Инволюция и Еволюция

[dian2n]

Преди всичко погледнете ми подписа.

Материала който ми каза да прочета не го прочетох докрай.Хвърлих му само бегъл поглед.

Да виновен съм .Да, говоря без да знам.Да , не спазвам съветите които ми се дават.

Да, опърничав съм.

Аз обаче не говоря за еволюцията на духа на човека.Говоря за повсевместната (физическа ,ако щете) еволюция.

Съжалявам ако не съм разбрал смисъла на темата.Все пак всеки разбира различни неща от едно и също нещо.

Аз си казах мнението.

[Донка]

Хм, това е интересен обрат в темата - съотношението между еволюцията във физическия и духовния свят. На времето ми беше много интересна и полезна книгата на Ричард Докинс - Себичният ген. Какво е вашето мнение за тезите му? В една от тях той развива идеята за т.нр. "мемове" - те към физическата или духовната еволюция ли могат да се причислят?

Ако разглеждаме еволюцията само във физическия свят, то как се проявява инволюцията в него и каква е връзката им?

[bee_bg]

Една от интересните теми тук

Мисля си ,че има някои ''неща'' които не могат да бъдат обяснени и възприети без да сме достигнали до определен етап във 'еволюциата' дори си мисля че това не е точната дума .Просто съзнанието(мисленето) на човек засега е на много ниско ниво и доста от писанията(ученията) са само изстрели на посоки за необяснимите неща макар ,че има и доста точни попадения

[Донка]

"Като движим ръцете отдолу нагоре значи започваме от материалния свят към Божествения. Туй е еволюция.

Отгоре надолу движението на ръцете е инволюция: от Бога към Земята надолу.

Като отиваме при Господа, трябва да занесем нещо. Движението отгоре надолу - онова хубавото, което Бог ни е дал да го снемем долу на Земята и да бъде благословение за нас и благословение за другите."

Учителя - Паневритмия

Какво занасяме "нагоре" - когато отиваме при Господа? Може би нашите мисли, чувства, постъпки, свързани с материалния ни живот, ние ги преосмисляме през Божествената Истина? И това може би е еволюцията...

Какво е хубавото, което донасяме отгоре - да бъде благословление за нас и за другите - сигурно безусловната Любов? Любовта, която да въплътим в следващите си мисли, чувства и постъпки?

[bee_bg]

Всичко е възможно ,ако човек до известна степен е убеден т.е

повярва .

Правилните внушения и действия изглежда правят чудеса .

[Станимир]

Аз бих заменил думата внушения с впечатления. За разлика от внушението при впечатляването няма нарушение на свободната воля при предаване на идеите. В тази връзка еволюцията може да се измери със способността ни да възприемаме впечатленията от висшите светове в чист, неизопачен вид. За това разбира се е необходимо изграждане на съответния апарат за възприятие и развиване на съзнанието.

Редактирано Август 5, 2007 от Станимир

[Guest Лагорда]

Еволюция/Инволюция, това не са ли двете страни на една и съща монета?

Редактирано Август 5, 2007 от Лагорда

[Станимир]

Не омагьосан кръг, а спирала.

[Йордан Анов]

Дуализъм.Къде е?

Денят и нощта дуализъм ли са?

От къде гледаме и с какво гледаме, че да знаем?

[Guest Лагорда]

Дуализъм.Къде е?

Само в главата ни

[Йордан Анов]

Мисля, че е в сърцата ни.

[Максим]

Понеже сред мнозина битува идеята че йога е инволюционен път, в следващите цитати от един друг форум е много добре обяснено какъв смисъл се влага в това понятие:

Raja

Класическата йога обикновено се разглежда като инволюционен път. В Йога сутра Патанджали на два пъти използва термина пратипрасава (обратно развитие) - в Садхана пада 10 и Кайваля пада 34.

