bambi97 Добавено Май 7, 2014 Доклад Share Добавено Май 7, 2014 Здравейте , аз също имам голям проблем незнам как точно се нарича моята болест, но определено я има..Ходих каде ли не и нищо, пих хапчета ходих на сеанси малко подобрение имаше и сега пак същото.Та да си кажа все пак какво точно ми е ... Значи проблема ми е от преди около година може и малко по-вече,изразява се в това ,че немога да излеза никаде,защото се притеснявам да не ми се доходи до тоалетната(по голяма нужда) незнам дали отстрани погледнато е смешно ,но аз наистина вече не издържам.Немога да патувам никаде , нито с автобус,влак,кола....Немога да излизам с приятели все пак съм на 16 години , а немога да отида никаде на кафе,на дискотека,на разходка по магазините...абсолютно никаде!Просто като излеза и седна някаде на кафе примерно и започвам да трепера да се потя да ми причернява дори и имам чувството че ще ми се доходи до тоалетна и се прибирам веднага,дори в повечето случаи предпочитам и да не излизам въобще,защото много пъти се опитвах да го преодолея това и да се уберя че нищо няма да ми стане като излеза,но уви!Излизам и всичко по същия начин...Много ще съм благодарна ако ми дадете някой съвет как да постъпя какво да направя за да преодолея това.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 8, 2014 Доклад Share Добавено Май 8, 2014 Това което описваш не е синдром на раздразнено дебело черво.Това е фобия от дефекация.Нарича се рипофобия. Честно казано, не ми хрумва, какъв съвет да ти дам, за да може да се справиш сама с този страх.Може би, колегите ще са по -креативни от мен. Аз мисля, че единственият разумен избор е да започнеш психотерапия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bambi97 Добавено Май 8, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 8, 2014 Много Ви благодаря за бързият отговор .. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 8, 2014 Доклад Share Добавено Май 8, 2014 Бамби, а кога последно си ходила в обществена тоалетна и как би описала това преживяване? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bambi97 Добавено Май 8, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 8, 2014 Избягвам обществените нямам спомен да е било на скоро, но аз не че не мога да отида просто постоянно се притеснявам, понеже не винаги съм сама и може да се случи като съм с приятели примерно... Ходих на гастроентеролог и ми каза, че имам бактерията Хеликобактер пилори и след лечението ми казаха също, че имам СДРЧ ..явно е защото съм по емоционален човек и приемам нещата прекалено сериозно и се е превърнало в нещо като фобия както спомена Д-р Първанов. И търся някакъв изход от ситуацията.. било то с медикаменти или някакви билки.. ако се наложи психотерапия. Затова реших да пиша тук и да поискам някакъв съвет. Благодаря на всички, които се отзоваха ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Davidoff Добавено Май 8, 2014 Доклад Share Добавено Май 8, 2014 Здравейте. Ще използвам темата да се включа и аз със същия проблем. При мен явно се развива с години (3-4). Започна с честа нужда от ходене по малка нужда, след това се появи и желанието за ходене по голяма нужда, а сега се редуват, ако не е едната ще е желание за ходене по другата. Всичко приключва, когато се прибера у дома.Понеже работата ми е свързана с постоянно движение и ме спасява, че съм с автомобил и знам всички тоалетни наоколо, които мога да ползвам при нужда. Усещам, че проблема се задълбочава защото при всяко потегляне на някъде първо обмислям има ли там тоалетна. Пътуването с автобус е нещо немислимо за мен, а излизане сред парка или някъде на открито е свързано с постоянни мисли дали няма да ми се доходи по нужда и какво ще правя тогава. За мен най-приятната разходка е такава в МОЛ-а, където има тоалетни на всеки етаж, всяка друга е съпроводена с какви ли не оправдания, че ми се ходи и т.н. Проявява се когато знам, че няма тоалетна около мен, а в момента който намеря, такава желанието ми може просто да изчезне. Не знам към кого да се обърна и какво да направя за да се справя с това. Може ли това да е пост травматичен стрес проявен от нещо през годините? Досега не съм вземал никакви мерки за проблема, но усещам как не мога да живея пълноценно живота си и как мислите ми са погълнати от това. Ще се радвам ако някой тук може да помогне с някакви съвети. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bambi97 Добавено Май 8, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 8, 2014 Напълно те разбирам при мен е абсолютно същото. И на мен ми е много трудно мисли, мисли и пак мисли.. И аз това питам за някакво излизане от ситуацията и какво е лечението продължително ли е и какво включва то.. Бих била благодарна ако може по подробно да се опише процеса на лечение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 9, 2014 Доклад Share Добавено Май 9, 2014 Много трудно, почти невъзможно да се опише процеса на лечение, тъй като той е пряко свързан с индивидуалните особености на всеки човек. Преди всичко е добре да се знае, че тук както и при всички подобни състояния на дискомфорт предизвикани от някакъв страх, става въпрос просто за Страх. Какво е страха? Мощна защитна реакция на организма, която се проявява по два начина - човек реагира чрез борба или предизвикване на страха или чрез бягство, т.е. чрез вариант за оттегляне от страшната ситуация. Позивът за ходене по нужда е реакция на тялото за оттегляне. Тя се предизвиква от самия човек. Върху акта на дефекацията влияе и кората на големите мозъчни полукълба. На всеки е добре известно, че въпреки непрекъснатите позиви за дефекация тя може волево Да бъде задържана за известен период от време. В полза на това говорят и неволевото изпразване на червата при страх, задържането или неволевата дефекация при някои психични заболявания и т. н. По този начин, въпреки че по същество дефекацията е един безусловно рефлексен акт, тя се намира под коригиращото и регулиращото влияние на висшите отдели на централна нервна система. Страховете възникват по различни начини, ето някои от тях: Що се отнася до придобиването на страх (както се разбира в NLP), този процес на генерализирана паника е достатъчно дълъг (от няколко минути до няколко часа), като изключваме тежки външни прояви, често протича съзнателно (като се използва диалог със себе си) във вътрешната реалност на човека. Този страх може да бъде наречен въображаем или самостоятелен, тъй като може да възникне и без да има реални опасни външни фактори, които да го породят. Появата на страха е значително улеснена от човешкото въображение, способността на мозъка да прави асоциации и да премине към втората позиция на възприятието. Процесът на нейното формиране може да се опише по следния начин: външен стимул сам по себе си не е причина за появата на страх, но може косвено да започне търсене на "страшни" ситуации, които участват в същия този стимул. След това човек или асоциира или навлиза във втора позиция на възприятието, "Методично" преживява всяка ситуация и накрая се получава измислен или "чужд" страх. Ето няколко примера за илюстрация на казаното: Пример номер едно (хипотетична и силно преувеличена) Представете си следната ситуация: Човек, на който му се налага да премине в тъмна нощ по пътека през гробищен парк, което ще му отнеме около 20 минути. Веднага ще добавим, че по време на неговото "пътешествие" всичко е било тихо и спокойно, но напускайки гробището този човек е в състояние на силен страх със силни физиологични проявления. Откъде се взе това, пита се той? Възможно е в първите пет минути този човек да е ходел напълно спокойно, но след това да си е задал невинния въпрос: "Интересно, защо хората толкова се боят от гробища?" И ето, че в следващите 10 минути, той започва да си спомня, какво е говорила баба му и дядо му за това, неговите приятели, възпроизвежда си картини от книги или филми, които са описвали "отговорите" на този въпрос, при това всички тези разсъждения ги прави съм със себе си: " Всичко това, разбира се са само приказки, но въпреки това изведнъж може нещо страшно да ми се случи" В следващите 5 минути, този човек е в състояние да си се представи като участник във всички тези сцени. И в крайна сметка, този човек развива силен страх към гробища, в последствие не иска да приближи към градското гробище нито денем, нито нощем, дори не иска да слуша разговори свързани с гробища, да гледа филми с подобна тематика, още по - малко за зомбита или мъртви. Между другото, този човек е в състояние да получи фобия, свързана с гробище или тъмнината, ако по време на ходене