Guest Кермит Добавено Април 17, 2014 Доклад Share Добавено Април 17, 2014 Отварям тази нова тема с идеята тук да е място, където да се коментират различни препоръки, давани в книги, вестници, интернет сайтове, а защо не и във вашите разговори с приятели и познати. Причината да смятам, че една такава тема би била полезна е, че както за редица други аспекти от нашия живот, така и за храненето има толкова много мнения, колкото и хора - всеки поне веднъж дневно чува че нещо е полезно, друго пък вредно. Дали обаче издигането в култ или напротив, демонизирането на дадена храна е достатъчно основателно, каква е другата възможна гледна точка, както и различни специфични особености ще бъдат тема на дискусии и надявам се, база за натрупване на опит и информиране от страна на тези, които прохождат в знанието си за храните. Темата, също така, ще бъде и място, в което можете да зададете вашите въпроси относно препоръка, която сте чули, видяли и бихте желали повече или по-достоверна информация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Април 17, 2014 Доклад Share Добавено Април 17, 2014 И да започна темата с една актуална препоръка, касаеща ориза - можете да прочетете ето тук. В резюме: Ежедневната консумация на порция ориз всеки ден улеснява спазването на диетичен режим на хранене, а и е полезно за здравето. Възрастните, които консумират ориз по време на диетата, са по-последователни в спазването й. Моето мнение е, че макар в научното изследване да се изтъкват недотам най-важните здравословните ползи на ориза (като това, че не съдържа глутен и холестерол) то в своите изводи съвсем не е далече от истината. Разбира се, ключово е тук количеството консумиран ориз или мярката (която за всеки е различна). Основната причина, която дава основание заключението на това проучване да е достоверно, че консумирайки достатъчно въглехидратна храна, хората, подложили се на диетичен режим с цел понижаване на телесното тегло по-трудно прекаляват или се изкушават от рафинирани храни (такива, съдържащи захари, нишестета, брашно). Понякога наистина е трудно да бъдат променени бързо навиците на човек, консумирал цял живот храни от типа на хляб, тестени изделия и сгъстени ястия с брашна и именно в тези случаи консумацията на въглехидрати от вида на кафяв ориз и картофи помага за дозирането на необходимия въглехидратен прием. Разбира се, има и още, но с тези няколко думи бих искал да кажа и основното послание, с което отворих тази тема - това, че дадена храна, диета или каквото и да е било свързано с храненето намира някаква научна подкрепа или получава гореща препоръка съвсем не означава, че повишавайки консумацията ще се постигне и по-добър ефект. Ефектите в храненето винаги са резултат от определена мярка, от, ако щете го наречете - дозиране. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 17, 2014 Доклад Share Добавено Април 17, 2014 Аз имам въпроси - защо на някои непрекъснато или почти непрекъснато им се хапва нещо сладко.? Това може ли да доведе до някакво бъдещо заболяване или ..дали не е признак на съществуващо заболяване? Защо ако до 14.00-15.00 часа през деня даден човек яде каквато и да е солена храна, той получава от нея ужасни киселини и колики? Затова за да не умре от глад до това време от деня яде вафли, сладки или закуски с много пудра захар Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Avidila Добавено Април 18, 2014 Доклад Share Добавено Април 18, 2014 От белия полиран ориз е премахнато всичко полезно с цел по-лесно сваряване и подобряване на вкуса (уж). И това се практикува още от 1800г., когато е започнала тази практика най-напред в азиатските страни. Така се е и развила болестта бери-бери. Хората, които се хранили предимно с бял ориз и малко други храни започнали да изпитват мускулна слабост, спазми в краката, парализа, мускулна слабост. Дълго време се смятало, че в белият ориз се съдържал микроб, който причинявал болестта. И едва в края на 19-ти век учени установили, че в страните, където хората са се хранили с кафяв ориз няма заболели от болестта. Имало нещо много важно за здравето на хората в кафевия ориз, което останало скрито до 1911г., когато бил изолиран тиамина, вит. В1. Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Април 18, 2014 Доклад Share Добавено Април 18, 2014 Аз имам въпроси - защо на някои непрекъснато или почти непрекъснато им се хапва нещо сладко.? Това може ли да доведе до някакво бъдещо заболяване или ..