Терминът инволюция понякога води до недоразумения, доколкото естествения стремеж на всеки човек и на човечеството като цяло е да се развива и все повече да разгръща духовния си потенциал. Имайки предвид подобни обърквания няма да е излишно да припомним в какъв смисъл йога е инволюционен път. Пратипрасава означава проследяване на основанията за нашите мисли и действия в света. Ние приемаме за даденост нашето материално съществуване и обикновено не си даваме сметка за начина по който устойчивите обусловености в нашето съзнание ни манипулират. Един учен, тръгвайки от работната хипотеза за съществуването на твърди обекти и празно пространство в което се движат стига до идеята за далеч по-фината им природа, определена от множество елементарни частици и най-сетне до разбирането за еквивалентност на материя и енергия. По подобен начин йогинът тръгвайки от своите слабости, страсти и емоции проследява с помощта на силата на концентрацията техните основания, разкривайки пласт след пласт дълбините на съзнанието и подсъзнанието. В този смисъл при йога ние имаме едно движение назад - към нашата изначална същност. Същевременно обаче колкото повече сме разбрали себе си и сме се освободили от обвързаностите на всекидневието толкова повече сме се развили и еволюирали като човешки същества. С колкото сме се доближили до нашия източник, с толкова и сме се отдалечили от вкопчването в материалния свят и светските суети. В този смисъл йога е и еволюционен път. Движението назад означава разбулването на онова, което е видимо и повърхностно, посредством вникване в същността на обекта за медитация и нас самите. То носи все по-голяма свобода на духа. Инволюцията в йога е обратна само на онази еволюция, която издига все по-високо егото и създава противопоставяне между човека и природата, както и между самите човеци. Ученият от горния пример също един вид върви назад от по-грубата към по-фината структура на материята, но това не означава, че физиката се движи назад, а напротив. Класическата йога е път на култивиране на саттвични качества в човешкия живот и отслабването на тамасичните и раджастични такива. Така той става все по-хармоничен и одухотворен. При това придобитото в настоящия живот не се губи, а се превръща в база за по-нататъшен градеж през следващите животи. В този смисъл йога е едновременно инволюционен и еволюционен път, но двете в никакъв случай не си противоречат.

Vitaminko

При дърветата не е ли същото? Колкото по надълбоко пускат корен толкова повече се извисяват над земята.

Източен

Освобождението е именно opus contra naturam и затова е толкова трудно. Да се измъкнеш от властта на материята разбирам като "разбулване" на скритото, което ако се реализира в някаква оптимална величина обръща човека изцяло и одухотворява материята, изпълва я със смисъл и ликвидира принудата, която упражнява върху човека. Разбулване в смисъл на разбиране на всички ежедневни преживявания – техният произход, смисъл, несъстоятелност и липса на субстанционалност. Одухотворяването на материята спасява материята и това е актът на трансцендентното знание което прозира основанията на съществуването. В смисъла на ЙС: “духът е учител на предишните поколения, недокоснат от времето”(цит. по памет). Или състояние отвъд гуните.

Еволюцията се разбира като процес на одухотворяване на материята, но все по-ясно виждаме, че се върви към материализиране на духа, което древните наричат паднал ангел, душа и подобни. Материализиране на духа е инволюция в лош вариант, която не е противоположното, а противостоящото на еволюцията в смисъла на всеобщото разбиране на този термин, което разбиране вероятно е илюзорно, защото виждаме, че не се реализира в света.

Наричат нач. на XX в. la belle epoque (прекрасната епоха), която следва след века на Просвещението и … завършва с касапницата на 2 световни войни. В мъдра Индия при отделянето на Пакистан се избиват едни други стотици хиляди и т.н. примерите са безброй. В реален вид еволюцията е по-скоро не одухотворяване, а демонизиране на материята.

[Станимир]

Еволюцията се разбира като процес на одухотворяване на материята, но все по-ясно виждаме, че се върви към материализиране на духа, което древните наричат паднал ангел, душа и подобни.

