Лиула Добавено Април 20, 2014 Доклад Share Добавено Април 20, 2014 Убедена съм, че специалистите в Портала, са наясно с това съвременно заболяване. Но идеята ми е друга. Искам да открия генезиса на вечното отлагане, или както споменава самият откривател Noach Milgram който реално прави първият психотерапевтичен анализ, в края на 60-те години на 20 век, това е най-съвременната болест. Защо това е модерно заболяване, както го нарича самият Noach Milgram. За съжаление, откриваме много препратки и у древността. Но днешният акцент е при нас, живеещите в 21 век - ние вечно отлагаме живота си, победите си, страховете си, умът ни е вклещен в някакво невнятно бъдеще, където линията се пречупва от страха - дали ще успея. Чудейки се дали прокрастинацията е плод на обектен или ситуативен страх, доколко той е обективиран от неизолирани симптоми, касаещи вътрешния психофизичен интегритет? Дали прокрастинацията спада към комуникативните страхове, дали това не е даден вид социофобия пар екселанс, имайки предвид задълженията, които всеки има да изпълнява, дали това не е бягство от отговорността на задължения човек, дали не е връщане към атавистичното битие на ловеца с други задължения. За мен това си е просто социофобия и без да има психодинамичен конфликт, без да има личностово противопоставяне: по мои наблюдения това са интровертирани хора, най-вече неспособни да се налагат, но и от друга страна, особено акутни към критика и към оценяване. Което задължително води до фиксация на проблемите. Виждам жесток паралел между чувството за изолация и прокрастинацията - аз съм отвъд червената линия, нямам и няма за какво да се боря, защо да бързам, за какво ми е да вярвам, следа като и тази вяра ще отмине ... А аз няма да се променям ще отлагам, пък каквото стане ... И т.н.. Ще ми е интересно какво мислите вие по въпроса. Защото, според мен това отлагане във вечността определя ни безкрайното ни лутане и търсене на себе си. И то безрезултатно. Разбира се, аз нахвърлям много основни неща, които бих задълбочила при диалог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 21, 2014 Доклад Share Добавено Април 21, 2014 Това сигурно е модерна болест на еврогейската демокрация и на Америка, в БГ не мисля, че е разпространено Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Април 21, 2014 Доклад Share Добавено Април 21, 2014 Прокрастинация от Уикипедия, свободната енциклопедия Прокрастинацията (на английски: Procrastination (задържане, отлагане), на латински: procrastinatus: pro- (вместо напред) и crastinus (утре)) — понятие в психологията, обозначаващо склонността към постоянно «отлагане за после» на неприятните мисли, дела, задачи. Най-общо казано прокрастинацията е поведение, при което човек отлага свършването на нещо за последния възможен момент. Тя може също да е и вид стратегия, която помага за преодоляването на страха от започването или завършването на дадена работа. Прокрастинацията може да се дължи на много причини, например живот изпълнен със задължения, които са безкрайни, лоша организация, липса на ясна цел, фрустрация, неудовлетвореност, страх от критика, ниска продуктивност, ниско самочувствие или неспособност за отстояване на мнение и т.н. Първият исторически анализ на феномена е направен през 1992 година от Ноах Милграм (англ. Noach Milgram) «Прокрастинацията: болест на съвременността» (англ. Procrastination: A Malady of Modern Time), а широката научна дискусия по данните за феномена започва в началото на 70-те години на 20 век. Милграм съзира началото на социалния, а не индивидуален феномен във времето на разцвета на индустриалната революция. Феноменологията на прокрастинацията води към древните и антични цивилизации. Знаменитият римски консул Марк Тулий Цицерон през 40 г. пр.н.е. (точно преди образуването на Римската империя с налагането на империума) се оплаква от прояви на прокрастинация в най-висшите кръгове на властта (Philippics, 6.7), а 400 години по-рано, Тукидид който е атински пълководец срещу спартанците, заявява, че прокрастинацията е полезна черта на характера само за онези които чакат войната (History, 1.84.1 ). Хезиод в "Дела и дни" (л. 413) говори за "отлагане за утре", а от 5 век пр.н.