Тревожно разтройство

[stalker]

Здравейте! Ще се опитам накратко да напиша цялата история на моите неврози, за да успеете да си създадете по-правилна картина за мен. В момента съм на 25 години. През цялото си детство ( поне доколкото помня) съм бил нервен, с лека хипохондрия ( на моменти тежка ). На 17 за първи път получих остри присъпи на тревожно разтройство. Бяха наистина силни, качвах кръвно, беше ме страх от болести, смърт, имах и страх от излизане. Тогава за пръв път отидох на психиатър. Резултатът – paroxetin + успокоително. Естествено антидепресантът се задейства след няколко седмици и аз започнах постепенно да си възвръщам нормалния ритъм. Започнах да излизам, спрях успокоителното и после в продължение на няколко години пих антидепресант ( може и да не са няколко години. Май беше една ). След като го спрях имах период на нормално здраве, докато не влязох в университета. Това е на около 18-19 години. Не помня. Спомням си само как си седях на една пейка, изпитващ щастие и тогава се появиха натрапливите мисли. Последва борба с ОКР-то на 75мг сертралин в продължение на няколко години, докато не реших, че искам да спра хапчетата, понеже не помагат за ОКР. Няколко месеца след като ги спрях се случи нещо неадекватно. Самоизлекувах се от ОКР. Бях на пътешествие с приятелката ми и докато ме тресяха стандартните натрапливости изведнъж усетих едно спокойтвие и осъзнах, че ако не се притеснявам за мислите, те няма да ме притесняват. Тази теория се повтаря навсякъде, но е изключително трудно да се осъществи, а при мен се случи ей така – без особен труд ( или поне не съм забелязал труда). След това на фона на силните ОКР пристъпи бях много добре. Последната година обаче ( 2013 ) получавах панически пристъпи ( от време на време ), че получавам инфаркт, като последните няколко седмици получих силно тревожно разтройство, свързано с това, че ще се разболея и умра. Толкова силно, че броях дни на инкубационни периоди на болести и т.н., т.е. сериозно откъсване от рационалността и тотално предаване на емоцията, която не е страх, а ужас. Това е много важно уточнение. Естествено отново отидох при психиатъра и резултатът – 50мг сертралин, които май засега са малко, доколкото сутрин ми е много зле. Четох, че при тревожно разтройство е нормално сутрин да е най-зле. Пия и антихистаминово за успокоение, понеже не исках да ми изписват силни препарати. Първите дни на сертралин изпитах най-силните пристъпи на ужас, които не искам и да си ги спомням. Искрено бяха най-тежките нялколко дни в животът ми. Лицето ми се промени структурно от ужаса, който изпитвах. После хапчетата се задействаха нормално и сега съм под умерен контрол като изключим сутрините, когато се поддавам на хипохондрични страхове и изпадам в паники и компулсивни наблюдения и проверки на тялото. Въпросът ми е какво трябва да предприема, за да успея да се преборя структурно с моите проблеми. Ясно е, че хапчетата помагат на биохимично ниво, но аз приемам, че биохимичните изменения са следствие на структурен проблем в моя характер, който ги предизвиква. В този смисъл не вярвам, че хапчетата лекуват друго, освен ефектът на главния проблем, а именно този тип кризи. Въпросът ми е какво смятате, че трябва да се предприеме, за да изкореня структурно проблемът и да не цикля цял живот на сертралин? И въобще какви съвети бихте дали?

[SeekerOfAnswers]

Психотерапия и пак психотерапия. 

[Диляна Колева]

В основата на развиването но тревожните разстройства стои страха.

Няма какво да приемаш против страх. Такива хапчета още не са изобретили. Т.е. решението , както и ти сам си го открил в някакъв момент  е да се промени мисълта. 

Мисловният процес е този, който определя чувствата и действията.

Чувството за паника и ужас се задействат по "специален" невронен път, който ти не си в състояние да повлияеш към момента.

