Инволюция и Еволюция

[Guest НиколаДамянов]

„Понеже сред мнозина битува идеята че йога е инволюционен път…” Максим

Такова нещо и аз съм забелязал и определено ми си струва,че това не е правилно разбиране на нещата…

Може би като начало трябва да уточним, че Инволюция и Еволюция са етапи през които минава човешката Душа от своето земно развитие.Тези етапи са в хармония с цикличността заложена във Вселенските принципите и въпроси от рода на „Защо са ни (етапите)?”,”Каква полза от тях?”,”Не можем ли да ги прескочим” не би трябвало да са тема на разискване,което ако стане е просто загуба на време и енергия.Ясно е,че детето не може да научи какво е топло, колкото и да му се обяснява, докато не пипне огъня …

Няма да влизам в подробности, но всеки който иска да „онагледи” нещата може да си представи една разгъната вертикално спирала,по чиято линия могат да се нанесат подобни + и - етапи.

Тънкият момент, за да няма спор относно ученията, е да се разбере, че едно Учение независимо в кой етап от развитие на човешката Душа се дава,то винаги е еволюционно (възходящо)! Няма велик Учител,който да слезе на Земята за да „натисне” по-дълбоко в материята своите ученици.За това се грижат безпроблемно и доста успешно други фактори и други същества. Целта на Учителите (респективно ученията им) да съхранят божествената искра, която в последствие става причина за буен огън очистващ натрупаните заблуди на времето…В следствие на този Огън, се „повдига” Душата на по горно стъпало в спиралата на развитието.

В този ред на мисли всички Учения имат един корен (цел), но разликата идва от там,че Учителите съобразяват своите учения с моментното състояние на нивото на човешкото съзнание, характерно за съответния етап.По този начин едно Учение може да „работи” на практика,…т.е.последователите да имат реални постижение, които да ги избавят от противоречията и да ги направят щастливи.

Ако се задълбочим в тези разсъждения (което няма да правим ) ще достигнем до интересни изводи за това колко са нереални и утопични идеите на някой хора за „обединението на всички религии и школи”. В повечето случаи такива „лозунги” се вдигат от хора, на които егото им пречи да направят крачка напред и нагоре - действие,което често се свързва с признаване на стари грешки или заблуди,…но това е друга тема на разговор.

И накрая трябва да се уточни,че въпреки факта,че всички Учения са еволюционни, това не значи,че тяхната полезност е еднаква – твърдение, което се потвърждава и логически кореспондира с различните етапите на развитие на човешкото съзнание,за които говорих по горе.За да не се обиждат Йогите например ще дам обратния пример…Има ли хора които смятат,че Учението на Христос би имало същата „реализация”,ако бе създадено по времето на Буда,например? Доста можем да се позабавляваме,ако се опитаме да приложим 10-те Божи заповеди за хората от онова време!

Резонно стои въпроса обаче, по-старите учения редно ли е да съществуват тогава? – Разбира се,че е редно и в много случаи дори това е необходимо!...В преражданията си доста Души са свързани по някакъв начин пряко или косвено с минали времена и етапи от развитието на Земята. Едно учение,школа,религия,... след като създава нужният духовен комфорт на дадена група от хора,трябва да съществува като единственото изискване е да няма насилие в практикуването …т.е. всеки човек да има правото си на свободен избор и съответно да може да носи след това отговорността за този свой избор!

Поздрави!

[Станимир]

Еволюцията изисква съзнателно и целенасочено прилагане на воля (сила). Материята е инертна и статична, и за да може съзнанието да се предвижи от едно еволюционно равнище на друго, винаги среща сериозно съпротивление, което трябва да бъде преодоляно. И в по-ограничен смисъл имаме съпротивление на низшата човешка природа, която се стреми да запази контрола си над човека и да попречи на висшата му природа да се прояви. Еволюцията се извършва със сила. В много Учения от друга страна се говори за непротивене, за пътят на най-малкото съпротивление, който всъщност е пътят на Любовта (към Бога, към Бога в Учителя, към Бога в другите хора, към Бога в себе си и въобще към Бога във всичко съществуващо, и във всяко едно нещо поотделно). Бхакти Йога е пример за такова Учение. Противоречието всъщност е само привидно. Мисълта, Волята и Любовта са еднакво важни за еволюцията.

