Отдалечаваме се все повече и повече - моля за съвет

[policezone]

Здравейте на всички.Моят проблем се появи от преди горе долу няколко месеце.Заедно сме от 3 години и това на нея и е втори брак.Не мога да конкретизирам колко за това не пиша колко.С моята жена имахме добри семеийни отношения и всичко беше в рамките на нормалното.Имаме две деца - едното е голямо а другото на две.

Забелязах от известно време,че моята съпруга се отдръпва от мен и се започнаха така обичаните от нея разговори с моя инициятива.В тази разговори като цяло стигаме все до една и съща причина ПАРИ.Тя се е отдала на децата и имам чувството че аз не я интересувам от което ми става много болно.Говоря с нея през определен интервал на време и винаги аз взимам инициятивата за това.Питам се защо тя веднъж не седна да ми каже че иска да поговорим,а като чели чака аз да почна да я ръчкам.Болно ми е когато се раздавам (във всякакъв аспект),а от среща получавам една омърлушена физиономия без лъч надежда,без грам емоция към мен и без желание.Не мога да се примиря както тя казва,че неможе всичко да е както е било в началото.Аз съм на мнение и знам от хора с дългогодишен брак,че тръпката желанието,любовта и всичко което ни спохожда в семейството може да се задържи така както е било в началото.Всичко е въпрос според мен на желание от другата страна,което аз лично не виждам.Винаги ме поставя в положение на виновният в ситуацията за която говорим.Не ми се нрави,че не иска да погледне проблема в себе си.Винаги иска да и цитирам факти за който тя много добре знае какви са.Последният ни разговор тя ми заяви,че може би когато започне работа ( до преди 1 месец беше по майчинство) може да се оправят нещата,Дълбоко в себе си се надявам това да стане,защото започвам да се питам дали няма да ме сполети същата съдба като при първият и брак.Боли ме обичам я много както и децата и за това съм готов да се боря за да се оправят нещата.В някой моменти се критикувам и търся вината в себе си.Винаги гледам да и помагам с каквото мога в семейството и да я отменям в задълженията и.Но в последно време аз се затворих в себе си  като си помислих,че тя може би ще разбере на какво се дължи това.Уви явно не ме разбира и си мисли че аз винаги търся причина и че на мен винаги нещо не ми е наред.Аз просто искам да си върна предишната ми съпруга която ме обграждаше с топлина обич и ме правеше щастлив.Аз се опитвам да всякакъв начина да и покажа колко много е за мен( с подаръци изненади и с други неща) но нещата свършват до тук.

 

Моля дайте ми съвет къде греша и какво мога да направя в ситуацията за да не превръщаме духовното в материално.Тя не е материалистка,но постоянно мисли как не ни стигат парите.Като на всяко семейство,но се оправяме винаги.

 

Благодаря на всички предварително.

[АлександърТ.А.]

Може и да има конкретна причина . Но може и да е нормален спад след възхода . До като наблюдаваш случващото се , дръж хубавото в ума си . Ние обичаме душата у другия , тя е неизменна , независимо как се проявява егото . Не се страхуваи да покзваш своята .. Не с подаръци разбира се . Душата не се подмазва и не обвинява .

[policezone]

Благодаря ти за отговора.Аз съм прям и казвам това което мисля и чувствам.Обичам я безкрайно много и ме боли.За съжаление нещата отиват на зле.

[Диляна Колева]

Прави ми впечатление, че ти сякаш чакаш, тя да разбере, тя да се сети да поеме инициатива, изобщо, тя да се опита да влезе в главата ти.

От кога не сте правили нещо различно, от всекидневните си задължения?

Кое е последното нещо на което се смяхте или се забавлявахте заедно?

Кой организира и инициира дейностите за свободното ви време? Всъщност какво правите в свободното си време? 

И още нещо:

Един човек се обажда на домашния си лекар.

— Рикардо, аз съм, Хулиан.

— О, здравей! Какво има, Хулиан?

— Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.

— Но какво й е?

— Започва да оглушава.

— Как така да оглушава?

— Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.

— Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.

— Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?

— Как разбра, че не чува?

— Ами… като я викам, не отговаря.

Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?

— В спалнята.

— А тя къде е?

— В кухнята.

— Така. Извикай я оттам.

— Марияааааа…! Не, не чува.

— Добре. Иди до вратата на спалнята и я извикай от коридора.

— Марияааааа…! Не, изобщо не чува.

— Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.

— Марияааааа…! Марияааааа…! Марияааааа…! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияааааа…! Нищо.

— Приближи се още.

Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й:

— Марияааааа…!

Побесняла, жена му се обръща и му вика:

— Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искааааааш…?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш“. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар…

 

 

Това е проекция. Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб.

Редактирано Април 12, 2014 от didi_ts - Диляна Колева

[policezone]

Прави ми впечатление, че ти сякаш чакаш, тя да разбере, тя да се сети да поеме инициатива, изобщо, тя да се опита да влезе в главата ти.

