293.Иди повикай мъжа си! (6 март 1927 г. София.)

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

 

Добрата Молитва

 

 

 

Беседа :  293.  Иди повикай мъжа си! (6 март 1927 г. София.)

 

 

 

Молитвен наряд за край :

 

  Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мен

 

Господнята Молитва

 

 

 

Казва й Исус: „Иди повикай мъжа си и ела тук.“ *)

 

Прочетената глава от евангелието на Иоана е една от важните глави. В нея Христос засяга важни положения от живота. Ние виждаме, как Христос, като дошъл до този кладенец, пожелал да пие вода, но не могъл да си извади, понеже нямал въже. Затова, като видял, че жена самарянка идва да си налее вода, Той се обърнал към нея с думите: „Ще те помоля да ми направиш една услуга, да ми дадеш малко вода.“ По този начин Христос влязъл в разговор с тази жена. Той говорил за съвременните традиции, които съществували по това време в света. Жената се зачудила, как така един евреин, един израилтянин се осмелява, според тогавашните традиции, да говори с жена и да иска от нея вода. Това положение е подобно на едно от положенията в турския закон, според което се забранявало на всеки турчин да иска и да пие вода от ханъма. Осмели ли се някой турчин да престъпи този закон, с това той може да създаде източен въпрос. Традиции са това! Днес никой човек не е свободен от традиции. По целия свят, между всички народи съществуват ред традиции. Всички стремежи на съвременното човечество се свеждат към желанието им да се освободят от тези традиции и да постигнат съвършенство на своята душа. Връзките, които съществуват между съвременните хора, от които те и до днес носят лоши последствия, аз наричам неразумни връзки. Например, някой човек много обича да играе на игрището пред хората, да се показва за голям юнак, но случайно един ден той пада, счупва крака си и дълго време след това носи лошите последствия на своето неразумно желание. И когато хората го питат, защо куца, той трябва да каже: Аз куцам поради своите стари традиции и желания, да се покажа пред света голям юнак и добър борец.

 

Най-напред Христос засяга въпроса за личните отношения между мъже и жени. Даже и учениците на Христа, като видели Учителя си да се разговаря с жена – самарянка, казали в себе си: Как е възможно нашият Учител да се разговаря с жена и да излиза от рамките на старите традиции? Христос каза на тази жена: „Ако ми дадеш да пия от водата на този извор, един ден аз ще ти дам от моята вода, от която, като пиеш веднъж, никога няма да ожадняваш. Тази вода носи в себе си Вечния Живот.“ Самарянката, като чула думите на Христа, казала: „Дай ми тогава от тази вода, за да не ожаднявам никога и да на става нужда да идвам повече на този извор.“ Тя прибързала да поиска от тази вода, както всички хора бързат, когато искат материални блага. Например, съвременните хора искат веднага да се въдвори Царството Божие на земята и за това се запитват: Кой е причината, че Царството Божие не може още днес да се въдвори? Питам: Как може да се въдвори мир и любов между съвременните хора? Как е възможно да се въдвори мир и любов между съвременните мъже и жени при сегашните им разбирания за живота? Как може да се въдвори мир и любов между братя и сестри при сегашните им разбирания за живота? Как може да се въдвори мир и любов между учители и ученици при сегашните им разбирания за живота? Как може да се въдвори мир и любов между съвременните свещеници, проповедници, владици и техните пасоми при сегашните им разбирания за живота? Как може да се въдвори мир и любов между съвременните управници и управляеми при сегашните им разбирания за живота? Традиции са това! Всяка държава има свои традиции. От тези традиции много държави са загинали. Традициите представляват вътрешния консерватизъм на хората, който често ги спъва.

