Необходимо ли е семейството

[АлександърТ.А.]

Донка, on 08 Nov 2014 - 20:58, said:

 

Тия дни ми се случи да изпитам на себе си какво е присъщо човешко качество. След размисъл стигнах до извода, че в корена на качествата, които смятаме за човешки, всъщност стои изначалната зависимост на човешкото същество от отношението на останалите човешки същества, които той смята за своя общност. 

Няма как да се откъснем един от друг и не бива - така сме оцелели като вид и това е наша отличителна черта. Ако, обаче ние се отнасяме един към друг като временно свързани, а не като обвързани, то проявяваме красивите си качества - обич, взаимопомощ, съчувствие, сътрудничество, благодарност и всичко, свързано с тях. Тези качества по-скоро бих нарекла божествени, защото те проявяват божествената искра у нас - хората.

Негативните ни качества започват да се проявяват, когато обвържем себе си с хората, които смятаме за "своя общност" - тогава се проявяват обидчивостта, завистта, лъжата, натрапването, насилието във всякакво отношение и не ми се иска да изброявам, че разнообразието е огромно. 

 

....

Божидар---

Този подход временно свързани, но не обвързани е голямо изобретение си мисля. П. Дънов казва "не им давайте веднага цялата си любов".

 

Общност е еквивалент на оцеляване, убеждение дълбоко в гените вследствие милиони години развитие. Така всеки има страх от изключване от общността - едно време изключването си е било смърт. Затова, за да остане в общността спазва общоприетия морал - ако трябва ще избием съседната страна....

 

А това "свързани, но не обвързани" ми звучи много освобождаващо. Да видим, че сме обвързани всъщност другаде.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

-----Може би това е отговора , който търсех  с тази тема . В  новите условия живеем по нов начин .Свободата е вече и на физическо ниво . Явно , даването на физическа свобода , на любимото същество , е съвременния начин да покажем  вярата и доверието си , в духовната обвързаност . В единството на душите ни . Кръвното братство отминава в миналото . На дневен ред е духовното .

 

 

Редактирано Ноември 18, 2014 от АлександърТ.А.

[никол]

Здравейте!Нима вие не сте имали семейство-независимо какво от един или двама родители!Семейството не е само подпис и обещание то е начало!Начало на нещо ново-дали дете дали нови приятели и новото семейство!Независимо под каква форма то съществува и ние имаме нужда от него!Та нали когато се приберем от работа не споделяме с любимите си хора проблемите от деня!?Затова е нужно и важно семейството да се подкрепяме да се обичаме и уважаваме хората до себе си!Има ли значение дали имате подпис или не ако човека до вас не го интересуват важите проблеми и радости!?Ако няма с кого да се радвате и плачете семейството важно ли е!Винаги съм поставяла моето семейство на 1 място-те също са ми били опора!Необходими сме си като хора значи имаме нужда и от семейство!От всеки от нас зависи как ще се развива тази семейна единица!Трябва да полагаме усилия всеки ден!А ако все пак нещата не вървят по-добре да пуснем човека и да тръгнем всеки  по-своя път !И един ден всеки ща намери щастието си-независимо дали с подпис или не!Всяка двойка намира най-добрият вариант за себе си!Но по един или друг начин те  са семейство и градят нещата!Всеки има нужда от семейство!Пожелавам ви да обичате и да бъдете обичани независимо дали сте подписали в гражданското или не!  

[Лиула]

Осъзнатият човек не поставя семейството на първо място, а поставя себе си  и това е условие, бе което не може.

Човекът не е племето, което представя и семейството не е неговият стожер, а неговият интелект. Човекът е индивидуалност, не зная защо всички го забравят това.

 

Ообречен си единствено на себе си.

Нали уж всички се стремят към нов вид отношениня, но не могат да отлепят и на йота от тях дори в мислите си.

[АлександърТ.А.]

Осъзнатият човек не поставя семейството на първо място, а поставя себе си  и това е условие, бе което не може.

Човекът не е племето, което представя и семейството не е неговият стожер, а неговият интелект. Човекът е индивидуалност, не зная защо всички го забравят това.

 

Ообречен си единствено на себе си.

Нали уж всички се стремят към нов вид отношениня, но не могат да отлепят и на йота от тях дори в мислите си.

Напълно си права . За да оцелееш , за да поддържаш в  прилично здраве физическото си тяло . Първо поглеждаш себе си .После се сещаш и за чувствата си , мислите си . И за да ги подредиш и вкараш в едни приятни граници , някои наричат това духовно здраве  , се сещаш и за другите .Просто всичките ти мисли и чувства те свързват с другите .Аз и другите сме едно , кълбо от връзки .В което всеки има своето място със съответното значение .

Ообречен си единствено на себе си. Това е моята асоциация на себе познание и отговорност единствено пред себе си .Всичко в моя живот е мое задължение и отговорност . От мухата в супата , до новия министър председател . По малко или в повече  .  