Ще разделя това твърдение на три части. Първата част заслужава най-голямо внимание и много точно изразява един от аспектите на еволюцията. Втората част от твърдението не е съвсем точна, защото духът си остава през цялото време на своя собствен план, а на по-ниските планове се проявява чрез обвивките които си създава. Последните могат да достигнат такава грубост и материалност, че да създадат черупка около духа, която да го ограничи в изключителна степен и човешкото съзнание да затъне в тях, но не и духа. Третата част от твърдението е доста погрешна или най-малкото изключително подвеждаща.

Редактирано Ноември 21, 2008 от Станимир

[Васил]

Ще се опитам да се включа в дискусията с едно леко парадоксално твърдение.

При Йога ние нямаме нужда от слизане и овладяване на материята, от придобиване и усъвършенстване конкретното знание. От гледна точка на Йога инволюцията е нещо странично, в определен смисъл - вредно. Няма нужда от инволюция. Затова там стремежът е да се върнем назад, до нивото духовните светове, от които сме произлезли.

Ние не можем да направим нещо повече, да се издигнем на по-високо ниво или да придобием нещо, слизайки в материята и издигайки се после обратно. Затова най-разумното в светлината на схващането на Йога е да не се слиза въобще или да се предприеме издигане колкото се може по-рано и по-бързо.

Схващането което споделят други духовни школи е за инволюцията и еволюцията като циклични процеси, в които човешкият дух се усъвършенства и без които той не може да се развива пълноценно. Тук и инволюцията вече е "полезна", необходима.

Ето защо смятам, че доколкото дадена концепция цени инволюцията като процес, дотолкова за нея е важна и еволюцията. Но тези понятия са силно субективни и относителни. Без уточняването им всякакви определения рискуват да въведат читателя в заблуждение.

Според мен Йога не е инволюционно по същността си учение, тя по-скоро е индиферентна към това, стреми се да бъде извън, "над" тези процеси. Съществуват и съвременни западни школи, споделящи подобна позиция. Те не се определят като "инволюционни", поради тяхната съвременност и сравнително млада възраст. Но доколкото Йога се е установила в инволюционната епоха, дотолкова някои имат основание да я определят като "инволюционна". Това зависи от възприетата понятийна и мисловна система и следва да се възприема само в комбинация с множество допълнителни уточнения.

Редактирано Ноември 21, 2008 от Васил

[Добромир]

Всъщност, ако не се забъркваме в терминологичните теоретични различия, а съпоставяме най-важните цели и методи, основните духовни учения от древността до днес си приличат много! Как така да махнеш с ръка и да кажеш, че едната група са прогресивни, а другата - ретроградни?! Не е ли по-основателно да се твърди, че някои клонове от тях и някои индивиди са се отклонявали от зададената посока за духовен растеж?! А иначе, нали и в най-еволюционните учения съществува призива "върни се към Бога!" Ако проявим пунктуалност, можем да кажем, че това е израз, обозначаващ призив към връщане, т.е. инволюция. Но както това би било дребнаво заяждане, същото е и с повечето други "аргументи"... Далеч по-важно е да се гледа реално как се проявяват в живота съответната общност и съответния човек, а не да се правят изводи за тяхната насоченост въз основа на цитати и умозрителни постановки. Освен това според мен повечето древни цялостни учения съдържат в себе си и "инволюционни" и "еволюционни" постановки и препоръки, напр. хата и отчасти карма йога наистина постигат повече заземяване (но с определен дух, усвояващ материалните опитности в духовен контекст), но какво да кажем за бхакти и джната (гияна)? Не преподава ли и Учителят Беинса оползотворяване на разнообразните фактори на външната материална природа, не съветва ли да се полагат грижи за материалното тяло? Каква е катастрофичната разлика тогава? Нека да поемем това, което смятаме за ценно от различни източници, а който сметне, че някой си авторитет е прав срещу всички останали, нека прояви поне благоразумие и да запази това си мнение като лична работна хипотеза. Защото може би вярно усещаме, когато нещо по-висше - директно или чрез словото, се докосне до нас, но едва ли сме способни да разберем кое от тези по-висши от нашето сегашно осъществяване учения е НАЙ-... Според мене всички наблюдения в исторически и актуален план свидетелстват, че точно такова "най-", освен че е недоказуемо от нашето ниво, е било източник на най-грозни концептуални, емоционални и физически противопоставяния между т.нар. духовни последователи...