дали не е признак на съществуващо заболяване? Защо ако до 14.00-15.00 часа през деня даден човек яде каквато и да е солена храна, той получава от нея ужасни киселини и колики? Затова за да не умре от глад до това време от деня яде вафли, сладки или закуски с много пудра захар Признак на емоционален дефицит. Замества се липсата на сладост от живота ( Любов). Хапването на много сладко при жените и хапването на големи количества храна ( преяждане) при мъжете са вид зависимост, която замества емоционална нужда. Това се преодолява все пак по-лесно от тежките зависимости ( тютюн, наркотици и др.). На първо място е осъзнаването на реалността, след това - промяната й. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Април 18, 2014 Доклад Share Добавено Април 18, 2014 (edited) Признак на емоционален дефицит. Замества се липсата на сладост от живота ( Любов). Хапването на много сладко при жените и хапването на големи количества храна ( преяждане) при мъжете са вид зависимост, която замества емоционална нужда. Това се преодолява все пак по-лесно от тежките зависимости ( тютюн, наркотици и др.). На първо място е осъзнаването на реалността, след това - промяната й. Трудно се променя набраната инерция в навиците , ниската двигателна активност . Помагало ми е заместването на ,,вафлите" с плодове . не колкото събира стомаха . -----------25 годишен се оплаква от ,,нервен стомах" . Колики , чести болки продължаващи и до няколко дни .Досещате се че са му препоръчали да избягва люто, кисело , изобщо колкото по безвкусно толкова по добре .А в къщи са панирали чушки , с един чуден цвят леко препържени .Даже мислено ги заобикаля .Нали вече два дена си усеща в стомаха познатата болка ...Интересното е че като ги опитва мислено , не усеща съпротива от страна на стомаха (болка) . На сутринта е решен , ще ги хапне . . И ,,чудо" след 30 мин няма и следа от болката , почти пълно облекчение . Редактирано Април 18, 2014 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 18, 2014 Доклад Share Добавено Април 18, 2014 Липсата на любов ми звучи твърде несериозно като обяснение, ...извинете Сигурно има някаква физиологична, биологична причина в организма на клетъчно или молекулярно ниво ако щете Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Avidila Добавено Април 18, 2014 Доклад Share Добавено Април 18, 2014 Аз имам въпроси - защо на някои непрекъснато или почти непрекъснато им се хапва нещо сладко.? Това може ли да доведе до някакво бъдещо заболяване или ..дали не е признак на съществуващо заболяване? Защо ако до 14.00-15.00 часа през деня даден човек яде каквато и да е солена храна, той получава от нея ужасни киселини и колики? Затова за да не умре от глад до това време от деня яде вафли, сладки или закуски с много пудра захар Има голямо значение какво точно сладко се хапва, дали е нещо определено като шоколад напр. или не? Най-общо за хапването на въглехидратна храна до обяд и започването на солена след това... Получава се висок скок още от сутринта на кръвната захар и започва един порочен кръг - повишаване на киселинното ниво в организма. Променя се нормалната биологична среда. Това следователно води до отслабване на защитните сили на организма срещу болести. Претоварва се лимфната с-ма. Високата киселинност води до изтощаване на съединителната тъкан на кръвоносните съдове, в резултат на което се получават разширени вени, повишава се нивото на холестерола. Натоварват се бъбреците, тъй като не успяват да изхвърлят образуваната пикочна к-на. Образяват се кристали, камъни и т.н. Ревматизъм. И за да балансира киселинното претоварване, организмът посяга към органите, където има достатъчно запаси на калций (зъби, кости). При силна киселинност се изчерпва калция. Именно "ужасни киселини и колики" са симптом за киселинния излишък в организма. Психоемоционалната взаимовръзка за този случай "говори" за потискане в живота и много очаквания, когато някой се опитва да потиска друг човек чрез действията си, смятайки че така ще отговаря на очакванията му. Напр., когато някой често казва: "Направих го за твое добро!", при което обаче обектът на вниманието се задушава. Тук няма любов. Често се вижда напр. как майки, които с "любовта" си "задушават" и "обсебват" децата си. Когато има усещане за затвор - човек се вкопчва в клишираната представа, какъв точно трябва да е животът му. Има отблъскващо поведение към онзи, който игнорира неговите желания и намерения. Така самият той се чувства отхвърлен и обиден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 19, 2014 Доклад Share Добавено Април 19, 2014 По-добре да не бях задавала въпроса, няма да разказвам на човека какви са отговорите толкова години е с отлично здраве, слава Богу, и грип не го лови даже ще вземе да се притесни, да се поболее Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Avidila Добавено Април 19, 2014 Доклад Share Добавено Април 19, 2014 За да си зададеш въпроса е повече от ясно, че има причина и може би една от тях е рефлукса. Жив и здрав да е човека, какво по-хубаво от това Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Април 20, 2014 Доклад Share Добавено Април 20, 2014 Изтрих предното мнение , отговор към mvm . Беше ненужно остро . Описания човек не е добре , макар привидно зрав . Храната е неразделна част от живота ни . Тя е удоволствие изискващо уважение , Дар , както живота е дар . Най общо , всяка негативност към нея довежда болести , постепенно и сигурно . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Май 4, 2014 Доклад Share Добавено Май 4, 2014 Отговор на първия поставен въпрос има в ето тази нова тема: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=15312 Тук нека продължим с аргументите, ползите и вредите от препоръчваните от различни информационни източници начини на хранене, храни и диети. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 5, 2014 Доклад Share Добавено Май 5, 2014 Като вегетарианец винаги съм се учудвала на диетите, които включват голямо количество месо. Каква е тяхната логика и няма ли друг начин да се постигне същият ефект? Вторият въпрос - за картофите. В някои диети те са почти напълно изключени - какво ги прави "вредни"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Май 7, 2014 Доклад Share Добавено Май 7, 2014 Като вегетарианец винаги съм се учудвала на диетите, които включват голямо количество месо. Каква е тяхната логика и няма ли друг начин да се постигне същият ефект? Вторият въпрос - за картофите. В някои диети те са почти напълно изключени - какво ги прави "вредни"? Всъщност, Донка, проблема не е в голямото количество месо, а в недефинираното му количество - колко, за какъв период, кога в деня да се приема. Това са и въпроси, чийто отговори пряко зависят от целта на диетуващия - ще отслабва ли, ще покачва ли, или просто ще се храни, за да поддържа добро здраве. В допълнение - месото не трябва да е единственият източник на протеини, защото тогава наистина може да се попрекали. Така че, когато става въпрос за следването на някаква програма е добре да се говори общо за протеини, а не само в частност за тях - месото. Та логиката в използването на месото и повишения протеинов прием в сравнение с обичайното за българите (ние сме хранени от ранна детска възраст в сериозен протеинов дефицит) е следната: - в калориен дефицит (т.е. прием на по-малко калории с цел отслабване например) 1 грам протеин дава същото количество енергия, каквото дават и въглехидратите - около 4 килокалории с тази разлика, че метаболитния ефект на протеиновата храна е много по-благоприятен от този на изцяло въглехидратната храна; - при отслабване се минимизира вероятността да се разгради чиста мускулна маса и се стимулира да се топят запасните мазнини, тъй като протеиновия прием е достатъчен и не е необходимо тялото да посяга на себе си; - протеиновата храна засища значително повече за количеството калории, което доставя в сравнение с въглехидратната храна. Също така допринася да не се "изгладнее" до следващото по план хранене. Има и други, но това са най-важните неща. Не мога да премълча факта обаче, че наистина се злоупотребява с месото и протеините въобще, когато дадена диета е предприета на своя глава. Това се прави от незнание и дори по-скоро от частично знание - горните факти се интерпретират на принципа "повече е по-добре", стига се до крайности, включващи елиминирането на въглехидратния компонент на храненето и оттам не след дълго човек се озовава с абсолютно нов набор от проблеми, нищо, че може и да си е решил проблема с теглото. Истината е в мярката - има правила, които задължително трябва да се спазят при предприемането на хранителен режим с повишен протеинов прием. Най-малкото трябва добре да е изчислен капацитета на метаболизма да усвои протеиновата храна на база грам на килограм телесно тегло, порция, ден, седмица. Още по-важно от това е съобразяването каква част и какви въглехидрати ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще присъстват в менюто. Същото се отнася и за мазнините - често увлечени от чиста математика - факта, че мазнините доставят 2 пъти повече енергия за грам в сравнение с протеините и въглехидратите, подлагащите се на диета безразсъдно намаляват до под жизнения минимум приема на мазнини. И още, когато се смята протеиновия прием (респективно месото) трябва да се съобразят двигателната активност, полът, възрастта, количеството приета вода през деня (защото ако не