тъга

[Sirma]

Здравейте , мили хора .

Преди месец научих ужасна вест и от тогава се измъчвам с въпроси и чувство на вина .

Моята любима леля е страдала , докато аз и се сърдех и не и се обаждах 3 години .

Загубила е детето си - моя първа братовчедка .Съкрушена съм , чувствам се лош човек и

изпивам огромен гняв към Бог , който позволи това .Защото тя е най - милия и чувствителен човек , който познавам .После се занизаха ужасните новини по медиите .

И аз потънала в тъгата съвсем изгубих смисъла на живота .

Не мога да приемам всичко това като другите хора .Страдам и плача и питам Бог в молитва , защо .Защо е тази жестокост да загинат двама братя в катастрофа .

Жал ми е за семейството толкова много , че е ненормално .

Съсипвам се при всяко чуто по медиите нещастие .

Не изпитвам страх за себе си , а болка и емпатия и въпроси и въпроси , на които не намирам отговор .Или отговора , който намирам не искам да приема .

Познавам лоши хора , които си живеят до дълбоки старини и никога не разбират

какво е страдание и други прекрасни хора , които преживяват огромни трагедии .

Значи няма никакъв смисъл човек да живее по божиите закони .

И това , че Бог ти дава толкова , колкото можеш да понесеш е лъжа .

Те по-силни ли са , тези с добри сърца , които Бог наказва от тези , които

мислят само за себе си .Или по закона за естествения подбор оцеляват най-силните ,

Ох , съжалявам , че пиша всичко това и ви занимавам с моите мисли .

Но проблема при мен е че ми е познато и паниката и натрапчивите мисли

и всички гадни симптоми от тревожното разстройство .

С много неща се борих сама .Бях в ужасно състояние преди 5 години .

Сега се позакрепих , но не съвсем както се вижда от написанато .

Знам , че няма логични отговори на въпросите , които сега ме измъчват и не трябва да търся смисъл и точно това ме вкарва в още по-дълбока тъга .

Гледам на живота като на сън , като на илюзия .

А искам да съм тук и сега и да живея като другите хора .Кажете ми как ?

[Орлин Баев]

Как се е случило, разкажи моля те - злополука ли е било? Мир в пътя на душата и! 

[Sirma]

Господин Баев , здравейте .

Написала съм го много объркано .

Тя е гаснела 2 години , време през , което аз бях сърдита на моята леля .Нейната дъщеря умира .

от най -тежката и мъчителна смърт .А , аз глупачка вглъбена в собствените си измеслинеи страхове , се сърдех за глупости и не се обадих дори да я чуя .Тя леля ми е много специален за мен човек и не заслужава да изпитва такава болка

Защото по голяма болка от това на света няма .Леля ми е човек , който се изявяваше на сцената , с огромно широко сърце.Толкова ми е мъчно за прекършения млад живот на дъщеричката и .

За малкото 8 годишно момченце , което остави .

Дано го написах по-ясно този път .В мозъка ми е каша .

А за катастрофата -става въпрос за новина от медиите по Великден ако сте чули .

Просто исках да кажа , че преживявам такива неща много трудно и се измъчвам .

И вече месец плача .Сутрин , когато се събудя и видя слънцето си казвам - о, живота продължава и сякаш нищо не е било ...дори пролетта и птиците не ме радват .

Искам да съм мъдра , защото съм длъжна да съм на положение , заради малкия ми син ,

но не ми се получава .

Благодаря !!!

 

 

.

[Орлин Баев]

Имали сте неразбория с леля си, цупели сте се взаимно. Човешки неща са това. Колкото ти си можела да се обадиш, толкова и тя на теб, но не го е сторила. Но, виж - ти просто не си знаела за състоянието на братовчедка си. Ако знаеше, разбира се, че щеше да бъдеш до нея! Просто няма връзка между нормалното сдърпване между теб и леля ти и автоматичните ти, но неверни заключения, които те карат да се чувстваш виновна, Излишна вина е, ненужна... Знаеш ли, аз лично приемам, че смърт няма, а само преход. Приемам, че когато човек напусне физическия си носител, просто продължава играта на живота, на друго ниво. Ако сърцето пулсира в ритъма на мъдростта, човек винаги може да комуникира със сега невидимия за очите, но сега дори още по-близък до душата му човек. Ако не го може сам, съществува водена медитация/ хипноза. в която това се случва. 

