Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Единия винаги обича повече...


Аделаида

Recommended Posts

Според някои хора, единият винаги обича повече от другия при двойките?

Според други единият е силния характир в семейството?

Други твърдят, че единия е движещата сила?

Кои от тези твърдения защитавате и кои не? :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

:) Ами ако някой се наеме да определи мерна единица за "обичам", та да претеглим кой обича "повече".... :) Със сигурност обаче всеки от нас обича по различен начин. Проблемът "кой обича повече" възниква според мен, когато ние очакваме да бъдем обичани от човека до себе си по начина, по който обичаме ние самите. :(

А какво означава силен характер? Този, който"управлява" и чиято дума се чува? Или този, който не се страхува да дава свобода и на двамата и е достатъчно силен да надскочи егото си, което му крещи "аз съм прав"? Този който търси сметка на другия и го държи отговорен или този който поема отговорност за своите решения и действия и оставя другия да носи сам отговорността за своите, а за общите решения носим отговорност солидарно?

Движеща сила може да бъде по-активният от семейството, но нима не е движеща сила невидимата на пръв поглед подкрепа на този, който е оставил "движещата роля" на партньора си?

Според мен в определен момент и в някои неща единият е по-активен, а другият - по-пасивен, после по естествен път си сменят ролите.

Линк към коментар
Share on other sites

хубав пост, Донка

собствената "правота" е проблем.

Има и още един тънък момент.

Астралните тела на мъж и жена които живеят заедно "стават една плът". Съответно при неизживян егоцентризъм често започва борба за доминиране на егото на единия от двамата над тази "една плът".

Понякога това се изразява в "бързи" реакции на емоциите на партньора, които се знаят добре пак поради "едната плът". Но това е доста низше състояние което напомня най вече на боричкането на кучета за кокал.

По този начин често една голяма любов преминава в нетърпимост, дори омраза. Коя е причината? Необработените и отрицателни индивидуални качества, себичността.

Инстинктивните действия в състояние на афект и пр. могат да доведат до ескалация на подозрителност, ревност, омраза и в крайна сметка до желание за разрушаване на отношенията. Кой страда от всичко това? И двамата, както и децата им.

Затова,

Преди на направиш нещо важно, преброй до 25.

българска народна мъдрост

Учителят съветва бащата да не живее с майката и децата постоянно, а да бъде като един гост когото децата познават и уважават.

Друго възможно решение е двамата партньори да спят в различни стаи,

или поне това да е няколко дни в седмицата.

Когато целта е разумният живот, правилната дистанция е от важно значение.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: Напълно съм съгласна с Валентин.

Много е лошо, когато някой иска да те вкара в рамки, а ти се чувстваш свободен и си дал свобода... Понякога, колкото и търпелив да си, ти се иска да изкрещиш...

:hmmmmm: Но за да не ти се случва се изключваш, пренасяш се в онзи, твоя си свят, :harhar::thumbsup2: "където любовта не гасне" :yinyang:

:hmmmmm: И защо е нужно да се измерва любовта? Това са пак страхове... Дали, защо, ако... тормоз на ума :feel happy:

Ако правя нещо за някого, то е защото така искам, а не защото очаквам нещо... :feel happy:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Има и още един тънък момент.

Астралните тела на мъж и жена които живеят заедно "стават една плът". Съответно при неизживян егоцентризъм често започва борба за доминиране на егото на единия от двамата над тази "една плът".

Ето това за астралните тела е много вярно . В самото начало на съграждането на общото тяло е толкова хубаво и красиво , а после става бойно поле . :blink:

Линк към коментар
Share on other sites

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Евтим Евтимов

Аз на заем не съм те прегръщал, нали

и на заем не съм те мечтал.

Всяка ласка под брой ли ми връщаш, кажи?

Мен ми стига, че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш, на среща, нали,

но след ден, но след два, но след три,

да потрепне в душата ти нещо за мен

и за мен да преминеш гори.

Може дълго писма да не пращаш, нали,

но да сложиш две думи в едно,

та за двеста писма да вълнуват сега

и за двеста да имат цена.

Може само веднъж да целуваш, нали,

ала тази целувка една

до последния ден да изгаря във мен,

до последния дъх да гори.

Стига заеми, стига везни!

Искам обич за обич!