    Нали уж всички се стремят към нов вид отношениня, но не могат да отлепят и на йота от тях      Новите отношения в семейството са резултат на нещо ново в живота ни .Та се питам , как го тълкувате вие .  Рудолф Щайнер казва приблизително следното :  

  В края на 19 век западна Европа , се намира на един своеобразен връх в духовното познание .Това познание се разпространява постепенно по света .Интересното е , че  разпространявайки се сред славянството , това духовно познание  ще бъде обогатено от техните традиционни семейни обвързаности .И ще добие нов облик и нов връх .По точно духовното братство ще навлезе постоянно и масово в обикновените човешки отношения .

Ако решиш че постовете ни нямат допирна точка , кажи ми какъв вид нови отношения очакваш .

[Emmy]

Доста се учудвам като видя как мислят хората в днешно време.

За мен лично е много ясно какво е казал Бог по този въпрос, какво са написали апостолите (в Библията), а и същото нещо е казвано от Учителя. И то споменато на доста места и изобщо не е многозначително. На кратко:

Ако човек има волята да се въздържа от любов и интимност, е по-добре да го направи и да бъде сам. Но ако копнее за жена/мъж е редно да се ожени/омъжи за човекът, който обича си и да не мисли за развод или раздяла. 

 

Не мога да разбера как може някои хора да могат да тълкуват казаното от Учителя като подкрепа на връзките, които са с минимално обвързване. Но предполагам хората винаги са търсили и ще търсят оправдания за това да постъпват както искат. Егоизма е на първо място днес.

За това и всички живеят без брак, без обещания... искат си свободата да се разделят когато им скимне, без значение какви ще са последствията. Има ли няма деца, не е важно... важно е личното щастие на индивида, защото нали за това се търси партньор, за да ощастливи себе си. То щастието от друг не идва, но пък... какво да се прави.

 

 

 

Пиша това извън всякаква професионална роля - просто като човек с мнение. Преди време за капитализма се говореше като за упадъчен. Ние не разбирахме защо и го искахме. Лъжехме се от лъскавите му реклами и може би именно от тази упадъчност. Не съм привърженик на даден обществен строй, просто наблюдавам. Факт е, че в последните 20 години ролята на семейството като основна социална "тухличка" практически бе срината. Чрез рекламата на филмите, чрез множеството шоу програми на кабеларките, бълващи разврат и пошлост, чрез глобалната порнофилия, чрез изтичането на интелекта, чрез икономическата система, която отчуждава човека от човека. Факторите са много. Факт е, че семейството сега масово страда от тези множество фактори. Изневярата упорито и целенасочено се превръща в норма. Губят се типичните мъжка и женска роля. Думичката морал стана демоде. Сексът преди брака стана тотално естествен - то няма и как, след като бракът се сключва далеч по-късно от преди време. Ролята на жената като майка и стопанка на дома, което си е до голяма степен биологично и нормално социално детерминирана роля, продължава да се трансформира в съвременната роля на амазонката кариеристка. От това страдат децата, възпитавани от... телевизията, интернет и улицата. А от това моралът, чистотата и човечността намаляват още. Мъжът също загуби ролята си като глава на семейството - и как да бъде ако е имал майка "амазонка", която го е кастрирала психически...

Ако искате ми се смейте...  Напоследък в къщи гледаме "листопад". Отначало след като почна филма и няколко месеца след това реакцията ми беше отричаща - малко екшън, много приказки - типичната мъжка реакция. Досега не бях гледал никога латино или турски сериал. Този обаче привлече вниманието ми. С какво? С високите морални ценности, които са заложени в него! С това, че няма и една секс сцена - аман от секс. В този филм е заложен традиционният семеен модел. В него мъжът е глава на семейството. Жената е преди всичко майка - ако работи, е на половин ден, за да може да възпитава децата си и се грижи за семейното огнище. Именно огнище. Заложено е уважение към стария мъдър човек в този филм. Това уважение го има в целия изток. Старостта се уважава безпрекословно - защото това е трупане на мъдрост! От филма се излъчва една чистота, ред, който е резониращ с реда на Вселената ако щеш. Спокойна мъдрост има в персонажите. Дори и отрицателните герои, поставени в контекста на по-стабилен социален и семеен порядък, са със смекчени качества. Има сърдечна дълбочина в този филм. Колкото и простичък да е, е различен и ми радва сърцето.

Защо пиша това? Защото наблюдавам масов срив на основни социални, морални, семейни ценности и липсата на нови такива. Засега тази липса, този екзестенциален вакуум се запълва с едно масово оскотяване, изневери, култ към секса и разврата, морална нищета, егоцентризъм, пошлост, вулгарност. Затова пиша това. Защото освен свобода на словото, американският модел, който следваме, донесе и срив в човещината, бездушие, отчуждена егоцентрична рационалност и какво ли още не... И хубави неща, разбира се!
.......