 

Рече ли човек да заработи с Любовта, като велика, мощна сила, неговата душа и дух се събуждат и той влиза във връзка и с физическия, и с духовния, и с Божествения свят. Само по този начин човек може да разбере отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на целокупния живот. Обаче, за да се домогне той до тези работи, от него се изисква да направи връзка с Бога. Има ли тази връзка, той ще може вече да люби правилно и да намери красивите съчетания в целокупния живот. В живота на всеки човек има само десет възможности, да започне той с Любовта. Всяка година има само по една възможност да работи с Любовта. И на всеки десет години има пак само по една възможност да работи с Любовта. Всичкото останало време на човека е определено само за занимание.

 

Някой казва: Какво нещо е Любовта? Започнете ли да любите, очите ви се отварят, и вие виждате какво нещо е животът и неговата красота. Човекът на Любовта не може да се смущава от разни думи, от казано-речено. Човекът на Любовта минава за най-богат, за най-силен пред всички хора. Той не е богат като онези милионери, които за няколко години могат да разпилеят своето богатство. Човекът на Любовта е от онези богати, които разполагат със своята магическа пръчица навсякъде. 

 

Домогне ли се човек до реалността на нещата, той става мощен, велик, щастлив човек, и каквото започне, всичко се нарежда добре. И когато душата на човека проникне в някого, той го познава вече. Някой казва: Аз познавам хората по очите. Как познавате хората по очите? Всъщност хората се познават по добродетелите си. Всяка добродетел има свой определен цвят, както и свой определен тон. Когато минавам покрай някой добър човек, от него излиза приятна, хармонична музика. Една вечер минавах с един свой приятел покрай едно село и насред селото, над една от къщите, видях приятна, мека, синя светлина, която се издигаше нагоре към небето. Обръщам внимание на приятеля си към тази светлина и го питам: Знаеш ли каква е тази светлина? Тя показва, че в този дом, над който се намира светлината, живее един добър човек, който в това време се моли на Бога, и молитвата му се приема. Приятелят ми поглежда към небето, и той вижда тази светлина. Никъде другаде по небето не се виждаше такава светлина. Обаче, не всеки човек вижда тази светлина.

 

Следователно, всяка добродетел има свой специфичен тон и цвят. От добрия човек излиза приятна музика, хубава песен, която напомня звуци от някаква нежна арфа. Цяла симфония се чува от добрите хора. Добрият човек прилича на арфа, струните на която са нагласени по такъв начин, че само от докосването на въздуха до тях, се чуват нежни, приятни звуци. Добрите хора се наричат свирещи арфи, от които при най-малкото докосване, чувате да се разнася Божествено дихание. При това, от добрите хора се отделя особен аромат, отдалеч още се усеща някакво благоухание. Има добри хора по света, които наричат светии.

 Обаче за да дойде човек до това състояние, изисква се най-малко десетгодишен усилен труд, един живот чист и свят, свободен, пълен с непрестанна молитва. Десет години непрекъснато човек трябва да се моли, и като си ляга, и като става, и като работи, и като почива, за да създаде връзка с Бога и започне да работи според законите на Любовта. Това аз наричам здрава, положителна наука – наука на опитите. Аз не ви залъгвам, но ви говоря за наука, която днес вече започва да се открива, и на млади, и на стари. Придобиете ли тази наука, животът вече има смисъл и в най-малките си прояви.

 

И тъй, всеки от вас трябва да пази хубавото и красивото в своята душа, защото само чрез нея той има възможност да се развива. Само по този начин вие ще можете да използвате благата, които Бог ви е дал. Като се говори за новото, не е въпрос хората да се критикуват, да отхвърлят една или друга философска и религиозна системи. Нека всичко старо остане, но нека се приеме и новото, което сега идва в света. Ако е въпрос за критики, хората и до днес страдат от тях. Добре е човек да критикува, но на сто грешки той трябва да вижда само една. На сто грешки трябва да се чуват хиляда добри думи. В Писанието се казва, че Любовта не вижда грешките. Който обича, той не вижда грешките. Бог, в своята безпределна Любов, не вижда грешките на хората. Той вижда само добрите им страни и винаги ги подтиква напред и само напред. Да върви напред, това е вътрешният копнеж на човешката душа.