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че е естествено жената да отстъпи ръководенето на мъжа. А той като я обича, ще съобразява решенията с желанието й. Практически ще решават двамата, но в крайни случаи последната дума ще има той. Чела съм за семейства, които взимат решения 50/50 - един път единият решава, друг път другият, за равнопоставеност. Аз лично не съм против да се оставя в ръцете на любовта да ме управлява, пък било то в лицето на един добър, разумен и обичащ мъж. Любовта дава свобода, обича като себе си, грижи се, уважава... защо не? Така ми е писнало всички отговорности да тежат върху мене, та ми е приятно когато някой прояви инициатива да организира или свърши нещо. Така не съм сама и се чувствам щастлива. Съвместното съществуване изисква човек да приеме някои нови за себе си неща, да сподели егото си с друг. Да се променя в положителна посока - това е една по-висша цел. Не държа да командвам, точно обратното.

Когато обаче мъжът не обича жената, а напротив, мрази я - тя има право да се спаси и да си тръгне, не е длъжна да се оставя в ръцете на някой, който постепенно и последователно, ден след ден я унищожава.

Това за отделните легла отвреме навреме мога да приема, но за отделните домове - ако наистина има сериозни проблеми и постоянното съвместно битуване вреди на някои членове на семейството. Предлагах такъв вариант на бившия си съпруг по времето, когато се надявах, че може да се осъзнае и да се държи по-добре, но без резултат. Сега не съжалявам, той сам си избра да се разделим окончателно. Шансове за обратното имаше колкото щеш.

Когато Бог е решил да събере двама, ако пък и те решат да се съберат... после трябва да се оправят някак, да вървят нещата. И да са заедно. Ако са в хармония, ще бъдат в един дом и в едно легло.

Благодаря на Силвия за стиховете, прекрасни са!

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup:

А може би старанието на един съпруг да се държи като "истински мъж" му пречи да остане такъв какъвто е и да усеща жената до себе си приятел, а не "асистент"?

А може би старанието на съпругата да се държи като "истинска жена" и пречи да бъде себе си и да приема мъжа като обикновен човек и приятел, не като "отговорник" за благосъстоянието на семейството?

Може би ако преодолеем етикетите и моделите за поведението си и разчупим рамките на ролите, в които сами се натикваме, ще преодолеем очакванията и претенциите си към себе си и партньора си и само ще се разбираме и помагаме - всеки по своя начин? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: То май точно това е трудното. Да разчупим етикетите и моделите... Но пък ако един дръпне напред, разбере нещо, другият ще се научи от него и ще се повдигат взаимно. Не трябва да има мярка според мен. Разбирането помага. :yinyang::smarty::yinyang:
Линк към коментар
Share on other sites

Май само на дамите и на мен ни е интересна тази тема.

Латина,

За мен ръководството в определена област е по право на най-компетентния в нея. Иначе ще имаме силово ръководене което винаги води до провал.

Жените обикновено имат много повече такт, социално чувство и поглед за възпитанието на децата от мъжете, следователно по въпросите за отношенията с други приятелски семейства и двойки, роднини, въпросите за възпитанието и обучението на децата, съпругът е редно да отстъпи ръководната роля на жена си. Това не означава да си мълчи, напротив, трябва да споделя как вижда нещата. Тогава и съпругата ще има повече увереност за да вземе едно или друго решение.

Често жените са и много по практични и ефикасни и по финансовите въпроси, как и кога да се прави ремонт на къщата. Стопанката на къщата мисли за къщата, за чистотата и т.н, това е естествено. Съпругът е добре да разбира тези неща и да се вписва хармонично. Традиционната роля на мъжа като глава на семейството във всяка област е за мен нереалистична.

Всичко това се отнася разбира се за разумни хора, надраснали егоцентризма.

При изкривявания на справедливостта от която и да е страна вследствие на несъвършенствата или заблудите на единия или и на двамата, вероятността за провал се увеличава. Но щом има общи големи цели в живота, в тяхно име всеки може и трябва да преодолее своите слабости. Животът в семейството помага за развитие в себе си на отговорност, уважение към друго мнение и самодисциплина.

Изборът на човека с който свързваме живота си е много, много важен.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Вальо, просто казах как аз усещам нещата като жена, по-точно как ми се иска да бъдат. Не ми е в природата да командвам. Не бих се дала обаче на слаб, глупав, агресивен мъж, който обича да се налага грубо. От опит ти го казвам.