[Guest НиколаДамянов]

„Еволюцията изисква съзнателно и целенасочено прилагане на воля (сила). Материята е инертна и статична, и за да може съзнанието да се придвижи от едно еволюционно равнище на друго, винаги среща сериозно съпротивление, което трябва да бъде преодоляно…” Станимир

Предполагам,че мнението ти е инспирирано от предходния ми пост в темета, където бях подчертал,че „единственото изискване е да няма насилие…”. Тъй като уважавам много стремежа ти за философско обяснение на нещата и съчетаване на това с мисли,мнения и постановки на Учителя Петър Дънов, ще се опитам да изясня още малко това което имах предвид…

В случая, волята не е удачно да се разглежда като синоним на сила при Еволюцията. При волята привидно има прилагане на уСилие,но то е свързано със собствения избор на личността,чието съзнание е във фаза на преминаване от едно равнище на друго. Затова и често слагаме прилагателното „свободна” пред думата воля, което гарантира, че няма употреба на външна сила т.е. основополагащото право на свободен избор е запазено.

В този ред на мисли, ако допуснем, че при една Еволюция има използуване на външна сила, то тогава е по уместно да използваме думата Революция. При нея съзнанието на човека не е „узряло” за новият етап и то се вкарва в тази фаза с насилие, ограничения, забрани… Това е и причината поради която революциите не са успешни начини за промяна на статуквото, независимо от висотата на идеите,които защитават. (пример социализма). В по широк смисъл обаче,те могат да се разглеждат като подетапи на Еволюцията, които ще служат за бъдещ пример относно това как не бива да се случват (правят) нещата.

Поздрави!

[Васил]

Всъщност, ако не се забъркваме в терминологичните теоретични различия, а съпоставяме най-важните цели и методи, основните духовни учения от древността до днес си приличат много! Как така да махнеш с ръка и да кажеш, че едната група са прогресивни, а другата - ретроградни?! Не е ли по-основателно да се твърди, че някои клонове от тях и някои индивиди са се отклонявали от зададената посока за духовен растеж?! А иначе, нали и в най-еволюционните учения съществува призива "върни се към Бога!" Ако проявим пунктуалност, можем да кажем, че това е израз, обозначаващ призив към връщане, т.е. инволюция.

Ние отдавна сме забъркани в терминологичните различия, Добромир. В традицията на Йога и въобще на изтока под "Инволюция" се има предвид точно "връщане към Бога". Същото нещо западът нарича с името "Еволюция". Просто са обърнати значенията на понятията.

Относно квалификацията на един от двата етапа като прогресивен или ретрограден, моля виж мнението ми в началото на тази тема. Не случайно тя е стартирала точно с това.

[Станимир]

144.(21 Юли). Разбира се, обкръжаващата обстановка се създава и определя от съзнанието на човека, но това е само до известна степен. Когато човек може да каже: „Аз победих света“, тогава вече не светът, а духът на човека твори своето обкръжение и го преобразува. Могъществото на духа се заключава именно в това, че духът се издига над света и го сътворява във и извън себе си според своята могъща воля. Степента Планетен Дух или Създател на планети го издига дотолкова над това, което е проявено във форма, че той става творец на материалния свят. На човека е определено да стане сътворец на планетните Логоси и няма предел на растежа на могъществото на духа му, това е висш аспект на безпределността. Но труден и дълъг е пътят към върховете на всяка власт над плътта, който е отсъден на човека от началото на времето. По този път, обаче, върви всеки от хората и човечеството като цяло. Стъпалата за достигане на тази власт са изразени в самия човек с определени реални, макар и неразбирани от хората достижения. Колко милиона години борба, страдания, труд и усилия са били необходими на човека, за да създаде от инертната материя тялото си с всичките му изумителни свойства и способности и да го подчини на своята съзнателна и подсъзнателна воля. И тези милиарди атоми, събрани от духа на човека в сферата на неговия микрокосмос, са обединени в едно стройно цяло, което се движи, ходи,гледа, слуша, разбира и осъзнава. Колко векове са били необходими на духо-монадата, за да създаде дори окото, което вижда и фотографира обкръжението, и колко сложен е този чуден апарат на човешкия микрокосмос! Достигнатата победа на духа над материята е още далеч, много далеч от своето окончателно завършване. Космосът е огромен и дори степента на Планетен Дух е само стъпало по пътя към по-нататъшното, безкрайно развитие на духо-монадата на човека. Следващите степени е трудно дори да си ги представи човек, защото човешкият разум няма с какво да ги сравни. Няма думи в човешкия език, които да изразяват тяхната същност, но в понятията всемогъщество, всезнание, всевиждане, всечуване и всички останали качества на духа се съдържа намек за върховете на най-високите достижения. Степените на тези достижения са различни: планетно всезнание, всезнание на своята галактика и т.н. Все по-нагоре към безпределността. Защото предел не съществува.

