д-р Тодор Първанов Добавено Юли 13, 2015 Доклад Share Добавено Юли 13, 2015 (edited) Написаното от Георги ми напомня, за постовете на един друг колега, в постовете на който, всяка втора дума беше БАП. / това не е към теб, адресирано е към Георги/.А, сега за теб - това което трябва да се направи, според мен е, сесиите да се продължат.Не знам дали терапевта ти го е предложил.Ако не го е направил........не говори добре за него.Ако го е направил, продължавайте . Според представата, която добих за теб и за метода, поне 10 - 15 такива сесии ще са ти нужни. ПП. това пак няма да е края, но правейки го с него- с терапевта до себе си, ще добиеш смелост да си го прилагаш в къщи сама и продължиш терапията си. Редактирано Юли 13, 2015 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Donatelaa Добавено Юли 14, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 14, 2015 (edited) Да сесийте пръдължават така се разбрахме ,даже ще ми изкара диск за да мога да слушам и сама.Опитвам се и в ежедневието да вкарам това наблюдаване на емоцийте много ми помага.Съсредоточавам се без да подтискам и наблюдавам докато не съм готова да пусна емоцията и след това идва облекчение. Това ми помага за натрапливите мисли ,защото в метода се казва да оставим всички мисли а да се доверим само на чувството , същност си мисля ,че уж е една причината да не ми е ок (защото така расъждавам) но като погледна без ума и се вижда ,че съвсем не е така. Редактирано Юли 14, 2015 от Donatelaa Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 14, 2015 Доклад Share Добавено Юли 14, 2015 От описанието ти мисля, че сте на прав път.Още повече и вие самата го усещате.Въпроса сега опира до постоянство и търпение. Ще повторя пак- ПОСТОЯНСТВО И ТЪРПЕНИЕ. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Donatelaa Добавено Юли 14, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 14, 2015 Еи това ми е най-трудно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Donatelaa Добавено Юли 15, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 15, 2015 Искам да споделя с вас какво правя когато ме налегнат много мисли и тревоги и ума ми не е спокоен и не спира да ги прожектира.Така , взимам лист хартия,съсредоточавам се и наблюдавам мислите си внимателно.ЗАПИСВАМ тия където ги мисля най-често , тука ми е много важно да определя ТОЧНО какво ме тревожи ,точно кой мисли и темата им.Така като запиша всички ТЕМИ , ги разглеждам една по една.. Давам пример с мой мисли:-"Нещо лошо ще се случи" ( така съм го обобщила а същност е страх от неизвестното,страх от бъдещето . т.н)След това гледам ги отстрани не през призмата на моя страх.Само поглеждам и ми става ясно колко смешни мисли ме плашат.Или давам адекватен отговор ,пример "И да се случи нещо , то ще се случи ако ми е писано.Преувеличавам си прекалено много"Повечето ми мисли ми започват с ТРЯБВа... Трябва да си позволявам да бъда слаба,Трябва мисля позитивно, Трябва да спра да мисля какво мислят хората за мен,Трябва да се храня зравословно,Трябва да спортувам повече,Трябва да медитирам по-често . Трябва да променя отношението си към родителите,Трябва трябва и мнного още трябва.,,, Така до безкрай.И с тия трябва си слагам примка и опитвам да контролирам всиччко.За тези с ТРЯБВА си направих 4 графи, тук от форума го видях това.Важно и спешно,важно ,но не спешно,маловажно и спешно и маловажно и не спешно.Така разделям всичките ТРЯБВА в графите внимателно и Трябвата намаляват и тревожноста също.Също и си давам сметка като ги погледна отстрани ,че просто не ми е по силите да правя всичко това.И да искам няма да мога.Тревожноста ми пада а мислите утихват.Даже още докато пиша се успокоявам усещам как излизат мислите а иначе се мотат в главата ми и незнам как да ги изкарам .. Опитайте ,дано ви помогне Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 15, 2015 Доклад Share Добавено Юли 15, 2015 (edited) Описваш класически метод от когнитивната терапия - работа с автоматизираните мисли и изкривяванията в тях. Принципите на Седона, които споменаваш, присъстват практически във всеки психотерапевтичен метод, който познавам. Добри насоки са! Редактирано Юли 15, 2015 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Donatelaa Добавено Юли 15, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 15, 2015 Да , нека всеки който чете и не ходи на терапия а се самолекува да пробва това с мислите и да си помогне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Donatelaa Добавено Юли 15, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 15, 2015 е терапията е по-добър вариянт ,аам повечето искат дасе справят сами което си е много трудно.АЗ със терапия ми е трудно камоли без... Добре ,че се научих да съм търпелива и да се наслаждавам по пътя не да чакам да деня в който ще се оправя. Много е важно това. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Donatelaa Добавено Юли 16, 2015 Автор Доклад Share Добавено Юли 16, 2015 Прекаленото мислене подтиска ли чувствата ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Donatelaa Добавено Юни 11, 2020 Автор Доклад Share Добавено Юни 11, 2020 Здравейте, Станах почти на 30, а такива каши забърках сякаш съм ученичка.Имах сериозен приятел от 4 години,когато в един период се чувствах неудовлетворена от секса с него и се впуснах във флирт с жена.Същност исках и да опитам какво е да си с жена, беше ми интересно от малка имах такива желания, но нямах смелост.