288. За тяхното неверство, Неделни Беседи, 06.02.1927 г.

[Лъчезарна]

Молитвен наряд за начало:

 

Добрата Молитва

 

Махар Бену Аба - песен

 

 

Беседа: За тяхното неверство

 

 

Молитвен наряд за край:

 

Запали се огъня - песен

 

Молитва:

Господи, да бъде Твоята Воля!

Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята Ръка и ще изпълня Волята Ти без никакво престъпване на Твоя Закон. 

Амин

 

Днес Бог не търпи никакви престъпления. Всяка къща, в която е извършено и най-малкото престъпление, тя трябва да се разруши! Защо умират хората? – За престъпленията, които вършат. Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него. Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях. Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление. Като се разруши целият човек, какво ще остане от него?
 

Съвременната философия се заключава само в отричане на нещата. Навсякъде се проповядва: това не прави, онова не прави; това не яж, онова не яж! Отгоре на всичко това казват: Трябва да се възпита младото поколение! Как ще се възпита? Като онзи крив рак, който казал на сина си: Синко, ти не трябва да вървиш накриво, като дядо си и баба си, ще вървиш право, както вървят хората. – Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя. Ти ми предай първия урок! Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви. – Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим. Покажи ми правия път!

По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни. Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница. Ако реша да ги дам на такъв човек, това ще сторя само при следното условие: ако той ми обещае, че ще употреби парите само за своето повдигане. Злоупотреби ли с тях, той ще ослепее, ще оглушее и ще онемее. Това ще бъде наказанието на всеки, който не изпълни своето обещание.
 

Ето, Господ ни е дал в света пълна свобода и ни казва: „Аз ви давам живота, с който можете да разполагате, както искате. Почнете ли, обаче, да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията се нижат едно след друго върху вас.“

Приложим ли Божия Закон в живота си, всички нещастия и страдалия ще избягат от нас.

Нима управляващите в една държава не могат да приложат този закон в икономическия живот? – Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Няма друг път освен Божественият. Преди всичко, в света трябва да са яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък. Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега. На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята. Тази религия ще бъде обща за цялото човечество.

Казвате: Царството Божие насила не се взима. Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят. Какво значи утаяването? – Потъване дълбоко някъде, да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат волята Божия. Когато се казва, че Христос се чудил за неверството на хората, това подразбира, че Той са е чудил, защо, именно, хората не вършат волята Божия. Човек първо трябва да бъде полезен на себе си, т.е. на всичко възвишено и благородно в себе си, за да почувства онази дълбока вътрешна радост. Това е първият лъч на неговото изгряващо слънце. Всеки, който излиза от тунела и среща първия лъч на слънцето, той изпитва голяма радост, че е излязъл от долината на своя живот.
 

Казвам: Всеки човек трябва да изпита тази радост. Мнозина се съмняват в това, което им се говори, и се запитват: Наистина, коя религия е най-права – Христовата, Мойсеевата, тази на Буда или на Мохамеда? – Всичко, каквото са учили и проповядвали тези хора е право, но намерете чистото Мойсеево учение; намерете чистото Христово учение и разберете неговия смисъл и дух; намерете чистото учение на Буда, на Мохамеда и извадете дълбокия смисъл в тях. Право е и това, което съвременните философи учат, но трябва да се разбере дълбокият смисъл на техните учения. Между Мойсея и Христа няма никакво противоречие в основния закон, който те са проповядвали. Също така между Христа и Буда няма никакво противоречие.

Общото и най-главно във всички тия учения е следното: Без Любов живот не може да съществува. Без Бога светлина не може да има. Тия велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно понятие за Бога. Те искат да видят Бога вън някъде. Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение. Как ще Го видите отвън? Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос. Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка.
 

~

Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича. Как може животът на едно същество да е безсмислен? Този живот ви е даден от Бога. Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира.

Питам: Вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелите и светиите? Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другите хора да ви разберат? Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа. – Аз не правя въпрос за това. – Ние сме християни, благородни хора сме. – И по това не правя никакъв въпрос. Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате. 
 

~
Божественото учение изисква вяра, която да произтича от закона на Любовта. Когато обичаме Бога, ние имаме абсолютна вяра. Поколебае ли се Любовта ни, и вярата ни се поколебава. 

