Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Отдалечаваме се все повече и повече - моля за съвет


Recommended Posts

Здравейте на всички.Моят проблем се появи от преди горе долу няколко месеце.Заедно сме от 3 години и това на нея и е втори брак.Не мога да конкретизирам колко за това не пиша колко.С моята жена имахме добри семеийни отношения и всичко беше в рамките на нормалното.Имаме две деца - едното е голямо а другото на две.

Забелязах от известно време,че моята съпруга се отдръпва от мен и се започнаха така обичаните от нея разговори с моя инициятива.В тази разговори като цяло стигаме все до една и съща причина ПАРИ.Тя се е отдала на децата и имам чувството че аз не я интересувам от което ми става много болно.Говоря с нея през определен интервал на време и винаги аз взимам инициятивата за това.Питам се защо тя веднъж не седна да ми каже че иска да поговорим,а като чели чака аз да почна да я ръчкам.Болно ми е когато се раздавам (във всякакъв аспект),а от среща получавам една омърлушена физиономия без лъч надежда,без грам емоция към мен и без желание.Не мога да се примиря както тя казва,че неможе всичко да е както е било в началото.Аз съм на мнение и знам от хора с дългогодишен брак,че тръпката желанието,любовта и всичко което ни спохожда в семейството може да се задържи така както е било в началото.Всичко е въпрос според мен на желание от другата страна,което аз лично не виждам.Винаги ме поставя в положение на виновният в ситуацията за която говорим.Не ми се нрави,че не иска да погледне проблема в себе си.Винаги иска да и цитирам факти за който тя много добре знае какви са.Последният ни разговор тя ми заяви,че може би когато започне работа ( до преди 1 месец беше по майчинство) може да се оправят нещата,Дълбоко в себе си се надявам това да стане,защото започвам да се питам дали няма да ме сполети същата съдба като при първият и брак.Боли ме обичам я много както и децата и за това съм готов да се боря за да се оправят нещата.В някой моменти се критикувам и търся вината в себе си.Винаги гледам да и помагам с каквото мога в семейството и да я отменям в задълженията и.Но в последно време аз се затворих в себе си  като си помислих,че тя може би ще разбере на какво се дължи това.Уви явно не ме разбира и си мисли че аз винаги търся причина и че на мен винаги нещо не ми е наред.Аз просто искам да си върна предишната ми съпруга която ме обграждаше с топлина обич и ме правеше щастлив.Аз се опитвам да всякакъв начина да и покажа колко много е за мен( с подаръци изненади и с други неща) но нещата свършват до тук.

 

Моля дайте ми съвет къде греша и какво мога да направя в ситуацията за да не превръщаме духовното в материално.Тя не е материалистка,но постоянно мисли как не ни стигат парите.Като на всяко семейство,но се оправяме винаги.

 

Благодаря на всички предварително.

Линк към коментар
Share on other sites

Може и да има конкретна причина . Но може и да е нормален спад след възхода . До като наблюдаваш случващото се , дръж хубавото в ума си . Ние обичаме душата у другия , тя е неизменна , независимо как се проявява егото . Не се страхуваи да покзваш своята .:). Не с подаръци разбира се . Душата не се подмазва и не обвинява .

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти за отговора.Аз съм прям и казвам това което мисля и чувствам.Обичам я безкрайно много и ме боли.За съжаление нещата отиват на зле. :(

Линк към коментар
Share on other sites

Прави ми впечатление, че ти сякаш чакаш, тя да разбере, тя да се сети да поеме инициатива, изобщо, тя да се опита да влезе в главата ти.

От кога не сте правили нещо различно, от всекидневните си задължения?

Кое е последното нещо на което се смяхте или се забавлявахте заедно?

Кой организира и инициира дейностите за свободното ви време? Всъщност какво правите в свободното си време? 

И още нещо:

Един човек се обажда на домашния си лекар.

— Рикардо, аз съм, Хулиан.

— О, здравей! Какво има, Хулиан?

— Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.

— Но какво й е?

— Започва да оглушава.

— Как така да оглушава?

— Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.

— Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.

— Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?

— Как разбра, че не чува?

— Ами… като я викам, не отговаря.

Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?

— В спалнята.

— А тя къде е?

— В кухнята.

— Така. Извикай я оттам.

— Марияааааа…! Не, не чува.

— Добре. Иди до вратата на спалнята и я извикай от коридора.

— Марияааааа…! Не, изобщо не чува.

— Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.

— Марияааааа…! Марияааааа…! Марияааааа…! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияааааа…! Нищо.

— Приближи се още.

Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й:

— Марияааааа…!

Побесняла, жена му се обръща и му вика:

— Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искааааааш…?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш“. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар…

 

 

Това е проекция. Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб.

