Орлин Баев Добавено Май 12, 2014 Доклад Share Добавено Май 12, 2014 Точно това е! Браво! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тонева Добавено Май 13, 2014 Доклад Share Добавено Май 13, 2014 Благословен да сте г-н Баев!!! А на моя организъм явно взе да му харесва това отърсване/разтърсване щом тази нощ отново по същото време си поиска дозата Дали ще се пристрасти? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vess Добавено Май 13, 2014 Доклад Share Добавено Май 13, 2014 Здравейте Аз съм пресен случай и се сблъсках с това февруари месец.Почина втория ми баща и няколко дни след това ...вечерта се събудих със силно сърцебиене ,треперене ,горещи вълни по главата и изтръпване на езика ........естествено се уплаших много и посетих спешен кабинет .Установи се тахикардия и завишено кръвно ........Поставиха ми инжекция диазепам и ме изпратиха да спя, а сутринта да посетя личния лекар.Сутринта със събуждането всички симптоми на лице и аз във ужас . Почнаха се кардиолози ,невролози ,ендокринолози,психиатри и накрая психотерапевт .От всеки получавах рецепта .......лекарства за кръвно .... и ксанакс ,но лекарствата не ми помагаха .........изследванията нормални с изключение на завишен кортизол . За разлика от повечето случаи ,които изчетох .....май попаднах на добър психиатър ,който не иска да ми изписва антидепресанти (въпреки ,че го умолявах да напише рецепта) Каза ми ,че нямам нужда от тях ............че те само ще ме превърнат в един нечувстващ и роботизиран човек .Като диагноза нервновегативна дистония или конвертна невроза (мисля,че имам и панически атаки)Благодарна съм ,че открих този сайт ,защото внесе яснота за това какво се случва с мен ....особенно статиите и коментарите на Орлин. След поредната криза с кръвно 180 преди празниците ми насрочиха дата за прием в ендокринология ,заради кортизола .Смятам да се лиша от болничната обстановка обаче. Изкарах празниците в леглото и постоянно закачена за апарата за кръвно (родителите ми бяха хипертоници и си отидоха от инсулти ........)и в див ужас ,че кръвното ще скочи и ще получа инсулт .Дори спях облечена на стартова позиция .Въпреки ,че ходя на психотерапевт ......тук разбирам повече нещата и така реших .... край на хапчетата за кръвно ,край на ксанакса ................време е да приема случващото се да помисля и виждам ,че се получава ,но най-важната част е да взема решения ,които ме плашат .........примерно знам ,че работата ми ми действа изключително негативно искам да напусна ,но ме е страх да не сгреша ,защото работа трудно се намира ...........и ще остана зависима от приятеля ми ,което ме плаши още повече .Получава се един омагьосан кръг ........осъзнавам ........искам........а ме е страх да загубя това което имам .Та ме гложди един въпрос при условие ,че съм осъзнала и приела ПА би трябвало да следва действие от моя страна (да премахна нещото в живота ми ,което ми носи неудовлетвореност)Възможно ли е да се прицеля неточно .........да премахна работата несъзнателно а проблема да е другаде .С други думи съзнанието ми нарочно да търси причина в работата ми а проблема да се окаже във връзката ми( щом се тревожа от зависимост ....значи нямам доверие )Как се изясняват тия неща .Моля Орлин за отговор .........като се надявам да е разбираемо това ,което написах .............самата аз съм объркана от случващото ми се . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 18, 2014 Доклад Share Добавено Май 18, 2014 (edited) Здравей, Вес! Сега виждам писмото ти. Минала си през началния стрес от "не знам какво става, ще умирам ли, ще ме бъде ли...", Осъзнала си излишността на хапчетата, попаднала си на добър психиатър, започнала си психотерапия - всичко е чудесно. Въпросите ти можете да обсъдите с психотерапевта ти. Той те познава. Има обаче и друго. Не това, което ни се случва, поражда стрес, а това как го пречупваме през ума си. Възможно е и работата и връзката да ти носят или не стрес, но е възможно и ти да ги виждаш пречупено, изкривено, да преувеличаваш, да проектираш и т.н. Та, с това искам да кажа, че да, възможно е да има външни породители, но по-важните са вътрешните! Редактирано Май 18, 2014 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vess Добавено Май 20, 2014 Доклад Share Добавено Май 20, 2014 Благодаря за вниманието г-н Баев Всичко е чудесно ,но продължавам да съм объркана . След кризата с високото кръвно реших да си дам почивка от работа......и от началото на месеца съм отпуск . Забелязах ,че се поуспокоих и се обнадеждих ,че всичко ще си стане .....както си е било ,но ...........излизайки било на кафе или на разходка ....ужаса започва ..........