Stany Добавено Май 16, 2014 Доклад Share Добавено Май 16, 2014 Здравейте мили! Искам да ви разкажа моята история и да потърся съвет от хора в същото положение, защото от докторите получавам само хапчета и предположения и все си мисля, че никой от тях не е прав..може би 1-2ма. По принцип мога се определя като нервен човек и може би с годините и нещата, през които минах си казват своето. И така през 2006 с целия си акъл реших да замина да живея ей така в Испания за неопределен период от време. Бях тогава на 20. Бях с българи, което малко ми помогна да се преборя с промяната, но попаднах на едно семейство (на момчето с което тогава бях там), което ме изтормози в буквалния смисъл и това продължи почти година докато казах, че няма да ги търпя повече и колкото и да обичах този човек си тръгнах, защото виждах, че от негова страна нямах никаква подкрепа, а наистина тия хора бяха луди и ме тормозеха без да преувеличавам. След това заживях с приятелка докато не се появи един испанец, с който си допаднахме и така 4 години живяхме заедно докато всичко се изпари след едно скарване и удар от негова страна (безпричинно), което много ме нарани и просто не можах да простя..не знам.. Искам да ви кажа, че там живях доста добре..работих си, имах мноооого приятели и с техните забавления бях на върха на щастието така че не се оплаквам от живота си там. Идвах си в България през 2 годинки може би и нашите идваха 2 пъти. През това време много рядко чувствах "симптомите", за които ще ви разкажа по късно. Малко световъртежи малко нервност и всичко се обясняваше с многото работа на крак в сервитьорството и малкото почивка която имах, но мога да кажа, че си бях щастлива. Всичко вървеше уж добре с хубави и лоши моменти докато не катастрофирах много лошо през 2012та и то там 2 дни преди поредния ми полет към България. Слава Богу имах само "изкълчване" на врата и носих шина на врата повече от месец. Естествено докторите забраниха полета, но аз исках да съм със семейството си. Дойдох си за известно време и какво намирам..Моя мил Баща по-слаб и безсилен от мен (аз съм била винаги 47 кг някъде 163 висока)..човечеца го мъчеше нещо, но не искаше да ходи на лекар..това е Април 2012..с много зор и много инат от негова страна го заведох Аз на лекар (бил ме чакал) и естествено след такава загуба на килограми и нещо нередно го вкараха в болница....1-2 седмици изследвания и снимки виждаме нещо кръгло на ренгеновата снимка от белия дроб. ДжиПито каза споко това е Ехинокок (кучешка тения), която оперативно ще я махнат и ще се оправиш. Някак "спокойна" аз си тръгнах към Испания. но си насрочих билет за след операцията на Татко да видя как се подобрява, и че всичко е наред. Юни 2012 се прибирам пак и виждам епикризата от болницата ...Рак на белия дроб..изрязан целия уж без расейки...Татко стоеше същия дори по слаб на дивана и така го болеше операцията и не искаше да пие никакви лекарства, нищо, нито терапии нищо не искаше да му се прави. Искаше да си бъде с чашката и цигарата докато може. Беше се отказал от живота!!! Много го болеше и нас ни болеше още повече да го гледаме така, но останах с някаква надежда, че ще му дойде желанието за живот и ще поиска да се бори, когато ми каза "Аз няма да ви оставя никога". Дойде време да си ходя за Испания и през тези месеци като се чувах с тях по Скайп нищо не се променяше. Не ядеше, само пиеше и пушеше. Влизаше от време на време в болница да го закрепят. Надеждата в мен далече от тях стояше ама само си стоеше. През това време не ми беше особено лесно да работя и да мисля за Татко и Мама и въобще за България. Питах мама 200 пъти дали има нужда да се прибера да и помагам и още съжалявам, че я послушах. Тя ми казваше, че се оправя но после разбрах Ада в който е живяла...Докато един ден през Ноември е болницата ми пуснаха Скайп видео да ги видя и Баща ми халюцинираше..реших, че е от лекарствата които му дават..но уви... На 18ти Ноември мама ми се обади и каза че ми купува билет за 21ви татко вече само спи и почти не става...Знаех какво предстои. Приготвих багажи и чаках да минат тези дни до полета неспейки, плачейки и аз незнам как не съм полудяла до тогава. На сутринта преди полета в 7 сутринта Мама ми заяви, че татко си отишъл сутрнта.......Не ме дочака!Много ме боля..целия полет, целия път до вкъщи. Цяла вечер стоях до него и го целувах и милвах и няма да забравя никога този момент и това чувство. Погребахме го на другия ден и всичко ми се струваше кошмарно и нереално..