165. Ще се похваля (23 февруари 1936 г.) УС

[Розалина]

Молитвен наряд за начало

 

Бог е любов - песен
Малката молитва
Псалом 25

 

 

 

Беседа : 165.  Ще се похваля (23 февруари 1936 г.) 

 

 

 

Молитвен наряд за край:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... - формула
 

Коринтяни I

 

Quote

 

„Който се хвали, с Господа да се хвали.“ (– 31 ст.). Значи, който се хвали, да се хвали с любовта. Казано е, че Бог е Любов. Любовта носи живот, сила и светлина. Тя прави слабия силен, невежия – учен. Всички хора се ползват от благата на любовта, но забравят това и, в края на краищата, казват: Не ни трябва любовта, не се нуждаем от нея. Те са на погрешен път. Не се отказвайте от любовта. Тя е основа на живота; тя носи условия за човешкото развитие. – Не може ли да се живее без любов? – Може, но временно. Докато си сит, можеш без ядене. Щом огладнееш, не можеш без ядене. Отказването от любовта създава такива противоречия, с които човек цял живот не може да се справи. Да се отделиш от любовта, това значи, да се откажеш от Божественото Начало в себе си. Всеки човек носи Бога в себе си и не трябва да се отказва от Него. Който не вярва в това, сам се спъва.

 

Лесно се говори за любовта, но мъчно се прилага. Лесно се теоретизира, мъчно се прилага теорията. Говориш за жертва, за себеотричане, но как ще дадеш вкусната баница на един беден, нещастен човек, който е гладувал три дена? Колкото и да говориш за жертва, все ще се свие сърцето ти и ще кажеш: Сега ли се намери да дойде този човек? Говориш за сърдечни отношения между хората, а ти сам ги приемаш студено. Който приема хората студено, минава за лош проводник на топлината. Той мисли и живее повече за себе си, отколкото за другите. Когато хората ви приемат студено, вие казвате: И аз ще постъпвам като тях. – В това няма никаква философия. Каже ли някой така, аз си мисля: Че кога си постъпвал другояче? Няма защо да се настройваш против хората. И без това ти не си постъпвал добре с тях. И ти си ги приемал студено, както са те приели. Лесно е да отговориш на студенината със студенина. Изкуство е да отговориш с топлина и любов.

 

И тъй, Божественият закон – законът на любовта желае свободата на всички живи същества. Има едно същество в човека, което му противодейства и го ограничава. Това показва, че той още не живее свой живот. Той се намира в положението на слуга пред господаря си. Както слугата няма собственост, така и съвременният човек няма свой свят, в който свободно да се движи и разполага. Ангелите имат свой свят, свободни са от греха и престъпленията. Те са собственици, разполагат с всичко, което имат. Обаче, хората нямат нищо свое, слугуват на двама господари, т. е. на два свята: светът на злото и светът на доброто. Съществата от първия свят стоят от лявата страна и нашепват: Живей и мисли за себе си. Гледай да се ожениш, да имаш дечица, пари, къща, имот, да си създадеш добро положение, че като дойдат черни дни, да си осигурен. От дясната страна стоят съществата на доброто и нашепват: Служи на Бога и не мисли за себе си. Достатъчно е да изпълняваш Божията воля, всичките ти работи ще се наредят добре. От тебе се иска готовност да се пожертваш за Господа и за своя ближен. Ти слушаш, какво се говори от двете страни и се объркваш. Започваш да се бориш и се питаш, коя от двете страни е права.

Съществата, които стоят от дясната страна, са на прав път. Те служат на Бога по закона на любовта. Онези, които стоят от лявата страна, са на крив път. И те служат на Бога, но чрез отрицателни методи. Любовта, мъдростта, истината са положителни методи, а омразата, невежеството, насилието са отрицателни методи. Когато дойде някой при вас да иска нещо по един от положителните методи, вие сте готови да му дадете всичко; иска ли да вземе нещо от вас чрез насилие, нищо не давате. Човешкото сърце се отваря за любовта, а затваря за насилието. Старите българи са скривали златото си в земята, да не ги ограбят разбойници. Чрез насилие разбойниците са успявали да изтръгнат нещо от тях, но това злато не е благословено. Всяко богатство, придобито насилствено, носи страдания и смърт. За да не ви ограбват разбойниците и да не ви бият, давайте доброволно за Господа. Бъдете готови да изпълнявате Божията воля с любов. Само така ще се ползвате от Божественото благословение. Ще давате доброволно, безкористно и с любов. И добрите, и лошите хора трябва да бъдат щедри. Така човек ще познае и себе си, и своя ближен.

Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате, да дойдете до правилно разбиране на живота и на предназначението си. – В какво се заключава задачата на човека? – В изпълняване на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, той всякога е щастлив. При това, той влиза в положението на нещастния и му помага. Както щастливият влиза в положението на нещастния, така и богатият трябва да влиза в положението на бедния. Ако бедният може да влезе в положението на богатия, сиромашията го напуща вече. Ето защо, за да разбере богатия и да влезе в положението му, бедният трябва да бъде разумен. Богатство, разумност и знание са условия, чрез които можеш да влезеш в положението на човека на физическия, в духовния или в умствения свят. Дето е богатството, разумността и знанието, там е и любовта. Следователно, любовта е връзка между душите. Без любов никаква връзка не може да се създаде.

И тъй, ако искаш да предадеш едно Божествено благо на някого, ти непременно трябва да го обичаш. Любовта е път, по който благата слизат от Божествения в човешкия свят. Любовта свързва съществата от физическия свят с тези от духовния и от умствения свят. Не е достатъчно да виждате тези същества. Важно е да чувате техния говор. Като се намерите в мъчнотия или затруднение, те започват да ви нашепват нещо. Вслушвайте се в говора им и изпълнявайте, каквото ви казват. Те ще ви кажат точно, кога и как ще разрешите мъчнотията си. Ако имате интуиция, вие ще влезете във връзка с тях и ще се ползвате от съветите им. 

Търсете същественото, вечното в живота. Търсете любовта и като я намерите, бъдете внимателни, да не я изгубите. Не мислете само за външни и временни неща, които рушат и подронват условията за проява на любовта. Дойде ли тя при вас и ви завари със стари дрехи и скъсани обуща, всичко ще видоизмени. Тя ще се усмихне, ще се зарадва на скъсаните ви обуща и ще ви обнови съвършено. Любовта ще съблече старите ви дрехи и ще ви облече в нови. – Как ще стане това? – По магически начин. Любовта е магическа сила, която всичко преобразява. Тя заличава погрешките, противоречията и заблужденията на хората и създава от тях нови хора, с нови разбирания. – Кога ще стане това? – Още днес, до обяд. Но вяра е нужна за това – абсолютна вяра! Новото иде отвътре. Това, което става вътре в човека, в душата му, то е важното и същественото. То става и вън от него. Което не може да стане отвътре, и отвън не може да стане. Вътрешният мир се отразява и навън. Вътрешното знание на човека се проектира и вън от него.

Помнете: Всички велики и красиви неща идат отвътре и после излизат навън. Така действа законът на любовта. Вярвайте в силата на любовта, за да я възприемете отвътре и предадете навън.

„Който се хвали, с Господа да се хвали.“ Това значи: Който се хвали, с любовта да се хвали.

 

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

21. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 февруари, 1936 г. 5. ч. с. София. – Изгрев.

 

[Рассвет]

Прекрасна беседа, благодаря!

Павел казва: „Ще се похваля с любовта Христова.“ И на вас казвам: Похвалете се с любовта, която носи живот, знание и свобода. Всичко друго, вън от любовта, турете настрана. Ти не можеш да бъдеш богат, учен, силен, щастлив вън от любовта. Който е придобил любовта, той лесно се справя със страданията. Няма ли любов, страданията се превръщат в мъчения. Който има любов и разбира Божиите пътища, приема страданието с радост. Срещне ли страданието на пътя си, той се разговаря с него и открива благата, които носи в себе са. Любовта внася нещо велико в страданието. Обаче, това може да възприеме само онзи, който има любов. Ще кажете, че страданието носи горчивини за човека. Горчиво е страданието само за онзи, който няма любов. – Вярно ли е това, или не? – Опитайте го. Докато не направите опит, да приложите любовта, не можете да говорите. Любовта е сила, която може да издържи цялата вселена. Ако тя издържа на гърба си цялата вселена, колко по-лесно ще се справи с страданието. Дойде ли любовта в човека, той става герой. Никоя сила не е в състояние да го сломи. Напусне ли го любовта, той изгубва геройството си и се поддава на всички мъчнотии и препятствия

 

Ще се похваля

[Слънчева]

Чудесна беседа, благодаря!

