Как се преживяват два спонтанни аборта?

[Tina]

Здравейте, когато се случи за пръв път и лекари и близки бяха на мнение - случайно е , така е трябвало да стане, случва се на всяка втора жена, горе главата...Трябваха ми около 6 месеца да се отърся от чувството за вина която ме гризеше, защото пред очите ми беше малкото човече с тъпкащо сърчице на видозона, което по една или друга непонятна причина така и не се роди. На следващата година отново бях бременна и безкрайно щастлива отново видях тупкащото сърчице на малкото човече, но пак едва в трети месец чух думите "съжалявам няма вече сърдечна дейност" отново непонятно за мен, удар с нож, безсилие гняв няй вече към себе си. Каквато и да е медицинската причина, която се надявам да открия, не мога да преглътна болката че отново не успях да запазя живота му. Сега вече никой от близките не ме окуражава, всеки избягва темата сякаш нищо не се е случило, лекарите правят куп изследвания, които вероятно ще дадат обяснение, но аз не мога да намеря покой вече месец. Мъжа ми не иска да споменаваме темата, тъгува по свой си начин, грижи се за мен и ме съжалява. Засипвам се с работа за да прогоня мислите и нищо не се получава. Не мога да заспя без да поплача. Изпитвам страх да забременея отново, защото паниката ще е голяма, случило ли се е два пъти сигурно ще се потрети, но в същото време ми се иска да дам живот на едно малко същество, което може би ще ме върне към живот. Някой е казал, че е по-добре да си имал нещо и да си го загубил, отколкото никога да не си го имал. Не съм сигурна че е така и не мога да се справя с болката, страха, срама.

[Диляна Колева]

Здравей Тина

- страх, срам, вина - нищо от тях не е твое, те са придобити, нещо или някой те кара да вярваш, че трябва да ги изпитваш.

Като жена искам да ти кажа, ти не си отговорна за действията на природата.

Забрави това: " отново не успях да запазя живота му"

Ти не си Бог, ти си жена, просто жена, която има функцията да ражда, но не и да управлява процеса, това не е по силите ни, въпреки, че сме тези, чрез които се извършва процеса "раждане".

Не е добре, че близките и съпруга ти реагират по този начин, това води до потискане на чувства, емоции, което в този период може да ти изиграе лоша шега.

За това е необходимо да говориш, щом не можеш с близките, прави го с приятелки, психолог, лекар , но с някой, който няма да те съжалява. 

Разбира се, че ще имаш деца, просто не е дошъл момента. Има милиони жени по света, които правят поредица от спонтанни аборти, аз се сещам поне за 3 без да се замислям и всички те, след това имат по 3 деца.

Нищо страшно и непоправимо не се е случило. 

Позволиш ли на вината, самообвинението и тревожността да влезнат в мозъка ти ще ти е много трудно да се зарадваш един ден. 

Важно в този момент е да насочиш фокуса към днешния ден и бъдещото планиране. Фактите от миналото не ти вършат работа, остави ги там където им е мястото - в миналото.

[_Маги_]

Тина, всичко това се случва на жените. Няма нищо трагично. Трагично е вкопчването ти в това и фактът, че то извиква у теб срам. Тупкащото сърчице е нормален етап развитието на ембриона и не би следвало да се възприема толкова свръхемоционално.

Излишното драматизиране е проблемът всъщност, не липсата или наличието на дете.

Редактирано Май 14, 2014 от _Маги_

[B__]

Тина, аз съм шесто дете. Преди мен четири деца са умирали. за да се родя аз.

 

Аз бих казал: хубаво е да се живее. Не се притеснявай да забременееш отново. Животът си заслужава. Заслужава си да дадеш живот.

 

Относто спонтанните аборти ти препоръчвам да четеш книгите на Лууле Виилма. 

[tanya84]

Здравей, Тина!

Пиша ти, защото също съм преживяла два спонтанни аборта, но на третия път нещата се получиха, имах безпроблемна бременност и родих здраво дете. Често природата е по-разумна и предвидлива от нас. По-добре ли щеше да е, ако плодът имаше някакви проблеми, а се беше родил? За всяко нещо си има причина.

Нещата се получават, когато трябва да се получат и когато ги оставим на техния естествен ход. Поне така беше при мен.

 

Пожелавам ти скоро да пишеш отново и повода да е хубав   !