Обаче хората винаги са казвали, че след всичко зло идва добро и няколко дни след погрбението срещнах човека, който и до ден днешен е с мен и ме подкрепя и мога да кажа, че е любовта на живота ми. Постоях 2 месеца в България и категорично реших да се върна в Испания за багажа си (който беше събиран от 6 години прекарани там) и да се прибера при Мама и при моя любим! Каквото успях взех и пратих по микробус на другото казах майната му. Не ми беше мъчно, дори се радвах че се прибирах..дали..незнам..Започнах работа веднага, всичко беше наред докато не започнаха болки.световъртежи, нервност, страх и аз не мога да определя всичко накуп. Една докторка на която съм много благодарна ме изкара от тези моменти със Скенар терапия и хомеопатия и много подкрепа. Но всичко беше много хубаво за да беше истина..6 месеца след баща ми си отиде и дядо ми (баща му) най-неочаквано..айде пак дупка..по-мапка от предишната. но дупка..Живях нормално не мога да кажа, че бях депресирана а просто имах тези моменти на тревожност и така ..преодолявах ги..В началото на 2014 решихме да дойдем да живеем в София да сменим малко малкия град. Намерих си мечтаната работа, той също, хубава квартира, хора, места, приятели. Докато не започнах да се събуждам със сърцебиене, което ме плашеше и се започна пак свтовъртежа, нервността - ада! От там невролог - нищо ти няма малко повече стрес..ето Ксанакс успокой се, колкото време мислиш, че е нужно. Кардиолог за сърцето - Пролапс на митрална клапа (брат ми е опериран като малък), при мен е нормално. но се изплаших доста. Тя реши да ме прати на Психиатър, защото би било добре. Психиатърката, която говореше повече за себе си от колкото за мен ми предписа Сероксат и каза, че имам паническо разтройство, което аз мисля че нямам. Тя го реши...Опитах 3 дни с тия хапчета, обаче послед съжалих, че съм ги започнала!! АД по-голям от този който си имах...Оставих ги и започнах пак с Хомеопатията, но мисля за случая ми беше доста "лека".. За капак през това време почина и баба ми (майката на баща ми).ПАк мъки и нервност. Върнах се при неврлога и той каза, че категорично не съм за антидепресанти и ми каза ако диазапама (защото го бях пила в Испания на моменти) ми помага повече - ето ти. Започнах да спортувам нещо почти всеки ден, тръгнах на Психолог с който си говорим по 3 часа вече 6 пъти може би..от тестовете излезе голяма тревожност за нещатата, страх, но не и депресия Слава Богу. Имах няколко такива нервни атаки както си ги наричам аз през деня и реших да започна Диазепама по половинка 5 мг сутрин и само така се успокоявах и деня ми светваше и всичко ми е наред както преди. Знам, че проблема е някъде вътре..искам да го измъкна или да го заровя и да ми мине всичкия този Ад..не искам хапчета, но виждам че без тях не става за момента..Сутрешното ставане ми е много трудно..лягам в 11 ставам като кукурях в 7 със сърцебиене, нервност, гадене напоследък и повръщане на стомашни сокове и някакъв страх ме обзема. Но ставам и тръгвам на работа..оправям се до обяд..опитвам се да върна режима на хранене до нормалния но изкарах някакъв вирус от който повръщах няколко дни и сега ми е трудно....Дали не станаха прекалено много неща за много кратко време???? Сега от 16 дни съм на Ципралекс с Ривотрил и се надявам в най-скоро време да ми помогне..не съм видяла още ефект само успокоение от Ривотрилчето..Приемам вашите мнения..Ще съм много благодарна да ме "подкрепите" по някакъв виртуален начин и да споделите.....Благодаря ви предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 17, 2014 Доклад Share Добавено Май 17, 2014 Здравей, имала си поредица от силно стресови събития, всяко едно от тях е допринесло към общата ти тревожност. Усетила си, че хапчетата не са решение. Разтоварването на стреса не може да се случи по този начин. Започването на спорта е добро решение, не трябва да се прекъсва. Има добри режими и техники за справяне с тревожните разстройства тук из темите във форума. Ще ти е необходимо време, за да прочетеш всичко, но се опитай да прегледаш темите, които са с подобна тематика, сигурна съм, че ще откриеш много полезни неща. Най - важно за теб е да знаеш какво е това тревожно разстройство и как се провокира страха, който предизвиква тези симптоми. Има много подробни обяснения тук. От там нататък последователно техники, осъзнаване, работа по стреса. Най- доброто решение разбира се е психотерапия, по този начин най - бързо ще се възстановиш и ще възвърнеш желаното състояние, от потребителите тук ще прочетеш дори за сроковете, в които са се справили. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 17, 2014 Доклад Share Добавено Май 17, 2014 Не мога да разбера, не си в депресия, а пиеш ципралекс, който е антидепресант. Каква е логиката? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
