Слънчева Добавено Май 17, 2014 Доклад Share Добавено Май 17, 2014 (edited) Молитвен наряд за начало: Добрият път-молитва на ученика Възприемане на Словото - беседа Молитвен наряд за край: О, Велика Любов О, Велика Любов, начало на всички добрини в живота ни. Като твое дете подкрепи ме в постигане на знанието. Аз чувствам връзката си с Теб и в стремежа си към Теб аз не се боя от земни изкушения и вярвам, че ще изпълня назначението си, като се съединя с Теб. (3 пъти) Размишление. Мъчно е да вадиш от старите неща нови. Когато обеднее, човек започва да обръща и боядисва старите си дрехи, за да им предаде по-хубав външен вид. Каквото и да правиш, старото си остава старо. Ако дрехата ти е стара, лесно се къса. За стария младостта е стара дреха. Той си я представя като нещо минало. За младия старостта е също стара дреха. Той гледа на нея като на бъдеще. Защо старият гледа на младостта като на минало, а младият гледа на старостта като на бъдеще, това е въпрос, върху който трябва да се мисли много. Казваме, че изток за едного е запад за другиго и обратно: запад за едного е изток за другиго. И това е един от мъчните въпроси за разрешаване. Защо е така, земята знае. Това зависи от движението й около своята ос... Защо страдат хората? – Защото не разбират живота. Старият страда, понеже е изгубил младостта си. Той седи и мисли, какво е било някога, в миналото. Представя си, как леко се е движил, колко пъргав и подвижен е бил. Като не може да се върне към младостта си, той казва: Всичко е минало вече. Днес се намирам под тежестта на 120 годишен живот. Голям е товарът ми. Като умножим годините на 365 дни, дните на часове, часовете на минути и минутите на секунди, ще се получи грамадно число. Тежък е, наистина, животът на стария, понеже съзнанието му взима участие във всичко, което е преживял и преживява. Старият съзнава, какво изгубил в младините си, и съжалява, че това не направил, онова не направил. Младият пък поглежда към дядо си и казва: И аз ще направя всичко, което дядо ми е направил. Има смисъл старият да съжалява за миналото, ако не го използвал разумно. Смешно е, ако съжалява, че не играл достатъчно на хорото, или не се срещал с моми. Смешно е, ако съжалява, че на младини не използвал условията да забогатее.... ...Коя е основната мисъл на моите проповеди? – Любовта. Всички хора говорят за любовта, без да я познават. Всеки казва, че обича някого. Как ще опише проявите на своята любов? Ще кажете, че мъчно се описва любовта. Разнообразна е любовта, не се поддава на описание. Слугата обича господаря си по един начин; майката обича дъщеря си по друг начин; бащата обича сина си по трети начин. Любовта не се описва с думи. Колкото да говориш на глухия за любов, нищо няма да разбере. Любовта иска дела, а не думи. Ще кажеш на човека, че го обичаш, но той веднага ще те пита, какво нещо е обич. – Гори ми сърцето от любов. – Какво нещо е горенето? – Готов съм на всички жертви. – Какво представя жертвата? – Искам да те гледам. – Защо искаш да ме гледаш? Както и да говорите на човека за любовта, все ще остане нещо неразбрано в него. Искате да го видите, да бъде близо до вас, но като се приближи, отегчавате се, искате да се разделите. Защо се отегчавате? – Защото закривал слънцето, и не виждате предметите. – Защо не виждате? – Очите ви затварял. Каква любов е тази, която затваря очите и ушите на хората, да не виждат и чуват? Мъж и жена се обичат, но като поживеят няколко години заедно, отегчават се един от друг, не се търпят. Мъжът се бърка в работите на жена си, а жената го кара да излезе вън, да я освободи, сама да си работи. Мъжът ходи от стая в стая и пита жена си, защо готви така, защо нарежда къщата така, а не иначе; какво чете, защо се моли, в какво вярва и т. н. Всеки трябва да бъде свободен, да прави онова, което душата му желае. Защо ще се месиш в чуждите работи? Нека всеки вярва в това, което му дава сила и подтик в живота. Не се опитвайте да учите човека в работи, които вие сами не познавате. Често хората говорят за любовта, без да я познават, без да са я опитали. Любовта е вечен и непреривен процес. Тя не се пипа, понеже е крайно подвижна, не стои на едно място. Любовта се движи с бързина, по-голяма от тази на светлината. Като влезе в един дом, тя оставя това, което носи за него, и веднага си заминава. Ако е било тъмно в този дом, тя го изпълва със светлина. По това се познава присъствието на любовта. След време светлината се изгубва, и в дома отново настава тъмнина. Човек започва да плаче, че изгубил любовта си. Сама по себе си, любовта не се губи, но човек е така устроен, че не може да задържа дълго време любовта. Като знае това, любовта често го посещава в разни форми и начини. Бащата плаче и страда, че изгубил любовта на сина си; майката плаче, че изгубила любовта на дъщеря си. Господарят се оплаква, че изгубил любовта на слугата