Съвет на къде да поема?

[Jorji]

Здравейте!От скоро следя този форум и открих доста неща съответстващи на мойте проблеми.Аз съм на 27 години , завърших преди 2-3 години,мога да твърдя че обичам с това което се занимавам въпреки погрешните представи които си бях изградил в началото и първоначалния стрес се справям подобаващо.Проблема ми се свежда до следното, от студентските ми години, поне от тогава пазя съзнателност и то пълна за това ,изпитвам затруднения при общуването с хора(авторитети,жени,хора може би с по-висок статус от моя).Всеки директен опит за контакт с тях предизвиква прилив на адреналин в мен и съответстващи симптоми на треперене, изпотяване , замайване и все такива прекпасни усещания.Опитвах се да контролирам свичко това съзнателно,но без никакъв успех ,нещавата се влошаваха.След всеки такъв опит и съотовените симптоми идват едни самоунищожителни помисли за това колко не съм за този свят.Всичко това ме накара да се замисля накъде вървят нещата и да поема отговорност в по- малка или по- голяма степен за това което става с мене и да разбера защо се случва всичко това.Преминах през опити да разбера НЛП и да усвоя някои техники,бях постоянно пред компютъра в търсене на начини да изградя самооценка, винаги съм смятал че тя заедно с ниското самочувстие се комбинират за проблемите ми.Бях стигнал до положение след раздяла дългогодишна приятелка да не излизам доста дълго време и това всякаш влоши нещата.Предполагам че моя проблем може би звучи някак си блед пред този на някой хора ,но найстина искам да променя целия този страх при общуването с хора.Важно е за мене,всичко това ограничава всякаш възможностите ми за развитие във всяка една сфера в живота ми.Няма да крия,наскоро попаднах на доста добри публикации на г-н Орлин Баев за страха и неговото тълкование и започнах самостоятелна работа върху това да трансформирам себе си.Изпитвам неувереност,мога ли сам да се справя или не.Това ме отвежда към молбата ми за съвет, дали самостоятелната работа би имала някакв ефект при мене или най-добре да потарся терапевт.

Благодаря предварително.

[Орлин Баев]

Комбинирано е  -потърси терапевт, който да те насочва към самостоятелна работа. За социофобията, която заявяваш обаче, анализата е само старт. Това, което тук истински променя, е работата с вътрешния диалог, много поведенчески експерименти, поведенческа, нлп и хипнотерапия. Личната работа с терапевт е нужно да прерасне в групова терапия - само така ще можеш да "вадиш" и отработваш страховете си активно! Група за тревожни състояния през психотелесна или поведенческа школа в терапията! Хубавото при заявеното от теб предизвикателство е, че има много ясни и конкретни стъпки, които когато следваш упорито и нотивирано, няма начин да няма начин за промяна - преобразуването на страховете ти от авторитети и другия пол до самоувереност е сигурно, стига да решиш да работиш по себе си. Не знам каква е силата на страховете ти. Работата в такъв случай може да даде бързи резултати и скоро, но за устойчива промяна обикновено се изиксва малко време! 

 

Иска ми се да пиша още и ще го направя с желание, когато намеря време!

[Лиула]

Здравей, Jorjj, бих те помолила нещо. Напиши желанието си с едно просто изречение. Опитай се да го формулираш и се насочи към целта.

Т.е. в едно изречение се опитай да формулираш и проблема, и желанието си

Поздрави.

[Jorji]

Благодаря за отговорите и насоките г-н Баев , въпреки желанието ми да чуя нещо от сорта че е напълно възможно самостоятелно справяне без значение количеството и качеството на отнетото време за преодоляване на проблема.

 

Здравейте, Лиула.

Изречението което би описало проблема и неговото решение е може би следното.

Бих искал да имам свободата да поема живота си в ръце,да преодолея вътрешната борба и съпротива спрямо желанията си, да успея да се доверя на себе си, да изживявам дори обиновените мигове от контакта с хората не като борба срещу мене и нещо натоварващо,а спокойно без предрасъдаци че върша нещо нередно,без  чувство за вина,със спокойстие и вяра в това че мога да се справя въпреки че нещо може да се обърка.

 

Нивото на притеснение и силата и количеството на мислите към самоподтискане и унижение не са такива каквто бяха преди,забелязвам лек спад в сравнение с това което беше преди 4-5 години.Все пак те все още присъстват,чувствам все едно се в определени ситуации се самонатискам и самопринуждавам да общувам с хората въпреки желанието ми да избягам и появата дори на мъничко притеснение и не способността ми да го контролирам,завършват с един вид вътрешна война насочена към мене.