 

Питаш, защо има болести и ранна смърт? Има логика и причини, винаги има, макар и не винаги ние, като малки хора, да можем да ги проследим изцяло. Човек носи кръста си, както се казва, носи личната си съдба. А тя се проявява по най-подходящ начин в определено семейство и неговата енергийна динамика. Тук обаче не само тялото, а преди всичко е важна душата и нейното здраве. Ако за спасяването и е нужно тялото да боледува, болестта се явява лечител, преподавател по житейски уроци. Ако за лекуването на душата е нужен известен "рестарт" и започване "на чисто", тогава идва и т.н. смърт. Защото смърт няма, просто няма, освен в малките ни човешки илюзии на краен и сляп материализъм. Случва се и напусналият тялото да понася последствията от тежки емоции и действия от близките си, хората с които е свързан - роднини, партньори, близки познати, дори колеги...

 

Както четеш, пиша ти през призмата на една широка психология, обхващаща Човека в неговата цялост. Само през такава висока гледна точка може да се отговори на въпросите ти! Няма някакъв бог с бяла брада, бил той добър или лош - това са единствено детински проекции на очаквания, страхове и желанието за протекция. Има обаче закони на целокупния живот, Дхарма. Законите на една велика Любов, Мъдрост и Истинност, които са наистина съвършени, когато можем да ги преживяваме през животите си, поне в някаква степен. И ако не можем да виждаме директно енергийно действието им, можем поне да ги преживяваме през чувствознанието на мъдрото си сърце и логиката на ума си. Но тук логиката се явява само слуга, изпълнител...

 

Според скромното ми мнение, много биха ти помогнали следните книги:

 

- на българския мъдрец Петър Дънов (Беинса Дуно)

- книгите на Сергей Лазарев

- "Болестта като път" и много други книги на подобна тематика.

 

Благодаря ти, че ни се довери!

 

С най-сърдечни поздрави, Орлин 

[Sirma]

Опитвам се да асемилирам какво ми казвате .Иначе и моите мисли клонят на там .

Вината ще я отхвърля -така нищо не постигам с нея .И за душата го вярвам , че не умира .

Само като обикновен човек ми се иска на добрите хора , да им се случват добри неща .

Ето, моята свекърва , когато бях бременна ме кълнеше , защото сина и напусна къщата и избра да живее с мен .

И аз все си мисля , че не може така да няма възмездие за такива хора .

Така не се прави , иначе се губи смисъла да продължиш да бъдеш добър .

А за вярата в Бог , незнам дали е детинско и не ме интересува , защото без тази вяра аз не мога .

В най-трудните ми моменти , когато съм била сама , молитвите са ми помагали .

Знам какво е страдание , знам и вкуса на унижението , преживяла съм и физ.насилие като дете -

раболях се от алопеция на 7 годинки .И после в зряла възраст , когато потъвах в паник атаките

и нямаше никой до мен , помагаха ми молитвите и вярата .

Мога много да пиша , но имам проблем да споделям и не искам да изпадам във самосъжаления .

Тъгата пак ми е стегнала гърлото , но вярвам , че ще намалее с времето .

 

отново ви благодаря - за мен е безценно господин Баев

[Орлин Баев]

Благодаря ти и аз за това, което си, Василена. За доброто ти сърце, за споделянето и красивата ти душа, която виждам в теб! 

 

Писмото ти ме наведе на размисли. По тези въпроси можеш да научиш много от мъдрите книги на Беинса Дуно, великите откровения на този съвременен нам аватар на онази добра светлина, която сянка не хвърля...