animalist Добавено Май 17, 2014 Доклад Share Добавено Май 17, 2014 имам нужда от съвет!! Здравейте! Семейна жена съм имам две деца, с съпруга ми съм близо вече 13 години! Преди време замина да работи в друг град ! Аз се занимавам сама с децата и и постоянно съм ангажирана с тях,едното на училище другото и то си иска своето и така,деца!! Да са живи и здрави! Но проблема е ,че аз не се чуствам добре,идва ми вповече сама да се грижа за всичко! Психически не издържам,одтегчена съм от всичко, от еднообразието , еднотипието ме погълна напълно! С нервите не съм добре и постоянно съм в депресия! Забравих да се усмихвам! А за какво мечтаех дори не си спомням! Когато мъжът ми го няма чакам да си дойде ,а като ис дойде и се караме постоянно и това ме убива бавно! Отстрани изглежда всичко розово и щастливо! Хората ми казват че съм майка героиня но на мен това не ми е достатъчно! Обичам децата си но понякога се одтегчавам и то тях! Обичам и мъжа си ,понякога се разбираме добре и уж всичко върви добре до следващия скандал и каране! Забелязвам ,че когато получавам внимание от някой друг мъж се радвам повече отколкото на внимонието на собствения си мъж!! Значи ли това ,че бракът ми е застрашен и ,че не сме щастливи или това е баналния битовизъм който присъства във всяко семейство,и в някои случаи просто го погубва!! Моля ви дайте ми съвет!! Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 18, 2014 Доклад Share Добавено Май 18, 2014 (edited) А за какво мечтаех дори не си спомням! Ето тук е единият от проблемите. Спомни си за какво мечтаеше и помисли как да го възстановиш или да работиш за него. Статистиката показва, че всяка трета жена, която се занимава основно с дома, децата и домакинството е в депресия, изпитва безпричинен гняв, тъга, вина и загуба на смисъла на живот. Това се засилва с порастването на децата, когато част от основните задължения отпадат и се оказва, че жената разполага с повече свободно време, но не знае какво да прави с него. От друга страна когато се отдаде изцяло в грижа за децата, тя изгубва част от своята идентичност и влиза изцяло в ролята на майка. Защо се получава това? Преди всичко влияе нарушението на социалните контакти. Когато съпругът отсъства става още по - трудно, тъй като стимулът за проява на женственост се потъпква още повече. А когато една жена пренебрегне своята женственост, тя вече има проблем. В подобна ситуация, у жената се заражда и чувството за изоставеност. Реалността и показва, че тя е сама, но фактически тя е омъжена. Получава се едно разминаване между реалност и очаквания, а това е едно от основните предпоставки за появата на разочарования, които водят след себе си чувства като тъга, отчаяния, раздразнение, гняв, състояния като депресия, тревожност. Забелязвам ,че когато получавам внимание от някой друг мъж се радвам повече отколкото на внимонието на собствения си мъж!! Значи ли това ,че бракът ми е застрашен и ,че не сме щастливи или това е баналния битовизъм който присъства във всяко семейство,и в някои случаи просто го погубва!! Моля ви дайте ми съвет!! Благодаря! Това означава, че твоето съзнание вече те определя, като самка. Случва се, когато жената поеме цялата отговорност за семейството, а съпругът отсъства физически и изпълнява ролята на "финансиста". Жената ежедневно се справя с всички възникващи ситуации, тя започва да мисли като човек, който е сам и поема цялата отговорност по всичко, което се случва в семейството. Когато човек дълго време живее по този начин, той заживява с усещането, че е сам, а какво правим в тази ситуация, търсим си партньор. Всичко това първо се случва на подсъзнателно ниво, то се изтласква от съзнанието, което знае, че: "Аз съм омъжена". Идва момента, в който този импулс излиза на повърхността и ако не се работи по него, се трансформира в подобни на описаните състояния. Необходимо е да разговаряте със съпруга по случването на някакви промени - в ежедневието, в отговорностите, в междуличностните отношения. От друга страна, промяна на ежедневието в личен план - започване на любима или дълго отлагана дейност, отделяне на време само за себе си, хобита. Редактирано Май 18, 2014 от didi_ts - Диляна Колева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 19, 2014 Доклад Share Добавено Май 19, 2014 С две думи да обобщя- без промяна бракът ти е застрашен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stany Добавено Май 19, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 19, 2014 д-р Първанов, Докторката която ми изписа Ципралекса и на мнение, че имам генерализирано тревожно разтройство което само с успокоителни няма да подобри и за това реши да повдигнем нивата на серотонина с Ципралекс. Вие какво мислите по въпроса? г-жо Колева, посещавам психолог 1 път седмично, не бях ходила друг път ..при нея съм в много добро състояние защото моите симптоми са само сутрин..следобяда вече говорим за моите планове, кое може би ще ми пречи вбъдеще и сега...но ако ви кажа че в момента живота ми се нареди така че стреса ми е нулев..не можем да определим от къде ми дойде всичко и решихме че е в миналото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