е. в класическия текст «Бхагавад Гита» на индуизма, също се открива описание на прокрастинацията. Пак - склонността на съвременната медицина да се бори със следствията, а не с причините ( които съм отбелязала с червено горе). Безкрайни задължения - това болест ли е или нужда от промяна? Лоша организация - това болест ли е или грешка при израстването на личността? Липса на ясна цел - много нормално си е да не правиш нищо при липса на ясна цел, защото всяко действие е безсмислено и погрешно. Първо се определя целта - логично! Неудовлетвореност - а може ли и кой по принцип е бил 100% удовлетворен в живота си? Само 100% удовлетворените ли са здрави? Ниска продуктивност - сега вече отрекохме и правото на хората да бъдат различни. Вссички трябва да са с висока продуктивност!!! Затова имаме свръхпроизводство и океани боклуци. Ниско самочувствие - именно от разни правила, реклами и чужди житейски модели се развива ниско самочувствие. Неспособност за отстояване на мнение - пак различието в хората. Едни са по-волеви, други по-меки. Не се леят по калъп и слава Богу! Няколко пъти вече ми се иска да го напиша: Медицината си присвоява житейски ситуации, които изискват решение на друга основа - философска, етична, практическа, икономическа ... Целият живот се състои от такива ситуации. Обаче те НЕ се решават, ако човек се крие зад диагноза. Медицината си присвоява живота и го превръща в набор от диагнози. Две са ползите от това - за лекарската гилдия - обогатяване без риск, за хората - криене зад диагноза. Вероятно и от това има нужда в живота. Изборът е ваш. Диляна Колева, Донка и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ashtoning Добавено Април 21, 2014 Доклад Share Добавено Април 21, 2014 (edited) Каква интересна тема. Еврогейска демокрация, Америка и съвременната медицина. И нито един желаещ да стигне до генезиса на вечното отлагане!? Редактирано Април 21, 2014 от Ashtoning Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 21, 2014 Доклад Share Добавено Април 21, 2014 Човекът отлага, когато и защото не е узрял за решението. По-скоро би следвало да зададем въпроса каква е причината за бавното (отложеното) узряване на личността за самостоятелно разумно решаване на проблемите. А може би това узряване не е съвсем по вкуса на едно общество, поставено върху китовете на разделението, манипулацията и потреблението.... и умишлено се забавя с промиване на мозъците през масмедиите, с хапчета от всякакъв характер и за всичко, със "стандартизиране" на храненето. Всичко в нашата култура закрепостява човека и го прави зависим - а това е развносилно на недозрял... И съм съгласна с Креми.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Април 21, 2014 Автор Доклад Share Добавено Април 21, 2014 Мисля, че отново не се разбираме, отново сме изгубени в превода. Визирам конкретни човешки реакции под помпозното название прокрастинация, но пък то точно така се казва. Не се казва иначе. Ако отлагането на важни решения в търсенето на свръхкомпенсации (запазване на ригидното контролирано и контролиращо поведение), то да, диагностично е. Което не значи, че не е верно. Колкото до масмедиите как влияели, защо те не влияят на много известни личности, които са разбрали, че животът не търпи отлагания, а изисква адекватни и спешни намеси. Никой не е безкраен, нищо не е вечно. Може би ще бъде терапевтично да осмислим понятието за време от гледна точка на понятието прокрастинация. За мен това си е просто социофобия и без да има психодинамичен конфликт, без да има личностово противопоставяне: по мои наблюдения това са интровертирани хора, най-вече неспособни да се налагат, но и от друга страна, особено акутни към критика и към оценяване. Което задължително води до фиксация на проблемите. Виждам жесток паралел между чувството за изолация и прокрастинацията - аз съм отвъд червената линия, нямам и няма за какво да се боря, защо да бързам, за какво ми е да вярвам, следа като и тази вяра ще отмине ... А аз няма да се променям ще отлагам, пък каквото стане ... И т.н.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 21, 2014 Доклад Share Добавено Април 21, 2014 Може би ще бъде терапевтично да осмислим понятието за време от гледна точка на понятието прокрастинация. Задължително. И винаги е зависимо от самия проблем. което за един проблем и човек и ситуация е прекалено дълго, за друга е малко. Вътрешната промяна е нещо като кръстовище - ако завием една отбивка по-рано от правилната за нас, по-скоро ще се отдалечим от мястото, към което сме тръгнали. Не че няма преизчисляване на маршрута, но рядко разполагаме с подобна екстра в житейските си избори или нямаме достатъчно време за прекалено дълъг обходен маршрут. Виждам жесток паралел между чувството за изолация и прокрастинацията - аз съм отвъд червената линия, нямам и няма за какво да се боря, защо да бързам, за какво ми е да вярвам, следа като и тази вяра ще отмине ... Точно наблюдение - бих добавила - нямам какво и кого да обичам, няма хора, които ме обичат... Още едно предложение, обаче - имам прекалено много задължения и отговорности към прекалено много хора - не мога да си позволя да променя статуквото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 21, 2014 Доклад Share Добавено Април 21, 2014 След като прокрастинацията е отлагане на неприятни проблеми, мисли, дела или задачи за неопределено време, то значи тя е много полезно нещо Отлагането често довежда до отпадане на проблема, и така дори няма нужда повече той да бъде решаван, защото е обезсмислен. Има много проблеми или задачи, които спокойно могат и да не бъдат изпълнени, и това никак няма да ни попречи. И като се замисля, че съвременният човек си създава безкрайно много излишни и ненужни проблеми, то отлагането на тяхното решаване би му донесло поне малко спокойствие Пример: съседът си купил последен модел телевизор, ау, какъв проблем, непременно трябва да си купя и аз такъв Ето - проблемът е поставен. Но по ред причини изпълнението се забавя - когато стигнем най-после до неговото решаване, т.е. вече сме се нагласили да купуваме телевизор, този модел е поевтинял, което е в наша полза, или се е появил нов модел, което е също в наша полза, да се похвалим пред съседа (за да не помислите пак, че това е мой проблем, да ви кажа, че аз съм с телевизор от не помня колко години вече, и не е плазмен, ще го сменя, ако се счупи, а не заради съседа) Cveta5 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 21, 2014 Доклад Share Добавено Април 21, 2014 Да, но могат да се дадат и други примери. Например трябва да подадеш данъчна декларация. Можеш да го направиш през всеки ден от годината, но ти отиваш и я подаваш на 30 април. Или пък те боли зъб, но отлагаш отиването на зъболекар, докато с времето не се получат допълнителни усложнения, които няма да направят излекуването по-лесно. Просто страхът от въпросните усложнения в един момент ще надвиши страха от отиването на зъболекар. Това са все масови примери. Има и други, но всеки сам може да си намери. Причините - инертност, стремеж за запазване на обичайното статукво, стремеж към познатото, желание да се избегнат трудностите и съпротивлението... Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_Маги_ Добавено Април 21, 2014 Доклад Share Добавено Април 21, 2014 Бих изразила мнение, че прокрастинацията не е диагноза, а състояние и е въпрос по-скоро на характеропатия. Отлагането във времето е начин да се избягват проблемите, като без това да важи само за сериозни проблеми, а за почти битовизми. И понеже аз лично го свързвам с мързела, то бих казала, че човекът, непрекъснато отлагащ каквото и да е, е леко апатичен и неинициативен по природа, може би колеблив или страхлив, леко отнесен. Ако страда от социофобия или друга невроза, прокрастинацията само ще засилва картината, но все пак ще остане съпътстващ, страничен несвързан етимологично с нея щрих. Принципно отлагането на решението или на действието никога не е добър избор и не води до добри резултати. Тук държа да поясня, че това не е контрапункт на пришпорването на събитията и избързването. Говорим за модел на поведение и за психична нагласа, детерминираща поведението, а не за спорадични моменти в ежедневието. Времето от гледна точка на прокрастинацията е по-скоро забавено. При нея няма начин да прибързаме и преждевременно да направим каквото и да било. Точно обратното – действието е отлагано до последно, дори и след това. Дали прокрастинацията е свързана с други дефицити като нелюбов, изолираност, чувство за отхвърленост и т.н. мога само да гадая, но ако е така, то тогава отиваме в една друга диагноза. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ashtoning Добавено Април 21, 2014 Доклад Share Добавено Април 21, 2014 Да, времето.. определено време, в рамките на което трябва да свършиш нещо. По време, на което се появяват определени възможни моменти, при наличието на прокрастринация явно се избира като подходящ всеки следващ момент до достигане на последният възможен момент за изпълнение на даденото нещо. Интересно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 22, 2014 Доклад Share Добавено Април 22, 2014 "Не отлагай днешната работа за утре, когато можеш да я свършиш вдругиден" - древна китайска поговорка Явно отлагането на решаване на проблеми си има начало в дълбока древност, може би още откакто човекът се е осъзнал като мислещо същество, И да, има неща, които наистина трябва да се свършат незабавно или в точно определен срок. Но има и много други, за които да се отложат напред във времето би се получило дори по-добре Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