нещо изскърца или проблесне, или внезапно се появи на пътя му. Пример номер две ( от реалната практика) Едно момиче не обичало да си мие главата, защото се страхувало, че когато дойде момента да си затвори очите, ще го похитят извънземни. Звучи ви странно нали? За това момиче състоянието било непреодолимо и я преследвало навсякъде. Как се появил този страх? Много просто. Тя имала леля, която била уфолог ( занимаваща се с наблюдения на неидентифицирани летящи обекти). Тя знаела много истории за хора похитени от извънземни. Споделяла ги с момичето, често чрез рисунки и много подробно. И това е всичко, с тази подробност, че това момиче започнало да се страхува да ходи в тъмното, и по улиците, които били споменавани в историите. Тук идва въпросът какво е предизвикало този страх, как той е започнал. От тук идват много отговори, които помагат при работата със страха. Една от бързите техники за работа със страховете е тази: Техника на конфронтация с подтискане на тревожна реакция - продължение на техниката за систематичина десенсибилизация. Конфронтация означава поставяне на човек в плашеща ситуация. Обикновено при това у човека се появява изразена реакция на страх съпроводена с поведение на бягство. Според научната теория, поведението на бягство се утвърждава като форма на негативна подкрепа, тъй като води до намаляване на страховата реакция. Главната цел на този метод е да предотврати реакцията на бягство. Забраната за бягство може да бъде представена под формата на договор с клиента за провеждане на експеримент, чиято цел е да се убеди в несъстоятелността на собствените си опасения. Например, може да се предложи на клиент със социална фобия и страх от очакване на враждебна реакция от околните, да пита идващите насреща хора, колко е часа. Чрез провеждането на този експеримент и получаването основно на доброжелателни или спокойно - равнодушни отговори, клиента се убеждава в несъстоятелността на своите опасения( реакцията на страх не намира подкрепа) и неговото напрежение на улицата спада. Т.е. в резултат от конфронтацията (сблъсъка) с плашеща ситуация поведението се променя: променят се очакванията и се провежда обучение. ИМПЛОЗИВНА ТЕРАПИЯ, ПОТАПЯНЕ (flooding) Популярната в САЩ техника на "потапяне" представлява най- интензивния вариант на техниката на конфронтация, така да се каже масирана конфронтация. На клиента се предлага незабавна конфронтация с максимално неприятни стимули и съответно той трябва да преживее максимално изразена реакция на страх, гняв и т.н. Прилагането на тази техника изисква от клиента висока мотивация и силна стресоустойчивост. Пребиваването в ситуацията въпреки страха и непосредственото реално преживяване на необосноваността на своите опасения, обикновено довежда до забележим пробив и рязко преодоляване на старите реакции. Практически поведението на избягване изчезва и в други житейски ситуации, тъй като не се подкрепя като жизнена стратегия, а подкрепа получава напротив - конфронтацията. Обикновено техниката на масирана конфронтация се прилага на живо т.е. чрез поставяне на клиента в реална проблемна ситуация. Също така в редица случаи е възможна и работа с въображаеми ситуации. Главното е да се запази потапянето в ситуацията до постепенното намаляване на реакцията на страх или гняв. Като правило, за усвояването е необходимо многократно повторение на масираната конфронтация. Не знам, до колко човек с подобна сила на страха би могъл сам да я изпълни. Например, да отидеш на заведение и сама да предизвикаш желание за ходене по нужда и да отидеш в тоалетната на кафето. Или да се опиташ да предизвикаш такова желание преди то само да е дошло. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bambi97 Добавено Май 9, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 9, 2014 А това цял живот ли ще ме тормози и продължава... то влияе на социалният ми живот.. и ми пречи.. Не знам към кого да се обърна и как да направя крачка напред.. Толкова съм объркана. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 10, 2014 Доклад Share Добавено Май 10, 2014 Разбира се, че не е за цял живот. Както се е отключило, така може и да се приключи, но ти е необходима специализирана помощ - терапия. Обърни се към психолог или психотерапевт, който работи в тази област. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vess Добавено Май 10, 2014 Доклад Share Добавено Май 10, 2014 Аз съм с този проблем от 10 години .Бях с мой приятел в пицария и хапвахме салата ,изведнъж ме сви стомаха и прибягах до тоалета .За мой ужас разтройство.Излязох и побързах да си тръгнем ,че имаше опашка за тоалета .Докато пътувахме с колата ме режеше стомаха и си мислех ,че няма да издържа да се прибера .Е прибрах се без да се изложа ,но от тогава започна всичко .Първо с често ходене по голяма нужда а после с чести разтройства .За всички години направих всички възможни изследвания ,включително колоно и гастроскопии,изпих всичко що е за стомах и черва ,но без резултат.Изчетох всичко ,казах си всичко е в главата ми и се стараех да го игнорирам ,излизах въпреки страхъ ,случвало ми се е да прибягвам до тоалетните в заведенията ,но упорствах и си повтарях ,че няма някакви черва д а контролират живота ми.Започнах да отбягвам плодове и зеленчуци,да ползвам таксита ,за да стигам по бързо до местата на които ходя ,накрая като се замисля за толкова години упорстване без резултат от работа се прибирам и не ми се излиза никъде.Не мога да поемам ангажименти ,приятелите почти не се обаждат ,защото знаят отговора ми за покана . Та от месец ходя на психотерапевт ,но по повод нервен срив след загуба на близък .До тук не виждам промяна ,а толкова силно я искам . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bambi97 Добавено Май 10, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 10, 2014 Успокоих се поне малко, че няма да е цял живот.. Ще си потърся добър психолог ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Reepy Добавено Май 10, 2014 Доклад Share Добавено Май 10, 2014 Аз също имам този проблем. Дори мисля, че знам как ми се е породил. Имам го от поне 15 години вече, което сигурно действа обезкуражаващо малко. Но не съм ходил на терапевт за да го победя. Може би това ми е проблемът. Аз го побеждавам от части като се мъча да свърша всичката важна част рано сутрин. Избягвам обилното ядене когато знам, че ще излизам на някъде. Но все пак е кофти да ти владее живота. Това със срещането на проблема лице в лице (терапиите в края на статията на didi_ts) съм го пробвал доста и поне при мен не дава добър резултат. Лошото с този тип страх е, че има реален шанс да се случи. Не е просто страх. И ме е срам да си призная, но ми се е случвало да не издържа до тоалетната. Макар и само два-три пъти през целия ми живот, но в този момент всеки предишен прогрес си отива и започваш да се плашиш още повече. Моят съвет е, ако намериш специалист и имаш пари за такъв - отиди. Ако ли не - планирай. Планирай добре всичко. Контролът на ситуацията побеждава страха. И се научи да ходиш в обществени тоалетни. Както спомена Davidoff - ако знаеш, че има тоалетна на близо няма да се страхуваш. Също, тоалетни има дори в парковете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 10, 2014 Доклад Share Добавено Май 10, 2014 Аз съм с този проблем от 10 години .Бях с мой приятел в пицария и хапвахме салата ,изведнъж ме сви стомаха и прибягах до тоалета .За мой ужас разтройство.Излязох и побързах да си тръгнем ,че имаше опашка за тоалета .Докато пътувахме с колата ме режеше стомаха и си мислех ,че няма да издържа да се прибера .Е прибрах се без да се изложа ,но от тогава започна всичко .Първо с често ходене по голяма нужда а после с чести разтройства .За всички години направих всички възможни изследвания ,включително колоно и гастроскопии,изпих всичко що е за стомах и черва ,но без резултат.Изчетох всичко ,казах си всичко е в главата ми и се стараех да го игнорирам ,излизах въпреки страхъ ,случвало ми се е да прибягвам до тоалетните в заведенията ,но упорствах и си повтарях ,че няма някакви черва д а контролират живота ми.Започнах да отбягвам плодове и зеленчуци,да ползвам таксита ,за да стигам по бързо до местата на които ходя ,накрая като се замисля за толкова години упорстване без резултат от работа се прибирам и не ми се излиза никъде.Не мога да поемам ангажименти ,приятелите почти не се обаждат ,защото знаят отговора ми за покана . Та от месец ходя на психотерапевт ,но по повод нервен срив след загуба на близък .