Не знам къде ми е мястото

[zhelllyazkova]

Здравейте!

Преди малко попаднах на този сайт и ми се стори доста интересен, надявам се да ми бъде и полезен!

Аз съм момиче на 24 години. Имам стабилна връзка и страхотни взаимоотношения с човека до мен. Не живеем заедно. Имам здраво семейство. Наскоро завърших образованието си в момента работя по специалността си. Имам акне и по лицето и това винаги ми е пречело и комплексирало - какво ли не съм правила, за да се справя с проблема. Като изключим това имам хубава визия, хубаво тяло, добре се обличам.Споделям всичко това, за да добиете бегла представа от мен преди да споделя терзанията си.

Сякаш не умея да оценявам какво имам, а винаги гледам какво нямам, какво ми липсва, какво искам.

Винаги ми е било проблемно да създавам контакти с хората, да се опусна да говоря, да се усмихна и да се чувствам добре. Винаги съм смятала, че съм и че изглеждам в очите на хората  безинтересна, скучна, непривлекателна, притеснителна, нерешителна. Никога не съм имала много приятели или да съм поддържала компании. Все гледах да съм невидима и незабележима, за да не съм обект на подигравки. Все странях и се делях и сякаш ми беше достатъчно, че имам гадже (като по-малка) и други не ми трябват. 

Наскоро приятелка от ученическите години ме отлъчи от себе си и определи като егоист, користен приятел, интересчийка, мрънкащ и постоянно измисляща си проблеми и непредприемаща нищо да ги реши , човек, който не би помогнал на никого. Не смятам, че е права и не съм такъв човек. Истинските приятели не изискват от теб да бъдеш някакъв или да е укоряват.Както и да е. Дойде ми като шок, защото се водехме все двете и сякаш не забелязвах липсата на приятели, която сама си бях докарала. И сега на този етап се чувствам потисната, на моменти депресирана, че няма на кого да се обадя за едно кафе или да си кажа две думи. И никой  не се и сеща да направи тази крачка към мен. 

Когато изляза с приятели на приятеля ми все мълча или говоря много малко. Не мога да се отпусна. На работа всички са по-възрастни от мен и там също не говоря много.

Искам да съм усмихната, лъчезарна, сияеща, да говоря с хората без комплекси, да имам ако не приятели, то хора, които биха се сещали за мен, както и аз за тях.

Ако аз не се сетя за някого, той също не би го направил.

И всичко това ме кара да се чувствам потиснато, не съм усмихната, умислена съм, не мога да си намеря място. Никъде не се чувствам комфортно - нито на работа, нито у нас, нито у приятеля ми, нито ако изляза някъде.

Пропуснах да спомена, че избягвам конфликти и рядко, да не кажа никога не отстоявам мнението си, което също много ме мъчи да изградя самочувствие.

Ще се радвам да споделите Вашето мнение по темата.

 

Редактирано Май 18, 2014 от zhelllyazkova

[mvm]

и рядко, да не кажа никога не отстоявам мнението си

 

Започни оттук, отстоявай мнението си, но първо, трябва да се престрашиш да го изкажеш, когато се наложи

[д-р Тодор Първанов]

Норман Винсент Пийл казва -"Вие не сте това, което мислите за себе си. Вие сте точно това, което мислите."

 Така че ти наистина си - ,, безинтересна, скучна, непривлекателна, притеснителна, нерешителна,,

Няма как да се залъгваш, че това не е истина.Истина е.Но тази истина е сътворена от теб и ти си тази която може да я  промениш, никой друг не може да го направи.И това е хубаво, защото представяш ли си, какво би станало, ако някой друг би могъл да влезе в главата ни и да ни променя.Ужас!

Така че първата стъпка е, да поемеш отговорност за това каква си.Не някой друг е виновен ,че ти си непривликателна , притеснителна и т.н.-с две думи смотана.Това е твоят избор и той зависи само от едно-каква си мислиш, че си.Защото ти, наистина си точно тази която мислиш, че си.