 

 

„Понеже юдеите искат знамения, а елините търсят мъдрост, а ние проповядвам Христа разпет, за юдеите съблазън, а за елините безумство.“ (– 22 и 23 ст.). Ще се запитате, защо проповедите на апостолите са за евреите съблазън, а за елините безумство? – Защото не ги разбирали. Всяко нещо, което човек не разбира, представя за него неразбран език. Ето защо, за да се разберат свещените книги, трябва да се преведат на съвременен език, понятен за всички хора. Когато чете или слуша нещо, което не разбира, човек се уморява. Когато служи на нещо, към което няма любов, той пак се уморява. Когато яде 20 – 30 минути непрекъснато, пак се уморява и казва: Не искам повече да ям. Да се откажеш от нещо, защото си се уморил, това не е разрешаване на въпроса. Като минат пет-шест часа, човек огладнява, изменя мнението си и започва да мисли, какво да яде. И като учи, и като чете, той се уморява, но след време желанието му за учене и четене се възобновява. Както даваш храна на тялото си, така даваш храна и на ума, и на сърцето си.

 

„А ние проповядваме.“ Какво се иска от човека, за да проповядва? – Любов. Обаче, всеки, който следва пътя на любовта, минава за смахнат. Който търси силата на знанието, минава за почтен човек. Христос пострада не от силата на Неговата мъдрост, но от любов към човечеството. Когато ражда и отглежда детето си, майката понася всички страдания, от любов към него. Ако нямаше любов към детето си, тя не би могла да го отгледа, възпита и изучи. Единственото нещо, което свързва хората, е любовта. Следователно, колкото малко да разбирате от проповедите, щом са проникнати от любов, все достига нещо до ушите ви. Когато отива на църква или на проповед, човек облича чисти, нови дрехи. Това е външната страна. Важно е вътрешно той да се подготви, да отвори ума и сърцето си, да възприема. Какво прави болният, когато трябва да излезе вън, да диша чист въздух? Той не мисли за облеклото си, но гледа час по-скоро да се освежи. Той излиза с болничния си халат и се радва на чистия въздух и на слънчевата светлина и топлина. Като възприеме нещо, той влиза в стаята си, освежен и бодър.

 

И тъй, спрете вниманието си върху вътрешния смисъл на нещата, а не само върху тяхната външност. Не е важно, как ще бъдеш облечен, но как ще възприемеш онова, което ти е нужно. Ще кажеш, че се нуждаеш от хляб. Това е външна страна. Как ще използваш хляба, това е вътрешната страна на въпроса. Значи, смисълът на нещата не е само в тяхното възприемане, но и в прилагането им. Така, човек се освобождава от заблужденията си. Например, заблуждение е да се мисли, че това, което не можеш да научиш на този свят, ще го научиш в онзи; или, това, което не постигнеш на младини, ще го постигнеш на старини. Напротив, ако не научиш и разбереш нещата на този свят, в онзи свят най-малко ще ги разбереш; ако на млади години не учиш, на стари години нищо не можеш да постигнеш. Онзи свят, в сравнение с този, е университет. Ако не си минал през знанието на първоначалното училище, което се преподава на земята, ти не можеш да постъпиш в университета на онзи свят. Щом влезеш в този университет, веднага ще те поставят на изпит. Видят ли, че не си готов, ще те върнат отново на земята, да придобиеш елементарните познания за живота.