До тук не виждам промяна ,а толкова силно я искам . В примерите, които дадох по - горе за придобиването на страха, вероятно откриваш, точно как при теб се е породил този вид страх. Мозъкът ти е запаметил тази реакция, като защитна и я ползва , вече без да е необходимо. С всичко, което правиш ти всъщност потвърждаваш правилността на реакцията на мозъка, доказваш му всеки път, че това е страшно и търсиш варианти да предотвратиш ситуацията - ядосваш и се, намираш всички възможни варианти за бягство и т.н. като по този начин всъщност ти мислиш постоянно за този страх и го подсилваш все повече и повече. Единият вариант е този с противопоставянето, който описах по - горе, а другият е с приемането - да, ще ми се приходи до тоалетна и аз ще отида в най - близката възможна. край. Но и двата варианта са трудни за усвояване, стават чрез упражнения, терапия и преживяване. При теб се е случило нещо подобно на примера с кученцето: Всяко поведение е най-добрият избор измежду наличните опции към момента и има смисъл единствено в контекста, в която е било родено" Очевидно, когато на улицата куче напада човек, за тялото няма по - добър избор от този да изхвърли в кръвта огромна доза адреналин, който да повиши кръвното налягане и тонуса на мускулите, като по този начин го подготвя за защита или нападение. тази реакция все още не е фобийна, тя е най - добрата в рамките на този контекст. Ако в резултат на свръхгенерализация, тази реакция започне да се проявява в напълно неутрални ситуации, като единствения начин, както е било в ситуацията при нападението на кучето, то в този случай можем да говорим за ограничено и неадекватно поведение. Това по - скоро прилича на изключителна предпазливост, която вече не е оправдана, а по - скоро ограничава опитността на човека ( равносилно на примера: като лек за пърхота да препоръчат гилотината). Едва ли е адекватно поведението на човек, който е бил нападнат от кучета да се страхува от декоративен пудел, който спокойно се разхожда в близост до него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 10, 2014 Доклад Share Добавено Май 10, 2014 (edited) Това със срещането на проблема лице в лице (терапиите в края на статията на didi_ts) съм го пробвал доста и поне при мен не дава добър резултат. Няма как да подейства, защото това е техника, за която се изисква терапевтична подготовка, както написах по - долу, не виждам как човек с такава сила на страха да я направи сам успешно. Лошото с този тип страх е, че има реален шанс да се случи. Според вида на придобиване на страха се избират вариантите за работа с него, те не са еднакви. Реакцията на тялото на bambi и vess е еднаква, но страхът може да е придобит по различен начин, това води до ползването на различни терапевтични техники. Редактирано Май 10, 2014 от didi_ts - Диляна Колева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Davidoff Добавено Май 10, 2014 Доклад Share Добавено Май 10, 2014 От всичко изчетено тук, аз единствено започвам да се отчайвам, че така ще си остана. И днес същото положение сутринта се наложи да изляза бързо от нас и при качването в чужда кола започвам да си мисля, че ми се ходи и ще трябва да карам да спрат някъде. От бързане да не се застоявам на места пропуснах много случки тази сутрин. На няколко пъти мислех, че не мога да издържа повече и казах да тръгваме до някоя бензиностанция. В крайна сметка по пътя всичко отшумяваше и аз се прибрах, като в нас вече цял ден не съм ходил нито веднъж, при положение че всеки път беше на косъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 10, 2014 Доклад Share Добавено Май 10, 2014 пази боже, предпочитам паник-атаки пред това нещо, изглежда ми като натрапливости в действие Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 11, 2014 Доклад Share Добавено Май 11, 2014 ,,Това със срещането на проблема лице в лице (терапиите в края на статията на didi_ts) съм го пробвал доста и поне при мен не дава добър резултат. ,, В смисъл, нааквал си се в гащите? bambi97 и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bambi97 Добавено Май 11, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 11, 2014 Охх .. 10 - 15 години това са много време... Аз дъм така от 1 и половина... Смятам да започна терапия вазможно най - скоро и да посетя гастроентеролог и да спортувам .. Понеже съм едва на 16 и не се виждам като личност... За напред.. От всичко което прочетох немога да си позволя да си съсипя живота седейки.. Трябва да има някакъв начин, няма невъзможни неща все пак с много усилия и воля всичко е възможно! Диляна Колева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bambi97 Добавено Май 11, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 11, 2014 ... :) :) Орлин Баев и Davidoff 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