145.(Продължение). Способността на речта е победа над материята, способността на слуха, на зрението, способността да се мисли – всичко това са степени на достижения, малко осъзнавани от хората. Хората, за съжаление, гледат на всичко много просто, без да отчитат какъв чудовищен труд и време са били необходими са били необходими на всяко от тях. Но времето да се осъзнае своя път и цел вече е дошло, за да не се върви по него сляпо, без да се знае накъде и защо, а с отворени и виждащи целта очи. Ако досега е постигнато толкова, това е гаранция и за бъдещите по-нататъшни достижения. Великото шествие на човечеството като цяло към могъществото на духа и властта над света върви колективно и общото ниво на достиженията е вече достатъчно високо, за да стане трамплин за още по-големи достижения. Трябва само да се разбере, че човекът – това е процес и всичко ставащо в него космично се стреми към безкрайно развитие, разгъване, изтъняване и усъвършенстване, на които Космосът не поставя предели. Мрачините на настоящето са временни и преходни. Сияйното бъдеще на човечеството стои пред него като утрешен ден и няма такава сила в света, която би могла да спре течението на космичния живот. Космическият път на човека е предопределен от Космическата воля и затова е ненарушим. Всичко в Космоса, въплътено във форма, се стреми към тази голяма цел. И мъдрият вижда във всяко от тях тази същата искра на духа, запалена и в него преди началото на времето.

141.(14 Юли). ... Докосналият се до безпределността ум открива вечното във временното, събирайки плодовете на безсмъртието. Земната крайност и ограничеността на Плътния свят не е в света, който е наоколо, а в ума на човека, в неговото съзнание, приело за реалност относителността на земния свят. За да може съзнанието да излезе в просторите на космическия океан, трябва първо да се разрушат стените, които го ограничават. Океанът на Космическата мисъл може да стане достъпен за човека, освободил съзнанието си от призрачния свят на земните представи. Тайната на времето и пространството трябва да бъде разрешена от съзнанието и да бъде победено понятието за смърт. Човекът на Земята се приближава към ново разбиране на живота и постигането на степента на космическото съзнание става вече близка и възможна.

(Б. Абрамович - ГАЙ)

Редактирано Април 17, 2009 от Станимир

[Роси Б.]

Като продължение на цитираните от Станимир мисли:

Ако съзнанието на човечеството можеше да съпостави вечното с преходното, то биха се появили проблясъци на разбиране на Космоса, защото всички ценности на човечеството се градят на вечната основа. Но човечеството дотолкова е изпълнено с уважение към преходното, че е забравило за вечното. А колко показателно е, че формата се променя, изчезва и се заменя с нова. Преходността е така очевидна и всяка такава преходност говори за вечния живот.

....

Човечеството е погълнато от последствията, но коренът и началото на всичко е творчеството, а то е забравено. Когато духът ще се почита като свещен Огън, ще започне великото извисяване.

Из "Огненият Свят"

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр. Варна;2002г.

Редактирано Април 17, 2009 от Роси Б.

[Роси Б.]

Какво се случва с тези, които не развиват, не разширяват своето съзнание, т.е. не еволюират? Колко време стоят на едно и също стъпало на еволюционното си развитие? И дали при тях не започва процесът на деградация веднага, защото "всичко тече, всичко се изменя"?

Намерих цитат, който дава отговор на тези въпроси. Но дали е единственият отговор. Ще се радвам да чуя и други мнения!

...но в живота ние често ставаме свидетели как тук, на земно ниво, съзнанието на личността, стигайки до предела, отвъд който то не може или по-точно, не иска или се страхува да прекрачи, спира в развитието си. Но тъй като нищо в действителност не може да остава неподвижно, то тръгва обратно. Вървейки обратно, съзнанието може да стигне до такова състояние на разложение, когато зърното на духа, след като не се храни с висши привличания, замира; такива хора наричаме ходещи мъртъвци. В последно време се наблюдава много регрес в човешкото съзнание. Оттук и всички бедствия на нашата планета.

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр. Варна;2002г.

[Станимир]

Какво се случва с тези, които не развиват, не разширяват своето съзнание, т.е. не еволюират? Колко време стоят на едно и също стъпало на еволюционното си развитие? И дали при тях не започва процесът на деградация веднага, защото "всичко тече, всичко се изменя"?