напрежение в главата ,замайване,страх ,че кръвното се е покачило и фокусиране в/у телесните усещания ............ Старая се въпреки тия усещания да не спирм да говоря със събеседниците си ,да не обръщам внимание на случващото се ,но не успявам и искам да се прибера .Отидох до работа да се видя с колегите и същото се повтаря .Не разбирам ,защо тялото ми ми забранява да правя нещата които искам и харесвам .Първоначално си помислих ,че съм добре ,защото не съм на работа ...а работата ми е доста динамична и изнервяща,но след като видях ,че и излизайки да се забавлям пак е така .........значи не е проблема в работата .Но как тогава ще успея да работя .И в домашна обстановка имам симптомите ,но не така силни ,както навън .Чувствам се ужасно ..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 20, 2014 Доклад Share Добавено Май 20, 2014 Проблемът е непреработен стрес, който избива във вид на физически симптоми. Физическите симптоми си имат своето физиологично обяснение, в голяма част от темите тук е обяснено много подробно. Когато човек се запознае с това, какво точно става с тялото му, идва едно успокоение, след което вече може да се погрижи и за самия стрес. Докато човек с подобна симптоматика, се смята за болен и се страхува, той всъщност подсилва стреса , а с него и симптомите. Ако психиатъра не ти ги е обяснил, прочети темите тук с подобна тематика и ще се запознаеш в доста голяма дълбочина и техники ще намериш и методики. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vess Добавено Май 20, 2014 Доклад Share Добавено Май 20, 2014 Здравей Диди,имаш право за това ,че все още не съм убедена в това ,че съм здрава физически. Всички знаем ,че стреса отключва много заболявания и се тревожа дали са достатъчни прегледите и консултациите които съм направила . Старая се да мисля за себе си като за здрав човек,но ме притеснява факта ,че отслабнах доста на килограми и немога да ги възтановя . Бях се отказала да влизам в болница за обстойни изследвания ,но май това е начина да се успокоя .....ако всичко е наред . Междувременно съм на релаксиращи техники и дишане ...........и подхода да се забавлявам въпреки симптомите,колкото и да е трудно ............да не се подчинявам на страхът и неразположенията (ако на това му се вика забавление )и да заменям лошите мисли с хубави . Не зная това ли е начина .......на прав път ли съм ,но съм нетърпелива ...........живее ми се пълноценно .Може би заради нетърпението ми ......се чувствам и не достатъчно информирана от психотерапевта ми ...........нещо не ми достига ,за това чета и тук . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 20, 2014 Доклад Share Добавено Май 20, 2014 (edited) Моите най-искрени благопожелания за добруване на душите на близките ти - от моето сърце в тяхната безсмъртна сърдечност, там в по-добрия свят! Има смърт. Има здраве и болест. Има обаче и психични състояния, към които ако се подходи като към враждебна болест, само се хронифицират. Защото така липсва едно по-глобално разбиране за смисъла, вложен в случването им. Преди време започвах да убеждавам човека, че всичко е наред... Заменяхме мисли, реструктурирахме изкривявания... Като да наливаш вода в продънена каца е такава работа. Само искам за пореден път да кажа, че няма "като преди", а има учене на уроци и вземане на житейски изпити, неслучайно случващи се точно на теб! Ако човекът ги учи, състоянието се стапя като бучка лед на карибското слънце на Любовта - но с прекрасни дивиденти! В годините практика с изненада забелязах как когато състоянието на тревожност, когато беше ползвано като тласък към заложената в самото него промяна, преобразуваше целия човек дълбоко. Хората неизменно ставаха много по-сърдечни, добри, хармонични, благодарни и мъдри! Не е нужно да разбираш съзнателно - несъзнаваното ти прекрасно знае за какво говоря! Редактирано Май 20, 2014 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vess Добавено Май 21, 2014 Доклад Share Добавено Май 21, 2014 Благодаря ви ! .............Страхотни сте Аз лично отчетох своите грешки .......... няма да се откажа и ще работя в/у себе си Знам ,че няма да стане с магическа пръчка от днес за утре ............нито с хапче На всички страдащи от това състояние искам да пожелая успех ........да им кажа ,че си приличаме по това,че сме добри и прекалено чувстващи хора ............забравящи за себе си и собствените си потребности . Няма да се справим без терапия ,защото чрез нея опознаваме себе си .....................няма лош психотерпевт а немотивиран човек не искащ да се промени .............не очаквайте терапевта да ви мотивира и да ви решава проблемите ...........