Говоря за ръководене с любов, а не за силово ръководене. Казах го в Христовия смисъл:

Матей 27:

25. Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

26. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27. и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28. също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

А кой е най-компетентен за възпитанието на децата? Аз като жена и майка ще ти кажа, че някои мъже се справят по-добре с възпитанието от мене, понеже съм прекалено мекушава и ми е трудно да бъда изискваща и дисциплинираща. Истината е, че децата имат нужда от любов, проявяваща се и по двата начина - тази, която ги кара да се чувстват безусловно приемани и обичани, и тази, която е отговорна, изискваща, помагаща им да израстват като хора. Няма такова нещо като най-компетентен в семейството в някои отношения, даващо му правото да решава сам. Не, той може да знае много, но и другите знаят нещо, най-малкото решението засяга и тях по някакъв начин. Ако доброволно му се доверят да реши, няма лошо, но решенията в едно семейство по принцип трябва да се вземат заедно. Не, не си противореча.

Любовта учи на всичко, тя кара човек да постъпва правилно и ако сгреши да се поправи. Когато има любов в едно семейство, всичко ще се нареди. На някой ще му дойде ли изобщо наум да мисли кой да командва парада? Аз поне нямам такива претенции. Не, просто другият се чуди как да направи нещо хубаво за любимия си човек, та често дори не става нужда да го молят. А когато все пак го помолят за нещо, се радва от сърце, че знае как да покаже чувствата си. Понеже влюбеното сърце иска да дава, да дава, да дарява щастие, да предизвиква усмивки, да изтрива сълзи...

Редактирано от latina
Линк към коментар
Share on other sites

Доста емоционално мнение за което ти благодаря.

Любовта учи на всичко, тя кара човек да постъпва правилно и ако сгреши да се поправи. Когато има любов в едно семейство, всичко ще се нареди. На някой ще му дойде ли изобщо наум да мисли кой да командва парада? Аз поне нямам такива претенции. Не, просто другият се чуди как да направи нещо хубаво за любимия си човек, та често дори не става нужда да го молят. А когато все пак го помолят за нещо, се радва от сърце, че знае как да покаже чувствата си. Понеже влюбеното сърце иска да дава, да дава, да дарява щастие, да предизвиква усмивки, да изтрива сълзи...
Да, така е. Чудесно е когато знаеш че те обичат без условия. Тогава и работата по вземане на мъдри решения е лесна.

Но в науката и в технологията има методи които водят до резултати, а има и напразни надежди за резултати когато е налице невежество.

Чувстата колкото и да са висши, без подкрепата на тежката артилерия на истината и разума, ще загубят житейското сражение, което свидетелстват хилядите разбити семейства, малтретираните и изоставени съпруги и деца, разрушените човешки съдби.

В своята книга "Спомени на войника" Гудериан описва тежките загуби от съветския танк Т-34. След като сам се убеждава в превъзходството на противника, той свикал инженерите от Германия и им показал едно танково бойно поле. Германските загуби са били многократно по големи. Т34 е бил по мощно оръжие с по-мощно въоръжение, защита и двигатели от дотогавашните немски танкове.

И те конструират революционния танк Тигър в отговор.

...децата имат нужда от любов, проявяваща се и по двата начина - тази, която ги кара да се чувстват безусловно приемани и обичани, и тази, която е отговорна, изискваща, помагаща им да израстват като хора. :)

:):):thumbsup:

решенията в едно семейство по принцип трябва да се вземат заедно.

Много вярно. :thumbsup: Но как да стигнем до този висок идеал?

Егото, комплексите и недостатъците на хората са реалност. Да се отстъпва пред неоснователни искания на партньора в името на любовта е недалновидно, както сама казваш в

Не бих се дала обаче на слаб, глупав, агресивен мъж, който обича да се налага грубо. От опит ти го казвам.
Да. После хората си задават множество въпроси О защо?! Как това хубаво чувство между нас загина!? Кой е виновен? Той! и т.н и т.н.

Може ли да създадеш здрава къща от лоши тухли? Можеш ли без планове, знания и трудова дисциплина?

Не.

решенията в едно семейство по принцип трябва да се вземат заедно.

Как да стигнем до този висок идеал?

