Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Любимите Ви животни?


Аделаида

Recommended Posts

Приятели,

Едно осеммесечно котенце си търси отново дом. Тя е чисто сива, с дълга козинка, много гальовна и любвеобилна. Кака е на моето котаче и много добре се погаждат. За съжаление не мога и нея да задържа. Много е спокойна и непретенциозна. Обича да стои на парапета на терасата и да гледа света. Може да се гледа и в двор, но за съжаение ние нямаме.

Ако някой може да помогне, моля нека пише на лични.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо не можеш да я задържиш? Обикновено котките е добре да са повече от една, така да се отглеждат, за да не са сами и да имат своето си общество и среда. Аз имам 3, иначе с удоволствие бих я взела.

Линк към коментар
Share on other sites

Ммммммммм харесвам котаците :), но обожавам кучетата, а за моя Бенитко Перес Галдос мога да напиша романи-хихихи :P , но само това ще кажа:"Той не е куче, той е-човек!" :3d_044:

Линк към коментар
Share on other sites

Бих я задържала, защото е изключително коте, но аз вече имам две котета. Имам и две израстващи момчета и физически не мога да сколасам с всички ангажименти.

Линк към коментар
Share on other sites

Години наред хранихме на балкона всякакви малки птичета, особено през зимата. Тази пролет започнаха да кацат и гълъби, живеещи по покривите на околните блокове. В началото бяха четири (две двойки), после сякаш разнесоха мълвата, че ей там има за ядене и започнаха да идват нови и нови и да цапат все повече и затова преместихме храненето в градинката под балкона. Точно по това време мъжът ми се сприятели със собственика на близкия магазин и той започна да ни продава стар хляб на половин цена, а понякога да дава и безплатно. И сега си имаме ритуал: след като си хапнат, гълъбите кацат на една жица близо до балкона ни и гукат, като че ли ни благодарят.

Изживяваме прекрасни моменти.

Линк към коментар
Share on other sites

Години наред хранихме на балкона всякакви малки птичета, особено през зимата. Тази пролет започнаха да кацат и гълъби, живеещи по покривите на околните блокове. В началото бяха четири (две двойки), после сякаш разнесоха мълвата,

...сега си имаме ритуал: след като си хапнат, гълъбите кацат на една жица близо до балкона ни и гукат, като че ли ни благодарят.

Изживяваме прекрасни моменти.

:thumbsup2::D

Линк към коментар
Share on other sites

Да и при нас имаше множество гълъби, защото ги храних и те си знаеха, бяха свикнали. Миналата година едно малко коте беше тлкова слаба и нищожно, същевременно и много малко. Взехме си го и го занесохме на село, въпреки, че там има и котка и две кучета. С много грижи, хранене, инжекции от ветеринар и усилия, то се оправи-оцеля, макар и още да е слабичко. Сега има вече две малки сладки котенца на 1 месец и е невероятно грижовна и добра майка. А е толкова слабичка, че не личеше, че е бременна. Но е страхотна. Това беше предната животинка, отгледана при нас.

Иначе, много ми се иска да отида да видя бебетата делфинчета в дилфинариума във Варна, обожавам делфините.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Пак се занимавам с котешки истории - сиреч търся дом на едно котаче.

И разсъждавам върху поведението на нашите палавници. Нали освен да ни радват има смисъл и да се научим на нещо от тях?

И двете ни котки дойдоха случайно при нас - други хора ги искаха, пък накрая ние ги осиновихме. Но понеже с децата взехме колективно решението да си имаме още две деца вкъщи, си ги гледаме с много любов и желание. И те ни отвръщат със същото. В един от постовете прочетох, че котките били отмъстителни и егоисти. Явно нашите са изключение от правилото. И мисля, че в някои случаи не толкова отмъщават, а просто страдат и се чувстват изоставени. Когато преди време изведнъж 'изчезнах' от вкъщи за две седмици, котаракът престана да яде, омърлуши се. След като се прибрах и се налагаше да излизам по няколко пъти на ден - всеки път стоеше на вратата, сякаш питаше дали ще се върна. Сега, всеки ден двамата ме посрещат на вратата и почват да се галят. Но вече знаят, че дори и да отсъствам, няма да ги изоставя.

Преобладаващото мнение е, че си подбираме домашен любимец според характера. А дали отношението ни към животните не говори по-добре какъв е нашият характер? Не е ли критерий за това колко сериозно се отнасяме към живота? Дали когато поемаме ангажимента да се грижим за някаква душичка, защото всички животинки са душички, имаме право да ги изоставяме? Сигурно някой ще си помисли - гледай я тая, има толкова нещастни деца, тя за някакви животни се кахъри. През годините все сме гледали кучета или котки, които някой много е искал, пък после се оказва че вече не иска и е готов да ги изхвърли на улицата. Затова се чудя, дали това не е показател какви сме в действителност? Дали само към децата си може и трябва да проявяваме отговорност? Не може да призоваваш да се живее разумно, в хармония с природата, да си съзнателен, а в същото време да не понасяш животните. Нали те са част от нея? Или да ги подритваш на улицата, не защото не можеш да ги нахраниш, а защото те не са част от твоите цели или стремежи.