[Диляна Колева]

 въпреки желанието ми да чуя нещо от сорта че е напълно възможно самостоятелно справяне без значение количеството и качеството на отнетото време за преодоляване на проблема.

 

 

Ти пак ще го направиш самостоятелно, просто ще влезеш в правилната посока с малко професионална помощ.

[Лиула]

Изречението което би описало проблема и неговото решение е може би следното.

Бих искал да имам свободата да поема живота си в ръце,да преодолея вътрешната борба и съпротива спрямо желанията си, да успея да се доверя на себе си, да изживявам дори обиновените мигове от контакта с хората не като борба срещу мене и нещо натоварващо,а спокойно без предрасъдаци че върша нещо нередно,без  чувство за вина,със спокойстие и вяра в това че мога да се справя въпреки че нещо може да се обърка.

 

 

Обикновено речевият поток замества емоционални празнини, неща, които прекрасно знаем какво означават, но не можем да конкретизираме, предавайки какво точно чувстваме спрямо тях.

В този смисъл, ти ползваш богат речник, който обаче не носи информативност за проблемите ти. Досега ти очертаваш силуетите, но нямаме точна рефлексия на конфликта.

 

Да имам, да преодоля, да успея да се доверя, бих искал – са все пожелателни призиви в условно наклонение. Кой е онзи, на когото се говори – ти или твоята представа за теб? Отграничи двете роли и позиции.

Пишеш, че би искал да преодолееш вътрешната си борба, но уверявам те, без подобна агония, израстването не е възможно: стълкновението между противоположностите е необходимата психодинамика, в чиято среда, една личност се изгражда и се „кове“.  Пишеш още, че съзнателно се опитваш да контролираш, това е своего рода натраплив контрол над реално неконтролируеми неща, каквито са потенето, треперенето и замайването. Тези прояви са издайниците на онова, което ни говори тялото, нали.

 

Мен това ме води към друг ред на мисли и без да бъда банална, ще намекна, че страхът и сексуалността, са пряко свързани. Конкретно и в този случай. Смятам, че по-нататъшните анализи в тази посока, са излишни, защото ти си достатъчно интелигентен, че да продължиш в правилната посока.

 

Разбира се, че във форум не е възможно човек да бъде напълно открит, то не е и нужно. Но ако се консултираш със специалист, то ще трябва ясно да формулираш проблема си и здраво да го приковеш с точните думи на твоята лична човешка история. Колкото до самостоятелното справяне с проблем  – онази доза доверие, която гласуваш на терапевта, реално е доверие спрямо самия теб и част от твоето емоционално израстване.  Част от стълбицата за изкачване.

Всеки проблем вече е частично решен, когато бъде правилно назован – директно в сърцето му.

Желая ти успех!

Редактирано Април 27, 2014 от Лиула

[АлександърТ.А.]

Ако е това което си мисля , страх от провал .  Ако безпокойството е пропорционално на авторитета на мъжа или красотата на жената (преклонението пред нечий образ) . Предварителната подготовка за всяка среща е задължителна .Първоначално не говорех с най стресиращите хора а с останалите репетирах възможния диалог .При репетирането създавах образ или усещане , като към равностоен . При самия разговор , ума изключително и само в дискутираната  тема .. Ако се разсееш , изгубиш нишката ,трябва да си подготвил усещане - визуална картина на себе си ,( спокойно разговарящ , с разбиращ , доброжелателен събеседник) . Значи  притваряш очи ,( придаваш си вид на обмислящ казаното ) , и се връщаш при спокойствието и темата .

Това го правят всички .Някои отдавна и даже са забравили как са започнали .

[Jorji]

Здрасти,отново Лиула мисля че изпусах превода на част от вашия коментар, но основната насока за справяне със тревожността ми стана ясна и това е че трябва да премина към действия и да потърся терапевт.

Бладогаря отново.

[Лиула]

Не, не си изпуснал нищо.

Всичко си разбрал. И аз се радвам за това. .

 

Дистанцираното отношение, намесата на вие също говори затова - то не е неуважение към събеседника., това е  преекспонация.

И проблемите, за които споменах по-горе, стоят.

 

Благодаря и аз. Понякога, всички сме изгубени в превода, все едно кой какво е имал предвид

Редактирано Април 27, 2014 от Лиула