164. Огънят на любовта - УС, държано на 16 февруари 1936г., София, Изгрев

[Надеждна]

Молитвен наряд за начало:

 

Кажи ми ти истината

 

Вечер, сутрин 

 

Във мрак, тъмнота

 

Беседа: Огънят на любовта

 

Молитвен наряд за край: 

 

Любовта иде

 

 

Quote

И тъй, само онзи може да знае, кой е прав, който сам постъпва право; само онзи може да познае кривото, който сам постъпва криво. На същото основание, казвам: здравият познава, кой е здрав; болният познава, кой е болен. Който е боледувал, само той знае, какво нещо е болестта. Той е минал през такива опитности, каквито здравият не познава. Не е лошо човек да е боледувал, или да е бил крив. Здравето се цени чрез болестта, а правото – чрез кривото. Ще кажете, че кривите постъпки водят към престъпления. Има големи и малки престъпления, за които хората се наказват. Едно дете влиза в чужда градина и си откъсва една ябълка. Пъдарят го хваща и го предава на стражаря. От това, как ще подведат работата, може да се заведе голямо дело. Всъщност, престъплението е малко. За такова престъпление изпъдиха Адам и Ева от рая. Погрeшката им беше малка, но последствията й бяха големи. Като ядоха от забранения плод, за оправдание, те си послужиха с лъжа. Тя стана причина да напуснат рая. Ако не бяха излъгали, погрeшката им щеше лесно да се изправи. Обаче, те допуснаха най-голямото престъпление в живота – лъжата, която ги доведе до тежки, мъчно поправими последствия.

 

Като греши, човек минава през няколко процеса, докато изправи погрeшката си. Първо, той не съзнава, че е сгрешил. После съзнава, но не иска да си признае. Най-после признава погрешката си и се мъчи да я изправи. Следователно, съзнаете ли погрeшката си, изправете я. Ако започнете да се оправдавате, ще ви изпъдят от райската градина. След това ще минат хиляди години, докато се върнете отново в рая. Съвременните хора едва сега са започнали да съзнават погрешките си. След това ще започнат да ги изправят. Докато дойде този ден, те ще орат и сеят земята, с пот на челото ще изкарват прехраната си, както беше казано на Адама. И жената ражда деца с мъки и страдания, както беше казано на Ева. И на змията беше казано, по корем да се влачи и с пръст да се храни. Като видя Бог, че се разкаяха, каза им: Ще изпратя Сина си, да ви научи, как да живеете. Така ще се спасите и ще се върнете в рая. Христос дойде на земята и проповядваше на човечеството новия закон – законът на любовта. Той им казваше: Който иска да се спаси, трябва да се отрече от себе си, от заблужденията на света, да не мисли, че знанието, богатството и силата, които светът дава, ще го заведат в правия път. Световното учение е старо, отживяло своето време. То води към заблуждения и разочарования. Спасението на човека не е нито в женитбата, нито в майчинството, нито във високите служби. Искаш ли да се спасиш, да познаеш Бога, бъди готов да изпълниш волята Му и да Му служиш.

 

Тъй щото, ако питате, какво представляват злото и доброто, отговарям: Злото е тежък товар, който носиш ден и нощ на гърба си. Доброто е благо, което всякога те следва. Злото ограничава човека и го прави нещастен, а доброто му показва правия път и осмисля живота му. Ще кажете, че и Христос носеше тежък товар. Наистина, Христос понесе греховете на човечеството, но знаеше, как да се освободи от тях. Той казва: „Иде вече царят на този свят, който няма нищо общо с мене. За да познае светът, че аз любя Отца, станете да отидем оттук.“ Когато се намираше в изпитания, Христос се молеше усърдно на Бога. Той мина през такива страдания, че кървава пот излизаше от порите Му. В момента на най-големите страдания, Той се молеше на Бога да се отмени тази чаша, но като разбра, че това е невъзможно, каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля.“ Така Христос показа на човечеството, че всички трябва да минат през големи страдания, за да влязат в пътя на любовта. В най-тежките моменти на живота си Той беше сам, учениците Му заспиваха. Той уповаваше само на Бога, с Когото беше свързан. Постъпвайте и Вие като Христа. Щом се намерите пред мъчнотии и страдания, молете се да ви отмине тази чаша. Ако не може, предайте се на Бога и кажете: Господи, да бъде Твоята воля! 