"Да се обеззарази човешкото тяло без да се умъртви е изключително трудно"

Майкъл Крайтън

"Но за този който се стреми чрез правилни методи, успехът е сигурен." Кришна

"Невъзможното за човеците е възможно за Бога." Господ Исус Христос

Чрез трезво приемане на мисълта че навярно не сме достатъчно компетентни и култивиране на способността да оценим мъдростта на нашите съпруг или съпруга по важните въпроси. Да отстъпим когато не съм прав е голяма победа - над глупостта.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Вярно, че с всеки не може да се получи, че освен любов е нужен разум и може би още много неща. Но има и странни за останалите двойки, които се държат един за друг, обичат се и имат стабилни семейства. Много се радвам на едно семейство - мъжът е сляп, съпругата му е с епилепсия, пенсионери са, имат две деца, но се гледат много добре едни други. Едно друго семейство - съпруг се грижи за жена си, която от дълги години е с отрязан крак. Харесвам и тези, които са пренебрегнали такива подробности като външна красота, образование, положение, и др.под, а се обичат от душа. Работя в лекарски кабинет, та доста неща виждам. Много се радвам на двойки, които идват винаги заедно, особено на възрастните. Някои казват, че любовта била до време. Аз не им вярвам! Любовта може и да се усилва с времето!

Линк към коментар
Share on other sites

а се обичат от душа

Да. Така обича и Бог, мисля най подобна е любовта на родителите към децата им.

Състраданието е близо също.

"да обича душата ти"

Чарлз Чаплин в писмо до дъщеря си

Такава любов не може да вирее под дебелата сянка на самовлюбено его.

То мисли "Колко е отблъскваща, без крак. Жени много."

А Душата вижда страдащото, добро и пълно с доверие и надежда дете на Бог.

Тя е Вярната. :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че е естествено жената да отстъпи ръководенето на мъжа. А той като я обича, ще съобразява решенията с желанието й. Практически ще решават двамата, но в крайни случаи последната дума ще има той. Чела съм за семейства, които взимат решения 50/50 - един път единият решава, друг път другият, за равнопоставеност.

Да много е важно да се съобразяваш с човека до себе си и да уважаваш мнението му, а ако и той прави същото все някак си ще се напипа т.нар. "ЗЛАНА СРЕДА", която е толкова трудна за напипване по някога и толкова трудно може да се задържи. Но за да се задържи и напипа тя, много важно е човек да проявява разум, мисъл, любов, уважение и всички онези добродетели за които се сещаме като разговаряме на подобни теми и не не последно място един партньорите трябва да са много мъдри и интелигентни за да не се стига до разделения като горните, домашно насилие, комплекси и страдания, нали?

А ако една жена или мъж прецени, че с удоволствие би се уставил/ла в ръцете на другия да го води, взима, решения и прочеее-значи е въпрос на избор и това носи резултати и наслада :)

И много важно е наистина след едно голямо влюбване, когато то стихне, да се окаже, че има и любов отправена към душата... :hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

много е важно да се съобразяваш с човека до себе си и да уважаваш мнението му

Аз бих го казала с малко-поразлични думи:

"Много е важно да оставяш себе си и човека до себе си свободни и да уважаваш еднакво себе си и него такива каквито сте. :) "

Линк към коментар
Share on other sites

:) Който има време да се занимава с подобни двоумения и разсъждения...да си се занимава.

Не ми е в целите и занимавките.Само субективно мнение.Усмихнато и хармонично да ви е! Аум

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

Единият винаги обича повече, защото очаква повече, изграждайки една представа разграничаваща се от действителната, която в последствие се руши.Накрая става така, че единия винаги страда повече.

Линк към коментар
Share on other sites

One way love is just a fantasy

To share is precious, pure and fair

Don't play with something you should cherish for life

Oh baby, don't you wanna care?

Ain't it lonely out there?

(Madonna Feat Massive Attack - I Want You)

http://vbox7.com/play:d6d38941

Модераторска бележка: Моля, преведете съдържанието на текста на български език.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2: :thumbsup2: Силвия!

Бих променила малко темата:

Единият винаги обича по-различно от другия.

или

Единият винаги обича, а другият се оставя да бъде обичан - от време на време си сменят местата.

(Поне при нас двамата е така :feel happy: )

Линк към коментар
Share on other sites

Или може би защо единият във връзката получава (или си мисли че получава) повече отколкото другия? Това много ясно личи по броя планети в дневните и нощните домове при синастрия на партнъорите.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

В момента, в който единият разбере, че другият обича повече, тщестлавието заема връх и се започва трагикомедията.

Не знам, случва се и хората еднакво да се обичат, но то е толкова рядко срещано, колкото и белите лястовици...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...