силата е в нас Междувременно да се грижим за себе си ,като си подаряваме целенасочено внимание на тялото -то ще го оцени Образно казано ..........не ползвайте тялото само като кола с която да си вършите работата и после да я паркирате в гаража . Ще продължа да се обогатявам тук и да следя съветите на специалистите д-р Тодор Първанов и Диляна Колева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivaveselinova Добавено Юни 16, 2014 Доклад Share Добавено Юни 16, 2014 Здравейте, и моите страдания се препокриват с другите участници във този форум с ПА. Казвам страдания, защото те за мен са такива и не знам как да опиша гнева си, че ми се случи такова нещо като ПА. За мен тези ирационални мисли вече се превърнаха в мисли за живота изобщо. Това ли е живота? Какъв е неговият смисъл, защо сме тук на тази планета, каква е нашата мисия? За какво се борим като така или иначе накрая ще умрем? А в допълнение с паник атаките животът става още "по-прекрасен". Не съм ходила на психотерапевт, не съм пила никакви лекарства освен витамини и ако отида при специалист дали той ще ми помогне да намеря смисъла на живеенето; да се излекувам от ПА или по-точно - да си науча урока, който животът ми изпраща?! Даже ми се появиха и тикове на главата..... Искам да съм добре и да съм щастлива и доволна от живота! Как да го постигна това??? Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 16, 2014 Доклад Share Добавено Юни 16, 2014 Въпросът за живота и смъртта и смисъла на нашето съществуване е основен и важен за разясняване, но няма как да се случи в няколко поста. Тук из форума има много теми за това, в раздел езотерика можеш да намериш много хубави дискусии и различни гледни точки и преживявания. Основното в намирането на смисъла е вярата. Вярата в нещо, в някого .... Вероятно изгубената вяра, че състоянието ти може да се подобри е провокирало търсенето на смисъла в неговите основи - живот , смърт. А всъщност с теб се случва най - обикновено преминаване от едно състояние в друго. Страхът и незнанието провокират тревожността. Относно паническите атаки, тъй като тук са изписани страници с обяснения на симптоми, техники, разсъждения, препоръки и насоки, може би е добре да уточниш, кое точно не ти е ясно, за да конкретизираме отговора. Тъй като на въпросът ти - "Как да го постигна това???" има много отговори тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivaveselinova Добавено Юни 16, 2014 Доклад Share Добавено Юни 16, 2014 (edited) Благодаря за вниманието! Да, може би последният ми въпрос е твърде широкообхватен и няма точен отговор. Просто искам да съм спокойна и да не мисля за такива екзистенциални въпроси,а да се насладя на живота. Но просто явно паниката ме обзема и все едно не знам какво става с мен, какво правя Тук...... Искам и да разбера дали това е част от ПА и дали специалист би ми помогнал да дам отговор на своя въпрос ? Редактирано Юни 16, 2014 от ivaveselinova Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 17, 2014 Доклад Share Добавено Юни 17, 2014 (edited) Да, специалист би ти помогнал. Този въпрос възниква в следствие на промяна, която започва в теб, за която вероятно не си готова и това предизвиква тревожността. Сам по себе си, въпросът ти не е част от ПА, тъй като ПА са следствия на тревожното състояние, физиологичното проявление. Те имат една много хубава функция, форсират човека да върви напред. Може да си цял живот тревожен, но ако не получаваш физически дискомфорт, никога няма да обърнеш внимание на въпроси подобни на твоя, може да изживееш целия си живот затворен в тревожността, негативизма и неудовлетворението, без да направиш опит да излезеш от тях. ПА е първата стъпка към промяната, факта че вече си задаваш този въпрос е индикатор за промяна. Редактирано Юни 17, 2014 от didi_ts - Диляна Колева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 17, 2014 Доклад Share Добавено Юни 17, 2014 (edited) Престани да се вторачваш в термина „паническо разстройство”. На чист български език той означава само едно - човек го е страх от телесните усещания на стресовата реакция и мисли,че те ще доведат до неговата смърт. Това е, нищо повече.