Аделаида Добавено Ноември 4, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 :thumbsup2: Силвия! Бих променила малко темата: Единият винаги обича по-различно от другия. или Единият винаги обича, а другият се оставя да бъде обичан - от време на време си сменят местата. (Поне при нас двамата е така ) Много добре казано!!! Много красиво е, когато се срещнат по време на редуването. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Лично за мен това е вече излишен въпрос.Има ли смисъл да си го задаваме?Не ни ли прави по-щастливи факта че обичаме,че даваме.......според мен това донякъде трябва да е безрезервно.Проблемите идват тогава когато започнем да мислим какво получаваме от другата страна,тогава нашата любов повече прилича на покупко-продажба,тогава и страдаме.Казвам го от личен опит.Затова вече се опитвам да не мисля за това.Да обичам доколкото и както мога и да не изисквам да ми се отвръща по точно същия начин..............Трудно е,имам да вървя дълъг път.........но вярвам че това е вярната посока. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 Винаги един от двамата дава повече ,бори се повече,жертва повече ... страда повече ! Този които може да обича ПОВЕЧЕ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 O, и аз съм се заблуждавала много години за това. Как може да се сравни количествено и качествено обичта! Та всеки човек е различен и проявява обичта си по различни начини - а като сложим в сметката и неоспоримия факт, че ние непрекъснато се променяме и различните ситуации предизвикват различни реакции.... Външно обичта се проявява като по-видима, осезаема активност и по-скрита и вътрешна форма. Учителя пише мисля в Извора на доброто (не съм съвсем сигурна), че когато единият е активен в обичта, другият е нужно да бъде по-тих, да приема. Приемането никак не означава по-малко обичане - за него е нужно дори повече от спонтанната проява. И е нужно да се сменят двамата. От личния си опит мога да кажа, че е точно така - но жената, обикновено, е по-интуитивната и усеща кога е време да бъде приемаща и кога е моментът да бъде активна външно... Ако жената се научи да разбира емоциите си и особено да владее външната им проява, това осигурява красив, добър и хармоничен живот на двамата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Винаги един от двамата дава повече ,бори се повече,жертва повече ... страда повече ! Този които може да обича ПОВЕЧЕ! Това е вярно, доколкото хората са с различни възможности и способности, доколкото са проявили Божественото в себе си в различна степен. Ако отчетем това, вече е доста по-трудно да се прецени точно кой колко и какво дава. Да се раздадеш изцяло, дори и това, което можеш да дадеш да е малко, всъщност е за предпочитане от това да дадеш много, но да имаш възможност да дадеш още повече. Значи „много“ и „малко“, „повече“ и „по-малко“ трябва да разбираме като отчетем възможностите на човека, неговото развитие, старанието което полага, това в каква степен се раздава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Моля приятели,преди да продължим по темата за Обичта, да се научим ,да различаваме Любовта от Обичта .Обичта е по-дълбок процес. За да се осмисли предназначението му в крайна сметка той стига до Любовта.В първата си фаза Обичта е процес на възприемане.Във втората си фаза е процес на даване, по подобие на Любовта.Липсата или изкривявяне на втория процес лежи в основата на всички кризи в прояветите светове.Мир и Любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Станимир ... има нещо вярно в това ,което казваш , но когато обичаш граница нямаш !А човек може всичко и всичко е възможно ! Не разбирам разликата между обич и любов ! Съжалявам ... Томи ти го обясняваш ,но не го разбирам ! За мен е едно ... цяло! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Всъщност, ако човек обича или люби дълбоко, с цялото си същество, въпросът за -повече или по-малко няма да съществува. Дали партньорът ни обича повече или по-малко, и защо, и как точно ни обича всъщност не би трябвало да има значение за истински обичащият или любещия. Ако проявената към нас обич или любов не ни харесва-качествено или количествено, винаги имаме правото на избор да потърсим това което ни удовлетворява без да търсим сметки и съпоставки. Но въпросът -"Защо?" -обикновено ни пречи да продължаваме напред в голяма част от взаимоотношенията си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Как говорим количествено за обичането? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Дали партньорът ни обича повече или по-малко, и защо, и как точно ни обича всъщност не би трябвало да има значение за истински обичащият или любещия. Няма човек ,които да обича и да не иска да бъде обичан по същия начин от онзи към когото изпитва чувства !Всичко свързано с човека които обичам има значение .Има значение дали ме обича и защо ме обича !