е адекватен приемът и човек може да се отрови), цикличността в една кампания (за да се използва максималната ефективност на ензимния комплекс, участващ в разграждането на мазнините) и прочее. Имал съм не малко случаи, в които съм изготвял изцяло вегенариански режими - не е невъзможно да се преодолее липсата на месо. Проблемът тогава е, че дадена цел се постига много по-бавно, но има някои възможности да се компенсира този недостатък. За картофите ще отговоря в другата тема - въпроси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Март 29, 2015 Доклад Share Добавено Март 29, 2015 (edited) Няма сила на тоя свят, която да ме накара да заобичам нахута. Не зная хората какви кореми имат, но моят не е от тези, които приемат това. И ако вървим по веданта, нито нахут има там, нито никкави варива, изобщо откъде дойде тази мания? Веданта и не само е против варивата и против лука, чесъна и т.н. Има своето основание. Хубаво е и затова да се говори. Но зная, че много мои колеги и други приятели се хранят така и търсят рецепти. Без да омаловажавам този начин на хранене, не коментирам вкуса. Просто мисля, че това е поредната здравословна мода, както бяха преди антиваксините. Така мисля аз, вие - друго, което не пречи няколко милиона деца да умират, защото не са ваксинирани. Ако сметнете поста ми за неадекватен, го сменете, но ваксинирайте децата си. И специално да попитам Донка, защо според теб нахутът и другита варива станаха толкова популярни като храна особено напоследък, а преди не са били толкова дискутирани, нито консумирани? Питам и мои колеги същия въпрос, не могат да ми отговорят адекватно. Предните ми постове моля да бъдат преместени в други тема, по-дискусионна за храната изобщо Модераторска бележка: Мнението е преместено от тук. Редактирано Март 30, 2015 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 30, 2015 Доклад Share Добавено Март 30, 2015 И специално да попитам Донка, защо според теб нахутът и другита варива станаха толкова популярни като храна особено напоследък, а преди не са били толкова дискутирани, нито консумирани? Аз помня как моята баба готвеше с нахут редовно. В магазина не се намираше, явно, защото някакви нейни приятели носеха от село с чували и ние всички участвахме в роненето, веенето и сушенето на ценните за нея зрънца. На нас децата печеше на жар, но и родителите ни ги обичаха. Сеното от нахута бе много ценно за кокошките и на село за животните. Така че нахутът Е ТРАДИЦИННО българско ястие и храна изобщо. После моите родители забравиха за нахута, моето поколение - също, и това обяснява защо поколението на децата ни го смята за "нова мода". Защо го забравихме? Ами не се продаваше в магазина... Поколението на моите родители, които сега са на 70-80 г. постепенно бе превърнато в "магазинско", макар да бяха израснали с други храни. Те смятаха храната от магазина за по-добрата от селската (и още я смятат). По тяхно време все още беше така. После ние бяхме на около 30 и с малки деца, когато започнаха кризите и магазините бяха празни... а после се напълниха с боклуци и отрови - или родни или вносни. И вашето поколение израсна с тях.... Та това е историята за "модерния" нахут. Аз също го преоткривам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Март 30, 2015 Доклад Share Добавено Март 30, 2015 Мерси, че си преместила мненията ми. Аз също зная, че нахутът е традиционна храна за българското семейство (но и не при всички де) и то доста преди боба да се появи по нашите земи. Аз научих за нахута едва, когато отидох в Германия и си мислех, че е се приготвя само в Индия (???), понеже общувах с доста индийци по това време. И заедно с многото им видове дал (леща), си мислех, че и нахутът е техен. После разбрах, че не е точно така. Но въпреки всичко, за мен това е тежка храна и не е за всеки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Март 30, 2015 Доклад Share Добавено Март 30, 2015 И още нещо се сещам, но не знам дали е тук мястото. Винаги съм се интересувала от историята на храните, в смисъл - каква е било менюто, например на прабългарите. Има запазени документи за римската кухня (аз лично съм правила някои рецепти и се намират продукти заместители, особено на един специален вид сос), за древногръцката, индийската и т.н., но не съм попадала на подобно изследване върху хранителните навици на прабългарите или в средновековна България. Ако някой има повече инфо, ще се радвам да сподели и благодаря предварително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 9, 2018 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2018 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.