Така че е нормално след като те е страх от смъртта, да мислиш за нея. Хората са така устроени,че мислят предимно за нещата, които ги карат да се страхуват, а не за радостните събития и перспективи. Важен ли е въпроса за смисъла на живота и смъртта за преодоляване на страха? На този въпрос ще отговоря с отговорите, които ми дадоха последните клиенти, с които привърших терапия. На въпроса ми кое е най-важното, което им е помогнало да се справят с проблема, първият ми отговори -престанах да контролирам каквото и да е в живота си вторият каза - живея ,,тук и сега,,, вече не мисля за бъдещето и така не се тревожа за нищо третият отговор беше - научих се да казвам ,,не,, и сега живея собственият си живот, а не живота на своите роднини, близки и познати последният заяви - научих, че живота е безкраен, а раждането и смъртта са само част от него и едва сега почти на петдесет години истински живя и се наслаждавам на всичко около мен. На пръв поглед това са четири елементарни твърдения. Само тук, във този форум, те са изказвани стотици пъти, да не говорим в други форуми и книги. Но за да се стигне от простото им прочитане и изказване, до дълбокото приемане, пътя е много дълъг и изисква промените на още много убеждения. Защото за да може да се откажеш от контрола, да започнеш да живееш тук и сега, да повярваш в себе си и живота, е практически едно и също. За това, момчето което се е отказало от контрол, живее и в настоящият момент, вярва и в безкрайността на живота , живее и собственият си живот, без да търси или се съобразява с одобрението на другите хора. И ако си мислиш, че тези промени са станали трудно, грешиш. Ако си мислиш,че са станали бързо, също грешиш. Промяната е един продължителен и много интересен процес, който в никакъв случай не е непременно труден. Просто хората грешно свързват думата ,,продължителен,, с „труден”, а това не е така. Не мога и да не засегна темата за Твореца. Без неговото приемане, не е възможно нито да престанеш да искаш да контролираш живота, нито да живееш в настоящият момент, нито до приемането на смъртта.Само след неговото приемане, нещата си идват на мястото. Ти вече имаш на кого да се уповаваш. Ще отбележа, че клиента, който се научи да казва ,,не,, , бе приел наличието на Твореца, много преди срещата си с мен, но не беше приел собствената си ценност и значимост.С другите трима преминахме и през двете промени, да се научат колко ценни са и приемат наличието на една разумна, добра сила, която е сътворила този свят и която винаги е на тяхна страна. С две думи, въпроса за смисъла на живота ти, е, част от решението на проблема ти. Ако трябва да започна живота си от начало, ще се развличам повече. Ще бъда по-лекомислена, отколкото бях през това пътуване. Ще изкачвам повече върхове, ще преплувам повече реки и ще се любувам на повече залези. Ще имам повече истински проблеми и по-малко въображаеми. О, имала съм своите щастливи мигове и ако отново трябва да изживея живота си, ще се постарая да са повече. Всъщност няма да искам нищо друго- само мигове, един след друг. И ще бера повече маргаритки. Надин Стеър, 89-годишна Редактирано Юни 17, 2014 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева и Desy_V 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivaveselinova Добавено Юни 17, 2014 Доклад Share Добавено Юни 17, 2014 Отново много благодаря за двата отговора. Но д-р Първанов, имам толкова много неясни неща, толкова много въпроси.....всичко ми се струва безсмислено - да се боря за какво, да се стремя за по - благополучен живот, но За какво? След като всичко е преходно....тази мисъл не ме оставя, панирам се и не мога да се успокоя, краката ми изтръпват, чувствам се безпомощна и уязвима! Мисля си, че ако размишлявам още малко главата ми ще гръмне и най-накрая ще реша, че всичко това няма смисъл и че мога да посегна на живота си.....толкова съм объркана. Искам да съм щастлива и да не мисля за никакъв смисъл на живота (камо ли да мисля, че е безсмислено), но ако започна да мисля само за себе си, да не се съобразявам с другите около мен, ако започна да живея тук и сега няма ли да е малко егоистично и безотговорно от моя страна?? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 18, 2014 Доклад Share Добавено Юни 18, 2014 "но ако започна да мисля само за себе си, да не се съобразявам с другите около мен, ако започна да живея тук и сега няма ли да е малко егоистично и безотговорно от моя страна??" пробвай Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 19, 2014 Доклад Share Добавено Юни 19, 2014 Искам да съм щастлива и да не мисля за никакъв смисъл на живота (камо ли да мисля, че е безсмислено), но ако започна да мисля само за себе си, да не се съобразявам с другите около мен, ако започна да живея тук и сега няма ли да е малко егоистично и безотговорно от моя страна?? Да живееш тук и сега е свързано с твоето лично преживяване и усещане на света, в него другите ги няма. Да си тук и сега означава да пиеш кафето си сутрин и да правиш само това, да усещаш аромата му, да се наслаждаваш на вкуса му да преживяваш момента, нещо което вероятно не ти се случва, тъй като мозъка е зает със страховете за едно фантазно бъдеще. Идеята е да се приземиш и да присъстваш в настоящия момент. Да мислиш са собствените си чувства, да се самозаявиш и самоопределиш не е свързано с нараняване на някого, а с промяна в твоето лично пространство. Да не се съобразяваш с другите, в смисъл не да ги обиждаш или игнорираш, а да не си удобна за сметка на собствения си комфорт и да не потискаш чувства и емоции от страх по нещо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivaveselinova Добавено Юни 19, 2014 Доклад Share Добавено Юни 19, 2014 Ще бъда благодарна за ваш последен отговор и ще потърся алтернатива за справяне! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivaveselinova Добавено Юни 19, 2014 Доклад Share Добавено Юни 19, 2014 Много благодаря за отговорите....чак сега ги виждам, затова написах и предния коментар (не ги бях видяла все още). А въпросът за смисъла на живота - на него ще намеря ли отговор или май е по-добре да не търся.... Искам да заобичам пак живота, без да търся "под вола теле". Но вечерите тази мисъл ме Обсебва ...тупти сърце, крака треперят и изтръпват.... Не искам повече така... Попринцип съм егоист...на къде повече....или явно не съм или не е достатъчно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 19, 2014 Доклад Share Добавено Юни 19, 2014 Смисълът и призванието се откриват и живеят в комбинация от два начина. Първият е вътрешният - в процеса на себепознание, в медитативна разтвореност, смисълът и целите на душата ви се разкриват. Вторият начин е външният - създаване на смисъл! Когато поне в някаква степен интуицията е работеща, което се случва след трансформация на страховете, тогава се изисква действеност по материализирането на смислените цели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 19, 2014 Доклад Share Добавено Юни 19, 2014 "Попринцип съм егоист...на къде повече....или явно не съм или не е достатъчно?" Изглежда да е повече от достатъчно..оттук и проблемите ти Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лили Георгиева Добавено Юли 1, 2014 Доклад Share Добавено Юли 1, 2014 Здравейте г-н Баев, За пръв път попаднах в този форум случайно преди няколко месеца и с любопитство изчетох доста...Определено бях впечатлена от начина по който повечето хора споделят проблемите си напълно искрено и търсят професионална и всякаква помощ, за което анонимността е ключов фактор. Възхитена съм, че професионалисти отговарят и се отзовават по подобен начин с толкова любов и търпение. Тогава дори и за миг не съм допускала, че ще се обърна към Вас с подобен проблем. Преди два месеца при мен се появиха внезапни пристъпи на сърцебиене, които продължаваха от няколко минути до часове. Реших, че това е съвсем естествена реакция на организма от стреса в работата, безсънието, тежкото психическо натоварване и т. н. Но пристъпите се засилиха и нищо не помагаше. Отидох и си направих изследвания - пълни, при което резултата беше, че съм напълно здрава. Преди седмица внезапно сърцебиенето изчезна, но започнаха пристъпи на задушаване - внезапни и подлудяващи.След подобен пристъп в неделя отидох до Пирогов и там ми казаха същото - здрава си. След пореден пристъп на задушаване днес си направих отново пълни изследвания - отговорът беше "всичко е в норма", проблемът е в психиката. Сетих се за този форум. Прочетох написаното и разликата е, че при мен няма чувство на страх, нито на безпокойство. Аз съм много положителен човек и не просто вярвам, а лично съм се убедила в годините как собствената ни вътрешна нагласа предопределя случващото се в живота ни във всеки един аспект. Дори и в тези моменти не съм изпитвала страх, паника или нещо подобно, преодолявах ги по подобен начин, както Вие подробно описвате....Днес тайно се надявах да се открие някакъв чисто физиологичен проблем. И проблемът е, че такъв няма, а пристъпите не намаляват. Не изпитвам никакъв страх, липсват симптомите, които описват другите участници - просто усещането е внезапно и много неприятно и си давам сметка, че след като два месеца не се справих сама, следва да потърся професионална помощ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Slavcheto Добавено Юли 4, 2014 Доклад Share Добавено Юли 4, 2014 Az sushto stradam ot panichesko rastroistvo strah me e i nqma koi da mi pomogne tui kato roditelite mi mislqt che si vuobrazqvam. Kak da se spravq sama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 5, 2014 Доклад Share Добавено Юли 5, 2014 Писането на латиница не е поощрява. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Slavcheto Добавено Юли 5, 2014 Доклад Share Добавено Юли 5, 2014 Аз също страдам от паническо разтройство страх ме е и няма кой да ми помогне защото родителите ми не ми вярват. Как да се справя самаа Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.