Семейството обаче просто няма устойчивостта си като градивна единица, която имаше преди - споменах някои фактори за загубата и. Лесно се развеждаме, бързо губим търпение, слугуваме на нагона си, "аз и мое" са ни свръхважни, имаме големи къщи, но малки семейства и разбити домове. Имаме много семейни терапевти, а все по-малко семейства.

Както и да е. Мението ми е просто мнение...

 

 

Това е реалността днес май. Напълно съм съгласна с мнението на Орлин. И не смятам, че ще постигнем нещо като се опитаме да преиначим тази реалност и да я прекръстим на "нови отношениия", или "свобода в любовта", след като много добре знаем какво всъщност се случва и какви са причините.

Поне да имаме смелостта да го наречем с истинското му име и да се стараем да си възвърнем идеалите, които сме изгубили. Като човек идващ от разбито семейство, не мога да кажа че "новия" тип обвързване има някакви реални ползи.

Когато човек има връзка или води интимен живот, обвързване има винаги, без значение дали е осъзнато или не. Ако сме искаме да се обвържем с човек, който ни обича... може би вече сме обвързани със сексуалната си свобода/разюзданост или тръпката от влюбването или нещо друго, на което служим без да го усещаме.

Редактирано Декември 1, 2014 от Emmy

[B__]

....Семейството обаче просто няма устойчивостта си като градивна единица, която имаше преди - споменах някои фактори за загубата и. Лесно се развеждаме, бързо губим търпение, слугуваме на нагона си, "аз и мое" са ни свръхважни, имаме големи къщи, но малки семейства и разбити домове. Имаме много семейни терапевти, а все по-малко семейства.

 

 

Орлин, ако семейството имаше онази градивна единица, която имала преди, то в християнския свят щяхме да продължаваме да ходим на кръстоносни походи, да горим хора на клади и да ги изтезаваме чрез разпъване.

 

Виждаш в ислямския свят, където семейството е устойчива градивна единица, какво се случва: войни, зверства и самовзривявания в името на 70-те девици в предполагаемия Рай.

 

Ако светът върви напред, то е защото семейството се разпада като затвора, който беше. Ако семейството имаше предишната устойчивост,надали щеше да бъдеш допуснат да се запознаваш с учението на П. Дънов, а православието щеше да заклеймява психотерапевтичната ти работа като творение на дявола.

 

-------------

"...

За мен лично е много ясно какво е казал Бог по този въпрос (уха, още някой с пряка връзка с Бог...), какво са написали апостолите (в Библията), а и същото нещо е казвано от Учителя. И то споменато на доста места и изобщо не е многозначително. На кратко:

Ако човек има волята да се въздържа от любов и интимност, е по-добре да го направи и да бъде сам. Но ако копнее за жена/мъж е редно да се ожени/омъжи за човекът, който обича си и да не мисли за развод или раздяла. 

"....

 

Ще ме извиняваш, но това "същото нещо е казано от Учителя" си е просто не-истина.

 

И е хубав да имаш волята да се въздържаш от любов и интимност? Ами дайте цитатите от Учителя!

[Станимир]

Да, необходимо е. Особено от юридическа гледна точка. Но не е само това де. Ако човек е изградил семейство въз основа на правилни избори, няма да си задава въпроса за необходимостта от него.

[Sirma]

"Живот без любов и интимност"- ужасттттт.- боже мили

И без твоята половинка , без половината ти сърце -ауу

и без семейство и без детски смях в къщата ти ...НЕ, НЕ , НЕ

Не искам такъв живот .

По добре да умра !

 

Редактирано Декември 2, 2014 от vasilena

[АлександърТ.А.]

Emmy ,     И не смятам, че ще постигнем нещо като се опитаме да преиначим тази реалност и да я прекръстим         Преиначаване не е точната дума . Споделяне , е  ...

  Ето цитати и от Дънов :                                                                        

  ,,Бъдещето е на жената, тя ще възпитава мъжа, но не както сега. Днес тя нарича мъжа си простак, дървеняк. Така не се възпитава. Има нов начин за възпитание. Казвам: Жената трябва да спаси света. "

,, Днес тя иска да подчини мъжа, мъжът иска да подчини жената, поради което не се разбират. С подчинение работите не се уреждат. Подчинението подразбира сила. А мъжът е силен. Следователно, мъжът подчинява, а жената се подчинява. Със своята сила, знаете ли, колко тояги са стоварили мъжете върху гърба на своите жени? "

,, Питам: Какво ще спечели тя с това? Жената ще стане мъж, а мъжът – жена, и ще се повтори същата история. Жената ще почне да налага мъжа. "

 

Даа , тъжно . Кой , кого ...Но като всеки нормален човек искам да живея добре , да се чувствам добре . Поглеждам назад и виждам лошото и аз не го искам .Обръщам се напред и търся хубавото , да изпълня живота си с него . И тогава виждам думите ---Какво значение има физическото обвързване , ако душите ни гледат на различни страни ------, и търся източника им .Откривам го в нашия вход, в съседния вход . и на още много други места .Хората се обичат и се събират ,Раждат деца и ги отглеждат .Свободно , по собствено желание . Ако не се лъжа , това е новото в семейните отношения .Че е ново , съдим по филмите (книгите), отпечатък от миналото ни .И по това , че мнозина все още не са  разбрали кой за какво е нужен в семейството . Новото технологично общество е направило жената силна наравно с мъжа .И сега няма на къде .Или мъжът ще бъде бит , което не го вярвам . Или мъжът и жената ще станем двете лица на едно цяло .