Сега на всички, които присъствате тук, казвам: Идете да повикате вашия мъж и за следващия път елате тук!

 

 

Беседа от Учителя, държана на 6 март, 1927 г. в гр. София.

 

 

[Слънчева]

Благодаря за беседата! Доста светлина ми дава по някои мои мисли...

 

 

...Традициите представляват вътрешния консерватизъм на хората, който често ги спъва. Някой казва: Как е възможно аз да взема мотика и да отида да копая някое лозе, или да взема цигулка и да отида да свиря пред хората, да ги забавлявам, когато съм роден от родители с висок произход? При този висок произход, аз трябва да стана рентиер, да получавам пари, с които често да ходя в чужбина, да се разхождам с автомобили, да посещавам театри, концерти и т. н. Според мене, съвременните хора вместо да се разхождат с автомобили, те разхождат автомобилите си. Някой казва: Аз се разхождам с автомобил. Не, всъщност ти разхождаш автомобила, а не той тебе. Тъй щото, първо Христос засяга материалните въпроси, личните отношения. После Той засяга обществените отношения и най-после засяга въпроса за вътрешните отношения и за вътрешните вярвания на хората.

 

Казва Му самарянката: „Господине, гледам, че си пророк и всичко знаеш. Бащите ни в тази гора се покланяха, а вие казвате, че Ерусалим е мястото, където трябва да се кланяме.“ Казва й Исус: „Жено, хвани ми вяра, че идва часът, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.“ Тук думата „гора, планина“ е употребена в символичен смисъл. Под думата „планина“ не се е разбирало това, което ние днес схващаме. Хората на миналото не са били толкова глупави, да се кланят на планина. Под думата „планина“ те са разбирали умните хора, а за умни хора те са считали своите деди и прадеди, на които са се кланяли. Планината представлява материалната страна на въпроса. Ерусалим пък представя мястото, откъдето се разнася културата. Значи, тогавашните хора се кланяли на културата. И съвременните хора казват: Ние, културните хора, трябва да признаваме науката, изкуствата, музиката и на тях да се покланяме. Христос казва на жената: „Според вашите вярвания, действително, вие трябва да сте се кланяли и на тази планина, както и в Ерусалим, но идва време и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с Дух и Истина.“ Според гръцката митология, старите гърци се кланяли на планината, с което те символизирали юначеството, героизма. Ако съвременните хора разбираха дълбокия смисъл на тази митология, те биха разбрали, защо именно, старите гърци се кланяли на планината. Питам: Нима апашът, който отива да обере касата на някой банкер, не се моли пред нея? Той сяда на колене пред касата и започва да я човърка, да й чете една, две, три молитви, докато най-после касата каже: Хайде, като имаш голямо постоянство, вземи си нещо от мене! Обаче, притежателят на касата не признава молитвите на този апаш и търси случай да го улови и накаже. Христос казва на самарянката: „Бъдещите поклонници, които ще имат живата вяра в себе си няма да се кланят нито на тази планина, нито в Ерусалим, но ще се кланят на Отца с Дух и Истина.“ Да се поклони човек с Дух и Истина, той трябва да знае какво нещо представлява душата му. Това не значи, че като душа, той е нещо по-особено от другите. Не, той трябва да познава душата си – нищо повече! Той трябва да знае и разбира въпроса за душата само за себе си, а не с цел да доказва на хората, какво нещо всъщност е душата. Какво нещо представлява той като душа, от това хората не се интересуват. Този въпрос интересува самия него. Не е въпросът за душата вън от човека, но важен е въпросът, какво представлява човек в света, като проявяваща се душа. Освен това, човек трябва да знае за себе си, какво представлява той като дух, и най-после той трябва да знае, какво нещо е Бог, без да се стреми да докаже това и на другите хора. Знае ли човек тези три въпроса за себе си, той се намира вече в правия път. Познаването на тези три важни въпроси съставлява великата бъдеща култура, която може да съгражда, да поставя здрави основи в живота на човека...