 

Защо човек разбира мъчно нещата? – Защото живее във временния порядък на живота. Как ще разчиташ на чуждата къща? Ти си наемател, днес живееш в една къща, но след година собственикът разваля къщата си, иска да строи нова и ти предлага да я напуснеш. За да бъдеш спокоен, трябва да имаш собствена къща, никой да не те пъди. Следователно, разчитайте само на същественото, на реалното, на Божественото в себе си, което никой не може да ви отнеме. Що се отнася до временното, преходното, не разчитайте на него. То е сянка на реалността. Не бягайте от сенките, защото и те могат да ви донесат временно благо, но не разчитайте на тях. Любов, която носи живот, е истинска; знание, което носи светлина, е истинско; истина, която носи свобода, е реална и неизменна. Това са максими, които трябва да носите със себе си. С тях трябва да разрешавате всички мъчнотии в живота си. Те са оръжия, с които можете да воювате безопасно, както за себе си, така и за близките си.

Огънят на любовта

[Лъчезарна]

В природата съществува един начин на разбиране, наречен здравословен. Който се ръководи по него, лесно се справя с мъчните и трудно разрешими въпроси. Гледате, как някой майстор полира камъните. Търка един камък известно време и след това взима друг. Как се познава полираният камък от неполирания? – По гладката повърхност. Достатъчно е да го пипнеш, за да познаеш, че е добре полиран. По него няма никаква грапавина.

Същото се отнася и до вярата. За да познаеш, доколко можеш да разчиташ на своята вяра, пипни я с ръката си. Ако усетиш най-малката грапавина, ще знаеш, че вярата ти ще те спъне. Най-малката грапавина причинява съмнение, което води към повреди и разрушения. И най-голяма буря да ви сполети, не трябва да се разколебавате.

Колебанието показва, че вярата ви е слаба. Колко пъти екскурзиантите отлагат екскурзиите си при промяна на времето. Някой тръгва сутрин на екскурзия, гледа, времето е ясно, слънчево, но едва извърви два-три километра, явяват се облаци или започва да вали. Щом го накваси дъждът, той се връща назад, не се решава да продължи пътя си. Значи, най-малката промяна на времето, внася колебание. Дъждът само го изпитва. Ако беше продължил пътя си, времето щеше да се оправи.

Каква вяра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава? Това показва, че повечето хора днес не вървят със знание и виждане, но с пипане. Истинската вяра не се колебае от нищо. Каквото и да е времето, лошо или добро, човек трябва да издържа докрай.

 

 

Огънят на любовта

[Рассвет]

Съвременните хора се питат, как ще се оправи светът? – Чрез огъня на любовта. Най-силният огън, който съществува в цялата вселена, е огънят на любовта. Дето се насочи този огън, всичко стопява. Срещне ли неприятел на пътя си, тя стопява всичките му оръжия, коли, припаси, хора. При това положение, той е принуден да отстъпи. Това не значи, че огънят на любовта ще изгори света. Който мине през нейния огън, ще се стопи, пречисти и ще се възроди, ще влезе в новия живот. Няма сила в света, нито живо същество, които могат да устоят на огъня на любовта.

...

Апостол Павел казва: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил чрез любовта за онези, които Го любят.“ Велико благо е за душата да мине през огъня на любовта. Цялата вселена ще се отвори за вас, като жилище; ще почувствате връзката си с Бога, като ваш Баща, и ще се радвате на онази вечна свобода, която дава възможност на всичко живо да расте, цъфти и зрее.

Желая ви сега да бъдете свободни, да се приготвите за огъня на любовта. Който издържи на този огън, той ще бъде спасен.

 

Огънят на любовта