От кога не сте правили нещо различно, от всекидневните си задължения?

Кое е последното нещо на което се смяхте или се забавлявахте заедно?

Кой организира и инициира дейностите за свободното ви време? Всъщност какво правите в свободното си време? 

И още нещо:

Един човек се обажда на домашния си лекар.

— Рикардо, аз съм, Хулиан.

— О, здравей! Какво има, Хулиан?

— Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.

— Но какво й е?

— Започва да оглушава.

— Как така да оглушава?

— Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.

— Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.

— Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?

— Как разбра, че не чува?

— Ами… като я викам, не отговаря.

Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?

— В спалнята.

— А тя къде е?

— В кухнята.

— Така. Извикай я оттам.

— Марияааааа…! Не, не чува.

— Добре. Иди до вратата на спалнята и я извикай от коридора.

— Марияааааа…! Не, изобщо не чува.

— Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.

— Марияааааа…! Марияааааа…! Марияааааа…! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияааааа…! Нищо.

— Приближи се още.

Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й:

— Марияааааа…!

Побесняла, жена му се обръща и му вика:

— Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искааааааш…?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш“. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар…

 

 

Това е проекция. Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб.

 

 

 

 

 

 

Съгласен съм с това което казвате,но искам да попитам в семейният живот всичко не трябва ли да бъде равнозначно.Нали трябва да има баланас и да не допуска грешката,единият да дава.а другият да консумира само без да дава.Аз не очаквам проблемите сами да се решат.Ще седна да поговоря с  нея и да разбера какви са проблемите.

 

Не съм съгласен до една степес с горе написаното,че чакам сама да сети.Човек който казва,че познава другият знае какво изпитва в дадена ситуация по гласа,по изражението на лицето и езика на тялото.Аз ако чакам тя да се сети че трябва нещо от нейна страна да се случи значи по-добре да оставя нещата така.За последно се смехме и забавлявахме на 22.03.14г.

Свободните дни ги прекарваме или в разходки или в любими наши начинания като кино вечери и други неща.

Благодаря за мнението,но може ли малко по-изчерпателен отговор.Ако аз греша нека да разбера.Но не мисля,че човек когато обича човека до себе си не прави нужните стъпки и компромиси е нормално.За мен това е доза егоизъм .

Редактирано Април 12, 2014 от didi_ts - Диляна Колева

[Диляна Колева]

Съгласен съм с това което казвате,но искам да попитам в семейният живот всичко не трябва ли да бъде равнозначно.Нали трябва да има баланас и да не допуска грешката,единият да дава.а другият да консумира само без да дава.Аз не очаквам проблемите сами да се решат.Ще седна да поговоря с  нея и да разбера какви са проблемите.

 

В света в който живеем няма такова нещо като баланс. Помисли. Кажи ми едно място където има баланс, толкова равен и справедлив, че никой да не е ощетен. До като изживяваш себе си като несправедливо наказан, няма как да видиш света на другия. Ти си фокусиран само и единствено в себе си. 

 

Човек който казва,че познава другият знае какво изпитва в дадена ситуация по гласа,по изражението на лицето и езика на тялото.Аз ако чакам тя да се сети че трябва нещо от нейна страна да се случи значи по-добре да оставя нещата така

 

Никой никого не познава, това са илюзии. Хубаво ни е да вярваме, че някой ще ни прочете мислите и ще направи точно това което ние си мислим. Хората не са ясновидци, те имат нужда от контакт. Ако ние си мислим, че познаваме човека до себе си и правим точно това, което той иска, значи сме изпаднали в голяма заблуда. И точно тази заблуда затлачва отношенията и води до загуба на контакт. Много често другият , за да не ни обиди ще се зарадва и ще се съгласи с нас, но в един момент тази игра омръзва. 

 

Ако аз греша нека да разбера.Но не мисля,че човек когато обича човека до себе си не прави нужните стъпки и компромиси е нормално.За мен това е доза егоизъм .

 

Ти не грешиш, ти правиш това което можеш, но явно то не достига да съпругата ти. Няма нормално и ненормално, всеки прави нещата така както ги чувства и това е той. Това , че на нас не ни харесва си е наш проблем.

Мисълта за справедливост е основната която те вкарва в посока отдалечаваща те от съпругата ти. Докато мерищ взимането и даването на кантар нещата няма да се да променят.

Често човек обвинява другия, когато не иска да поеме отговорност за действията си. Обвинявайки я ти я отдалечаваш още повече от себе си. Хората не обичат да се оправдават, особено ако мислят, че са прави.

Хубаво ще говорите, но ако разговорът е насочен към това кой колко дава и кой е виновен, не просто няма да се сближите, но разстоянието между вас ще стане още по - голямо.

Махни изискванията, обидата си, обвинението и търсенето на справедливост и тогава говорете.