Редактирано Ноември 21, 2008 от Добромир

[Багира]

При Йога ние нямаме нужда от слизане и овладяване на материята, от придобиване и усъвършенстване конкретното знание. От гледна точка на Йога инволюцията е нещо странично, в определен смисъл - вредно. Няма нужда от инволюция. Затова там стремежът е да се върнем назад, до нивото духовните светове, от които сме произлезли.

Ние не можем да направим нещо повече, да се издигнем на по-високо ниво или да придобием нещо, слизайки в материята и издигайки се после обратно. Затова най-разумното в светлината на схващането на Йога е да не се слиза въобще или да се предприеме издигане колкото се може по-рано и по-бързо.

Схващането което споделят други духовни школи е за инволюцията и еволюцията като циклични процеси, в които човешкият дух се усъвършенства и без които той не може да се развива пълноценно. Тук и инволюцията вече е "полезна", необходима.

Всъщност не може да се счита, че у нас имаме добра представа от това, как е при йога. За съжаление. Но тук виждам едно много хубаво тълкуване на въпроса за инволюцията и еволюцията. Да си призная, не бях срещала такова тълкуване при моите занимания с йога. Но пък е много близко до сегашните ми представи за това.

По- разпространения възглед наистина е, че едно слизане на духа в материята е необходимо. После би трябвало да има издигане нагоре. Дали е в посока излизане от материята? Но тогава защо изобщо е необходимо слизането? Не може ли да има развитие без такова слизане (инволюция) в материята? Защото сякаш нищо от нашия живот не ни подсказва, че от подобно слизане се получава реално развитие (освен някакво не много умно упорство). Иначе няма как да си обясним това, което се случва на нашата планета. Не е ясен и призивът за "завръщане", който наистина само много предубеден човек няма да види в почти всички "сериозни" духовни учения, религии. Дори самата дума "религия" говори за възстановяване на връзка (която някъде по "трасето" се е изгубила) . Но призивът го има.

Ако инволюцията и еволюцията са циклични процеси, и няма нищо друго извън тях- това е ужасно бесмислено. Повече ми харесва хипотезата, че е възможно развитие извън тази цикличност. Така това, което наричаме материя е нещо като капан за духа. Той трябва да се освободи от него. Да се завърне там, откъдето е произлязъл. А не да се развива вътре в материята, или да я развива самата нея.

Как се е озовал в материята? Дали не можем да намерим отговор на този въпрос в мита за Нарцис?

[Добромир]

Самоотричането се препоръчва както от привърженици, така и от противници на еволюционния подход. Даже атеистите се възхищават от проявите на самоотверженост. Да, тълкуванията са различни - в единия случай намираш по-висшия си Аз, чрез отричането, при което са от полза и гъстите материални сфери; в другия случай се откъсваш от един капан, в който няма нищо ценно за теб; в третия случай това е просто героизъм, макар и в принципно преходен свят. Въпросът е дали самият факт на възвисяване на духа чрез себеотрицание (или отдаване, което е другата страна на монетата) или неговите интерпретации следва да бъдат в центъра на нашето внимание? Или, ако приведа пример от областта на медицината, дали самото излекуване по ефективен, траен и безопасен метод ще е по-важното или начина по който това се тълкува - дали е вследствие на външни материални терапии, на външни енергии от посетени свети места или от екстрасенси, на внушение или самовнушение (плацебо)? Ако не си отговорим ясно и честно точно на този въпрос, кое от двете неща - фактите или тяхното тълкуване са по-важни за нас - нараства опасността от сектантско мислене даже в онези сфери, които теоретично се разграничават от сектантството. Защото съм срещал доста убедително многословни обяснения, защо и най-добрите последствия от терапии и духовни практики всъщност са сатанински, както и обратното, защо и най-отвратителните зверства в името божие всъщност са си били съвсем на мястото, щом са били написани в позитивна светлина в някои писания или са били изтълкувани в такава светлина от хора, считани от определена група за спиритуални авторитети... Редактирано Ноември 21, 2008 от Добромир

