Борис Виан. Сърце за изтръгване.

Лиула · Април 22, 2014

"През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците."

/Пяната на дните/

Припомням си за него по различен повод, в разговор за други хора, съвсем ненужни диалози, но по глупава презумпция - неизбежни.

Борис Виан е всичко, за което може да се сетя, може би само дето не е бил летец-изпитател ... По образование е инженер, има две патентовани технически изобретения. Освен това е и музикант – инструменталист, певец, композитор, автор на текстове за песни, както и един от привържениците на автентичния джаз. Артист, режисьор, драматург – това е пък връзката му с театъра. И накрая – публицист, поет и писател. Той е автор на 17 книги, над 400 песни и стихотворения, 24 джазови композиции, 80 статии. От тази равносметка лесно можем да си представим интензивността на неговите дни. Защото всичко това е създадено само за 15 години, а през всичкото това време обществото се възмущава от бохемските му подвизи. Явно почти не е спал. И този трескав начин на живот сигурно е допринесъл за сбъдването на собственото му пророчество – че няма да доживее до 40 годишна възраст. Той наистина умира на 39 години.
Всичките му книги са експедиция до една и съща страна – “ВИАНИЯ”.

В “Сърца за изтръгване” има една незабравима сцена – избиването на дърветата. Да, тях не ги секат, а именно ги убиват с нажежен шиш в сърцето.
Вратовръзката на Колин – главният герой на “Пяната на дните” – отказва да се завърже и с нея водят истинска борба.
От отрязания край на една жица капе електричество.
Сянка на минувач ограбва витрините.
Когато човек има неприятности и финансови затруднения, стените на апартамента му се свиват, стъклата на прозорците потъмняват.
Кучето говори с човешки глас и мечтае за измисленото животно “уапити”, за което се знае, че може да бъде хванато със “словесен капан”.
По дулата на пушките, които растат само с човешка топлина, разцъфват стоманени рози.
Внушението на автора е ясно: ако всичко, което изговаряме се сбъдваше, светът щеше да е много по-различен. Според тази логика, когато у Виан един стол в стил “Луи XV” остарява, той се видоизменя в стол “Луи XVI”.

Това е "ВИАНИЯ"

Тя не съществува единствено благодарение на сравнението с нашия свят.

При Виан няма нужда от сравнение, защото светът му съществува сам за себе си и читателят може или да го приеме такъв, какъвто си е, или изцяло да го отхвърли.

Виан не търпи умереност!

официален сайт

източник

книги на български език от ИК Хеликон

Борис Виан - душа за изцеждане

Извратеният рай на Борис Виан (по книгата Сърца за изтръгване)

Борис Виан - един от пионерите на модерния роман

Редактирано Април 22, 2014 от Лиула