 

Казано е: „Да повярваме в Господа Исуса Христа.“ Не е въпрос само за вярване. Вярването е за младенците, за децата. Апостол Павел казва: „Да напуснем младенческото“, т. е. елементарната вяра и знание, и да възприемем Божественото, за което се казва, че Божието безумно е по-мъдро от човешкото, и Божието немощно – по-крепко от човешкото. Следователно, говори ли се за вяра, разбираме онази вяра, която свързва човешката душа с Бога за вечни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скъса. Вярващият е свободен човек, не се влияе от никакви външни условия, от никакви промени, външни или вътрешни. И като богат и беден, като учен и прост, здрав и болен, той е един и същ. Каже ли вярващият, че не може да се моли, защото е болен, неразположен или зает с важна работа, вярата му не е силна. Молитвата представя процес на хранене...

 

...Онзи свят не е място на невежи, но на учени хора в трите свята: физическия, духовния и умствения. Истински учен е онзи, който живее правилно, мисли и чувства право и лесно се справя с мъчнотиите си. За да стане учен, човек трябва да прилага любовта като метод на работа. И наистина, човек лесно изучава това, което обича. Щом не обича някой предмет, той не се занимава с него. Като обичаш някого, искаш да знаеш историята на неговия живот; не го ли обичаш, не се интересуваш от живота му. Който обича Бога, иска да знае, как е създал светът. Той изучава с интерес всичко, което Бог е създал: камъни, треви, растения, мушици, животни, хора и т. н. Всичко, което е излязло от ръката на Бога, го интересува. Мнозина мислят, че учените не са вярващи. Напротив, те са крайно вярващи, но никога не произнасят Божието име напразно. Те говорят за Божиите дела и ги изучават в подробности. Онези, които минават за вярващи, само се учудват на Божия свят, но, като ги запитат, как е създаден, те отговарят: Това е Божия работа, ние не се бъркаме в Неговите дела. Не е така. Знание е нужно и на вярващите, и на безверниците. То ще ги доведе при Бога. Не е достатъчно да кажете, че еди кой си написал ценни книги, без да знаете съдържанието им. Всяка ценна книга е граматика, която трябва да се изучава. – Може и без граматика. – Не може без граматика. Първата граматика, която човек изучава, е написана в мозъка му от неговата майка. След това идат външни учители, които допълват онова, което майката не е написала.

 

Често хората искат знамения. Ако са безверници, ще им се даде знамение; ако са силни, ще им се даде знание; ако са слаби, трябва да търсят любовта. Значи, знамението е за безверници, знанието – за силните, а любовта – за слабите. Слабият, болният, обезсърченият, бедният да се държат за любовта. Който се оплаква, че няма близък човек в живота си, да се държи за любовта. Натъкваш се на мъчнотии и противоречия, които не можеш сам да разрешиш – потърси любовта. Тя е единствената сила, която ще ти помогне да излезеш от мъчнотиите на живота. Останалите неща – сила, знамение, знание ще дойдат впоследствие. Те представят външната страна на земния живот.

 

...Съвременните хора страдат от малко вяра и от много суеверия. Като дойде до себе си, човек казва, че е от Божествен произход, че Бог живее в него. Дойде ли до другите хора, вярата му взима друго направление. Той не вярва, че и те са от Божествен произход, че и в тях живее Бог. За себе си той желае да бъде богат, силен, учен и вярва в това. За другите не желае същото и не мисли, че и те могат да бъдат като него. Това, именно, внася раздвояване в човешката душа, а всяко раздвояване в ума, в сърцето или в душата създава мъчнотии и страдания. Като не търсят причината за страданията, мъчнотиите и погрешките в себе си, хората се запитват, защо Бог създаде злото. – Бог създаде доброто, а хората допуснаха злото. Откак влезе в света, злото донесе страданията и мъчнотиите. Например, ти си търговец на ориз. За да спечелиш повече, туряш малко пясък в ориза. Щом допуснеш тази фалшификация, ти си пуснал вече злото в своя живот. И след това се чудиш, отде идат страданията. Щом продаваш ориз, продавай го в чисто състояние, без никакви примеси. Започнеш ли да се извиняваш, че примесът е малко, че и пясъкът, и оризът са все от Бога дадени, ти вече отваряш вратата си за страданията.