[Максим]

Но тогава защо изобщо е необходимо слизането? Не може ли да има развитие без такова слизане (инволюция) в материята? Защото сякаш нищо от нашия живот не ни подсказва, че от подобно слизане се получава реално развитие (освен някакво не много умно упорство).

Така това, което наричаме материя е нещо като капан за духа. Той трябва да се освободи от него. Да се завърне там, откъдето е произлязъл. А не да се развива вътре в материята, или да я развива самата нея.

Как се е озовал в материята? Дали не можем да намерим отговор на този въпрос в мита за Нарцис?

Ами нали според йога Пуруша (Духът) слиза в (Пракрити) материята, за да може да осъзнае собственото си величие. За да има на фона на какво да го осъзнае. Няма връх без долина. Ако има само връх, а няма ниско, как ще разбереш че е връх? Духът идва в материята, за да изпита и осъзнае себе си. Когато влакът се движи как разбираш, че се движи? Когато виждаш през прозореца, че като че минават предмети отвън, ако отвън нямаше никакъв предмет, а само пространство, очите ти няма да видят движение, няма да знаеш, че се движиш.

И наистина е като капан, докато не станем просветлени, т.е. докато не осъзнаем собственото си величие, собсвената си вечност и неуязвимост.

[Станимир]

Духът и Материята са аспекти на едно и също нещо и са неделими. Духът и Материята често се представят като два полюса, като Материята свързваме с грубия физически свят, а това не е съвсем коректно. Материята е навсякъде, също както и Духът е навсякъде. Духът одухотворява Материята, която всъщност представлява съвкупност от елементални монади и монади от още по-предходни еволюционни стадии.

При инволюцията духът си изгражда тела за проявление в нисшите светове. В тези светове той е добил способността да действа самосъзнателно в резултат на еволюцията осъществена в предходните периоди. Духът не е самосъзнателен на своя собствен план, той не може да познае себе си на този план, най-вече защото няма развито тяло и сетива на този план. Съзнанието е резултат от взаимодействието на Духа и Материята. Съзнание без Материя не може да съществува. Човек се превъплъщава тук на Земята, защото съзнанието му функционира на това ниво, той е неспособен да прояви волята си, т.е. да бъде себе си в по-висшите светове, телата чрез които може да се прояви съзнателно в тези по-висши светове са още в зародиш, сетивата чрез които може да си изгради представа и да влезе във взаимодействие с тях все още не са развити. Както при съня човек прекъсва връзката си с физическия свят за да обнови силите си, но после отново се връща, защото това е нивото на което може да функционира съзнателно, същото е и при всяко ново превъплъщение и при по-големите цикли. При инволюцията човек си изгражда нужните тела за да може да продължи оттам където е достигнал през предходния период. Няма повторения или поне при тези повторения човек не е съзнателен. По същия начин и бебето в утробата на майката също извършва повторение, но това всички приемат като нещо в реда на нещата. При инволюцията нещата са подобни.

[Cveta5]

Благодаря ви,за темата и споделените знания!!!Чрез Учителя ви намерих и реших,че ви има,защото съм имала нужда от вас.Искам да споделя,че утре материалната работа,която ми предстои,ще бъде по-лека,по-приятна,по-ведра,защото ще е подкрепена с дух!С една дума-аз и света около мен ще бъдем по-добри.

