168.Новият метод - УС, държано на 15 март, 1936 г., 5 ч. с. София. – Изгрев

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

 

Изгрев молитва

 

Новият метод - беседа

 

Молитвен наряд за край:

 

Винаги се радвайте. За всичко благодарете.

Духа не угасвайте. Непрестанно се молете. (3 пъти)

 

 

 

Размишление.

Животът носи известни опасности за човека. Една от тях може да го доведе до положението, да очаква всичко наготово. Още като стане от сън, той очаква на другите. Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-големите си братя и сестри. Ако е възрастен, очаква на слугите си, те да приготвят всичко, а той се ползва наготово от благата на техния труд. И светските, и религиозните хора се отегчават от работата. Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обленяват се. Те казват: Бог ще нареди всичко. Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тях. Той нарежда своите работи. Ако нареди вашите, и те стават Негови. Ако искате да съществувате като личност, като човек, трябва да работите. Оставите ли другите да работят за вас, съвършено ще се обезличите. Някой работи малко, а очаква голямо възнаграждение. Той иска да бъде богат, учен, щастлив за сметка на другите. Това е невъзможно. Ако по този път си станал учен, знанието е чуждо, а не твое. Щом пожелаеш да знаеш нещо, отиваш в някоя библиотека да прочетеш една книга и след това предаваш знанието като свое.

 

Павел казва: „Във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение голямо, в скърби, в нужди, в утеснения, в биене, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспане, в неядене.“ (– 4 и 5 ст.). Той изброява всички отрицателни положения, през които човек минава. И, като противоположни на тях, поставя други положения: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата.“ (– 6 и 7 ст.). – Това са положителните оръжия в ръката на човека, с които трябва да работи.

 

„В слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“ (– 8, 9, 10 ст.). – И това са противоположни състояния, през които човек неизбежно минава.

 

Мнозина казват, че са в утеснение от нещо. Шивачът казва, че му дотегнала работата, не му се шие вече. Щом работата дотегне на човека, това показва, че той не я владее. Значи, шивачът не е придобил изкуството да шие. На такъв шивач плащат малко. Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре. Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават. Отиваш да свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева. След това казваш, че ти дотегнало да свириш. Много просто – не си научил изкуството да свириш. Какво прави добрият майстор-цигулар? Той свири с любов, и всички остават доволни от него. Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие. Друг се оплаква, че му дотегнало да говори. – Защо му дотегнало? – Защото не е научил изкуството на говоренето. Като не могат да свършат работата си, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме да свършим. Не е така. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят. Каквото направиш на земята, това ще направиш и на онзи свят. Там условията са по-тежки, отколкото на земята. Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свят го очаква същото. Много ще пати главата му. И да иска да се удоволства, там няма условия за това. Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му. Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал да изпрати бедния Лазар, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло. Христос дава примера с богатия и с бедния Лазар, за да изнесе положението на двамата, докато били на земята, а после и в другия свят. Богатият ял, пил, но не научил изкуството да яде. Който не знае да яде правилно, умира невежа. Лазар не мислеше само за ядене и пиене и научи много неща, които му определиха място в рая.

Новият метод

Редактирано Май 3, 2014 от Слънчева

[Розалина]

И тъй, истинско знание е това, при което човек не губи нищо. Млад, който губи младостта си, е лишен от знание; вярващ, който губи вярата си, няма знание; учен, който губи учеността си, няма знание; добродетелният, който губи доброто си, няма знание. Да изгубиш доброто си, това значи, да дадеш път на злото в себе си. Доброто и злото в човека са така съчетани, както орехът със своите черупки. Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто. Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е. до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро. Пазете се от злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си. То си служи с нови методи – методите на любовта. Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят? Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятел и няма да ви лае. Казано е в Писанието: „Направете си приятели от неправдата.“ Ако някой ви безпокои, не се гневете, но дайте му нещо, да ви стане приятел и да престане да ви смущава. Безпокои ли ви някое дете, дайте му една книжка с приказки, да чете. Като се заинтересува от тях, то ще дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си към вас.

„И ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери“, казва Господ Вседържител. (–18 ст.) – Значи, ако прилагате новия метод на любовта, ако учите и изпълнявате Божията воля, Бог ще ви бъде Отец, а вие – Негови синове и дъщери.

 

Новият метод