 

Отиваш при един търговец да си купиш вълнен плат. Той показва различни платове, от които избираш един. Питаш: Вълнен плат ли е това? – Чист вълнен. Взимаш плата, занасяш го у дома си и се оказва, че е 50% вълна и 50% памук. Значи, търговецът е казал наполовина истината. Търговец, който казва половина истина и половина лъжа, сам се излага на страдания. И памукът се употребява като вълната, но когато плащаш, трябва да знаеш, памук ли купуваш, или вълна. Вълната е лош проводник на топлината, а памукът – добър. Памучните дрехи се носят лятно време, а вълнените – през зимата. През лятото човек се нуждае от хладина, а през зимата – от топлина. Следователно, погрeшката не е нито в памука, нито във вълната, но в търговеца, който не казва истината. Има платове от чиста вълна; има платове от памук и вълна, от коприна и памук или вълна. Всички платове са ценни, но търговецът трябва да казва истината, а купувачът – да знае, какво купува и колко пари дава. Всеки трябва да знае истинската стойност на нещата. Казваш, че обичаш Господа, но основата на твоята обич е памук, а вътъкът вълна; или основата ти е памук, а вътъкът коприна. Обичта и любовта трябва да бъдат абсолютно чисти, без никакви примеси.

 

И тъй, който проповядва, трябва да бъде облечен с памучни дрехи, като добър проводник на топлината. Той трябва да бъде щедър, да дава изобилно от себе си. Вълната и коприната са лоши проводници на топлината. Който се облича отгоре до долу с коприна, е егоист, мисли само за себе си. Може да носиш нещо копринено, но да не бъдеш изцяло облечен в коприна. Най-здравословни дрехи са памучните. Вълната стои по-високо от коприната. Тъй щото, когато говориш на хората за любовта, трябва да знаеш, кой език да приложиш: езикът на памука, на вълната или на коприната. Някой говори или пише нещо за любовта, изнася я толкова красиво, безпогрешно и логически, че ти е приятно да слушаш или четеш. Това е изнасяне на любовта с езика на коприната. Казваш, че човек трябва да обича ближния си, да се жертва за него, но щом дойде до приложението, виждаш, че не можеш да изпълниш това, което говориш или пишеш. Лесно се говори за любовта, но мъчно се прилага. Лесно се теоретизира, мъчно се прилага теорията. Говориш за жертва, за себеотричане, но как ще дадеш вкусната баница на един беден, нещастен човек, който е гладувал три дена? Колкото и да говориш за жертва, все ще се свие сърцето ти и ще кажеш: Сега ли се намери да дойде този човек? Говориш за сърдечни отношения между хората, а ти сам ги приемаш студено. Който приема хората студено, минава за лош проводник на топлината. Той мисли и живее повече за себе си, отколкото за другите. Когато хората ви приемат студено, вие казвате: И аз ще постъпвам като тях. – В това няма никаква философия. Каже ли някой така, аз си мисля: Че кога си постъпвал другояче? Няма защо да се настройваш против хората. И без това ти не си постъпвал добре с тях. И ти си ги приемал студено, както са те приели.

Лесно е да отговориш на студенината със студенина. Изкуство е да отговориш с топлина и любов.

 

И тъй, Божественият закон – законът на любовта желае свободата на всички живи същества. Има едно същество в човека, което му противодейства и го ограничава. Това показва, че той още не живее свой живот. Той се намира в положението на слуга пред господаря си. Както слугата няма собственост, така и съвременният човек няма свой свят, в който свободно да се движи и разполага. Ангелите имат свой свят, свободни са от греха и престъпленията. Те са собственици, разполагат с всичко, което имат. Обаче, хората нямат нищо свое, слугуват на двама господари, т. е. на два свята: светът на злото и светът на доброто.

 

Съществата от първия свят стоят от лявата страна и нашепват: Живей и мисли за себе си. Гледай да се ожениш, да имаш дечица, пари, къща, имот, да си създадеш добро положение, че като дойдат черни дни, да си осигурен. От дясната страна стоят съществата на доброто и нашепват: Служи на Бога и не мисли за себе си. Достатъчно е да изпълняваш Божията воля, всичките ти работи ще се наредят добре. От тебе се иска готовност да се пожертваш за Господа и за своя ближен. Ти слушаш, какво се говори от двете страни и се объркваш. Започваш да се бориш и се питаш, коя от двете страни е права...

Ще се похваля 

Редактирано Април 12, 2014 от Слънчева