Намерих цитат, който дава отговор на тези въпроси. Но дали е единственият отговор. Ще се радвам да чуя и други мнения!

...но в живота ние често ставаме свидетели как тук, на земно ниво, съзнанието на личността, стигайки до предела, отвъд който то не може или по-точно, не иска или се страхува да прекрачи, спира в развитието си. Но тъй като нищо в действителност не може да остава неподвижно, то тръгва обратно. Вървейки обратно, съзнанието може да стигне до такова състояние на разложение, когато зърното на духа, след като не се храни с висши привличания, замира; такива хора наричаме ходещи мъртъвци. В последно време се наблюдава много регрес в човешкото съзнание. Оттук и всички бедствия на нашата планета.

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр. Варна;2002г.

Да, застой не може да съществува. Но както е казано в началото на откъса, става въпрос за земно ниво, т.е. за едно отделно въплъщение. Тази деградация бива прекъсната от смъртта на физическото тяло и последващата промяна в средата на живот за човека. Разбира се в следващото въплъщение деградацията може да се задълбочи, но аз лично мисля, че най-често човешкото съзнание, както през времето на отделния земен живот, така и в една дълга поредица от земни животи, се лута нагоре-надолу между долната и горната граница на егоизма, докато след дълго време прекарано в лутане, не събере (в своя дух) достатъчно (духовни) сили и (духовен) опит да го преодолее. Няма да се спирам на възможността съзнанието да прекоси долната граница, защото дори и да предположим, че това е възможно, то според мен ще е много рядко-срещано изключение, а не правило.

[KirilChurulingov]

<iframe src="http://www.youtube.com/embed/7a7IaS3ml4g" allowfullscreen="" width="425" frameborder="0" height="349"></iframe>

[Sleda]

144.(21 Юли). Разбира се, обкръжаващата обстановка се създава и определя от съзнанието на човека, но това е само до известна степен. Когато човек може да каже: „Аз победих света“, тогава вече не светът, а духът на човека твори своето обкръжение и го преобразува. Могъществото на духа се заключава именно в това, че духът се издига над света и го сътворява във и извън себе си според своята могъща воля. Степента Планетен Дух или Създател на планети го издига дотолкова над това, което е проявено във форма, че той става творец на материалния свят. На човека е определено да стане сътворец на планетните Логоси и няма предел на растежа на могъществото на духа му, това е висш аспект на безпределността. Но труден и дълъг е пътят към върховете на всяка власт над плътта, който е отсъден на човека от началото на времето. По този път, обаче, върви всеки от хората и човечеството като цяло. Стъпалата за достигане на тази власт са изразени в самия човек с определени реални, макар и неразбирани от хората достижения. Колко милиона години борба, страдания, труд и усилия са били необходими на човека, за да създаде от инертната материя тялото си с всичките му изумителни свойства и способности и да го подчини на своята съзнателна и подсъзнателна воля. И тези милиарди атоми, събрани от духа на човека в сферата на неговия микрокосмос, са обединени в едно стройно цяло, което се движи, ходи,гледа, слуша, разбира и осъзнава. Колко векове са били необходими на духо-монадата, за да създаде дори окото, което вижда и фотографира обкръжението, и колко сложен е този чуден апарат на човешкия микрокосмос! Достигнатата победа на духа над материята е още далеч, много далеч от своето окончателно завършване. Космосът е огромен и дори степента на Планетен Дух е само стъпало по пътя към по-нататъшното, безкрайно развитие на духо-монадата на човека. Следващите степени е трудно дори да си ги представи човек, защото човешкият разум няма с какво да ги сравни. Няма думи в човешкия език, които да изразяват тяхната същност, но в понятията всемогъщество, всезнание, всевиждане, всечуване и всички останали качества на духа се съдържа намек за върховете на най-високите достижения. Степените на тези достижения са различни: планетно всезнание, всезнание на своята галактика и т.н. Все по-нагоре към безпределността. Защото предел не съществува.