animalist Добавено Май 19, 2014 Доклад Share Добавено Май 19, 2014 С две думи да обобщя- без промяна бракът ти е застрашен. Благодаря ви за отговора! Очаквах такъв отговор! знам за състоянието си ! много ми е тъжно и мъчно! вече незнам дори какво би ми доставило удоволствие! мъжът ми не е от разбиращите съпрузи! постоянно ме упреква,но на чужд гръб и сто тояги са малко! просто незнам какво да правя и на къде да тръгна да намеря себе си! объркана съм! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 19, 2014 Доклад Share Добавено Май 19, 2014 ,,имам генерализирано тревожно разтройство ,, Тревогата се ,, прави ,, от много адреналин, не от липсата на серотонин.Ниското ниво на този хормон, обуславя депресивно настроение, а ти си тревожна.Най - простото, което може да направиш, е да започнеш да следиш мислите си, тяхното съдържане ти вдига адреналина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 19, 2014 Доклад Share Добавено Май 19, 2014 ,,много ми е тъжно и мъчно! вече незнам дори какво би ми доставило удоволствие! мъжът ми не е от разбиращите съпрузи! постоянно ме упреква,но на чужд гръб и сто тояги са малко! просто незнам какво да правя и на къде да тръгна да намеря себе си! объркана съм!,, За съжаление, ме няма много в писането.Орлин, Диди и другите във форума ще ти помогнат, по-добре от мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
animalist Добавено Май 21, 2014 Доклад Share Добавено Май 21, 2014 Здравейте отново! Понякога имам чуството ,че да си майка е най-отговорното инеблагодарно нещо на света! Да са живи и здрави децата но все някой трябва да се жертва в тов ада ги изгледа! Одтегчена съм от всичко дори понякога и от тях!Мисля си,че не съм добра майка,че не се грижа достатъчно добре за тях ,голямата ми дъщеря е вечно недоволна,а това ме натъжава още повече! Не се интересува аз как съм,как се чуствам ,изморена ли съм ,от какво имам нужда!Но тя е дете и не разбира! Незнам какво да правя на предела на силите съм!Не виждам път,не виждам как мога да се оправя! Дори и да имам малко свободно време пак съм объркана и незнам какво да правя! Изгубих себе си ,и се чуствам като един безличен човек без собствен живот! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 21, 2014 Доклад Share Добавено Май 21, 2014 Така е.Когато майката е сама е така.За това децата се гледат от родителите, а те са двама. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
animalist Добавено Юни 1, 2014 Доклад Share Добавено Юни 1, 2014 Да двама са! или би трябвало да бъдат ,двама! Но при нас не само че съм сама ,но и постоянно ми се намират косури ,недостатъци и отнасям критики! Не съм била добра майка,карала съм се ,и тн! На чужд гръб и сто тояги са малко!Мъжа ми е от тези които си мислят че като оставят пари на жена си и проблемите и отговорностите им приключват,и тя трябва сама да се справя със всичко останало! Детето да ходи на сто неща едновременно и аз да хвърча като финикиец да го водя,да е пълна отличничка ! Да върша всичко сама, и като се прибере в края на седмицата аз трябва да съм ухилена до ушите ,щастлива ,и доволна от живота си! И парите които са били оставени да са в същия брой ! Тогава ще съм незаменимата съпруга!!!!! Чак не мога да повярвам какъв безумен кошмар е брака ! Как в крайна сметка се чуствам сама и самотна най-вече! С хиляди отговорности и без капка признание! На никой не му пука !Страхувам се да не се разболея от нещо ,от притеснение и тревога! Нямам билзки приятели с които да споделям! Брат ми не се интересува от мен ,баща ми гледа само себе си! и така ! Мъжа ми явно се възползва от това че съм в такова положение и той допълнително ме тормози! Защото когато човек се чуства най-уязвим тогава го нападат още повече! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 1, 2014 Доклад Share Добавено Юни 1, 2014 не се чувствай уязвима, а силна, Нападай и ти нали знаеш - най-добрата защита е нападението Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.