 

Ти си права, напълно си права - на добрите хора много по-често, отколкото на другите им се случват беди и нещастия. Така е! Това е отдавна наблюдаван факт, присъстващ като познание в народната мъдрост, но и в законите на Живота. Светът е бинарен - единица и нула, мъж и жена, ден и нощ, доброто и неговата сянка, злото. Това е балансът на този свят. Когато се увеличи доброто в света, автоматично се увеличава и злото. Това звучи като парадокс, но е факт. Когато обаче и злото е много силно, точно толкова силно е и доброто. Това наблюдаваме сега в очевидно деградиращата социалност на глобуса ни. Злото е огромно, но и доброто е така светло и силно, както едва ли е било нявга в еоните на развитие, дори и в предходни периоди (атлантида, лемурия, хиперборея...). Сега злото е не някакво стихийно, а осъзнато зло - това е неговият най-силен вариант. Но и доброто е така мощно, както никога! Освен в световен мащаб, играта добро-зло, се случва в индивидуалната психодинамика на всеки човек. Когато, поради опити за компенсация на травми и под силната социална сугестия някой оформи психиката си в социопатна посока - е избрал злото. Когато човек избере справяне със собствените си болки и житейски трудности с помощта на Човещината си, неделима част от Божествеността, тогава е избрал доброто. В този свят, какъвто е сега, психопатията и по-специално социопатията, буквално се култивира. Примитивните цели, свързани с елементарен материализъм, с "аз и мое", с чудовищните престъпления на властовата невроза и психоза, оправдават всички кошмарни средства за постигането им. Мнозина в този свят правят този избор - сугестии в тази посока са навсякъде в медиите, в самия начин на функциониране на икономическата система, в култа към силата и т.н. По-малко, но по-качествени хора правят другия избор - на човещината, на живата връзка с Бога и следване на законите на Битието (Дхарма) в живота си. Защо обаче по правило животите им са наситени с много перипетии, злополуки, трудности?! Защото, както казахме, когато се увеличи добро, се увеличава и другото в живота му. Ако даден човек е добър, но не познава злото, тоест сенчестата си страна, колкото е по-добър, толкова повече тази сянка ще се стоварва върху му. Защото е "хоризонтално" добър, част от дихотомията добро-зло. Когато обаче осъзнае и прегърне и престъпника и убиеца и мутрата и лъжеца и т.н. в себе си осъзнато, с любов и приемане, тогава положението се променя. Не че става лош, не. Тук идва ред на метафората с ботаническата присадка, давана от Учителя Беинса Дуно. Когато едно плодово дръвче се присади върху дива подложка, върху диво дръвче, то става здраво, не боледува, силно и жилаво. Соковете на дивачката под него са силни, но сега служат за образуването на красиви цветове и сочни плодове. Същото е в човека. Когато човек осъзнае и прегърне злото в себе си, то не изчезва, но подхранва със соковете си доброто в него. Това обаче вече е едно различно по качеството си добро - добра светлина, пораснала, обхванала и противоположността си. На по-високо ниво вече няма добро и зло, а само плюс и минус, слети в единство. Няма борба между противоположностите (каквато има на "хоризонтално" ниво), но има сливане, въздигането им до нещо трето, до цялостност! Когато човек така познава себе си, с обхващане и приемане и на злото, с прихващане на соковете му, тогава нивото на съзнание е съвсем различно. Иначе, когато е просто добър, винаги има борба, отричане на злото, било то в собствената му сянка или в света, което неизменно го стоварва преживелищно в живота му! 

 

С уважение, Орлин

Редактирано Май 14, 2014 от Орлин Баев

[Sirma]

Няколко пъти го препрочитам и мисля , че ви разбрах .

Да приема висички хора , независимо какви са .

Аз съм бунтар по природа и със силно чуство за справедливост ,

но това ми вреди .

Мм да ...Любовта е отговора на всички въпроси

[Sirma]

Има дни в които губя вярата си в Бог .

Мога да разбера , когато си отива човек от болест , преживяла съм смъртта на баща ми ,

но това  - 30 деца да изгорят живи на връщане от служба , не мога да разбера .

Чух го по новините .Каква ирония - на връщане от служба , в която са се молили .

Може да е вярно , че религията е опиум за народа .

Внушение и вярата, която върши чудеса.Внушението е голяма сила .

Нали Карл Юнг отговорил , когато го питат дали вярва в Бог  :" Аз не вярвам , аз знам , че съществува "

та и аз така вярвах , ама нещо ми се поразклати убедеността .

Разсъждавам си тук . Просто , когато се случват такива неща на невини деца всеки нормален човек

си задава въпроса - защо Бог позволява това ?