И така, втората стъпка е да промениш своята представа за себе си.За целта, вземи лист и химикалка и напиши на листа, твоята върховна представа за себе си.Като казвам, върховна нека бъде точно такава, никаква по-малка не ти върши работа.След като я напишеш, я редактирай, опитай се да я обобщиш в едно изречение.

Третата стъпка е по-лесна, повтаряй си няколкократно тази представа през деня, заспивай и се събуждай с нея.Така, постепенно ти ще се превърнеш в нея.

Защото този съвет е много мъдър - Направи ми силно впечатление това, което наскоро чух в интервю с преуспял предприемач (в отговор на въпроса как е успял да постигне такъв главозамайващ успех): „Мисля на едро... Много отдавна си казах: След като така и така ще мисля, защо да не мисля на ед­ро?' Това е идеален пример за смайващата сила на мисълта

 

 

 Не напразно Естер Хикс казва - Повечето хора нямат вярна представа кои са всъщност. Те не са сигурни откъде идват и къ­де отиват. И което е най-важно, не знаят защо са тук на планетата Земя и с каква цел са дошли.

Когато насочваш вниманието си към нещо - идея, спомен, ситуация, която наблюдаваш, мечта или фантазия, която си представяш..., ти всъщност активираш вибрация.  И когато съсредоточаването ти активира вибрация, тя става твоя нова точка на привличане. Когато мислиш за нещо, неговата вибрация става активна част от твоята вибрационна същност - и това, към което си насочвал вниманието си, започва да се движи към теб.

Повечето хора не осъзнават, че когато мислят за нещо, те канят това „нещо" в живота си. Разбира се, ко­го си взел решението да дойдеш в това тяло, ти си разбирал вибрационната природа на този свят и на тази вселена и си бил изпълнен с ентусиазъм, защото си вярвал в способността си съзнателно да се съсредоточаваш. Познаването на вибрационната природа на Вселена-е успокояващо и в същото време въодушевяващо - успокояващо, защото знаещ, че няма от какво да се бо­иш, тъй като нищо не може да дойде при теб без сам да си го поканил, и въодушевяващо, защото знаеш, че мо­жеш да привлечеш към себе си всичко, което желаеш, и да изпиташ радостта от това да го имаш в живота си.

[mvm]

Повечето хора не осъзнават, че когато мислят за нещо, те канят това „нещо" в живота си

 

 

не става, аз от много време си мисля за едно вълшебно гърненце, което да ми готви, понеже аз не обичам да го правя,,,,ама на, досега не се е появило  

[д-р Тодор Първанов]

Търпение.

[zhelllyazkova]

На моменти съм ентусиазирана от мисълта за промяна, но в един момент си казвам "Чакай малко, да не би да очакваш,че както нямаш приятели изведнъж ще намериш или че нещо драстично ще се промени?!". Сякаш не правя нищо съществено в живота си. 

Мислите ли, че четенето на книги би помогнало в някаква степен, макар че това е много индивидуално.

Сетих се,че четох един пост във форум. Жена споделяше,че няма приятели и в съзнанието ми се запечата как коментира,че един ден. когато дойде време да се омъжи или й се роди дете как няма да има кого да покани (освен роднините, разбира се).

[lolita]