[Багира]

Духът и Материята са аспекти на едно и също нещо и са неделими. Духът и Материята често се представят като два полюса, като Материята свързваме с грубия физически свят, а това не е съвсем коректно.

И аз считам така. Материята ще да е нещо по- общо от това, което познаваме като физически свят. Освен това дори и него не познаваме в цялата му пълнота.

Но полюсна неделимост ( а равнопоставеност?) означава проява на нещо трето. За духа се досещаме. Но за нещо отвъд него- не. По- скоро физическия свят с неговите полярности е проява на духовния. Отношението дух- материя не би трябвало да се обяснява с нашите полюсни представи. С други представи.

Материята е навсякъде, също както и Духът е навсякъде. Духът одухотворява Материята, която всъщност представлява съвкупност от елементални монади и монади от още по-предходни еволюционни стадии.

При инволюцията духът си изгражда тела за проявление в нисшите светове.

Обаче в тях май забравя основата си. Цикличността на изграждането на телата не помага за освобождаването от забравата, а я подпомага. Тогава наистина може да се окаже, че тя не е необходима. Обаче е факт. Считам, че той означава нещо друго, сам по себе си не доказва своята задължителност и необходимост. Ако предположим, че участието в циклите на раждането и смъртта (което оприличаваме на инструмент на еволюцията, но по- скоро не е, поне, ако се съди по развитието на човешкото същество в обозрим интервал от време) не е задължително, това би трябвало да означава, че е възможно развитие извън тях.

Какво може да ни послужи за опора в тази теза? Виждам следните основания:1. В Библията се говори за божии синове. И това не са хората. 2. Да допуснем, че инволюцията (като слизане във физическия свят) и след това- еволюцията (като излизане от него) наистина са необходим етап. Какво ще се случи след изизането от физическия свят? Ще спре развитието? Ще пребиваваме във вечно блаженство и съвършенство? Не изглежда нито блажено, нито сериозно! 3. Събитията в райската градина, описани в Битие, по- скоро говорят за възможност за живот и развитие на човешкото същество (не това, което сега познаваме) в друго състояние. Но то има право на избор. И в резултат от този избор може да се появи този вариант на развитие- инволюция- еволюция. При това е гарантирана инволюцията, а еволюцията отново е възможност. Която не е автоматично задължителна.

А Беа Нади в "Приказки за богове" дава още едно тълкуване: няма смисъл този цикъл, някой се забавлява така...

Редактирано Ноември 22, 2008 от Багира

[Роси Б.]

Когато говорим за "събитията в райската градина"(Багира) или други, описани в книга Битие от Библията, трябва да отчитаме техния алегоричен смисъл. Под райска градина трябва да се разбира духовния свят, в който пребивава човекът все още като жива душа. Става въпрос за втората човешка раса, която не е още материална, макар че духът вече слиза в материята.

"А плодовете на Райската градина не са храна за тялото, а храна за човешките чувства и мисли. В Райската градина човешкото съзнание е свързано директно с Бог.

Реките, които изтичат от Едем и служат за напояване са четирите човешки сетива, разположени на главата: за вкус, обоняние, слух и зрение, всички идващи от мозъка и свързани по нервен път. Осезанието още го няма, защото човекът е само жива душа без кожа, без плът.

Обработването на Райската градина означава грижа за чувствата и мислите и тяхното облагородяване.

Дървото на живота е главата на човека с двете полукълба на мозъка- за логиката и интуицията. Който хапне плод от Дървото на живота, ще развие ума си и ще опознае видимия свят.

Дървото за познаване на добро и зло е тайното знание за живота и смъртта; за скритите сили в човека и на първо място силата на мисълта, която може да бъде използвана както за добро- съзидание, така и за зло- разрушение. А най- опасното действие на силата на мисълта е внушението."