Редактирано от Ася Иванова
Линк към коментар
Share on other sites

Пак се занимавам с котешки истории - сиреч търся дом на едно котаче.

И разсъждавам върху поведението на нашите палавници. Нали освен да ни радват има смисъл и да се научим на нещо от тях?

И двете ни котки дойдоха случайно при нас - други хора ги искаха, пък накрая ние ги осиновихме. Но понеже с децата взехме колективно решението да си имаме още две деца вкъщи, си ги гледаме с много любов и желание. И те ни отвръщат със същото. В един от постовете прочетох, че котките били отмъстителни и егоисти. Явно нашите са изключение от правилото. И мисля, че в някои случаи не толкова отмъщават, а просто страдат и се чувстват изоставени. Когато преди време изведнъж 'изчезнах' от вкъщи за две седмици, котаракът престана да яде, омърлуши се. След като се прибрах и се налагаше да излизам по няколко пъти на ден - всеки път стоеше на вратата, сякаш питаше дали ще се върна. Сега, всеки ден двамата ме посрещат на вратата и почват да се галят. Но вече знаят, че дори и да отсъствам, няма да ги изоставя.

Преобладаващото мнение е, че си подбираме домашен любимец според характера. А дали отношението ни към животните не говори по-добре какъв е нашият характер? Не е ли критерий за това колко сериозно се отнасяме към живота? Дали когато поемаме ангажимента да се грижим за някаква душичка, защото всички животинки са душички, имаме право да ги изоставяме? Сигурно някой ще си помисли - гледай я тая, има толкова нещастни деца, тя за някакви животни се кахъри. През годините все сме гледали кучета или котки, които някой много е искал, пък после се оказва че вече не иска и е готов да ги изхвърли на улицата. Затова се чудя, дали това не е показател какви сме в действителност? Дали само към децата си може и трябва да проявяваме отговорност? Не може да призоваваш да се живее разумно, в хармония с природата, да си съзнателен, а в същото време да не понасяш животните. Нали те са част от нея? Или да ги подритваш на улицата, не защото не можеш да ги нахраниш, а защото те не са част от твоите цели или стремежи.

Господи, колко си права! :3d_027: Преди около година, някой беше изхвърлил от дома си едно много красиво и умно Коли. То така обичаше и се доверяваше на всички, ако имаше начин да го взема, щях да го направя.Една неделна утрин, тъкмо си правех кафе, чух гърмеж и вой, погледнах и видях как Колито уцелено тича, падна и издъхна :3d_112: . За съжаление в това се е превърнал човека, който е "Венец на Божието творение". Не помня кой беше казал:"Когато опознах хората, заобичах животните"-цитирам по памет. Искам да ти кажа, че и аз май започвам да мисля така. А ти, ако не намериш стопани, за котачето, не го изоставяй, моля те. Все ще се намери място, за още една душа при теб, защото сърцето ти е огромно. :3d_043:

Линк към коментар
Share on other sites

И досега не мога да си обясня как се наведох над една клетка пред зоо магазин и след 10 мин. се прибирах с малко черно котенце.

Котките не са ми близки по характера, и затова казвам че то ме превъзпитава. Сега са ми фаворите!

От него научих че мога да се радвам, ей така от нищо, не ми трябва някаква основателна причина.

Много ми харесва и това, че не могат да се дресират!

Преди ми беше интересно как ме усеща, в момента, в който започвам да се моля (дори не на глас), където и да намира идва, настанява се в мен и пуска "моторчето".

Линк към коментар
Share on other sites

Човек е много по-животно от животното в лошия смисъл на думата!

Макар че има потенциал, го използва само за усилване на всичко низшо и пошло в себе си. В книгите на Агни Йога наричат такова човекоживотно - двуного!

...

Като видя насилие и го преживявам с цялото си тяло. Ако някой ми каже, че хората и животът им е нормален - ще му кажа, че е луд!

Линк към коментар
Share on other sites

Да, по-лоши животни от хората няма. Гледах филм за хищниците, които убиват само за храна. Единствено човекът убива за удоволствие.

Но все пак и в сапиенса има добри неща и се опитва да се пребори с животинското :sorcerer:

Наскоро разбрах, че страха ми от някои животни е безпочвен. Видях змия близо до себе си (в планината) и за първи път изпитах умиление и импулс да я погаля, без страх... сякаш я познавам...

А иначе, всяко животинче има своя красота. :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност причината за днешния ми пост е не толкова търсенето на дом за котето. Ще се намерят хора, които да го искат и обичат.

Когато вчера ми го донесоха, беше омърлушено и някак различно от това коте, което съм виждала. Но днес за пръв път държах държах в ръце животно, което плаче. Тя просто плачеше. И най-странна е реакцията на нашите котки. По принцип трябва моята женска да си брани мъжкаря и да гони гостенката. А Пъзи отиде до нея да я утешава. Мушна се зад хладилника, където се крие гостенката и почна да я целува.