terazini22 Добавено Май 11, 2014 Доклад Share Добавено Май 11, 2014 Привет! Включвам се в темата, защото имах абсолютно същият проблем. Преди 6 години ми се появиха първите симптоми и с времето страхът се задълбочаваше....Нещата станаха нетърпими миналото лято, когато цялата ми лятна почивка се провали. Тогава се реших да опитам с психотерапия. Отначало нямаше голяма разлика, но след първият месец започнах да се успокоявам и лека полека нещата започнаха да се подреждат. Първо започнах да пътувам спокойно в градския транспорт, а след това започнах и да посещавам редовно лекциите си, но най-важното е ,че спрях да се страхувам! Надежда и изход от ситуацията има, просто трябва да потърсите специализирана помощ! bambi97 и Davidoff 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Reepy Добавено Май 11, 2014 Доклад Share Добавено Май 11, 2014 ,,Това със срещането на проблема лице в лице (терапиите в края на статията на didi_ts) съм го пробвал доста и поне при мен не дава добър резултат. ,, В смисъл, нааквал си се в гащите? Да Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bambi97 Добавено Май 11, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 11, 2014 Привет! Включвам се в темата, защото имах абсолютно същият проблем. Преди 6 години ми се появиха първите симптоми и с времето страхът се задълбочаваше....Нещата станаха нетърпими миналото лято, когато цялата ми лятна почивка се провали. Тогава се реших да опитам с психотерапия. Отначало нямаше голяма разлика, но след първият месец започнах да се успокоявам и лека полека нещата започнаха да се подреждат. Първо започнах да пътувам спокойно в градския транспорт, а след това започнах и да посещавам редовно лекциите си, но най-важното е ,че спрях да се страхувам! Надежда и изход от ситуацията има, просто трябва да потърсите специализирана помощ! Този форум ми вдъхва надежда и подкрепа като знам, че не съм само аз ! Искам да те попитам медикаменти някакви изписаха ли ти или само терапия ..Ще опишеш ли по - подробно. Ще ти бъда много благодарна, ако ми кажеш от къде си и при кой психотерапевт проведе терапията и какво по - точно включваше тя. Колко често го посещаваше, колко пъти седмично просто и аз искам да намеря добър специалист преди да започна и да бъда по запозната. Още веднъж благодаря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Avidila Добавено Май 13, 2014 Доклад Share Добавено Май 13, 2014 Здравейте Не съм специалист, но реших да се включа с мнение. Моето предложение е да приложите едно от утвържденията за здраво тяло на Луиз Хей. Всеки ден застайтевате пред огледалото и повтаряте по 10 пъти всяко лечебно послание (нов мисловен модел). Правете го по 2 пъти на ден - сутрин и вечер или когато имате възможност. Също така в продължение на деня пишете посланията 10 пъти, когато се сетите. Защото "онова, което постоянно утвърждаваме с мислите и думите си, се превръща в истина за нас." Обичам своето дебело черво Аз съм отворен канал за доброто. То може да се влива в мен и да протича през мен свободно, изобилно, радостно. С охота се освобождавам от всички мисли и неща, които създават хаос и ме спъват. В моя живот всичко е нормално, хармонично и безупречно. Живея само във вечното пастояще. Избирам мислите, които ме държат отворен/а и възприемчив/а за потока на живота. Поглъщам, усвоявам и отделям всички продукти на живота по съвършен начин. Обичам и ценя своето прекрасно дебело черво! bambi97, би ли споделила малко инфо с кого живееш, как са отношенията в вкъщи? Приятелите, с които излизаш, съучениците? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 14, 2014 Доклад Share Добавено Май 14, 2014 Бамби, не отговаряй, това са лични неща......което и да е предизвикало проблема, той вероятно е решим без да си сменяш къщата, роднинните, приятелите, съучениците Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.