Паническо разстройство

[ALEXIA]

Добро утро Орлине (извинявам се ,че се обръщам по този начин към теб,тъй като лично не се познаваме) 

Реших и аз да се включа,за да споделя опита си  . При мен срещата с паническото разстройство започна преди 2-3 години.В началото ,когато не знаех какво ми е обиколих всички възможни кабинети.Навсякъде ме уверяваха ,че съм напълно здрава и нищо ми няма.Първата ПА се появи септември 2011- един ден отивайки на работа,преминавайки през подлеза на метрото-прималя ми ,замая ми се главата,нямах сили да изкача стълбите,седнах на парапета и зачаках баща ми да ме прибере,тъй като бях абсолютно стъписана.Последва преглед при кардиолог,който отчете високо кръвно налягане и съответно ми назначи лечение .

Втората беше декември същата година в работата,беше доста натоварено-получих си всичките симптоми,няма да изпадам в подробности,за да не бъда голословна .

През цялото това време не съм и предполагала ,че си ОТГЛЕЖДАМ паническо разстройство .

Третата ПА беше през лятото на 2012,никога не съм се чувствала добре в горещините.Бяхме в градинката с децата и пих фрапе,което явно също е допринесло за появата на ПА.Прибрахме се вкъщи легнах за следобедна дрямка и БАМ,четейки книжка започна да ме задушава и да потъвам ,сякаш в бездна,станах и я преодолях не помня точно как,но беше страшно.Тогава четях "Здрач"-само да отбележа тази книжка  все още нямам сили да дочета-връща ме отново към ПА ,която получих.

Октомври 2012 отново в работата(работя като банков касиер) получих поредната ПА,това вече беше капката,която преля чашата и ме накара да се взема в ръце.Посетих психиатър,който ми изписа антидепресанти и транквиланти,наистина ми помогнаха,тогава,но аз не бях вече същата.Всичко ми беше като на филм,бях вяла замаяна-не че сега не съм  ,но тогава наистина все едно бях от друга планета.

Започнах да чета из нета за всичко свързано с ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО.

Полека-лека започнах да прилагам разни техники, а основно започнах да се занимавам с йога вкъщи сама.

Истината е,че развих агорафобия,запознатите знаят,че тя-агорафобията е близка приятелка на паническото разстройство.

През цялото това време до този момент не съм спирала да се боря,да ходя на работа,да чета книги за духовно развитие.Към момента пия АД,който е незначителна доза,пия чайове и хомеопатия.

През ноември се свързах  една докторка(хомеопат-Боаронска школа)-много ми помогна тогава.Започнах да правя ПЕТИМАТА ТИБЕТЦИ.

Бях на почивка (на море) преди две седмици и се чувствах уникално-сякаш никога не съм имала агорафобия и паническо разстройство.

Миналата седмица започнах   работа отново и всичко се върна с пълна сила,особено АГОРАФОБИЯТА и замаяността.

Та това е моята история,надявам се да не съм те натоварила излишно и се извинявам предварително ако съм го направила.

Истината е ,че трябва да сме щастливи ,че паническото разстройство се е появило в живота ни ,защото ни кара да се обърнем към себе си , да се усъвършенстваме,да живеем ИСТИНСКИ,въпреки дискомфорта,който ни причинява,поне аз за себе си съм убедена ,че е така.Но пътя е труден и дълъг,с магическа пръчка не става,изисква много силна воля и борба от наша страна.

П.С.Техниките,които ползвах са ТЕС-смятам да се върна отново към него .

,ПЕТИМАТА ТИБЕТЦИ-спрях да ги правя,защото много ми се вие свят.

правя и медитации за заземяване и разбира се ЙОГА,карам велоергометър в къщи-освобождава ме от натрупаното напрежение.

В момента най-много ме мъчи агорафобията,с ПА се справявам с дълбоко коремно дишане ,пък и те все по-рядко се появяват

Желая ти приятен почивен ден