Мариана Везнева- "Окото на всезнанието";Университетско изд."Св.Климент Охридски";2007г.

На човека е било позволено да вкусва от плодовете на Дървото на живота, т.е. да развива мисленето си. А му било забранено да опознава невидимия свят- скритите сили в човека, защото съзнанието на човека от втората раса още не е било развито достатъчно и моралните му устои също. Аз мисля, че и днес някои хора имат нужда от тази забрана. Забраната е наложена за наше добро. Дано с нашата еволюция като човешки същества да докажем, че заслужаваме тя да отпадне.

[Багира]

Когато говорим за "събитията в райската градина"(Багира) или други, описани в книга Битие от Библията, трябва да отчитаме техния алегоричен смисъл. Под райска градина трябва да се разбира духовния свят, в който пребивава човекът все още като жива душа.

Даже не че трябва, а изобщо нямат смисъл извън дълбоката символика. Но ето, виж какво си написала: "все още като жива душа"- тук вече няма алегория. Има конкретика. Какво става след това? Вече не е жива душа. Еволюция? Да?

"А плодовете на Райската градина не са храна за тялото, а храна за човешките чувства и мисли. В Райската градина човешкото съзнание е свързано директно с Бог.

Реките, които изтичат от Едем и служат за напояване са четирите човешки сетива, разположени на главата: за вкус, обоняние, слух и зрение, всички идващи от мозъка и свързани по нервен път. Осезанието още го няма, защото човекът е само жива душа без кожа, без плът.

Обработването на Райската градина означава грижа за чувствата и мислите и тяхното облагородяване.

Дървото на живота е главата на човека с двете полукълба на мозъка- за логиката и интуицията. Който хапне плод от Дървото на живота, ще развие ума си и ще опознае видимия свят.

Дървото за познаване на добро и зло е тайното знание за живота и смъртта; за скритите сили в човека и на първо място силата на мисълта, която може да бъде използвана както за добро- съзидание, така и за зло- разрушение. А най- опасното действие на силата на мисълта е внушението."

Мариана Везнева- "Окото на всезнанието";Университетско изд."Св.Климент Охридски";2007г.

На човека е било позволено да вкусва от плодовете на Дървото на живота, т.е. да развива мисленето си. А му било забранено да опознава невидимия свят- скритите сили в човека, защото съзнанието на човека от втората раса още не е било развито достатъчно и моралните му устои също. Аз мисля, че и днес някои хора имат нужда от тази забрана. Забраната е наложена за наше добро. Дано с нашата еволюция като човешки същества да докажем, че заслужаваме тя да отпадне.

Да, това е мнението на Мариана Везнева.

От него следват изводи, с които считам, че действителността не се съгласува. Това ми прилича повече на сладка приспивна песен на изгубилия корените си разум, заел място, което не бива да заема. Между другото, в Библията не се споменава човекът да вкусил от плодовете на живота. А скритите сили в човека не са толкова скрити. По- скоро приличат на далечен спомен за нещо друго, което е имало друго предназначение и е атрофирало. А който вкуси от дървото за познаване на доброто и злото- просто се среща с тях, познава ги. Става част от тях. И "бездруго умира". Що се отнася до моралните устои- нима съвременните оръжия за химическо, бактериологично, генетично, ядрено и др. унищожения говорят за еволюция ? Несъмнено се развиват, и посоката е несъмнена...

Кое е съмнително? Защо е необходима приспивна песен? Какво носи будността? Какво говори?