Редактирано Април 6, 2014 от Лъчезарна

[Слънчева]

 

В света съществува един странен път, през който минават хората. Той е пътят на крайните противоречия. Цялата съвременна философия е построена върху противоречията. Днес не може да срещнете двама философи, които мислят еднакво. Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво. Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада. Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно. Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен. Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен. И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал! Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза. И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал! Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже. В първия случай той се лъгал, че нищо няма да излезе от него, а излязло нещо; във втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излязло. По-добре е човек да мисли, че нищо няма да излезе от него и да излезе нещо, отколкото обратното. Това са обикновени факти в живота, които представляват материал за мислене. Човек, който решава правилно противоречията в живота, той може да се домогне до Великия Закон, който направлява живота.

 

„И чудеше се за тяхното неверство.“ И Христос се е чудил, както и ние се чудим за много неща. Христос не се е чудил за добродетелите на хората, нито за техните знания, но се е чудил за тяхното неверство, че не са могли да възприемат известни истини. Значи, тяхното неверство представлява за Христа предмет за изучаване, за изследване. Той искал да намери причините за това неверие. Христос дойде на земята, именно, затова, да научи причините за неверството на хората. Това е цяла наука! Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората? Той казва: И светия да ми говори, никому не вярвам. Защо? – Защото хиляди пъти са го лъгали. Казвате: Няма ли поне едно изключение? Не може ли да се намери поне един човек, на когото той да вярва? Човек, който е лъган хиляди пъти, той вече не допуска никакво изключение. Обаче, ние казваме: До сто пъти човек може да бъде излъган, но премине ли стоте, дойде ли до сто и едно, погрешки вече не могат да се правят. Изобщо, хората нямат търпение да дочакат до сто и едно....

 

...И тъй, много неща в съвременния свят са привидни. Например, не може да се счита добър онзи човек, който само отвън се показва такъв. Добротата е вътрешно качество на човека. За да бъде човек добър, в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовта. Тя е първият подтик у човека, първото пробуждане на съзнанието. След това, добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина. Без светлина човек не може да живее. Най-после, добрият човек трябва да познава закона на Истината, която дава свобода и простор на неговите мисли, чувства и действия. Свобода съществува само между разумните хора. Човек може да има много знания, и пак да е роб.

 

„И чудеше се за тяхното неверство.“ Защо Христос се учудваше за неверството на тогавашните хора? Ако дойде днес, след 2,000 години, в съвременния свят, Той пак ще се чуди. За какво ще се чуди? Христос днес няма да се чуди нито на съвременната музика, нито на съвременното изкуство, нито на учеността на съвременните хора, но ще се чуди на голямото им неверство. На какво се дължи това голямо неверство у съвременните хора? – На техните глави, на техните умове. Разправят за едно десетгодишно дете, че щом се разсърди или разгневи нещо на майка си, то започва да удря силно главата си в стената и не престава, докато майка му не отиде при него да го моли, да го увещава да не прави така. Питам: Отде е научило детето това нещо? Какво иска да каже то с удрянето на главата си? С това то иска да каже, че главата е виновна за всичко.

Казвам: Всички противоречия, които съществуват в съвременния свят, могат да се разрешат по разумен начин. Днес всички хора минават през големи страдания. Едни от тях са страдали много, научили са смисъла на страданията и са израсли; други се намират в големи мъчнотии, а трети са в областта на отчаянието. Всички недъзи, които предизвикват тия състояния у хората, трябва да се излекуват, но как ще стане това? Казвате: За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва. – Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува? Кой човек вярва днес? – Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката. Този човек казва: Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота. Той вярва, защото има някакъв обект в ума си. Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект. Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект. Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него. Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра. Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един. Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защото се развързва сам - отвътре. Слабия човек други го развързват, и то отвън. Силният трябва да помага на слабия. Христос се чудеше на онези хора в Негово време, които минаваха за силни, а не бяха в състояние да разрешат и най-елементарните въпроси.

 

Питам: На какво се дължи този краен материализъм, в който човечеството се намира днес? Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено-икономическия живот. Всички хора казват: Пари, пари ни трябват! Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят. Зеленият цвят е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят. Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека....

За тяхното неверство

Редактирано Април 6, 2014 от Слънчева

[Рассвет]

Защо трябва да се разочароваме от себе си? Във всеки човек има Божествено начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане. Човек трябва да дойде именно до тази вяра в себе си, т.е. вяра в Божественото в себе си.

…

Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов. Навсякъде в света съществува насилие. Насилието е закон на ада. Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е. възвишения и разумен свят. Тези закони ще освободят човека от робство, ще внесат в него абсолютна чистота и невинност, ще го направят пъргав, като дете, светъл като ангел. Всички можем да бъдем млади.

 

За тяхното неверство