си; слугата пък изгубил любовта на господаря си и т. н. Всички хора се оплакват от безлюбие. Вярващият, като влезе в едно религиозно общество, в първо време е вдъхновен, готов на всякакви жертви. След известно време вдъхновението му изчезва, и той се чувства изпразнен, отегчен. Всеки се пита, къде отиде любовта, защо го изостави. Това е предисловието на любовта. Който разбере предисловието и го използва разумно, той е готов за непреривната любов. Какво значи да използваш разумно любовта? – При всяко нейно посещение да се повдигнеш поне с милиметър от първото си положение. Когато любовта те посети и остави светлината си, не стой на едно място. Използвай светлината й да се повдигнеш едно стъпало по-горе. Като те посети втори път и види, че не си на същото място, тя пак оставя светлината си. И този път се повдигаш едно стъпало по-горе. Като правиш това, ти всякога ще се ползваш от благословението на любовта. Помнете: Любовта никога не минава по един и същ път. Следователно, вие трябва да се нагаждате към нея, а не тя към вас. Който се оплаква от безлюбието на хората, той стои на едно място, не се повдига. В това отношение, той прилича на дете, което обикаля крушата, хвърля камъни върху нея, дано падне някоя круша право в устата му. Крушите падат една след друга на земята, но то не се навежда да си вземе, а чака, отгоре някак да му падне. Какво очаква, и то не знае. Всички плодове на дървото опадат, а детето стои с отворена уста, не може да опита нито един плод... Възприемане на Словото Редактирано Май 17, 2014 от Слънчева Лъчезарна, Надеждна, Розалина и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Май 17, 2014 Доклад Share Добавено Май 17, 2014 Чудесна беседа! Гледайте на живота през очите на любовта. Само така ще придобиете истинското знание, което обикновеният човек не може да ви даде. Който гледа с очите на любовта, ще приеме онази светлина, която не може да мине през обикновените човешки очи. Ако се нуждаете от очила, идете във фабриките на любовта, дето произвеждат стъкла, през които минава Божествената светлина. Който възприема Божествената светлина през очите си, той вижда света, който Бог е създал, разбира го и лесно разрешава задачите си. Желая на всички да гледат през очите на любовта и да приемат нещата в тяхната същина. Възприемане на Словото Розалина, Лъчезарна, Донка и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Май 18, 2014 Доклад Share Добавено Май 18, 2014 Следователно, който иска да се подмлади, трябва да прояви Божествените мисли и чувства, които са вложени в него. Красивата мома и красивият момък са символи на Божествения живот и Божествената истина. Стремете се да проявите Божественото, а не да го обсебвате и да му ставате господари. Как ще станете господари на слънцето? Да се ползвате от слънчевата светлина и топлина, това е в реда на нещата, но никой няма право да заповядва на слънцето. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Това значи: който не приеме Словото, няма живот в себе си. Словото освобождава човека. От какво го освобождава? – От старото, което служи за тор. Със старото можете само да наторите нивите си, но не можете да се храните с него. Новото е храната на човека. Докато сте млади, хранете се с новото, та като остареете, да имате материал за бъдещето. Ще кажете, че човек трябва да се осигури. Не е въпрос за осигуряване, но за съграждане на своето духовно тяло. На земята човек живее с физическо тяло. Физическият и духовният свят се различават коренно един от друг. Възприемане на Словото Надеждна, Рассвет, Ани и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Май 24, 2014 Доклад Share Добавено Май 24, 2014 (edited) Както и да говорите на човека за любовта, все ще остане нещо неразбрано в него. Искате да го видите, да бъде близо до вас, но като се приближи, отегчавате се, искате да се разделите. Защо се отегчавате? – Защото закривал слънцето, и не виждате предметите. – Защо не виждате? – Очите ви затварял. Каква любов е тази, която затваря очите и ушите на хората, да не виждат и чуват? Мъж и жена се обичат, но като поживеят няколко години заедно, отегчават се един от друг, не се търпят. Мъжът се бърка в работите на жена си, а жената го кара да излезе вън, да я освободи, сама да си работи. Мъжът ходи от стая в стая и пита жена си, защо готви така, защо нарежда къщата така, а не иначе; какво чете, защо се моли, в какво вярва и т. н. Всеки трябва да бъде свободен, да прави онова, което душата му желае. Защо ще се месиш в чуждите работи? Нека всеки вярва в това, което му дава сила и подтик в живота. Не се опитвайте да учите човека в работи, които вие сами не познавате. Често хората говорят за любовта, без да я познават, без да са я опитали. Възприемане на словото Редактирано Май 24, 2014 от Надеждна Слънчева, Рассвет и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.