Да сте видели наскоро някой непознат на улицата да плаче, а друг непознат да го прегръща и утешава? Май трябва от животните да се учим на състрадание.

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност причината за днешния ми пост е не толкова търсенето на дом за котето. Ще се намерят хора, които да го искат и обичат.

Когато вчера ми го донесоха, беше омърлушено и някак различно от това коте, което съм виждала. Но днес за пръв път държах държах в ръце животно, което плаче. Тя просто плачеше. И най-странна е реакцията на нашите котки. По принцип трябва моята женска да си брани мъжкаря и да гони гостенката. А Пъзи отиде до нея да я утешава. Мушна се зад хладилника, където се крие гостенката и почна да я целува.

Да сте видели наскоро някой непознат на улицата да плаче, а друг непознат да го прегръща и утешава? Май трябва от животните да се учим на състрадание.

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте на всички любители на животните!

Аз лично съм им върл фен. Бих искала да споделя една случка с едно от моите кучета. Тя е половин лабрадор и се казва Мона. Живея във Варна и я взимам на разходка в Морската градина край морето. Преди няколко години, бяхме отишли група приятели да играем плажен волейбол, аз взех и Мона. На плажа вълните бяха изхвърлили едно мъртво бебе делфинче и два хъшлака не спираха да го подритват и да се гаврят с трупчето му. Сърцето ми се късаше. Когато най-сетне им омръзна и се разкараха, моята Мона отиде до делфинчето и започна с муцуна да го заравя с пясък. Не спря докато не се получи една добре оформена могилка от пясък. После легна до нея и остана там да пази докато не стана време за тръгване. Направи го сама, осъзнато, по собствено желание, без някой да и казва.

И после само някой да има наглостта да ми каже, колко жестоки, безмозъчни или безсъзнателни са животните, му разказвам тази история за едно куче, чието милосърдие, преданост и любов ни засрамват нас, хората - "венеца на творението" - трънен.

Линк към коментар
Share on other sites

Бих искала да споделя една случка с едно от моите кучета. Тя е половин лабрадор и се казва Мона. Живея във Варна и я взимам на разходка в Морската градина край морето.

:1eye: Името на кученцето е приказно. :dancing yes::sorcerer:

Редактирано от Лагорда
Линк към коментар
Share on other sites

Това за кученцето Мона е много весело; дано Мона да е жива и здрава:-)))

Искам да уточня, че името Мона е санскритско.

Няма да споря за произхода на името, просто това означава на испански. Във всеки случай не знам дали от името, което толкова и пасна, но тя не е обикновено куче. Брат ми понякога казва, че тя не е животно, а извънземно :rolleyes:

Мона, би ли ми казала какво означава това име на санскритски?

Линк към коментар
Share on other sites

Е, природата доказва за последен път, че да си слаба, дребна и мършавичка майка може да бъдеш перфектна майка и такава на няколко здрави бебета, както и обратното. Наблюдавам котето, което незнаех дали ще оживее от миналото лято, когато още беше беше малко, а сега е една прекрасна майка на 2 двумесечни котенца. Красавица.

Е, природата доказва за порледен път, че да си слаба, дребна и мършавичка майка може да бъдеш перфектна майка и такава на няколко здрави бебета, както и обратното. Наблюдавам котето, което незнаех дали ще оживее от миналото лято, когато още беше беше малко, а сега е една прекрасна майка на 2 двумесечни котенца. Красавица.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би мнението ми не е за тази тема, но ми е тежко и реших да споделя. Днес ми умря домашното животинче. Това е второто, което умира за няколко месеца. Колкото и да се опитвам да разбирам живота и неговите принципи ми е трудно. Чувала съм че има взаимозависимост между животните и техните стопани така да се каже - невидима връзка и когато умира животинчето, то умира за да предпази човека, който го гледа. Знаете ли нещо за това. Не мога да разбера защо ми умират любимците при положение, че много се грижа за тях.

Линк към коментар
Share on other sites

В градската среда, която човек е създал, откъсвайки я от природата, е неуместно да дава статут на "домашен любимец" на което и да е животинче..."Домашен любимец" е прищявка на човека, не е нужда на кое и да е животно. Човек може да общува с животните, да учи от тях, и те от него, но само в средата, обща и за човека и за животните- в природата, и на нивото на Душата, която и човека, и животните притежават, но само животните я "употребяват" разумно в живота си сред природата. Личното ми мнение е това, че всяка една "порода" е капан за души- във всеки смисъл...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Приятели,

Котенцето на което търсихме дом вече си има! И съм много радостна, че е при хора, които ще я обичат и се грижат за нея.

Оказа се, че освен голяма гальовница и лечителка (при всяка възможност идваше при мен за да ми направи масаж и помърка малко), тя е и отличен ловец и сега 'гони врабци', както ми казаха. А тъй като сме и красиви - тъмносива, пухкава, със зелени очи, надявам се скоро да има съответните ухажьори и котешки концерти (за ужас на моите приятели :3d_111:, шегичка)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...