royalrife Добавено Април 23, 2014 Доклад Share Добавено Април 23, 2014 Никой не е безкраен, нищо не е вечно. Нарисувах тази рисунка, когато бях на пет години. Змията представлява безкрайното. Двете еднакви глави означават, че няма начало нито край. Ние, човешките същества живеем в проявената част на Вселената, в един от пръстените (измеренията) на змията с две глави. Флавио, 8 години Двуглавата змията е начин да представя цялото. Една от нейните проявяви е това измерение. Най-точната форма на двуглавата змия е легнала осмица – символ на безкрайността. В една точка в един от пръстените, се намира нашата галактика. Други начини да си представим Цялото, може да бъде пясъчен часовник или също така два еднакви триъгълници съединени при върховете си. Горната част на триъгълника съответства на непроявеното, бъдещето (нула ). Долната част на триъгълника съответства на проявеното и миналото (единица). Ако представим бъдещето с нула, миналото ще бъде единица. Ако мислим за бъдещето, като за пясъчен часовник, пясък, който се намира отгоре (бъдещето, непроявеното) преминава от бъдеще към минало. В момента, в който пясъкът преминава от единият триъгълник в другият, това е моментът на настоящето.Всичко , което се случва се намира в момента на преминаване на песъчинките Флавио, 10 години От книгата "Идвам от Слънцето" на Флавио М. Кабобианко Никакво отлагане ! Сега или никога. Ако си представим нулата като човек, а единицата като Бог, то всяко отлагане ще отдалечава човека от Бога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 23, 2014 Доклад Share Добавено Април 23, 2014 "Сега или никога".."отдалечаване от Бога" А не мислиш ли, че за да постигнем това СЕГА, - на всяка цена може би ще са ни нужни свръх усилия, което ще наруши хармонията и баланса, а което е пък още по-голямо отдалечаване от Бога А ако поизчакаме, същия този Бог (Вселената) ще ни подскаже решение на проблема, което ще премине безболезнено за нас Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 23, 2014 Доклад Share Добавено Април 23, 2014 А понякога протакането може да е полезно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
royalrife Добавено Април 23, 2014 Доклад Share Добавено Април 23, 2014 Никакво отлагане на съществените неща. Несъществените неща, които нарушават хармонията и мелодията, разбира се могат да чакат, а още по добре е да бъдат изхвърлени зад борда като ненужен баласт. Съществени неща за човека са добрите мисли, добрите чувства и добрите постъпки, които го правят истински човек. Добрите мисли внасят в човека светлина, виждане. Добрите чувства му дават усет за реалността такава каквото е, а не такава каквато не е. В добрите постъпки има на туй едно приложение и колкото по-дълго човек отлага да прояви доброто вложено в него и заравя таланта си в земята ,с надежда, че идат по-добри времена и не му е сега времето да бъде добър толкова по-болезнени процеси го очакват за да го извадят от туй велико заблуждение. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 23, 2014 Доклад Share Добавено Април 23, 2014 (edited) Уф, много Ню Ейдж разсъждения. Да не отлагаме добрите мисли, добрите чувства. Досега не съм видял някой да е успял да знае кои мисли са добри и кои чувства са добри. .... а що да не се натъпкаме и със светлина. Направо да се дрогираме....или да идем на събиране да идолопоклонничим Кирон.... Редактирано Април 23, 2014 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 23, 2014 Доклад Share Добавено Април 23, 2014 Стана интересно. Ти Божидар, защо не отложи написването на мнението си? То е ясно - заради вътрешното ти желание да напишеш това, което написа. Даже може би си изпитал и удоволствие докато си го писал и не си обърнал внимание на трудностите свързани с него. Ако трябваше да напишеш горното мнение насила, против волята ти, вероятно дълго щеше да го отлагаш... Същото важи и за отлагането на съществените неща от по-предишното мнение. Трябва ли да сме добри сега ако трябва да си наложим тази доброта с насилие? Може би, донякъде... но къде точно е границата? В духа на темата ние дори ще отлагаме добрите си постъпки, ако те не извират дълбоко от самите нас. Дори и да осъзнаваме тяхната правилност... Дали можем да обобщим, че човек отлага всичко, наложено му отвън, което не е в съгласие с неговата воля, както и с неговите навици и привички? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 23, 2014 Доклад Share Добавено Април 23, 2014 (edited) Не, не с волята. Иначе си прав. Аз вложих съвсем малко разум в моя пост - най-вече за пунктуацията. Вложих доста енергия, много емоции и много вътрешно чувство. Защо така? Защото човек отлага имайки намерението единствено в ума си. Няма го подкрепено нито с емоции, нито с енергия, нито с вътрешно чувство. Казва си "аха това е добро, хайде да го правя", но нищо не прави, защото няма нужните емоции и енергия. Значи това не е добро за него, а лошо. И тук да направя един извод, който няма смисъл, защото е генерализация, но може да служи като илюстрация: "нищо у нас, което не е подкрепено с емоции, енергия и вътрешно чувство, не е добро. Нито за нас, нито за другите". Волята обикновено (технически казано) я няма без емоции и енергия. Емоции и чувства. П.С. Умът сам по себе си няма НИКАКВА енергия да реализира нещата. Ще дам ясен пример. Мъжките фантазии. Ако умът имаше енергия сам по себе си да реализира нещата, то поради фантазиите на ума на мъжете, жените не биха могли да работят (защото ще са заети с друго), нито да се грижат за децата си, а не биха могли и една дума да кажат ясно..... Редактирано Април 23, 2014 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
royalrife Добавено Април 24, 2014 Доклад Share Добавено Април 24, 2014 (edited) Трябва ли да сме добри сега ако трябва да си наложим тази доброта с насилие? Може би, донякъде... но къде точно е границата? В духа на темата ние дори ще отлагаме добрите си постъпки, ако те не извират дълбоко от самите нас. Дори и да осъзнаваме тяхната правилност... Дали можем да обобщим, че човек отлага всичко, наложено му отвън, което не е в съгласие с неговата воля, както и с неговите навици и привички? При изпадане в дисхармонични състояния на съзнанието,състояния на недостиг на светлина в ума и топлина в сърцето ,слабост във волята, Учителят препоръчва да ползваме една ценна формула : " Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм Добро. Аз съм Истина." В нашето естество е заложено от Първата Причина на нещата да сме добри и няма никакво насилие в това да бъдем себе си. Сега, без отлагане. Редактирано Април 24, 2014 от royalrife Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 24, 2014 Доклад Share Добавено Април 24, 2014 Трябва ли да сме добри сега ако трябва да си наложим тази доброта с насилие? Може би, донякъде... но къде точно е границата? В духа на темата ние дори ще отлагаме добрите си постъпки, ако те не извират дълбоко от самите нас. Дори и да осъзнаваме тяхната правилност... Дали можем да обобщим, че човек отлага всичко, наложено му отвън, което не е в съгласие с неговата воля, както и с неговите навици и привички? При изпадане в дисхармонични състояния на съзнанието,състояния на недостиг на светлина в ума и топлина в сърцето ,слабост във волята, Учителят препоръчва да ползваме една ценна формула : " Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм Добро. Аз съм Истина." В нашето естество е заложено от Първата Причина на нещата да сме добри и няма никакво насилие в това да бъдем себе си. Сега, без отлагане. първо да кажа, че като коментирам и това ти мнение по същия начин, в това няма нищо лично. Просто коментирам всеобщото течение. Пак мания на всеобщата съвременна Ню Ейдж култура (която всички наричат духовност) е да дели хората на добри и лоши......Препоръчвам на всеки да се позанимава със сравнително изучване на духовните учения на Изтока и Запада, за да види, че съвременната западна "духовност" произлиза от официалното християнство и древен морал и няма нищо общо с реалната духовност, която не нарича себе си духовност. Човек НЕ е нито добър, нито лош, а е просто човек, който върши и добри, и лоши неща. Учителя казва (цитирал съм няколко пъти тук), че във всяко добро има зло и във всяко зло има добро. Ню Ейдж мания е човек да се обвърже с едната полярност, да се самокласифицира и така да спре собственото си развитие. В цитираната формула се казва НЕ "аз съм добЪР", а се казва "аз съм добРО". Тоест всичко в мен е добро. И това, което си мисля, че е добро, и това, което си въобразявам, че е лошо, защото това е любовта, това е мъдростта. Това да бъдем себе си означава да се смирим, че правим и добро, и зло. Съвременна мания (особено въведена от корпоративните компании) е да сме про-активни, да бързаме, да потребяваме. Обявяват протаканнето (прокрастинацията) за болест, но да не забравяме, че Световната Здравна Организация е обявила и любовта за болест (ако се сещате темата тук). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 24, 2014 Доклад Share Добавено Април 24, 2014 Трябва ли да сме добри сега ако трябва да си наложим тази доброта с насилие? Може би, донякъде... но къде точно е границата? В духа на темата ние дори ще отлагаме добрите си постъпки, ако те не извират дълбоко от самите нас. Дори и да осъзнаваме тяхната правилност... Дали можем да обобщим, че човек отлага всичко, наложено му отвън, което не е в съгласие с неговата воля, както и с неговите навици и привички? При изпадане в дисхармонични състояния на съзнанието,състояния на недостиг на светлина в ума и топлина в сърцето ,слабост във волята, Учителят препоръчва да ползваме една ценна формула : " Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм Добро. Аз съм Истина." В нашето естество е заложено от Първата Причина на нещата да сме добри и няма никакво насилие в това да бъдем себе си. Сега, без отлагане. И въпреки това има насилие. Човек в своята същност може да е добър, но това не означава, че той към даден определен момент желае да бъде добър. Отново стигаме до свободата на волята. Не можеш да накараш дървото да разцъфне през януари - това е насилие, въпреки заложеното от природата. Така и да се наложи насила на човек да прави добро, без той да осъзнава и да приема с волята си това добро, е насилие, без значение, че то може да е заложено в същността му. Да, заложено е като потенциал за бъдещето, но също така е заложено и правото на човека да проявява своя потенциал по собствена воля, убеждения и разбиране. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 24, 2014 Доклад Share Добавено Април 24, 2014 (edited) Не виждам някакво по особена връзка между чувството за изолация и по-честото отлагане на вземането на решения или на прилагането на необходимите действия. Също така не мисля, че и интровертността е решаваща. Причините са си страх, нежелание, липса на мотивация, неумение. Изброените са доста различни едно от друго и обхващат всички типове характер на хората. Модераторска бележка: Моля не коментирайте кои мнения се отнасят към темата и кои - не. Това ще определят модераторите на подфорума. Благодаря за разбирането. Редактирано Април 24, 2014 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 24, 2014 Доклад Share Добавено Април 24, 2014 (edited) Не виждам някакво по особена връзка между чувството за изолация и по-честото отлагане на вземането на решения или на прилагането на необходимите действия. Също така не мисля, че и интровертността е решаваща. Причините са си страх, нежелание, липса на мотивация, неумение. Изброените са доста различни едно от друго и обхващат всички типове характер на хората. В този смисъл нещата са две: да не можем да направим нещо, което искаме да направим; и да правим нещо, което не искаме да правим. Всичко това е свързано или с травми (най-вече от детството), или с разумността на вътрешния глас Как да разберем кога това, което ни спира да правим нещата е грешно или разумно?! Доста потенциални престъпници са споделяли как нещо ги е спирало да напправят престъплението. Редактирано Април 24, 2014 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 25, 2014 Доклад Share Добавено Април 25, 2014 (edited) Като цяло хората обичат да групират, да систематизират, да обобщават. Така се управлява по - лесно. Този термин прокрастинация е един от многото опити да се обобщи нещо в психологията. Факт е обаче, че това е науката, в която да се обобщава нещо и да се слага под общ знаменател е напълно нефункционално. В психологията се работи с индивида, с личността, с личностните особености. Теориите са добри в своята цялост , но поставени като инструмент за работа те не работят, освен ако не се съобразят с личността, в това е спецификата на психотерапевтичната работа - умението за индивидуален прочит на всяка теория съпоставена към дадената личност. В противен случай тя не работи. От друга страна, в живата работа, терминологията и засуканите теории не вършат никаква работа, по- скоро я усложняват. Или може да преведеш терминологиите и теориите в няколко простички изречения, с които да влезеш в интелекта и речника на клиента и си добър терапевт или не можеш и си добър лектор. Аз поглеждах няколко пъти темата и се замислих какво може да се напише, но това което виждам е, че в някакъв термин е направен опит за обобщение на поведение, което има толкова различна предистория, колкото са хората, които ще го открият в себе си. Това е от психологична гледна точка, от философска , вече нещо различно. Редактирано Април 25, 2014 от didi_ts - Диляна Колева Иво и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.