elezarita Добавено Май 6, 2014 Доклад Share Добавено Май 6, 2014 Здравейте, от три години съм с паническо разтройство - първата година вземах аннтидепресанти, но след 9 месеца ги спрях. Сега нищо не пия , но атаките ми през последно време зачестиха дори и се наложи един Ривотрил да взема. Не излизам сама, а работата ми е доста публична, харесва ми, но в последно време ме е страх да се срещам с хора и имам чувство, че съм на път да се откажа и от нея. През годините съм си задавала хиляди въпроси - и не нямам никакви проблеми в битието, със съпруга, и т.н. детството ми беше вълшебно, нямам починали роднини, общо взето се радвах на живота с пълна сила, омъжена съм също от близо 3 години и точно в началото на връзката се появиха и ПА. Не мога да разбера какво и защо се случва. Моля ви посъветвайте ме нещо, не ги искам тези атаки, не са ми полезни, никак даже ! И ако може да ми разясните този метод НЛП помага ли при хора с такива разтройства? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 6, 2014 Доклад Share Добавено Май 6, 2014 Много хора не правят разлика между паническо разстройство и социална фобия.При ПР страхът е само един-страх,че по време на кризата ще умреш.За нищо друго не ти пука, ти умираш, какво те интересува кой какво ще си каже за теб, нали ще си мъртъв. При соц. фобия, човека знае ,че по време на кризата няма да умре, но с е притеснява, че симптомите му могат да бъдат разпознати от другите и те да му се смеят или го мислят за луд, с две думи-страх го е да не се изложи. При ПР НЛП е средство на избор.Понякога нещата стават само с една среща.Проблема е,че повечето хора, които казват, че са с ПР всъщност са със социална фобия. <Ето ти пример от тези дни- http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=15311 в тази тема момичето пише,че е с ПР , но всъщност е със социална фобия.> При социалната фобия, проблема е в нестабилната самооценка на човека и тогава се работи както с НЛП, така и с други методи-в общи линии процеса е много по-бавен.Това е така, защото нашата представа за себе си, се изгражда от тези, които ни отглеждат, в първите няколко години след раждането ни.Някои автори твърдят,че това става до третата година, други увеличават периода до началото на пубертета.Сега си представи, че си си със соц.фобия и си потърсил помощ, на тридесет години.При положение, че повече от двадесет години си живял с една представа за себе си, времето да я промениш ще е поне година или повече.И то не защото терапевта е лош.В основата на всяко поведение и убеждения стоят невронни структури.Това са групи от мозъчни клетки, които здраво са споени една с друга.Тези структури не се разграждат.Така че единственият начин да се промени дадено убеждение и поведение, е да се изградят нови, по мащабни клетъчни формации и така, новото убеждение да се прояви като ново поведение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
elezarita Добавено Май 7, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 7, 2014 Много Ви благодаря Д-р Първанов, накарахте ме да погледна проблема и от друг ъгъл, но четейки до тук разликата между ПР и Соц.фобия се питам може ли човек да страда и от двете неща едновременно, защото няколко пъти съм изпадала в ужас, че умирам. Сега когато съпругът ми е на работа не мога да стоя вкъщи сама. А това със социалана фобия - може и това да имам, макар , че не мисля, че имам ниска оценка за себе си. Ще Ви пиша на лачни в абв- пощата. Благодаря ви още веднъж! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 8, 2014 Доклад Share Добавено Май 8, 2014 Винаги единият страх превалира. Така че се постава диагноза спрямо водещият страх. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.