 

Христос каза на самарянката: „Иди и повикай мъжа си!“ Защо й каза така? Това показва, че мъжът играе важна роля в живота. Отговори жената и рече: „Нямам мъж.“ Каза й Исус: „Право си казала, че нямаш мъж, защото петима мъже си водила, и този, когото сега имаш, не ти е мъж.“ Петте мъже показват, че тази жена е служила на своите чувства. Пред хората и пред Бога тя не е имала един законен мъж. Христос й каза: „Това си право рекла.“ Значи, Той намери в тази жена една благородна черта, че не лъже, но винаги говори Истината. Ако днес дойде Христос и се спре пред някой извор, какво ще кажат хората, които посещават този извор? Аз зная, какво мислят религиозните хора по този въпрос. Те мислят, че като дойде Христос на земята, най-първо трябва да излязат свещениците със своите корони и хоругви, с песни и музика, а после останалите хора. Слезе ли Христос на земята, кракът Му няма да стъпи в никой европейски град. Той ще срещне всички богати, всички поети, художници, музиканти, учени и ще ги попита, на кого са служили досега. След това ще отиде при майките и при бащите и ще ги попита, на кого са служили досега. И тогава Христос ще каже: „Идете сега и повикайте вашите мъже, своите възлюбени, на които сте дали сърцето си, те да ви препоръчат. От тях ще заключа, какви сте били в живота си.“ – Защо трябваше да дойде мъжът на тази жена? – За да се произнесе за нея. Никой друг, освен мъжът, не може да познае жената. Някой казва: Дълбоко е женското сърце! Действително, дълбоко е женското сърце! Никой не може да го познае и измери, защото е голяма неговата мярка. Само една мярка може да определи големината на женското сърце. Коя е тази мярка? – Мъжкото сърце. Само мъжкото сърце може да преплава океана на женското сърце. Никакъв друг кораб не е в състояние да преплава този океан. Само мъжкото сърце е издържало на бурите и на вълните на този океан. Колкото бури и вълни да има в този океан, мъжкото сърце е в състояние да го преплава, и то благодарение на женското сърце, което го пази.

Следователно, мъжкото сърце е мярка за дълбочината на женското сърце. Чрез мъжа се определя характера на женското сърце. Ако жената е сухичка, тя ще си избере малко пълничък мъж. Ако тя е пълничка, ще си избере малко деликатен, височък мъж. Ако чувствата на някоя жена са силно развити, тя трябва да си избере мъж със силно развит ум. Законът за контрастите се проявява навсякъде в живота.

 

Като говоря за отношенията между мъже и жени, аз разглеждам вътрешния смисъл на тези отношения, а не повърхностните отношения. Няма смисъл да се говори за повърхностни отношения, понеже те не представляват здрави връзки. Природата признава само Божествени връзки, само Божествени отношения между мъже и жени. Мъжът и жената представляват души, които са излезли от Бога. Освободете мъжа от неговата форма, както и жената от нейната форма и наблюдавайте, как те ще се обичат, като души. Следователно, от гледището на висшата математика, като съберете тези две души и ги слеете в една, тяхната светлина ще се увеличи два пъти повече. Същевременно и топлината на тези души ще се увеличи два пъти. При това, ние не говорим за топлина, която изгаря, но за топлина, която носи живот в себе си. Щом топлината и светлината на тези души се увеличи два пъти, едновременно с това ще се увеличи и тяхната интелигентност, както и всички останали способности. Докато между душите не става такова съчетание, бъдещата култура няма да се създаде. За в бъдеще мъжете и жените няма да се женят, но ще се съчетават като души, ако искат да създадат ново поколение, което да бъде носител на нови идеали, на нов живот. Бъдещите хора трябва да станат носители на възвишен, Божествен идеал. Любовта не се изразява само в близост между хората, нито само в хващане на ръце, или само в гледане в очите. Да гледаш човека право в очите, това подразбира да гледаш през прозорците в неговата осветена стая...

Иди повикай мъжа си! 

Редактирано Май 4, 2014 от Слънчева