[Орлин Баев]

Като те чета и в ума ми възниква образа на твоя "бог" - кажеш ли "скачай" и той скача. Сякаш си хванала вселената в шепите си и я стискаш, както на твоя ум му се иска. Дали имаш познанийната позиция да го правиш? Защото говориш, сякаш познаваш личната карма на всеки и спокойно можеш да съдиш за всяка причинно следствена връзка, да проследиш всички нишки на съдбата и обозреш всяко натрупване на мисловни, емоционални, поведенчески и социални заряди на всеки, както и евентуалния развой на всичко за в бъдеще... Случвания от този род са отдавна обяснени в езотеричните системи за познание и не те са страшните. Човешкият избор на насилие, идващ именно от прекъсване връзката със законите на целокупния живот, е кошмарът. Той се отнася до божественото така, както изборът да ходи брадясал на онзи човек, минаващ по улицата пред бръснарницата: "Един човек отишъл на бръснар. Докато седял на стола, бръснарят започнал да му се оплаква, в какъв лош свят живеем, колко зли са всички, как няма правда никаква, а Бог няма, защото има толкова мъка и болка по света... Човекът слушал спокойно. Когато бръснарят свършил, той станал, платил си, а като отворил вратата, видял нещо ,спрял се и казал" "Бръснарю, виж този човек с неподстриганата грива, сплъстената брада и коса, немита от години. Дали ти не съществуваш и затова той е такъв?" ... 

[Sirma]

Нямам познанията - прав сте .

Сигурно ви досадих , ако е така извинявайте  господин Баев

[Диляна Колева]

Василена, едно от важните неща, които е добре да направиш е да спреш да гледаш телевизия.

Всеизвестен факт е, че българските медии ползват рекламната стратегия на лошата новина.

С две думи 80% от нашите новини са с негативна тематика, не че няма хубави, но те не вдигат рейтинг. Негативната новина вдига рейтинг. За  хора с по - завишена тревожност е направо противопоказно.

Относно света и справедливостта.

Такова нещо като справедливост НЯМА, иначе нашия свят нямаше да съществува. Кратък цитат:

 

Капанът   „справедливост“

Ако светът бе устроен така, че всичко да е справед­ливо, нито едно живо същество нямаше да оцелее до­ри един ден. На птичките щеше да е забранено да кълват червеи, а самолюбието на всекиго щеше да трябва  да  се  задоволява.

Ние сме принудени от различни обстоятелства да търсим справедливост в живота и когато не я намерим, сме склонни да изпадаме в тревога, гняв или състояние на фрустрация. Със същия резултат бихме могли да търсим извора на вечната младост, или друг подобен мит. Справедливост няма. Не е имало и няма да има. Просто светът не е устроен по този начин. Червеноший-ките се хранят с червеи. Това е несправедливо към чер­веите. Паяците се хранят с мухи. Това е несправедливо към мухите. Пумите ловят койоти. Койотите ловят язовци. Язовците ловят мишки. Мишките ловят бубо­лечки. Буболечките... Достатъчно е да се вгледате в при­родата, за да осъзнаете, че в света няма справедливост. Несправедливи са ураганите, наводненията, приливните вълни, сушата. Въпросът за справедливостта е митоло­гия. Светът и хората, които го населяват, допускат не­справедливости всеки ден. Вие можете да изберете да бъдете щастлив или нещастен, но това няма нищо общо с липсата на справедливост, с която се сблъсквате около себе си.

Това не е мрачно схващане за човечеството и света, а обективен преглед на това, какво представлява светът. Справедливостта е само понятие, което е почти непри-ложимо,   особено по отношение на вашия собствен из­бор на самоосъществяване и щастие. Мнозинството от нас обикновено изискваме справедливостта да е неотде­лима част от взаимоотношенията ни с другите.   „Не  е честно",   „Щом  аз не  мога,   и ти нямаш право" и   „Аз щях ли да постъпя така с тебе?" Това са фразите, които често използуваме. Търсим справедливост и използува­ме отсъствието  й като  оправдание   за това,   че  сме не­щастни.   Търсенето  на  справедливост не е  невротично поведение. То се превръща в слабо място, когато се са-монаказвате с отрицателна емоция за това, че не откри­вате доказателство за безуспешно търсена правда. В то­зи  случай  самопогубващо поведение  е не търсенето на справедливост,   а демобилизацията,  до  която  може да доведе лишената  от  справедливост действителност."

