297.Вехтото премина НБ 3 април 1927 г София

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

 

Добрата молитва

 

 

 

Беседа: Вехтото премина

3 април 1927 г. София

 

.Молитвен наряд за край :

 

  Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мен

 

Господнята Молитва

[Донка]

 Гледате някой човек днес е весел, засмян, маха с ръце" нагоре – надолу, като актьор, после взима перото, съчинява стихове, проповядва на хората, казва им: тъй трябва да се живее! Не се минава дълго време, гледате този човек изпаднал в някакво противоречие, намира се пред едно изпитание и не знае вече, какво да прави, забравя всичката си философия. Какво е станало с него? Коя е причината за тази промяна на състоянието му? – Някой писал във вестниците нещо лошо по негов адрес, което уронва достойнството му, като човек от новото учение. На другия ден пак пишат във вестниците, че писаното не се отнасяло за него, но за друг някой, със същото име. Наистина, не са един Драганов или Иванов в света. И този човек отново се успокоява. Питам: какво лошо има в това, че някой с черно мастило написал нещо по адрес на-твоето име във вестниците? Каква сила се крие в черното мастило, че може да произведе такава пертурбация в ума на човека? Често съвременните хора се спират върху дреболиите на живота, а пропущат важните моменти, като казват: това са малки работи, те не заслужават нашето внимание.

 

 

Прекрасна тема за размишления! 

Ако ние сложим в съзнанието си нещо, написано с черно мастило от друг човек като мярка за нашата лична духовност и ценност, то дотам ще ни е философията и проповядването - ще сме роби на черното мастило в ръцете на другите хора. Или силата на черното мастило и на другите хора сме я дали ние самите. 

 

И аз съм забелязала, че хора, които доста "махат с ръцете като актьори" и проповядват на другите как трябва да се живее, всъщност самите те са силно зависими от мненията на същите тези други... 

 

 

 

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Съвременните хора са в постоянно смущение, в постоянни тревоги. Защо? – Защото между Бога и тях няма хармония. Например, някой човек се моли, но молитвата му не е приета. Защо? Той се гневи на хората, сърди се, мисли, че те са причина за неговите неуспехи. Не, причината е в самия него. Той трябва да възстанови връзката си с Първичната Причина. Ама този човек искал да уреди живота си. Уреждането на живота е последна работа. По този начин, с пари, с богатства животът не се урежда. Нека той се помоли на Бога по следния начин. Нека се обърне към Бога и каже: Господи, досега живях нередовен, неправилен живот, никога не съм говорил Истината, баща си и майка си не почитах, с брата си и със сестра си постоянно се карах, приятелите си изнудвах и каквито обещания Ти давах, нищо не изпълних. Помогни ми да изправя живота си, да върва напред. Не дойде ли човек до това самопризнание в себе си, между Бога и него не може да има никаква връзка, той не може да се надява на Божието благословение. Така трябва да постъпи всеки, който иска да бъде нов човек и който иска да се освободи от ограниченията на живота.

 

 Вехтото премина

[Розалина]

Вяра,надежда ,оптимизъм,добри съвети и мъдри тълкувания,всичко това намерих в днешната неделна беседа.

Да,Донче интересна е темата за това,как хората ,докато осъзнаем горното ,сме зависими,кой повече ,кой по-малко от това,което говорят за нас другите.

Чудесна беседа.

Ето някои от темите,които аз извадих от днешната беседа :

 

 

 

Един човек е велик дотолкова, доколкото той е във връзка с живите сили на природата и доколкото те могат да му бъдат в услуга...........

 

 Следователно, искаш ли да живееш чист живот, абсолютно ще пречистиш кръвта си. Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино и от ред още храни. Духовното им тяло пък е заразено от алчност, злоба, омраза и т. н. За пример, вие обичате някого, но щом ви каже той някоя обидна дума, вие веднага го намразвате. Защо трябва да го намразите? Знаете ли, какво внася омразата във вас? Тя е цяла отрова за организма ви. В дадения случай вие пакостите на себе си, но не и на него. Други хора пък се тровят от гордост. 

 

Ние трябва да се молим на Бога не да продължи живота ни, но да ни научи, как да спазваме законите, за да разработим и увеличим онзи капитал, който ни е даден от преди хиляди години, от панти-века още. Има хора, които във физическо отношение са много деликатни, нежни. Достатъчно е да ги лъхне и най-малкият ветрец, за да се простудят. Ако такъв човек седи при отворен прозорец, той се страхува от течение и казва: ще се простудя. Не се минават два – три часа, и той, наистина, се простудява. Някои хора с години живеят при отворени прозорци и не изстиват. Защо? Те имат изобилно живот в себе си, те имат имунитет; те са облечени с магнетическа риза, която не се пропуква. Изстиването зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек и в каквото вярва, това става.

