да ме пита аз какво искам препомних че сме го говорили,и повторих че искам мъж който да поеме отговорност за мен..Първо ме попита защо искам този мъж да е той.Попитах кой да е след като от 4ри години си единствения мъж в живота ми.От тази игра ми преля чашата казах много обидни и тежки думи и го попитах директно..да или не отговора беше не.”Не защото немога а не искам”.Разкъса ми се сърцето ,и си тръгнах...Мислейки това беше свърши,но не след дълго угризенията започнаха....Започнах да се обвинявам че много го нараних с думте си а може би и го засегнах лично..Той нито звънеше нито пишеше,помислих че натоварен с празниците и като отминат ще звънне да си поговорим и след като вече нямаме толкова емоции ще успеем да оправим нещата.Дори и да не сме повече двойка исках да запазим добри отношения,той беше всичко за мен А и беше много добър човек с голямо сърце.Написах му извиненията си,но не смеех да ги изпратя след като си мислех че е решил да продължи живота си със жена си.Не исках да го карам да си мисли че искам да си промени решението....  Не издържах на милчането му, изпратих  извинителен емаил след седмица мислейки че наистина го убидих  и може би чака  аз да му се извиня,не ми отговори..Цял ден съм седяла над компутира с надеждата че ще напише нещо но уви нищо..А седмицата преди това пак така в чакане я прекарх,с че ще пише над...Вчера го срещнах случайно в мола,незнам дали ме видя но тръгна а  в друга посока,бях дърво незнаех какво да направя,звъннах му ,обърна се преди да ми отговори което ме навежда на мъсилта че ме е видял.Беше много резервиран,казах му че съм му писала емаил отговори че не го е видял.Опитах се да поговорим за случилото се но той ме попита дали това ще промени нещо.Когато го помолих да ми каже  ако не е имал намерения за съвместен живот защо не ми е казал...Първо ми каза че няма отговор ,а после че не го е мислил но лошото  ми държание на срешата е променило всичко.Даже  побърза да си  тръгва,каза ми че ако имам нужда от нещо да му се обадя....Да му се обадя като какъв?Та той дори не разговаря нормално с мен..А преди ако имаше някъкъв проблем не го оставяше докато пак не сме добре.Опитвам се да го за забравя немога,немога да спра да мисля за него и да се обвинявам че  съм била алчна и ревнива и съм го отблъснала стова поведение..Искам да му звънна но какво да му кажа.Не оставям компутъра за минута с надеждата че ще ми пише.Не мога да спа.Не се грижа за себе си и немога да ям.След вчеращната среща съм осте по зле..Мисля какво да измисля за да му се обадя.Но не искам да го моля за нищо,защото ме боли че ме остави тогава когато имах най много нужда от него.Не искам вече да се излагам пред него,достатично ми беше че въобще не отреагира на извиненията ми и че като го видях едвам не избяга . Искам да говорим да му обесня пак,но ме е страх ако е истина което се съмнявам ,досега все отрича че живее с жена си.Но немога поне за сега да свикна без него,така исках поне да можем да си говорим ако всичко останало е свиршило..Не спирам да се надявам че ще ми звинне,и като не звини ми става осте по лошо...Исках да видя психиатър да ми помогне,но нямам такава финансова визможност.Разкъсвам се витрешно и незнам дали имам персонални/психически  проблеми алчност,завист,и  подобни.Аз ли го накарах да ме изостави ?Моля помогнете ми.

[mvm]

Какво да ти помагаме. Много банална история.

Пропиляла си 4 години от живота си, нямаше ли кой да ти каже, или не можа ли сама да се осъзнаеш, че с женен мъж е по-добре да не се захващаш, защото си е чисто губене на време.

Но както и да е. Пий една студена вода - не за него, а за себе си и за 4-те години, забрави го още на момента

и продължавай да си живееш своя си живот. 

И при следващата връзка, внимавай да не е пак с женен  мъж

[Katiterina]

Здравейте,

Благодаря ви за отговора..Ще се радвам ако дадете мнение и за написаното по надоло..Благодаря..

Разкъсвам се вътрешно и незнам дали имам персонални/психически  проблеми алчност,завист,и  подобни.Аз ли го накарах да ме изостави ?

[д-р Тодор Първанов]

Причината не е в теб. Мъжете се боят от промяната, така че избора  е бил - или вечна любовница или раздяла.Второто е по-добро.

[Katiterina]

Mислите ли че факта че съм била финансова независима от него досега,и че скоро го попитах дали ще ме подкрепи финансово ако се запиша да уча е имало ефект върху това решение?Мислите ли също че ме е лъгал че не живее със жена си?Аз бях потресена,като ме попита защо искаш аз да съм ти мъж?Та нали преди две години той поиска да живеем заедно.Аз нямах такива надежди преди това,но с това той беше обърнал позицията ми от лубовница в жена с която иска семейство..Сгреших ли като му поисках малко време?Ако бях сигурна че се е върнал при жена си може би щеше да ми е по лесно,но когато го видях за последно,той ми каза че причината за неговото решение е моето безприлично държание.Да обидих го,но се извиних,и преди сме имали спорове,и той не ме оставяше на мира преди да ги разрешим ..Може би си мислех че той е по обвързания и не би ме напуснал никога.,това ли ме кара да страдам толкова.... На какво ли се дължи мълчанието му.Поне да ми беше казал истината за да мога и аз да мога да продължа живота си нормално...Благодаря ви за написаните отговори..

[mvm]

Женените мъже, (поне 90% от тях), които имат любовници постоянно ги лъжат, че във всеки един момент се развеждат.

Измислят разни обтегнати отношения със съпругите си и други подбни, за да звучат правдоподобно

Иначе няма как да задържат любовницата си, ако тя е неомъжена.

А в действителност безметежно си живеят със съпругите си и децата си. 

Предполагам и твоя те е лъгал, че живее при майка си. 

 

Най-вероятно, след като си поискала финансова подкрепа, за да учиш,  

е решил, че ставаш прекалено тежък и ненужен товар

и затова е развалил връзката ви, като същевременно се е опитал да те убеди, че ти си виновна за това.

 

Не се измъчвай, ти нямаш вина за нищо, забрави го по-бързо и не страдай, защото няма смисъл. 

[д-р Тодор Първанов]

Горе-долу същото мисля и аз.

[Katiterina]

Искрено ви благодаря за помощта.Мен все още много ме боли,но поне виждам нещата от друга перспектива..Надявам се  и времето да ми помогне....Благодаря .....

[д-р Тодор Първанов]

Времето помага,наистина помага.

 

Искам да обърна внимание на следното-човек е склонен да повтаря поведението си.Не казвам грешките си, а поведението си.Повярвайте ми, много клиентки съм имал, които след една такава безперспективна и унижила ги връзка, първото, което правят след като малко се свестят е, отново да започнат връзка с човек който си има жена.И аз въпреки опита който имам продължавам да им се изумявам.

 

Не повтаряйте това поведение повече!