Редактирано Декември 3, 2014 от АлександърТ.А.

[B__]

Александър, ами може и да изглежда "сега няма на къде". Но "Бъдещето е на жената, тя ще възпитава мъжа, но не както сега"

Предстои жената да се научи да възпитава мъже, т.е. да се научи да възпитава синовете си. Основата я има, знанията ги има, експериментаторки има, въпросът е как и кога това ще навлезе в обществото.

[Emmy]

Цитати от Билблията:

(Има и повече, но тези бяха най-бързи за намиране)

 

1 Corinthians 7:1-40 

Now concerning the matters about which you wrote: “It is good for a man not to have sexual relations with a woman.” But because of the temptation to sexual immorality, each man should have his own wife and each woman her own husband. The husband should give to his wife her conjugal rights, and likewise the wife to her husband. For the wife does not have authority over her own body, but the husband does. Likewise the husband does not have authority over his own body, but the wife does. Do not deprive one another, except perhaps by agreement for a limited time, that you may devote yourselves to prayer; but then come together again, so that Satan may not tempt you because of your lack of self-control.

 

 1 Corinthians 6:18-20

Flee from sexual immorality. Every other sin a person commits is outside the body, but the sexually immoral person sins against his own body. Or do you not know that your body is a temple of the Holy Spirit within you, whom you have from God? You are not your own, for you were bought with a price. So glorify God in your body.

 

 

1 Corinthians 7:32-40 

I want you to be free from anxieties. The unmarried man is anxious about the things of the Lord, how to please the Lord. But the married man is anxious about worldly things, how to please his wife, and his interests are divided. And the unmarried or betrothed woman is anxious about the things of the Lord, how to be holy in body and spirit. But the married woman is anxious about worldly things, how to please her husband. I say this for your own benefit, not to lay any restraint upon you, but to promote good order and to secure your undivided devotion to the Lord. If anyone thinks that he is not behaving properly toward his betrothed, if his passions are strong, and it has to be, let him do as he wishes: let them marry—it is no sin.

 

1 Corinthians 7:7-9:

For I would that all men were even as I myself. But every man hath his proper gift of God, one after this manner, and another after that.

I say therefore to the unmarried and widows, It is good for them if they abide even as I.

But if they cannot contain, let them marry: for it is better to marry than to burn.

 

Matthew 19:10-12 

The disciples said to him, “If such is the case of a man with his wife, it is better not to marry.” But he said to them, “Not everyone can receive this saying, but only those to whom it is given. For there are eunuchs who have been so from birth, and there are eunuchs who have been made eunuchs by men, and there are eunuchs who have made themselves eunuchs for the sake of the kingdom of heaven. Let the one who is able to receive this receive it.”

 

 

 

(уха, още някой с пряка връзка с Бог...)

 

 

Имах в предвид това, което е написано в Библията. Библията е Божието слово. Не случайно Учителя я е носел със себе си навсякъде и тя е основата на неговото учение. Както съм сигурна че знаеш. Не съм го имала в предвид като моя лична връзка, а това което е написано там..

 

Орлин, ако семейството имаше онази градивна единица, която имала преди, то в християнския свят щяхме да продължаваме да ходим на кръстоносни походи, да горим хора на клади и да ги изтезаваме чрез разпъване.

Да, а отказа от истинските християнски ценности ни доведе до събитията случили се през миналия век - само втората световна война взе 60 милиона (или повече) човешки живота . Повече от който и да било кръстоносен поход. Да не говорим за всички останали войни и ужасии.

 

 

Ще ме извиняваш, но това "същото нещо е казано от Учителя" си е просто не-истина. И е хубав да имаш волята да се въздържаш от любов и интимност? Ами дайте цитатите от Учителя!

 

 

Това е преди всичко мое мнение, но ще разгледам няколко цитата на Учителя просто за да  обясня какво имам в предвид. От там нататък, повече няма да споря... това е въпрос на лична гледна точка и етика. Всеки сам за себе си решава, нали така? Добре!

 

Ето цитати от тук => http://petardanov.com/index.php/topic/17371-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA/

 

"Когато ние говорим за полова любов, любов между мъже и жени, това е запад. Това е слизането в един свят по-долен. Тогава както човек слиза от Божественият свят в човешкия - в половата любов човек слиза в един още по-низш свят, дето трябва да работи." (ПЪТЯТ НА ДОБРОТО - 363).

 

"Момата не си дава сърцето, докато не се роди у нея любов. Старите хора често казват: „Вие се оженете, пък любовта после ще се появи” - това е лъжливо учение. Докато не любите, не се женете."