 

И тъй, първото нещо, което се изисква в новия живот, това е новата вяра. Новата вяра подразбира, да вярва човек в Бога, че в.Него е Вечният живот. Който вярва във Вечния живот, той не мисли за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука. Той мисли само за едно, че трябва да учи.

 

И тъй, всички дарби и способности у човека могат да се развият само при красиви мисли и чувства. 

 

Истинският живот се заключава в творчеството. Това, което Бог е вложил в човека, трябва да се развива. Човек никога не трябва да се обезсърчава.

 

 

[Лъчезарна]

Като наблюдавам, как хората са невнимателни към растенията и дърветата, виждам, че те са също така невнимателни и към себе си. Те обичат своята личност, както и личността на другите хора, но не обичат своята душа, нито душата на своите близки. Обаче, личността не е човекът; личността, това е тялото на човека, т. е. физическият човек.

 

Първото нещо, което се изисква от човека, е да обича душата си. Тъй щото, когато човек обикне себе си, т. е. своята душа, той ще може да образува правилна връзка и с всички хора. Само по този начин, във всички свои близки човек ще види души, които страдат като него и ще може да им помага. Значи, между личността и душата на човека има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с възвишени работи.

 

Разумният, Божественият живот е живот на душата, дето всяко нещо се извършва на своето време. Затова, именно, и Соломон е казал: „За всяко нещо има определено време". Има определено време за раждане, има определено време за умиране. Човек може да се роди само на времето, което Бог му е определил. По същия закон човек умира, само когато му е определено. Ако знаеше законите, той би прескочил времето, което му е определено да умре. 

 

~

Днес от всички съвременни хора се изисква разумно сърце, светъл ум и силна воля, за да могат да се насърчават. Само така човек може да се освободи от личния елемент в себе си. За пример, като ви говоря, вие често мислите, че имам някого предвид. Да се мисли така, това е проява на личността. Ние не се интересуваме от грешките и престъпленията; на хората; ние имаме пред вид винаги доброто у човека.

 

Като срещна някой човек, колкото и лош да минава за другите, аз гледам да намеря в него една добра черта. Намеря ли такава, радвам се, защото тази черта един ден ще се развие и ще победи лошото в него. Научете човека да се храни добре, и той ще стане здрав; научете го да мисли добре, и той ще стане умен; научете го да прави добро, и той ще стане добър. Видите ли, че някой човек направи най-малкото добро, насърчете го, дайте му възможност да се проявява в правене на добро. Не убивайте идеите в себе си! Колкото и да са малки днес, те един ден ще се развият.

 

Насърчавайте, както в себе си, така и в другите, и най-малките добри прояви. Бог е в малкото, в незабелязаното, в невъзможното. Някой казва: от мене човек няма да стане. – Именно в тази невъзможност Бог ще се прояви. – Аз съм слаб, хилав човек. – Именно в тази слабост Бог ще се прояви. Ако искате да знаете, в силата седи нещастието на човека.

 

Едно вре-ме вие бяхте малки бръмбарчета, плачехте и се молихте да станете големи сили. Ангелите ви казваха, че ще дойде време да станете големи, силни, да ви облекат в хубави дрехи. И наистина, дойде това време. Вие станахте големи, силни същества, но пак сте недоволни, пак сте в положението на малки бръмбарчета. Ангелите по същия начин ви утешават, че ще ви извадят от тези условия и ще ви поставят в по-добри: ще ви извадят, като риба, от някоя малка локва, и ще ви турят в някое чисто, кристално езеро, или ще ви турят, като птици, в някоя райска градина, или най-после, като човек, ще ви поставят в някоя хубава къща, да се учите да свирите, да пеете или да рисувате. Всекиму ще дадат това, което желае.

 

Така постъпва разумната природа. Няма да остане едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи. Тогава всички хора ще бъдат радостни и весели.

 

 

Вехтото премина

[Донка]

Като срещна някой човек, колкото и лош да минава за другите, аз гледам да намеря в него една добра черта. Намеря ли такава, радвам се, защото тази черта един ден ще се развие и ще победи лошото в него.

 

Не е чак толкова трудно, колкото изглежда отначало, но после се изплаща стократно.