 

И така ясно ти е, че си в капана на така нареченото "самопогубващо поведение"

Всъщност ти не си нещастна, защото нещо се случва по новините, а защото така си избрала, вътрешно дълбоко в теб, това е ТВОЕТО решение.

Звучи нереално, нали, кой би избрал да е тъжен.

Никой, но често това е спасителен пояс при силно чувство за вина и невъзможността да се поеме или предаде отговорност за случили се събития.

В момента, в който се справиш с вината и чувството за отговорност, ще спреш да търсиш справедливостта извън себе си, за да си докажеш, че има и по - виновни и тъгата ще изчезне.

[Орлин Баев]

Не, не си ми досадила, в никакъв случай! Питаш много ценни въпроси! Ако аз съм ти прозвучал твърдо, не е към теб, принципно е. Не говоря за знание као теория, а като сърдечно познание... Диди е много права за новините. Аз лично от 20-на години поне не гледам новини. Това не ми пречи да научавам фактите - например в интернет, където всяка новина може да бъде прочетена през поне няколко възможни гледни позиции, далеч по-реално от това, което се поднася в тв новините. Поднася се избирателно негативна информация, при това не такава, каквато е, а каквато някой иска да бъде видяна и чута. Точно по темата днес обмених следното с приятел:

 

Приятел: "Не мога да повярвам! От 20 минути новини по Нова слушах само за ....убииство на дете, мотрето изхвърли труп на момиче, тежка катастрофа в Пловдив , още една тежка катастрофа , побои над лекари от Бърза помощ.......и т.н. Как е възможно! Какво целят тези хора? Има толкова добри новини, които могат да ни съобщят по новините! Моля ви ,приятели не пускайте телевизорите си , пък да видим какво ще стане като им паднат рейтингите! Потресен съм!!!!!!!!!!!!!"

 

Моя реплика: "Като се замисля, в последните 20-на години от живота си, съм off с новините, Понякога гледам по телевизията някой филм. Но все по-рядко - заради рекламите, заради това, че чакаш някой да ти пусне нещо когато той реши и колкото той реши - откъде накъде?! А новините каквито са, са си чиста проба сугестивно програмиране. Заложи му на човека насилие - или ще го направи, или ще претръпне към него и няма да реагира, когато се случи, или ще се травмира и ще стане невротик. Тоест - програмиране в посока социопатия, невроза, тъпа безчувственост. Ето така се създава болно потребителско общество, заместило липсващото си щастие и човещина със страх и агресия. Телевизия, дясната ръка на една икономическа система, зад която стоят много болни мозъци, самите те бягащи от ужаса на бездушието си във властовата невроза - управлявай, разделяй, владей... Ама свят, а! Обаче има и много светлина! Имаме избор! Имаме силата да погледнем над нещата!"

 

Орлин

[Sirma]

Право в целта .

Ще се постарая да огранича гледането на новини .

Ако успея да убедя и мъжа ми да не пуска само психарски филми "От местопрестъплението"

и "Доктор Хаус" ще ми подейства добре .

А пък направо чудесно ще е ако се науча да приемам нещата по леко и не изпададам в паника при

всяка трудна ситуация .Защото ми омръзна да чувам "по спокойно" ,

И аз искам да ми е спокойно .  И да не се измъчвам с екзенстциални въпроси , защото

нобелова награда няма да ми дадът .

 

благодаря ви

[Sirma]

При мен нещата тръгнаха с бясна скорост по нанадолнището .

Страх ме е да не се повтори състоянието ми от преди 5 години .

Пак спрях да се храня , гади ми се и не спирам да плача .

А преборих толкова неща сама , само че сега и надеждата за

промяна в живота ми се смали и стана миниатюрна .

Мисля ,  че съм от тези , които са родени с черен повой . .Скачах да защитавам мама , когато татко я

биеше , а брат ми не . Ще спестя много  неща- от суета и от гордост .Изживявах всичко дълбоко .Само училището ме спаси .