 

Желая в бъдеще, когато момъкът и момата се женят, да не се питат обичат ли се, или не - това са въпроси, които Любовта не търпи. Често момъкът и момата се женят, без да се обичат, а казват, че се обичат - това не се позволява. Любовта изключва всякаква лъжа и лицемерие. Не питайте обичате ли се, но питайте онзи, за когото се жените, готов ли е да се жертва за вас. (СИЛА И ЖИВОТ – ІІ том изд. 2006 - 289).

 

Сладострастието, то е гробът на Любовта - колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него! Любовта е хармония, а сладострастието отрова... Сладострастието спъва Виделината (СИЛА И ЖИВОТ - II том - изд. 2006 - 160).

 

"Съвременните моми и момци се женят, за да се осигурят. Господ не ви е пратил на света да се осигурявате, пратил ви е да се учите." (СИЛА И ЖИВОТ - ІІ том - изд. 2006 - 111).

 

Въпроса е доста деликатен и зависи от интерпретацията, разбира се. Никъде не съм срещала цитат, или част от беседа, в която да се твърди "Не се женете, а живейте без брак и обещания все едно сте женени" или пък "Практикувайте сексуална необузданост", или "Няма смисъл от сексуалното въздьржание". Но тези неща са реалността днес, това е каквото се прави от младите. Също и това е начинът на живот, който защитават тези, които твърдят че семейството е излишно. (дори и да не искат да кажат точно това, накрая това остава)

 

На много места съм срещала думи на Учителя срещу сладострастието и животинските нагони. Също както в Библията.

 

Също, на много места се вижда, че Учителя все пак е препоръчвал женитбата за хора които се обичат и са готови да се жертват един за друг, както е цитата по-горе, но не и за такива които не се обичат истински. Това означава ли, че хората които не са се обичали истински трябва да просто да имат връзка, да преспят заедно, да изкарат няколко месеца като женени и толкова? И това ли свободата, която Учителят е препоръчвал? Аз лично не мисля. И смятам, че този "нововремски" начин на мислене ни е довел до тук. Днес това е реалността - бракът вече е нещо ужасно, а интимните отношения между мъжете и жените се практикуват като спорт... без да имат никаква стойност. Хората се развеждат рано, депресирани са, децата са нещастни и избират да принадлежат към опасни социални групи, защото им липсва принадлежността на семейния уют, възпитанието. Психологическите проблеми (на деца и възрастни) са в невероятен ръст и т.н.

 

Да, наистина на моменти Учителят е казвал, че бракът не е за всички... и че понякога е по-добре човек да не се жени, защото така се служи по-добре на Бог (същото е написано и в Библията). Но според мен под "да не се жени" се подразбира човек да няма никакви сексуални и интимни отношения с никого, както и самият Учител не е имал. И ако неговият личен пример не ни е достатъчен... то не знам какво друго би могло да е. Той е бил нещо съвсем различно, осъзнавам това но и неговия живот ме кара да смятам, че той е приемал интимната любов за добра идея само в рамките на брака и семейството.

 

А и мисля, че е очевидно за всички че упадъка на семейството е пряко свързан с упадъка на обществото и на моралните ценности. Хората са много по-нещастни, объркани и затънали сега, макар и да са по-богати и спокойни. По телевизия планета най-ясно се виждат последствията от тази толкова хвалена философия наречена free love. Целия свят я практикува и защитава. 

 

Бракът беше ценност, а днес май е станал само подпис + пошла церемония. Същото сме направили с интимността. Взели сме някои от най-хубавите и ценни неща, които Бог ни е дал - брак, семейство, интимност, деца и сме ги превърнали в нещо страшно, грозно, лошо, мръсно, пошло, използваческо и егоцентрично. Всички тези епитети могат да се лепнат на някои от избоените от мен ценности, според модерната гледна точка.

 

И после се питаме къде е общността ни? Ние ако не можем да създадем една малка общност вкъщи и да се разбираме с хората, с които живеем (да се грижим за тях и да си помагаме безусловно)... то как ще направим голяма общност от повече хора и то коренно различни? Как въобще се надяваме, че можем да променим нещо?

Бракът за мен не е подпис, а обещание. Излизаш пред всички и казваш - това е човекът който съм избрал, с него/нея ще прекарам живота си, с него/нея ще отгледам децата си и няма да го/я оставя. 

 

Нищо и никой не може да ме убеди, че Учителят в цялата си морална висота е подкрепял блудство в безбрачие и отказ от семейна отговорност. При това, че неговото Учение е базирано на Библията и думите на Христос. Също така, личния пример на самия Учител, на Христос, на толкова много апостоли и свети хора, които никога не са се докосвали до жени/мъже сексуално.  Може би бракът е жертва, но както Учителя е казал трябва да сме готови да се жертваме за тези, които обичаме (ако наистина ги обичаме). 