За да има резултат психотерапията, е необходимо първо да се повярва, че това не е заболяване, а преодолим проблем и после, че това може да се случи и по друг начин освен с хапчета, както и да е налице готовност за справяне. Ако тези предпоставки ги няма, повлияване може и да не се случи.  

[_Маги_]

Включвам се не със съвет, а с въпрос, а именно съществува ли обособена схема или набор от емоции, мисловни модели и поведенчески реакции, които присъстват при всички случаи на тревожно разстройство и които водят до неговата поява. Мисля, че такова разяснение ще бъде в голяма помощ за всички, които изпитват симптомите му. 

Редактирано Април 9, 2014 от _Маги_

[Guest Avidila]

Здравей stalker

Моите малки препоръки:

• Доказано е, че при стрес от организма се изчерва минералът магнезий. Можеш да потърсиш подходящи таблетки.
• Здравословна храна. Повече зеленчуци, семена, ядки, където се съдържа Омега 3, който насърчава оптималното функциониране на мозъка при силна тревожност, депресия.
• Често при такива състояния се наблюдава и хипоглекемия, затова за предпочитане е да се приема по-малко храна, по-често. Да се изключи за закуска въглехидратна и мазна храна, тъй като кръвната захар скача в тавана.

Успех!

[Gullliver]

Здравей Това което описваш като проблеми са много близки до мен.Би ли споделил на ЛС някакви кординати за връзка най добре във Facebook.Ще се радвам да поговорим

[Диляна Колева]

Включвам се не със съвет, а с въпрос, а именно съществува ли обособена схема или набор от емоции, мисловни модели и поведенчески реакции, които присъстват при всички случаи на тревожно разстройство и които водят до неговата поява. Мисля, че такова разяснение ще бъде в голяма помощ за всички, които изпитват симптомите му. 

В основата на тревожните разстройства стои страха. 

Какво е страха? - комплекс от чувства и емоици, които водят до определени поведенчески реакции. Няма точен "наръчник" за тях, тъй като при всеки човек те са строго индивидуални възникнали обикновено от определена ситуация или преживяване.

Психотерапевтично казваме, че се работи със страха, какво стои зад него, обаче, при всеки е различно.

От друга страна страхът е древен защитен  механизъм, който е важен за самосъхранението. Той може да е здравословен, може да е и патологичен. Когато се случи второто говорим за тревожно разстройство в неговите различни проявления

.

 

Например: страх от летенето

височини 

страх от паяци 

мишки, змии. 

Страх от обливане със студена вода 

страх от влизане в студена вода ... Или - спомени от травматични ситуации ...

Ако подобна ситуация се запамети в съзнанието като страшна, то тялото отразява това чувство на страх, като мускулно напрежение.

Най-често в отговор на страха от мускулно напрежение възникват следните реакции - стягане в областта на врата, в областта на диафрагмата - затруднено дишане, усещане за задух, стягане ма мускулите около очите - изцъклен поглед, и стягане в китките.

Ако реакцията на страха се повтори или се превърне в повтарящи се серии (понякога това се повтаря на часове, дни или години) мускулното напрежение се превръща във файл, който запаметява реакцията на страх.

Ако мускулният дискомфорт се запечата като образ у вас, вие ще чувствате страх, дори когато нищо страшно не се случва наоколо, това което ще предизвика схващането и реакцията на тялото ще е просто паметта на тялото. Ще изпитвате остро чувство на страх и тревожност от нещо наподобяващо на първичната ситуация причинила началото на вашата тревожност. И ако в подобна ситуация, човек без проблем с тревожността реагира леко със слабо или никакво чувство на страх, друг, чийто тяло е запаметило реакцията на стягане ще реагира с тежка симптоматика, дори с парализа на крайниците.

И така важно е да знаете, че страха се записва като информация във вашето тяло. Страха не е в душата ви, а в тялото, той е складиран в "терминалите" на вашето тяло. Задачата на десенсибилизацията е да изтрие образите на този  страх, който пуска телесната реакция.

 

От тук нататък има различни техники за повлияване на страха.