Бях любимка на учителите - рецитирах , пеех и ме избираха за ръководител .

Имах самочувствие , защото ценяха качествата ми .Но се омъжих много млада -почти дете ,

за да избягам от скандалите и да си създам свое уютно гнезденце .Само , че чичко Фройд се оказа прав .

Взех си копие на татко .Той не е толкова невъзможен , но щастието е мираж .

Имах много труден период през,  който влизах в болница с детето доста често ,

за една година 4 -ри пъти .И понеже бях сама , таткото е през повечето време извън бг ,

трупах в мен тревогите си , почти не спях , то беше все болно -температури по 40 градуса ,

системи и какво ли не .Рухнах , отслабнах , стомаха ми се сви и не можех да поема залък .

В мъчение се превърна всяко излизане , но трябваше -"нали не си инвалид" ми се казваше .

Никой не забеляза очевидното , сама се спасих .Посетих невролог -диагнозата ми беше ясна ,

аз съм умна и знаех от какво се получи всичко .Знаех и как да се измъкна .Спорт , музика и убивах

натрапчивите негативни мисли с разум , който търсех , доколкото беше останал .

Взех си книгата "Промени своя мозък , промени живота си "-ау  колко гръмко заглавие ,

но прочетох обичайните неща , които аз си знаех .И йога правих и се молих .

Почти станах пълноценен човек , въпреки че си оставам по-емоционална от колкото трябва .

 

И сега знам , кое ще ми помогне -да се променят обстоятелства при мен .

Само ,че те няма да се променят и мечтата ми рухна , а без нея съм като птиче ,

което си влачи крилото .Ужасно ще бъде за мен в края на живота си , да съжалявам ,

че не съм направила това , което всички ми пожелаваха .

Това толкова ме депресира , че губя всъкакъв вкус за живота .

То пък един живот , поне човекът до мен да ми вдъхваше опора ,

а се виждаме броени дни от месеца , колкото да се скараме .

 

Не винаги в живота има хепи енд ,,,,понякога е пълно фиаско

и не е виновен винаги самия човек за провала си ,

И главата да си строша -не се получава и не се получава и трябва да изсмукам от

пръстите си последните силички -длъжна съм -заради децата .

Не искам да бъда конкретна -но не са лигавщини причините .

Съжалявам , че се получи все едно попълвам дневника си -

но трябваше да го излея някъде - и това ми помогна наистина -поне малко

[Диляна Колева]

Няма защо да съжаляваш, понякога човек има нужда просто да изкара от себе си тъгата. Преминаваш през не лек период, който е свързан с вземането на важни решения. Може би ти е трудно да го направиш. Имаш нужда от съвет, но не точно. Знаеш посоката, но сякаш не искаш да я погледнеш. Наясно е, че изборът е в теб, но ти се иска някой друг да го направи, като в същото време знаеш, че няма как да се случи.

Трудно е да се живее без мечта в "счупена" действителност, а да знаеш колко много потенциал има в теб, който чака да бъде осъществен. 

Това което бих искала да ти кажа е, че когато нещата тотално се сринат, то е, за да направят място на нещо ново. Но него, го случва човека, то не идва само.

Понякога на човек му е нужно да бъде докаран до предела на силите си, за да отключи новото иначе просто не би имал смелост.

Така, че изборът е в теб.

[inpetrov]

Здравей, Василена

Аз също съм объркан като теб и се чувствам ужасно, но Диляна е права за избора.Ние създаваме нашата действителност.

Ако започнеш да съжаляваш за миналото си и за всичко, което не си направила, означава да живееш в съня, а не в реалността.

При мен се случва същото, защото и аз живея в съня и ми е трудно да се събудя.Постоянно се връщам в миналото и разигравам сценарии, въпреки че осъзнавам, че това са сънища, а не реалност.Реалността е тук и сега, колкото и тривиално да звучи и вероятно си го чувала често.

Не бива точно аз да ти давам съвети, защото съм в същото положение като теб и никога не съм предполагал, че може да ми се случи това.