 

Знам че всички тези цитати от Библията представят един идеал, който е много много далеч от реалността. Но искам поне да имам правилния, истинския идеал и истинската свобода, към която да се стремя. А не на сляпо да приема това, което всички останали правят...... и после да причиня на моите деца това което беше причинено на мен, защото някои хора не вярват, че семейството трябва да съществува. Горките деца днес, наистина не им завиждам...

 

Само да припомня, моето мнение не е че човек трябва да се въздържа от всякаква любов, а че семейството е много необходимо. И че ако всичко продължава да се разпада по начина, по който е тръгнало... ще бъде много тежко, особено за децата. Нали всички родители обичат да се оплакват колко развалено е младото поколение.. сякаш те самите нямат никаква вина за това и им е паднало от небето. 

 

Днес хората просто мислим че любовта и партньора са там за да ни правят щастливи и това е нашата егоистична мисия в живота. И в момента, в който усетим че не сме щастливи - развод, нов човек, или защо изобщо да се женим. Та такива неща. Но за мен щастието не може да дойде от друг човек, а даже напротив... връзките са тежки и гадни, браковете още повече, особено ако всеки се опитва да използва другия за да се направи щастлив. Не става. Не всичко се върти около нашето лично щастие и удоволствие.

 

Наречете ме консерва ако трябва, но това е моето мнение.

 

Благодаря за интересната дискусия.

Поздрави!

Редактирано Декември 31, 2014 от Emmy

[B__]

Еми, омесваш наистина истини с огромни заблуди. 

 

Това те заблуждава да мислиш, че си права за всичко. Все пак добре, че мненията ти са толкова абсурдни, че трудно човек ще се върже на тях. 

[B__]

е не мога да се сдържа.

 

...........................

 

.............................................

 

Второ - за скапаните религии. 

 

Всичките армии преди битка са изтипосвали отпред поповете, които да пеят моелебени за битката. И всички са влизали в бой "в името на Христа".

 

Абе аре....Както е казал Учителя "всички религии ще умрат". Ще умре и това, което хората разбират под християнство. 

 

 

Модераторска бележка: Част от мнението е изтрита заради непозволен от правилата език и отношение към мненията на друг участник в дискусията. Моля, въздържайте се от коментари на личността на останалите участници и вместо оценки на чуждите мнения давайте своите лични становища. 

Редактирано Януари 8, 2015 от Донка

[АлександърТ.А.]

Ч.Н.Г.

Това за секса не го разбирам . За мен в човека срещу теб да виждаш , мъж(жена) . А не човек , е признак на здраве и жизненост .

------------

а ето нещо съществено ------------
Тъй че и вие, събраните тук, както и всички християни, сте изхвърлени парчета от този велик параход на брега на някой остров. Положението на съвременните хора прилича на онова, в което се намирал един английски лорд, който тръгнал от Англия с дъщеря си и слугата си да обикаля света. Случило се обаче, че параходът, с който пътувал, се разбил и потънал, и англичанинът с дъщеря си и слугата си едва успели да се спасят с лодка на един близък остров. Лордът знаел само да заповядва в Англия, а слугата му – да се подчинява; обаче, като излезли на този остров, слугата, който носил малко семенца и знаел как да ги сее и обработва, станал сега господар и започнал да учи лорда и дъщеря му как да се прехранват. Така те живели десетина години на този остров.

Та и ние сега не сме господари, но господари са нашите слуги. Кои са нашите господари? Те са нашите страсти, на които ние слугуваме. Те сега ни казват: „Господарю, едно време ти беше наш господар, но сега на този остров ние разбираме от тази работа и ти ще ни слушаш“.

Сродните души

Редактирано Януари 1, 2015 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Тогава ще ви запитам: Намерили ли сте тази ваша сродна душа? Сега вие ще ми зададете въпроса: „Ами сега с тия наши жени, с тия наши мъже какво да правим?“ Този въпрос не го повдигам. То е все едно да ме питате: „Какво да правим с нашия костюм?“ Костюмът си е костюм, жената си е жена, жененето си е женене. Този велик въпрос не стои във връзка с това. Жененето е закон на самопожертване. Като се ожениш, какво правиш? – Добиваш своята чистота. Щом си чист, не трябва да се жениш; щом си нечист, жени се, колкото искаш. Женитбата е закон на самопожертване, за да добиеш своята чистота, или да изкупиш своята карма, както казват индусите. Но щом влезеш в епохата на истинското развитие, имаш чистота, законът на жененето и раждането вече ще се измени. Хората няма вече да се женят, да се раждат и въплътяват по този начин, както е било досега. Че няма да е така, Господ казва: „И ще се вселя между тях, и ще живея в тях“. И всички ние ще помним да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване. А сега жената, като расла, колко пъшка, вика бабите, и колко пъти помисля да пометне детето. Не е въпросът там. Това е жертва. Когато дойде законът на вселяването, ние ще бъдем вече в царството Божие, и оттам ще дойде истинското разбиране – да познаем Бога. Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, но това не значи, че трябва да напуснем живота си – ни най-малко. Ние трябва да довършим работата си. Работата, която вършим сега в живота си, ще има отношение към бъдещия ни живот. Онзи, който краде майсторски, той и в другите си работи ще бъде такъв майстор.