Здравей! И аз имам подобни терзания. Също вярвам, че какъвто се чувстваш такъв си. Аз съм имала моменти, когато съм се чувствала много привлекателна и около мен са се въртели много момчета. Сега обаче съм обвързана и с момичетата ми е трудно, защото приятелят ми ревнува от момчета. И мен ме изкарват егоцентрик, неуверена, притеснителна... и май наистина съм такава. Спомням си в детската градина( мразех я точно, защото нямах приятели) попитах децата, дали мога да играя с тях и те ми казаха , че мога само ако играя мъжа. Аз се съгласих, а те ми се присмяха. Чак в пубертета се чувствах много щастлива. Имах най-добра " приятелка", още няколко и доста познати. На 16 си рд поканих над 30 човека, бях много , много щастлива. Но после разстояние, гадже. И сега ми е трудно. Егоцентризмът определено ми пречи, защото обичам хората да ме анализират, а аз сякаш гледам повърхностно, не ги опознавам, говоря много, а малко слушам. Може би затова няма толкова приятелки. Все се чувствам изолирана, като сме повече.Страх ме е да не се изложа, да не накривя някому. Изобщо имам някакви приятелки, но ме е страх ,че не знам къде е границата, да не ставам настоятелна. А и доста от приятелите ми като имат проблеми ми звънят, аз ги слушам с часове ( приятеля ми  даже ми се ядосва как мога да се занимавам), а като са по-добре не се сещат да се обадят. Мислех ,че ако аз почна да се сещам и звънкам на хората без причина и те ще почнат. Много добри мои приятели, спряха да контактуват с мен ( успокоява ме, че не само с мен ,а и с други хора), но това ме мъчи, чудя се аз ли сгреших, на тях ли им е лесно да захвърлят приятели. С " най-добрата" ми приятелка от пубертета спряхме да комуникираме и то от доста години, но на мен още ми пука.Пука ми за всичко и нз и аз. Повтарям си постоянно, че ще имам истински приятели и не е като да нямам никакви, но се чувствам самотна, особено в родния си град, защото всеки е на някъде.

[lolita]

"Защото ти, наистина си точно тази която мислиш, че си."  Не знам дали съм напълно съгласна. Аз винаги например съм се чувствала по-интересна, по-дива, по-готина от една приятелка. Познавахме се от училище. Нея пък имах за човек, който е много мъдър, постига целите си и я имах за пример в живота си. Заминахме заедно за Канада и там се оказа ,че нещата са обърнати. Аз се оказах по-задръстена от нея ( казаха ми ,че съм по-скучна), а и тя вече не ми изглеждаше толкова мъдра , колкото си мислех. Преди бригадата силно я идеализирах.

[д-р Тодор Първанов]

,,казаха ми ,че съм по-скучна,,

 

И ти им повярва????

[Ins0mn1a]

“Loneliness does not come from having no people about one, but from being unable to communicate the things that seem important to oneself, or from holding certain views which others find inadmissible.” К.Г. Юнг  или " Самотата не се поражда от липсата на хора около теб, а от невъзможността да изкажеш нещата, които за теб изглеждат важни, или от задържане на определени виждания, които останалите намират за недопустими" 

 

Ако си в среда сред хора, които не споделят общи интереси и виждания с теб, не очаквай да бъдеш разбрана от тях. Проучвания показват, че едни от най-самотните хора в света са именно тези със семейство, точно поради същата причина. Щом тези хора се държат осъдително с теб и те намират за скучна, едва ли са твои приятели. Всеки човек има различни виждания за света, това,че в една група те смятат за скучна, не означава, че в друга няма те сметнат за купонджийка или прочие. Най-важното в случая както споменаха и останалите, е да промениш начина по който гледаш на себе си. 

[lolita]

В 20.05.2014 г. at 22:14, zhelllyazkova каза:

На моменти съм ентусиазирана от мисълта за промяна, но в един момент си казвам "Чакай малко, да не би да очакваш,че както нямаш приятели изведнъж ще намериш или че нещо драстично ще се промени?!". Сякаш не правя нищо съществено в живота си. 

Мислите ли, че четенето на книги би помогнало в някаква степен, макар че това е много индивидуално.

Сетих се,че четох един пост във форум. Жена споделяше,че няма приятели и в съзнанието ми се запечата как коментира,че един ден. когато дойде време да се омъжи или й се роди дете как няма да има кого да покани (освен роднините, разбира се).

Наистина се оказва, че това което си представяме е по-страшно от реалността и е само в нашата глава.

Аз също съм си представяла като се омъжа ще имам ли приятели на сватбата си, а реално имах 9 шаферки.