Може би не съм прав, но проблема при мен и при теб е в идеализма.Когато човек си поставя много високи цели, бива разочарован ако не ги постигне и забравя, че въпреки това е постигнал многото други не толкова високи цели.Ти си постигнала толкова много сама.Защо не оцениш това и не обикнеш себе си?

 

"И сега знам , кое ще ми помогне -да се променят обстоятелства при мен .

Само ,че те няма да се променят и мечтата ми рухна"

 

Знаеш ли колко познато ми звучи това?

Аз дори исках да върна времето.Забравих за всичко, което имам и за всичко, което съм.Не виждах нищо около себе си, а само си създавах сънища в буквалния и преносния смисъл и живея в тях.Глупаво е, нали?И аз зная, че е глупаво и въпреки това го правех.

Започнах да опитвам да се връщам в реалността, когато ми показаха кой е правилния път, но да тръгна по него зависи само от мен.

Имаш право да си щастлива, но ти трябва сама да го решиш и да се освободиш от вината.

[Sirma]

Благодаря ви за отговорите .

Правя си някакви равносметки , за живота ми до тук и хич не ми харесва това, в което съм се превърнала .

Хората си приличаме и знам , че има много като мен , които ги боли от рухналите надежди , от пропиляните мечти .

И от това боли .Може и да съм фантазьорка и мечтателка , но това е положението .

Не изпитвам вина , а гняв към себе си , че го позволих .Че не ми достига смелост за много неща .

Че позволих отровните думички на скорпиона да ми повлияят ,,,бавничко , ден след ден , достатъчно дълго , че да им повярвам.Че от освободен и отворен човек се опитах да стана такава каквато той искаше .

Да туширам емоциите си , да се държа като зряла .Коплексарски истории .

Само , че аз исках да съм приета със всичките си несъвършенства , да съм емоционална и ранима и да го показвам

без да ме осъждат .Както и да е ...вече го разбрах .

Чувствам се не на мястото си

Тук хората имат здрава селска психика ..само за пари говорят и псуват , иначе са мили добродушни хора

 аз си останах само мечтателка - смешна работа .

Трябва да стана като тях -сигурна съм че те са по щастливи .

[inpetrov]

Не трябва да ставаш като никого!

Бъди себе си!

Говоря ти като човек, който е в същото положение като теб.Аз успях да избягам от модела на живот на своите родители, а това е трудно.Не съм бил малтретиран, но установих много късно, че съм бил манипулиран.И мене ме е яд на себе си, че съм го позволил.Трудно е да се преглътне факта, че си живял, сляпо вярвайки на човека, който те е родил.Все съм си мислел, че е естествено и нормално.Би било по-лесно, ако е било продиктувано от нужда от внимание, а не от стремеж към материалното.Да, здравата селска психика върши работа, но никого не прави щастлив, а заблуждава плитките селски души.Да простиш или да осъдиш?Сигурно и ти си задаваш този въпрос.

Нито едното и нито другото.Когато ти го пиша, го казвам и на себе си.

Да простим на хората около нас, че са ни моделирали и сме го позволявали или да ги осъдим за това?

Нито прошката към тях, нито осъждането върши работа, когато някой не е достатъчно осъзнат.

Да простим на себе си или да се осъдим, че сме се опитвали да угодим на другия?

Можем ли да угодим на всеки?Това е проблема, че няма как да се получи и винаги, когато се съобразиш с един, пренебрегваш друг и не се чувстваш добре, защото някой е бил пренебрегнат.

Това се е случвало и се случва все още за жалост с мене, а вероятно това важи и за теб.Не зная.

Няма нищо лошо в това да мечтаем и не е смешно изобщо, но нека не мислим, че можем да променим света и хората.Мечтата трябва да е насочена към самите нас.Ние сме господарите на себе си и ние решаваме съдбата си.Да мечтаеш, означава да очакваш нещо да се случи, но то няма да се случи само.Ние случваме мечтите си и те зависят от нас.

Няма нужда да се оплакваме от това кой е по-нещастен.Това няма да ни направи по-щастливи, ако сами не поискаме.

В този форум ми помогнаха много повече, от доста специалисти, с които се срещах очи в очи много пъти.

