Лиула Добавено Април 25, 2014 Доклад Share Добавено Април 25, 2014 (edited) Това е онзи хормонно активен тумор, който живее в надбъбречната жлеза, поредният пример за невроендокриния, отново предизвикан от катехоламини (невромедиаторите) страх. Първо, в клиничната симптоматика идват екстремното повишение на кръвното налягане, което обикновено води до разстройство на мозъчни функции, казано най-общо, или до хипертонична енцефалопатия. Но подобни клинични картини могат да възникнат и при хормонно активни тумори в периферната симпатикова система – сетете са за т. нар. правертебрални ганлгии и надбъбречната сърцевина, които са хомоложни (група от органични химични съединения, които имат еднакъв качествен, но различен количествен състав) от еволюционна гледна точка. Защо пиша всичко това по този начин? Добре е да се обясни. Освен водещият симптом високо кръвно налягане и др. смущения в регулацията, винаги са важни страховите симптоми при повишено кръвно налягане (или хипертонична криза), които често наподобяват пристъп на паника с много силно главоболие. В случая имаме сърцебиене, задух, усещане за слабост и треперене, а понякога се стига и до спазматични пристъпи и дори до предсърдно мъждене. Тези ранни аналогии между феохромоцитома и пристъпа на паника са изтъкнати от много учени (Friedrich Strian) като причина за продължителен период, необходим за поставяне на диагноза. Доколко това, за което пиша, има връзка с диабетичния хипогликемен страхов синдром, не зная, но виждам дълбока връзка, най-вече заради етиологията на заболяванията. Вероятно това не е тема за обсъждане в този форум, но мен темата ме вълнува, защото малко внимание се отделя на заболяванията с хормонална етиология. А психиатричната клиника познава най-вече такива. И често ги нарича емоционален примитивизъм. Особено, когато вече всичко е пост фактум. Редактирано Април 25, 2014 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 1, 2014 Доклад Share Добавено Май 1, 2014 А какви изследвания са нужни, за да се установи феохромоциотом? Ендокринологични ли, лесно ли се правят и въобще, как да се насочи човек с предположение за ендогенност/телесна база в такъв случай? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Май 2, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 2, 2014 (edited) А какви изследвания са нужни, за да се установи феохромоциотом? Ендокринологични ли, лесно ли се правят и въобще, как да се насочи човек с предположение за ендогенност/телесна база в такъв случай? Първо да уточня, че съм допуснала грешка в заглавието на темата и бих помолила да се коригира. В самото изложение не съм. Синдромът се нарича феохромоцитом. Та, да се върнем на темата и благодаря за въпроса. Ами аз го казах в първия си пост, това е хормонно активен тумор и пореден пример за невроендокринния страх (като ендокринно натрупване). Може би е добре да изясним катехоламините – главни техни „производители“ в организма са аминокиселините тирозин и фенилалалин. Общо казано, това са сигнални молекули (говоря образно), които пренасят информация или дават командите от симпатиковата нервна система до тъканите и органите на човешкото тяло. Най-използваните и масово произвежданите и често срещаните в организма катехоламини са епинефринът (адреналин) и норепинефринът (норадреналин). Епинефринът се отделя директно в кръвообращението, а норепинефринът се отделя от периферните симпатикови неврони, разположени в тъканите. Те стимулират метаболитните процеси чрез активирането на т. нар. бета-рецептори. Всичко това крайно се активира, когато човек е изключително активен или се намира в емоционален стрес. Това стимулира функциите на много системи и органи, повишава се сърдечната честота и кръвното налягане, разширява се зеницата, засилва се потоотделянето и т.н. И сега ще се върна към феохромоцитома, проблемът при него е, че туморът започва да отделя абнормни количества норадреналин и сравнително по-малко адреналин. Тези субстанции имат силен ефект върху съдовете и органите и водят до различни промени в организма. За които стана дума по-горе в мнението ми. Това обяснява според мен, честото напълняване при психично болните вследствие на подобни ендокринни етиологии на заболяванията. Болните имат освен другата етиология и клинична картина – като трудно регулираща се хипертония, артериална хипертония визирам. Отделно, това е съпроводено със сърцебиене, главоболие и обилно потене – симптоми, срещани и при много от страховите синдроми. Особено чувството на страх и ужас и студенината по крайниците, са характерни, както и побледняване на лицето. Всичко това е резултат от свръхабнормното отделяне на норадреналин и адреналин. Освен това, тези пациенти трябва да се проследят и за нарушен въглехидратен баланс. Проблемът е, че често клиниката, т.