145.(Продължение). Способността на речта е победа над материята, способността на слуха, на зрението, способността да се мисли – всичко това са степени на достижения, малко осъзнавани от хората. Хората, за съжаление, гледат на всичко много просто, без да отчитат какъв чудовищен труд и време са били необходими са били необходими на всяко от тях. Но времето да се осъзнае своя път и цел вече е дошло, за да не се върви по него сляпо, без да се знае накъде и защо, а с отворени и виждащи целта очи. Ако досега е постигнато толкова, това е гаранция и за бъдещите по-нататъшни достижения. Великото шествие на човечеството като цяло към могъществото на духа и властта над света върви колективно и общото ниво на достиженията е вече достатъчно високо, за да стане трамплин за още по-големи достижения. Трябва само да се разбере, че човекът – това е процес и всичко ставащо в него космично се стреми към безкрайно развитие, разгъване, изтъняване и усъвършенстване, на които Космосът не поставя предели. Мрачините на настоящето са временни и преходни. Сияйното бъдеще на човечеството стои пред него като утрешен ден и няма такава сила в света, която би могла да спре течението на космичния живот. Космическият път на човека е предопределен от Космическата воля и затова е ненарушим. Всичко в Космоса, въплътено във форма, се стреми към тази голяма цел. И мъдрият вижда във всяко от тях тази същата искра на духа, запалена и в него преди началото на времето.

141.(14 Юли). ... Докосналият се до безпределността ум открива вечното във временното, събирайки плодовете на безсмъртието. Земната крайност и ограничеността на Плътния свят не е в света, който е наоколо, а в ума на човека, в неговото съзнание, приело за реалност относителността на земния свят. За да може съзнанието да излезе в просторите на космическия океан, трябва първо да се разрушат стените, които го ограничават. Океанът на Космическата мисъл може да стане достъпен за човека, освободил съзнанието си от призрачния свят на земните представи. Тайната на времето и пространството трябва да бъде разрешена от съзнанието и да бъде победено понятието за смърт. Човекът на Земята се приближава към ново разбиране на живота и постигането на степента на космическото съзнание става вече близка и възможна.

(Б. Абрамович - ГАЙ)

Много ми харесва това, което е написал Станимир. Това като начало.

Всичко, което аз ще напиша се базира на Космо-концепцията на Макс Хайндел. Зашеметяващо ясно е изложено твърдението, което страшно много ми се иска да споделя, в този труд , но някак си остава в страни от вниманието на повечето хора. Космо-концепцията е тайното Християнско учение, сега вече открито за всички хора, всеки който поиска може да го прочете и което всъщност е философска концепция. Ще се стремя да го напиша по възможност най-кратко - схематично, но концентрирано за да стигна бързо да същността, боя се да не прозвучи до известна степен наивно. Няма да го доуточнявам с филофски разсъждения, (което всъщност би било много добре).

Първо: Духът няма за цел, не е призван и изобщо няма нужда да побеждава материята.

Второ: Материята е много важен елемент в Божия план.

В зората на времето Девствените духове, които са вълната на живот човеци, започва пътешествието си през материята... не, ще го напиша по-кратко:

Духът излъчва от себе си (кристализира) материя и така изгражда тела и околен свят. Затворен в материята той бива откъснат (ограден) от универсалното Духовно Съзнание, принуден е да се обърне навъте и така става СЕБЕ-СЪЗНАНИЕ. Така индивидуализиралият Дух управлява телата си (умът и свободната воля-епигенезисът са важни) усъвършенства телата си и околната среда и натрупва жизнен опит. Материята еволюира. Когато материята достигне съвършенство (първо земното плътно тяло), и сега ВНИМАНИЕ: материята започва да излъчва енергия и постепенно цялата се превръща (трансмутира) в енергия. Това е ДУШАТА! Душата все още е материя, но по-фина материя от по-висшия свят спрямо тялото, от което се излъчва. Квинтесенцията от душата се присъединява, прибавя се към по-висшето материално тяло. И така процесът върви нагоре през световете докато накрая квинтесенцията от всички тела и души - МАТЕРИЯТА се превърне в ДУХОВНА СУБСТАНЦИЯ и се присъедини към Духа, разширява го, обогатява ли го, не знам, нещо такова. Квинтесенцията от материята съдържа целия жизнен опит на Духа от пътешествието му през материята.

Инволюцията е еволюция за материята. Еволюцията е инволюция за материята.

И според мен така тази философска концепция отговаря на Въпроса на въпросите: какви са целта и смисъла на съществуванието, всъщност да даде отговор на този въпрос е крайната цел на философията, иначе философията е много сложно познание. И още повече, тази концепция примирява и обединява двете основни течения във философията, материалиализма и идеализма: и материята е продукт на съзнанието и съзнанието е еволют на материята.

Редактирано Ноември 23, 2012 от Sleda