Сродните души

Това което прави човек трябва да е от цялото му сърце , да вложи всичкия си ум , воля и желания .Като при това му трябва и всичкото търпение , за да има шанса да се радва на постижения . Грешка е че се отнасяме към женитбата като към сърбеж .Да се почешаме и кеф , готова работата .

[citana]

Семейството е едно от святите неща на този свят. Този въпрос е реторичен

[Диляна Колева]

Когато човек вярва в нещо и то за него е ценност и приоритет съответно му става сред първите по важност.

Много хора вярват в семейството, имат добрия пример на родителите си или избират да вярват, че те ще са добрия пример, който са нямали.

Други не вярват в семейната единица, тя ги е огорчила по някакъв начин, често много хора искат, но не успявайки нямат смелост да повярват отново в нея. Други просто не знаят как да случат това събитие и предпочитат да го отрекат. Други залагат на многобройните опити с надеждата, че все някога ще се насладят на добрата семейна атмосфера.

Всеки човек ще отговори на въпроса "Необходимо ли е семейството?" от гледна точка на собствената си опитност, вяра и приоритет. 

Един вярващ в семейството като ценност, никога няма да убеди огорчения и невярващ в този социален статус, че семейството е необходимо, нито пък обратното ще се случи.

Важното е да има уважение и приемане на избора.

За мен семейството е необходимо. Отделната човешка личност е уникална и неповторима, но тя не е изолирана и самостойна. Семейството е мястото, където най - добре се усвояват Любовта, съпричастността, споделянето, но също така е и мястото където човек се запознава с вината, със страха, с обидата. И едните и другите чувства са много важни, те са пълнежа на всяка личност, те са горивото, което го движи напред и го подтиква да се развива.

Не познавам човек, който да не е израснал в семейство или в  общност, която по някакъв начин замества семейството. Т.е. аз не познавам друга алтернатива.

Така че ако семейството е излишно, какъв е другия вариант?

[Донка]

В заглавието на темата не е уточнено за кое семейство говорим - за партньорските ни връзки или за родители-деца. Така че, струва ми се необходимо всеки коментиращ да уточнява предварително кое (или двете) има предвид. 

 

Още веднъж предупреждавам всички участници в дискусията (особено Божидар Цендов) да обмислят внимателно реакциите си на мненията на останалите участници и да избягва негативни квалификации за личностите и мненията им. 

[B__]

Рожденото семейство (родител-дете) е жизнено необходимо, но със времето то започва да се превръща в бреме за развитието на човека. Накрая всяка птичка излита от гнездото, а най-доброто рождено семейство е това, което подпомага излитането. 

 

Партньорските връзки, както ги наричаш, започват с първия полов акт. Дотогава има приятелство, приятелска любов или заблудени очаквания от двете страни. Партньорските връзки са до голяма степен нещо независимо от човека и управляват в голяма степен несъзнавано двойката. Те са си налице. Въпрос на развитието на всеки от двамата и на съдбата е колко време ще продължат. 

 

Но има и нещо трето. Т.н. "официален брак" и "църковен брак". Те реално нямат нищо общо с партньорските отношения, а са модели на зависимост, контрол и подчинение. Те разбира се отговарят и са продължение на моделите на зависимост, контрол и подчинение, които ги има в партньрските взаимоотношения, но не носят нищо ново, а задълбочават зависимостите между партньорите. 

 

Ако говорим за неща като закони за защита на детето, защита на партньора във връзката и т.н., те не са резултат от семейни отношения, а са резултат на общественото, на колективното развитие, което е нещо съвсем различно от семейството. Например, в някои семейства инцестът може да им изглежда приемлив, докато за обществото това е престъпление. 

Неща като защитата на детето, образованието, детския труд и т.н. щяха да бъдат в много изостанало положение, ако тези въпроси бяха оставени само на семействата. 

Редактирано Януари 11, 2015 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Донка]

Преди малко повече от година и аз мислех така - за гражданския брак, по-точно. Вече 9 години бяхме живели щастливо и без него, не виждах смисъл, а и малко се опасявахме да не би документа да доведе до същото това обвързване, за което споменава Божидар. Нещо необяснимо вътре в мен ме накара да сложа подписа си въпреки всичко. Не мина и месец, и разбрах ЗАЩО. 

 

Когато най-близкият ни човек, с когото делим хляба и покрива над главите си, с когото се смеем и мълчим щастливо, изпадне в някаква беда така, че институциите да потърсят близките му.... те търсят по документи, а не по устни декларации. И как щях да се представям аз - да лъжа докато ми поискат документ или да убеждавам непознати чиновници, че останалите му близки по документи не са общували с него изобщо от 15 години насам?