Аз даже не знаех какво ме е сринало и се фиксирах върху една случка, която не мога да променя.Бях решил, че трябва да съм нещастен и постепенно го постигах.Повярвай ми възможно е да станеш най-нещастния човек само ако го решиш и никой няма да те направи щастлив, ако ти не го искаш.

Много често си прочитам пасажи от препоръчани ми тук книги и това, което са ми писали и се опитвам да предам и на теб нещо от това.Не трябва обаче само да го четеш, а и да го приемеш и разбереш.

Една жена много искала да има дете и постоянно ходела по какви ли не изследвания, но не се получавало.Оплаквала се, хленчела и постоянно повтаряла, че нищо няма да се случи, докато един ден не срещнала един добър човек, който я попитал директно - "Ти защо не искаш да имаш деца?".Тогава тя проумяла, че проблема е в нея и за да се случи нещо, трябва да го поискаш и да се бориш за да го имаш.

Мога да ти дам и пример с мен самия, който си мислех, че нищо не може да попречи на щастието ми и се убедих колко е лесно да започнеш да губиш всичко без дори да разбираш къде е причината да искаш да си нещастен.Защо избрах да бъда нещастен?Защото осъдих себе си!Изведнъж реших, че нямам право да съм щастлив и започнах да анализирам миналото си.Започнах да търся поводи да съм нещастен и намирах постоянно такива, а истинската причина е доста надълбоко.Успях да осъществя мечтата си за семейство, работа и приятели, каквито винаги съм си представял.Сега нямам причина да бъда нещастен, защото все още имам всичко това.Трудното е да се преборя със зависимостта от мнението на родителя и това, че не отговарям на очакванията.Ти също се стремиш да отговориш на нечии очаквания и да се променяш, въпреки че не ти харесва.Не е ли това метод да бъдем манипулирани, дори да не е осъзнавано?Понякога човек осъзнава това късно, защото е трудно да предположиш, че някой който те обича би те наранил.Решаваш да простиш, защото не е осъзнавал, че те наранява или го осъждаш, но не постигаш нищо.Решението е да не позволяваш на никого да те наранява, защото обичаш себе си.На мен ми беше много трудно да го кажа и да го направя, но човек се променя.Все още ми е трудно да приема да бъда щастлив, но осъзнавам, че така вредя на всички около мен и дори да са ми ясни всички причини и следствия, нищо не променя станалото.Няма смисъл да живеем съжалявайки за миналото, нито пък да планираме светлото си бъдеще и да се разочароваме, ако то не се случи.Вчера е вече минало, а утре може и да не дойде.Живей сега и се приеми и обикни такава, каквато си.

[Sirma]

През последните седмици бях в лапите на ужаса , на страха .

Не искам да описвам повода и мислите , които имах -дори от това ме е страх

И въпроса не е , че си оставам все така емоционално нестабилна и при

стресова ситуация се превръщам в истинско зомби .Много важно .

Важното тук е всичко да е окей .

Аз разбрах какво е щастието -ПРОУМЯХ го... то е в здравето и усмивката на хората , които обичаш .

Проумях много неща -толкова е просто .

 

Искам да помоля модератора на тази тема да я изтрие

.

Никаква тъга повече .

Тя не ми отива .

Щастието и усмивката ми отиват повече .

[Орлин Баев]

Не съм съгласен с прищявката за изтриване. Хората ще прочетат, ще се поучат! Твоя воля е да четеш или не. Поела си отговорност с отварянето на темата. Оттам нататък тя не е само твоя, а на всички четящи я, на всички отговорили ти, вложили от времето и душата си.

 

"Не искам да описвам повода и мислите , които имах - дори от това ме е страх... Важното тук е всичко да е окей ... Проумях много неща -толкова е просто... Никаква тъга повече  ... "

 

Просто е, когато се осмелиш да се учиш, да се познаваш, да погледнеш смело в подсъзнанието си и с Любовта, протичаща през смирението ти, да вземаш житейските си изпити! А сега отричаш, отхвърляш огромна част от себе си, искаш да я "заметеш под килима" на съзнанието си с позитивно мислене. То е о'к, но само на фона на пречистено "психично мазе", подсъзнание. Иначе самото то се явява част от невротичното бягане от сянката си. Виж за това в тази статия: "Позитивното мислене и принципът разделяй и владей".