От един флирт и само да пробвам се случи така, че вече 3 години сме заедно с момичето.Тя е уникална като човек,мога да си говоря с нея на едно по дълбоко ниво, да правим любов за каквато и не съм мислила,че съществува(тези неща липсваха с приятеля ми).С времето се отдалечих от него малко и той от мен. Той много искаше деца, постоянно ми казваше айде време е вече сме големи, аз съм била на 30 кога съм щяла да раждам и това го слушах постоянно от всички роднини и познати.Нещо ме спираше да имам деца,не че не искам просто не знам страхувах ли се или си мислих,че край ако имам дете и ще ми пречи да живея.Представях си се с дете как си го гледам и хем ми харесва, хем сякаш от вътре всичко ми казва не е твоето или поне не сега.Таа като се отдалечихме с него един ден разбрах,че си е писал едни неща с една жена от неговата компания.Събрах си нещата и си тръгнах.Сякаш се това съм чакала, той да направи нещо и да се изнеса да не съм виновна аз.Вече един месец не сме заедно, разбрахме се всеки да си продължи напред обаче аз не знам какво искам и как да продължа живота си.Момичето иска да сме заедно,обаче ме е страх да кажем на всички, че се обичаме не знам как ще го приемат.КАзах и че не знам дали мога да живея с жена цял живот и да нямам деца.Тя вика "ти в кой свят живееш,може да имаме деца това не е едно време"...Да така е обаче все още съм объркана. Като се замисля аз бягам от всичко.Бягах от отговорност да имам деца и да създам семейство, сега бягам от отговорност да избера искам ли да бъда с жена и да имам семейство с нея.ИСкам да намеря себе си,искам да разбера какво искам обаче имам чувството че винаги някой ме притиска.Сега и казах на нея,че не мога да си представя да нямам нормално семейство, а тя имаше надежди и изпадна в криза.Каза, че не знам кво искам и накрая ще изгубя всички от това мое колебание и не взимане на отговорност.Знам ,че е права и знам ,че бягам от нещо от мен си самата или от страхове...Искам да живея силно и истински.Обаче не знам как.В момента се чувствам най-лошия човек на света,че лъгах него и подведох и нея.В един момент се обвинявам, че се захванах с нея и не се съсредоточих във връзката ми с мъжа, после пък си мисля че щом съм го направила е имало за какво и не всичко става ей така а си има причина. Малко преди да разбера,че приятеля ми си пише с една жена и може би имат нещо общо си бях пожелала да стане нещо и да разбера дали трябва да имам деца от него и да оставя момичето.Забравих какво съм си пожелала и тогава разбрах.Приех го като знак, а може и аз сама да съм си го предизвикала. Как да реша какво да правя с живота си? Колкото и да го мисля, никое решение сякаш не е удовлетворяващо..Знам,че имам нужда от терапия исках да се запиша до Орлин, но съм от малък град и трябва да пътувам до него.Скоро ще изкарам книжка, но сега няма как да ангажирам някой да ме кара или поне не всяка седмица, а не знам дали би имало ефект 2 пъти месечно да се виждаме.Била съм при трима терапевта,но сякаш повърхностно работихме по проблемите.Мотивирана съм да променя живота си.Не искам да бягам, искам да живея силно и смислено.Толкова много го искам,че за буквално един месец направих нещата от които се страхувах.Оставих връзката която не ми носеше радост,навих се да изкарам книжка(много ме е страх дали изобщо ще се справя) и кандидатствах за нова по-висока позиция на работа което исках от много време но пак ме беше страх че няма да се справя и другото което направих е да се запиша за тренировки което пак отлагах години наред. Въпрос към Орлин: Бихте ли ме приели при вас, ако в началото мога да идвам 2 пъти в месеца? Знам ,че е малко но просто в момента е такава ситуацията.Желанието ми е голямо да се променя просто ми трябва някой да ме насочва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 11, 2020 Доклад Share Добавено Юни 11, 2020 (edited) Направила си завоя за ново живеене . Но по навик търсиш компетентно одобрение . Това не е лошо , поне в началото .Но и с патерица не се живее дълго . Поемане на отговорността за живота , е да понасяш последствията за грешните избори с търсене и очакване на правилните .Може би си такъв човек , изчакваш нещата да се наредят сами .Това е добра стратегия , повече за активния . Всяко изчакване си има край и той е добър когато направим избора на време . Редактирано Юни 11, 2020 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 12, 2020 Доклад Share Добавено Юни 12, 2020 ,,Тя е уникална като човек,мога да си говоря с нея на едно по дълбоко ниво, да правим любов за каквато и не съм мислила,че съществува,, Когато питат хора на пределна възраст, за какво най-много съжаляват в живота си, обикновено това е за неща, които са можели да направят, но поради страх, не са направили. В живота си човек рядко среща партньор, с кого може да се разбра и му е интересно, а като прибавим в случая и добрият секс, мисля, че .....накрая на живота си, ти също ще съжаляваш, за шанса който си имала и който си пропуснала. Donatelaa 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Donatelaa Добавено Юни 12, 2020 Автор Доклад Share Добавено Юни 12, 2020 Това е че се притеснявам ако остана с нея дали ще мога да имам семейство "нормално" дето викат хората...и един ден да съжалявам и вече да няма как да имам деца... това ме притеснява Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 12, 2020 Доклад Share Добавено Юни 12, 2020 Прави се инсеминация и даже .....и двете може да имате деца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.