 

Преди няколко години си замина приятел на моите родители. Той живя също така щастливо, но без документи повече от 15 години. Накрая на най-близкия му човек дори не позволиха да остави цветя на погребението - а го изпрати набързо, по задължение и с неприязън бившата му съпруга, с които той беше приключил контактите си преди повече от 20 години. 

 

Така че... всякакви теории са относителни.

[АлександърТ.А.]

май ..къде ли беше... ,, живота е илюзия , но разбираме ли я ? "

Убедил съм се , че и женитбата е като всички наши дейности . Действаме без да мислим . Наслаждаваме се на емоцията и ни е страх да помислим , да не би да я развалим . А е толкова просто , само да ,,отворим очи" ... Днес чета ---в България 1000000 едночленни семейства , 400000 самотни майки .   http://vbox7.com/play:f5bc9162ff&start=7 . А после да помислим , да се помолим или медитираме . Това е да поемем отговорност за живота си . Решенията да бъдат следствие на обзорната ни мисъл за бъдещето .  Нали и Дънов казва любовта е разумна .

За съжаление веднага ми минава и  (разумна=користна )  защо ли ?

 

п.п.  Да следваме необяснимото вътре в нас :) Но и да признаем реалността.....после пак да следваме необяснимото вътре в нас

Нали и без да си го признаваме само това се мъчим да постигнем . Да направим най добрия избор съобразно двете . Да примирим вътрешните усещания за свобода и любов с външните реалности . В създаването на които участваме .

Редактирано Януари 11, 2015 от АлександърТ.А.

[B__]

......Нещо необяснимо вътре в мен ме накара да сложа подписа си въпреки всичко. ........ всякакви теории са относителни.

 

Да следваме необяснимото вътре в нас :) Но и да признаем реалността.....после пак да следваме необяснимото вътре в нас....и т.н. да се наслаждаваме на живота. 

Безспорно един брак е много вълнуващо и задоволително събитие. Дори и аз бих се оженил Ако усетя необяснимото вътре в себе си  

[АлександърТ.А.]

До колкото разбирам , брака е  следствие на груповия начин на живот . Било е време , когато сакралния център , е бил доминиращ . По някакви причини , хората са започнали да злоупотребяват с неговото едностранно използуване и на земята са се появили венерическите болести .Тогава духовните Йерархии са поставили задачата за създаване на този вид групова активност , която носи и урока по отговорност . Тук в темите за семейството , някои изказват неудоволствието си , точно от  отговорността . Но нещата са простички . Само бебето няма отговорности . Всеки друг ,който може да влияе на средата , трябва да  поеме  съответната отговорност .

Днес се забелязва , че семейната единица по целия свят е нестабилна , като слетствие на войните и съвременните схващания за брака и развода . А и се откриват по нови , ефикасни средства за лечение на венерическите болести , което прави хората по безрасъдни .Като , че ли отдавна мина апогея на преклонение пред брачната институция , с нейния западен еквивалент върху моногамията . Това , което предизвиква високомерието във връзка фамилните черти и родословията , интереса към генеалогията и родовите отношения .

Но семейството ни е нужно . То е най лесния начин , всеки и най безчуствения , да получи любов и щастие .

Добавено 22 Nov 2014 ·

Осъзнатият човек не поставя семейството на първо място, а поставя себе си  и това е условие, без което не може.--------------- да така е . Но накрая се стига до разбирането за общата цялост . Всеки си има значението и без него не може . Моето щастие е зависимо от вашето щастие , нищо че не се познаваме .А в семейството един нещастен , и всички са нещастни . Най лесно е разбирането чрез живот в семейство . За нас хората щастието е --добре свършената работа . Работа , ползуваща повече хора е по удовлетворителна .

[Станимир]

Родителите са отговорни за отглеждането и възпитанието на децата си и това е единствената, но напълно достатъчна основа за съществуването на семейството. Естествено от кармичната отговорност никой не може да избяга, но хората тук на земята сме си създали законова система която да отразява доколкото е възможно законите на висшите светове. Отговорността за "следващото поколение" е част от тези закони. Мащабът е различен, но принципът си е абсолютно същия.

 

Друг аспект е този, че хората си имат родствени групи според сходството в своите вибрации. Да, всички сме едно цяло, но с някои имаме сходство, което ни прави по-близки отколкото с други. А вероятно има и други неща свързани с духовното родство, които не знаем. Монадите най-вероятно встъпват в еволюцията на групи, но това са неща за които не се говори, а и да се говори едва ли е нещо повече от догадки.

 

Бракът е една церемония. Той отразява по церемониален начин завършека на един етап и започването на друг. Тържествеността на церемонията е начин да се осъзнае това, което предстои и да се приеме нужната отговорност. Минаването през церемонията е приемане и обет за изпълнението в действителност. Церемониите са се правели, правят се и ще се правят винаги когато се преминава от един етап в друг, което си е един вид посвещение.

[АлександърТ.А.]

Интервю с Норбеков ,,Смъртта на консуматора "

 

Редактирано Февруари 27, 2021 от АлександърТ.А.