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

Прави ми впечатление, че ти сякаш чакаш, тя да разбере, тя да се сети да поеме инициатива, изобщо, тя да се опита да влезе в главата ти.

От кога не сте правили нещо различно, от всекидневните си задължения?

Кое е последното нещо на което се смяхте или се забавлявахте заедно?

Кой организира и инициира дейностите за свободното ви време? Всъщност какво правите в свободното си време? 

И още нещо:

Един човек се обажда на домашния си лекар.

— Рикардо, аз съм, Хулиан.

— О, здравей! Какво има, Хулиан?

— Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.

— Но какво й е?

— Започва да оглушава.

— Как така да оглушава?

— Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.

— Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.

— Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?

— Как разбра, че не чува?

— Ами… като я викам, не отговаря.

Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?

— В спалнята.

— А тя къде е?

— В кухнята.

— Така. Извикай я оттам.

— Марияааааа…! Не, не чува.

— Добре. Иди до вратата на спалнята и я извикай от коридора.

— Марияааааа…! Не, изобщо не чува.

— Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.

— Марияааааа…! Марияааааа…! Марияааааа…! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияааааа…! Нищо.

— Приближи се още.

Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й:

— Марияааааа…!

Побесняла, жена му се обръща и му вика:

— Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искааааааш…?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш“. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар…

 

 

Това е проекция. Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб.

 

 

 

 

 

 

Съгласен съм с това което казвате,но искам да попитам в семейният живот всичко не трябва ли да бъде равнозначно.Нали трябва да има баланас и да не допуска грешката,единият да дава.а другият да консумира само без да дава.Аз не очаквам проблемите сами да се решат.Ще седна да поговоря с  нея и да разбера какви са проблемите.

 

Не съм съгласен до една степес с горе написаното,че чакам сама да сети.Човек който казва,че познава другият знае какво изпитва в дадена ситуация по гласа,по изражението на лицето и езика на тялото.Аз ако чакам тя да се сети че трябва нещо от нейна страна да се случи значи по-добре да оставя нещата така.За последно се смехме и забавлявахме на 22.03.14г.

Свободните дни ги прекарваме или в разходки или в любими наши начинания като кино вечери и други неща.

Благодаря за мнението,но може ли малко по-изчерпателен отговор.Ако аз греша нека да разбера.Но не мисля,че човек когато обича човека до себе си не прави нужните стъпки и компромиси е нормално.За мен това е доза егоизъм .

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

Съгласен съм с това което казвате,но искам да попитам в семейният живот всичко не трябва ли да бъде равнозначно.Нали трябва да има баланас и да не допуска грешката,единият да дава.а другият да консумира само без да дава.Аз не очаквам проблемите сами да се решат.Ще седна да поговоря с  нея и да разбера какви са проблемите.

 

В света в който живеем няма такова нещо като баланс. Помисли. Кажи ми едно място където има баланс, толкова равен и справедлив, че никой да не е ощетен. До като изживяваш себе си като несправедливо наказан, няма как да видиш света на другия. Ти си фокусиран само и единствено в себе си. 

 

Човек който казва,че познава другият знае какво изпитва в дадена ситуация по гласа,по изражението на лицето и езика на тялото.Аз ако чакам тя да се сети че трябва нещо от нейна страна да се случи значи по-добре да оставя нещата така

 

Никой никого не познава, това са илюзии. Хубаво ни е да вярваме, че някой ще ни прочете мислите и ще направи точно това което ние си мислим. Хората не са ясновидци, те имат нужда от контакт. Ако ние си мислим, че познаваме човека до себе си и правим точно това, което той иска, значи сме изпаднали в голяма заблуда. И точно тази заблуда затлачва отношенията и води до загуба на контакт. Много често другият , за да не ни обиди ще се зарадва и ще се съгласи с нас, но в един момент тази игра омръзва. 

 

Ако аз греша нека да разбера.Но не мисля,че човек когато обича човека до себе си не прави нужните стъпки и компромиси е нормално.За мен това е доза егоизъм .

 

Ти не грешиш, ти правиш това което можеш, но явно то не достига да съпругата ти. Няма нормално и ненормално, всеки прави нещата така както ги чувства и това е той. Това , че на нас не ни харесва си е наш проблем.

Мисълта за справедливост е основната която те вкарва в посока отдалечаваща те от съпругата ти. Докато мерищ взимането и даването на кантар нещата няма да се да променят.

Често човек обвинява другия, когато не иска да поеме отговорност за действията си. Обвинявайки я ти я отдалечаваш още повече от себе си. Хората не обичат да се оправдават, особено ако мислят, че са прави.

Хубаво ще говорите, но ако разговорът е насочен към това кой колко дава и кой е виновен, не просто няма да се сближите, но разстоянието между вас ще стане още по - голямо.

Махни изискванията, обидата си, обвинението и търсенето на справедливост и тогава говорете.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...