[Слънчева]

Ценна мисъл за деня:

Бог ни е дал тази възможност – да посетим земята, но много от нас се държат като нежелани гости, разглеждайки някои неща като своя собственост. Ние забравяме, че се спираме тук само като посетители и позволяваме да възникват много привързаности: “моята къща”, “моята работа”, ”моите пари”, ”моето семейство”; но когато посещението ни на земята завърши, всички човешки връзки се прекратяват. Тогава трябва да изоставим всичко, което сме мислили че притежаваме. Единственото, което навсякъде ни придружава, е нашият Вечен Баща Бог. Осъзнайте сега, че вие сте душа, а не тяло. Защо трябва да чакате смъртта да ви даде този суров урок? (Парамаханса Йогананда)

Когато преценяваме дали сме обичали, както трябва, и дали сме живели пълноценно, можем да видим начините, по които нашите сърдечни връзки и страхове са ни ограничавали и можем да видим много възможности сърцата ни да се отворят. Дали сме си позволили да обичаме хората наоколо си, семейството си, земята, на която живеем? И дали сме се научили също да се разделяме? Дали сме се научили да преминаваме през превратностите на живота с благосклонност, мъдрост и съчувствие? Дали сме се научили да прощаваме и да живеем чрез сърцето, а не като произнасяме оценки и присъди? (Джек Корнфиилд)

Престани да преценяваш събитията като позитивни или негативни. Вместо това просто ги изживявай, радвай им се, учи се от тях. Всяко събитие ти предлага уроци. Тези малки уроци подхранват вътрешния и външния ти растеж. Без тях ще си останеш винаги на същото място. Помисли си за твоя собствен живот. Повечето хора се развиват най-много в резултат на най-трудните си преживявания. А ако се изправиш пред неочакван резултат и изпиташ леко разочарование, помни: природните закони гарантират, че ако една врата се затвори, винаги се отваря друга. Ако прилагаш неотклонно този принцип в ежедневието си и започнеш да привикваш ума си да възприема всяко събитие като позитивно и укрепващо силите ти, завинаги ще прогониш тревогата. Ще престанеш да бъдеш пленник на миналото и вместо това ще станеш архитект на своето бъдеще. (Робин Шарма)

Стремете се да виждате и в най-малките работи около себе си проявата и присъствието на Бога. Да обича човек Бога, значи да бъде сам с Него. Да обича хората, но да не образува връзки. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Призовете Бога, когато сте в най-голямата мъчнотия и никой не може да ви помогне. Ще видите как Той ще ви помогне. Възлюбете Бога и всичко ще придобиете в бъдеще. (Беинса Дуно)

Ние още ядем от плодовете на доброто и злото, докато не възприемем света като училище и всичко в живота ни като учение. За да можем да хапнем плод и от Дървото на Живота.

Обработването на Райската градина означава грижа за чувствата и мислите и тяхното облагородяване.

Дървото на живота е главата на човека с двете полукълба на мозъка- за логиката и интуицията. Който хапне плод от Дървото на живота, ще развие ума си и ще опознае видимия свят.

Това е прекрасно. Интуицията ни помага да обработим с мисълта си и разберем смисъла на случващото се в Живота.

"Испитвайте писанията"-Ев. И. 5:39

"Всичко що е от напред писано, за поучение нам е преднаписано, та чрез търпението и утешението на писанията да имаме надежда." Рим 15:4

Редактирано Ноември 22, 2008 от xameleona

[Роси Б.]

...Всяка вечер завършваме нашата дневна еволюция и набраната опитност изкристализира по време на съня, а всяка сутрин инволюираме към света на непосредствените действия във физическото ни тяло и свят, за да трупаме нова опитност и за да проявяваме вече натрупаната. Човешкият живот също наподобява този цикъл - инволюция в младостта и еволюция след зряла възраст. Не случайно жизненият цикъл е изобразяван във вид на кръг...

Мненията на Васил в тази тема ми дападат най-много. Ето цитат от Учителя, който звучи като неговото сравнение:

Младостта може да се уподоби на инволюционния процес, слизане в материята. Този процес продължава до 33 годишна възраст. От 33 години нагоре започва еволюционния процес, качване, възлизане. И този процес продължава около 33години, човек живее средно около 66 години.

Петър Дънов-"Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа";изд.Астрала;2002г.