Ако ме обича заради черната ми къса рокля ,то тя утре ще се скъса и няма да я нося повече ... и какво ще стане тогава? Ако проявената към нас обич или любов не ни харесва-качествено или количествено, винаги имаме правото на избор да потърсим това което ни удовлетворява без да търсим сметки и съпоставки. Невъзможно е да търся друга обич! И как бих могла ... ? Единственото решение е да приема положението ,НЕ ДА СЕ ПРИМИРЯ ,а да приема ! Но въпросът -"Защо?" -обикновено ни пречи да продължаваме напред в голяма част от взаимоотношенията си. Какво му има на ЗАЩО-ТО ?Обикновенно отговора е супер простичък ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Според някои хора, единият винаги обича повече от другия при двойките? Според други единият е силния характир в семейството? Други твърдят, че единия е движещата сила? Кои от тези твърдения защитавате и кои не? От двама души, единият със сигурност е по-голям егоист от другия- да го наречем "по-обичащ" прилича на това, да увием със златна хартия единия, а другия- в пазарска хартия... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Приемането на обичта(любовта) се нарича уважение към човека който ти я дава. Уважението към даден човек, означава, че го приемаме такъв какъвто е - с неговите позитиви и негативи и го обичаме "със" или "въпреки" тях. И тогава няма "Защо?". Има "Обичам те" без въпроси, без измервания. Когато нашия партньор не обича в нас това което на нас ни се иска, не означава че ни обича по- малко или че не ни обича. Има хора които обичат и не търсят същата обич наобратно. Най-често това се вижда при майчинството. В партньорските отношения за съжаление това чувство е трудно да се развие. Въпросът "Защо?" е главна пречка за това. А неговия отговор никога не е прост. И развитието на партньорски отношения без надпревара и сравнения е много трудно. Хората обикновено се приемат много на сериозно и това им пречи да се забавляват , а когато в една връзка няма забавление и взаимно уважение идва ред на измерването и сравнението. Когато един мъж ме харесва заради външния ми вид, значи той вижда в мен това и не само в мен ,а може би във всички жени.Ако той стане мой партньор, аз трябва да съм наясно с това.Без да очаквам, че той ще се промени.Ако след време това вече не ме удовлетворява, това не означава, че този мъж ме обича по- малко, а че аз съм си изградила погрешна представа за него. Тогава човек тръгва да търси друга обич, реално отговаряща на собствената му представа за обич. Като това не бива да му пречи да обича хората такива каквито са. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Аметист Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 "Законът е такъв : Кажете ли, че обичате, ще изгубите Любовта си, ще изгубите това, което имате. Любовта се скрива. Тя не позволява да я петните. Като обичате, нищо не говорете за Любовта си. Кажете ли някому, че го обичате, ще се явят противоречия. Пазете едно правило : Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате с незнайната Любов." Учителя Какво може да се каже повече?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 17, 2009 Доклад Share Добавено Април 17, 2009 На мен ми допада това: "Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации" Затова ни се дава на "дози". Влюбваш се - имаш толкова много любов, че ти се иска да прегърнеш целия свят.Но ако това продължи постоянно човек ще изгори. Затова после идва: "Любовта предизвиква физическо и умствено преображение в хората.Тя създава у човека ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество се изменя.Всеки се преобразява, когато почувства ,че е обичан." И понеже това е толкова хубаво, че ни се иска да го усетим и пак , и пак, но тъй като не знаем, че това ще ни изгори не проумяваме следното: "Любовта е път към вечното тържество, но за да не злоупотреби с нея, човек трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." И тогава идва класическата фраза във взаимоотношенията:"Той(Тя) не ме обича вече!" А всъщност: "Любовта е път на най-малкото съпротивление.Божествените души никога не вървят по пътя на любовта, а по пътя на мъдростта.Който иска да не прави грешки, да върви по пътя на любовта.Тя е дадена за слабите хора в света.Силните хора нямат нужда от любов, слабите имат нужда от любов." И тъй като ние все още сме слаби имаме силна нужда от любов и когато не я получим от човека който сме си набелязали, започват сравненията, идва тъгата и ред други неща които ни пречат да станем силни. Какво би станало , ако можехме да обичаме всички хора така както обичаме най-милия си човек? Мисля че това е целта на нашето развитие, но определено сме още много далеч, след като продължаваме да се вкопчаваме в един човек сякаш от него зависи живота ни. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
лилина Добавено Април 17, 2009 Доклад Share Добавено Април 17, 2009 Всеки обича според собствената си представа за обич, положителни чувства и любов. Коя е мярката за количеството любов?Започнеме ли да искаме да получим нещо в замяна на чувствата си, това вече е сделка.За мене обичта, любовта е положително чувство , несравнимо усещане.Щастлива съм, че го има . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Април 19, 2009 Доклад Share Добавено Април 19, 2009 Кой по-силно и истински обича.Майката детето си или детето майка си? Няма отговор.Кой колкото може и както може обича. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.