е. клиничите изследвания са в норма, въпреки съпътстващите оплаквания. И в тези случаи е задължително изследване на урината, където нивата на катехоламините се диагностицират най-добре. Съветът ми към всички лекари, занимаващи се с човешката психика, ако имат и най-малките съмнения за подобни невроендокринни заболявания е, да пратят хората и на такива изследвания за отстраняване поне на подобна предиспозиция. Най-доборите анализи са компютърна томография и магнитен резонанс. Редактирано Май 2, 2014 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 4, 2014 Доклад Share Добавено Май 4, 2014 Тоест, изследване на урината за евентуално повишени катехоламини и по-специално норадреналин, както и образна диагностика. Предполагам, че ако не се установи причината, дори да се предпишат бета блокери, което е масова практика, ще бъде като наливане на вода в продънена каца... А подобна симпатикотония може ли да бъде предизвикана и от други хормонно активни/ невро ендокринни тумори, стартирали развитието си от друг орган? Не съм лекар, та ако бъркам в питанките си, моля за извинение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Май 4, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2014 (edited) Няма как да се мине без бета блокери, докато не се установи етиологията на страданието. Те са основен елемент при лечението на хипертонии (в конкретния случай - предсърдно мъждене и тахикардия, особено при младите пациенти - особено изразени при феохромоцитомния тумор). Но дори и след установяването на причината за заболяването, в някои случаи бета блокерите продължават да влизат в лечебния процес. Те са необходими. При по-възрастни пациенти, което вече е чиста каузистика, би могло да се проведе лечение при стеноза на бъбречната артерия. Подобна симптоматика може да бъде предизвикана от тумори на хипофизата (всички видове) аденоми, както и тумори на бъбреците (на надбъбреците, на бъбречния ендотел), но най-вече на щитовидната жлеза. Като цяло, всички абнормни нива на кетохоламини водят до надбъбречните жезли, които отделят същите тези стероидни хормони. За съжаление или за радост, феохромоцитомния тумор, е рядко заболяване, което в по-голямата си част, е с канцерогенна структура. И се лекува оперативно и се доказва по труден път. Чест прави обаче на учени, като Friedrich Strian, който намира връзка между страховите болести и невроенодкринията. Всъщност не е първият. Бих се радвала да се говори повече затова. Поздрави Редактирано Май 4, 2014 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 4, 2014 Доклад Share Добавено Май 4, 2014 Благодаря и поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Май 4, 2014 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2014 (edited) Орлине, възползвам се от случая да ти кажа, че се радвам, че си отново тук и да те помоля за нещо, ако е възможно изобщо. Да се направят теми, свързани с ендокриниите, хайде да не са с толкова редки тумори като феохромоцитом, но например видовете аденом на хипофизата, които имат ефект върху човешката психика. Би било интересно за всички, надявам се Редактирано Май 4, 2014 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 5, 2014 Доклад Share Добавено Май 5, 2014 Ами давай, направи ги! На мен ще ми е интересно и полезно. Искам и да споделя нещо - аз не съм лекар и като те чета, понякога ми е като на китайски. Ако можеш да казваш нещата с по-разговорни термини или пък, да слагаш нещо като речник на термините в края на постовете си... Иначе се губи посланието към нелекарите - а нали към тях е насочено! Идеята ти обаче е наистина много ценна, за което ти благодаря. Ще се радвам скоро да чета тези теми! А, между другото, тези тумори, само по жлезите ли се образуват - а от дифузната нервна система, която е в органите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 6, 2014 Доклад Share Добавено Май 6, 2014 Здравейте, и аз имам едно предложение: Да погледнете случващото се и в обратната посока - кои емоции предизвикват съответните заболявания. Дали същите, изявени в по-малка степен, или по-други. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 6, 2014 Доклад Share Добавено Май 6, 2014 Креми, това също е чудесна идея, ама май е за по-обхватна тема от пряко медицинската, или пък може да се прихване към нея, от нас зависи... А нямаше ли такава тема вече отворена отпреди? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 6, 2014 Доклад Share Добавено Май 6, 2014 (edited) Да, има такава тема, има и много литература. Тук въпросът е поставен конкретно и за това заболяване не съм виждала информация. Тя е описана по-общо. За някои от жлезите с вътрешна секреция има, понякога дори обширно, за други няма. Темата в Портала се казва "Емоционално състояние и болести" , форум Здраве. Редактирано Май 6, 2014 от Креми Стоилова (късметче) Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.