Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Изгубих смисъла


Recommended Posts

Здравейте!  Преди около половин година се разделих с приятеля си, но все повече и повече тъгувам за него.Не мога да се концентрирам върху нищо, агресивна съм, гледам негативно на всичко и всички, трудно ми е да контактувам с хората около себе си, прекалявам с алкохола...не съм на себе си.Не виждам смисъл да продължа напред.Той ми даваше всичко, обичаше ме и аз него също, но му изневерих.Не мога да си обясня защо, дори не го исках.Тогава той ми прости и малко след това се пренесох в друг град,започна ревността,караниците всяка вечер и извиненията всяка сутрин.Когато идваше при мен или аз се връщах ,всичко беше наред и прекрасно. Но няколко месеца по-късно той попадна на моя кореспонденция с друг човек,зад която не стоеше нищо сериозно и никакви намерения да се случи каквото и да е.Но тогава приятелят ми не ми прости и се разделихме.Известно време поддържахме контакт, който се основаваше на как си,какво правиш и прерастваше в обвинения един към друг. Реших,че няма смисъл и не се чувахме или виждахме около 3 месеца,но той толкова ми липсваше.Опитвах се да го заместя с какво ли и кого ли не.Не мислех за друго,не учех,не можех да спя,сънувах го,постоянно се обвинявах и ,продължавам да го правя, за това ,което направих.А хубавите ни спомени ми носят повече болка от който и  да е лош. Преди седмица бях в родния си град и се виждахме цяла седмица,изкарвахме си прекрасно,държахме се като двойка общо взето,каза че ме обича.Повдигнах темата за събиране и той каза,че ще си помисли и бях обнадеждена.Но в крайна сметка той отказа,категорично,според него това,че се обичаме няма значение и дори самата мисъл да сме заедно го ядосвала.Обясних му,че вече всичко се е променило,всичко е по-сериозно и наистина е така.След няколко дни се засякохме в един бар и се разбрахме да се чуем.Но когато си тръгвах,бях пияна,тъжна и отчаяна.Реших ,че ще е идеалният момент да застана на улицата и да чакам да мине кола,нещо което е изключително глупаво и от което се срамувам.Тогава му се обадих и той веднага дойде.И двамата знаехме,че нямам достатъчно смелост да се самоубия.На следващият ден ми каза че никога повече не иска да ме чува,вижда и да контактува с мен. А аз имам нуждата от него ,от контакт с него.Не познавам никой друг с такава душевност,като неговата и не мога да съм толкова естествена пред никого ,както пред него.Имам нужда от подкрепата му .Той се превърна в най- добрия ми приятел. Не виждам смисъл да живея ,ако никога не срещна любовта, още по-малко ако съм я срещнала,но съм я изгубила.Не знам дали той е любовта на живота ми и дали ще срещна някога друг, когото да обичам така.Щастието ми зависи от обичта и няма смисъл просто да съществувам или да съм с някой случаен, колкото да не съм сама.Не искам да живея така,не се справям с нищо, не искам безмислени разговори и връзки,искам да си го върна,но не знам как.Тоталната раздяла с него не мисля ,че би ми помогнала.Отчаяна съм,имам проблем и искам да го преодолея,искам да виждам смисъл в живота си.Но не знам как.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, знаеш ли, че разводът или раздялата, са на второ място, по статистика, след смъртта на дете по травматизиращи събития. Кризите и етапите през които преминава "изоставеният" са идентични с тези при траурната реакция. Необходими са от година до 3- 5 са пълното преодоляване.

Чувстваш се виновна, самотна, емоция, която е била пречупена преди да се е изчерпала или да е стигнала своята кулминация. Всичко което описваш е напълно нормално за периода, от който се е случила раздялата.

След първоначалния шок, следва гнева, после е отричането, етапа на сделката, до който си се опитала да стигнеш, депресивните състояния това са все състояния, през които се преминава, когато има нежелани раздели.

Напълно нормално е на този етап в теб да нахлуят много силни чувства, гняв, който може да премина в омраза или в отчаяние и самосъжаление. И разбира се една голяма вина.

Не можеш да замениш чувствата с магическа пръчка, те трябва да се изживеят.

Въпросът е КАК ще ги изживееш.

Събитията са се случили - никому не нужни факти. 

Разбираш, че случката с вечерното повикване е вид манипулация, нормално е приятелят ти да се ядоса и да не желае повече да постъпваш така с него. Но какво правиш ти?

Приеми, че си изгубила интимен партньор, но си спечелила най - добър приятел. 

После се запитай как постъпва човек с най - добрия си приятел? 

Той е обиден, а ти се чувстваш виновна. Обида и Вина, две много вредни чувства.

Целта придава смисъл на живота, каква е твоята цел?

Линк към коментар
Share on other sites

,,Обясних му,че вече всичко се е променило,всичко е по-сериозно и наистина е така.След няколко дни се засякохме в един бар и се разбрахме да се чуем.,,

,,Но когато си тръгвах,бях пияна,тъжна и отчаяна.Реших ,че ще е идеалният момент да застана на улицата и да чакам да мине кола,нещо което е изключително глупаво и от което се срамувам.,,

 

Страхотна промяна, няма що.

От поста ти личи незрялост.За това не само тази връзка, но и следващите, биха били болезнени.Намери психолог и поработи с него.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

 Долното уточнение е дадено в началото на рубриката  ,, Психотерапия он лайн,,.

Моля, задаващите въпросите си, да се съобразяват с него и не очакват неща, които никой от нас не е обещал.

 

,,Искам само да уточня, че заглавието на тази рубрика: "психотерапия онлайн" е избрано по причини различни от актуалното му значение. Неколцината терапевти, които отговарят на зададените въпроси дават единствено кратка обратна връзка, общи насоки, препоръки и отговори! Тези отговори нямат каквото и да е отношение с психотерапията, такава каквато се практикува в реални условия! Нямат нищо общо и с онлайн консултациите. Биха могли да имат ако се предлагат в процеса на директна чат комуникация. Но засега този сайт не предлага такава услуга! 

Орлин,,

Линк към коментар
Share on other sites

Спри да пиеш, Герганче

грозно е млада дама да се клати по улиците пияна,

а още по-грозно е вече зряла жена....

Предстои ти да ставаш майка, дай Боже, какъв пример ще дадеш на децата си?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...