Аборт и нова връзка/брак

[radi1233]

Здравейте,

Проблема е малко обширен, но ще се опитам да синтезирам информацията.

На 27г. съм. Точно допреди няколко месеца започна моето осъзнаване и навлизането ми в зряла възраст и то благодарение на човека, когото срещнах и от когото получих това освестяване.

Последните 5 години от живота ми живеех в една илюзия, че имам "връзка" с човек, който живее в чужбина, приятелите и близките ми го познават, казвали са ми че е несериозен и не е за мен, но аз бях погълната от тази връзка. Преди 4 години направих много тежък аборт по желание от него, то беше каша, размотаване по болници, общо 4 опита за аборт, последния от които успешно. Това ми се отрази на психиката тогава, но най-вече започна усещането сега, когато намерих подходящия човек, който ме обича, сериозен и отговорен човек е и иска да градим семейство заедно.

Осъзнаването започна когато видях, че има човек, който ме обича и ме е чакал 2 години, докато аз психологически бях обвързана с предишния и го чаках него. Изведнъж започнах да си анализирам живота и връзките след като се осъзнах. Направо се уплаших. Оказа се, че предишния с когото замалко да имаме дете, тъй като както казах аборта беше на везна, бях в третия месец вече и в последния "възможен" момент за прекъсване, страшно много прилича на баща ми отпреди 20 години да кажем. Тоест подсъзнателно съм търсила ролевия модел на баща ми и майка ми, който никак не е за подражание. С две думи - усещах се като жертва на домашно насилие, първо от баща ми като по-малка, той беше с тежък алкохолизъм. Майка ми е починала, никога не съм живяла с нея. И второ - във връзките сама съм търсила подчинената роля и властни и авторитарни мъже, като моя баща, а аз съм чувствителна като майка си. Сега срещнах човек с когото наистина се чувствам добре, но изпитвам малко гняв на себе си, за изборите в живота си и последиците, до които са довели. Чувство на вина и най-вече срам към новия си партньор. А той ме обича и съм сигурна, че ще ме приеме такава, каквато съм с всичките ми кусури, но проблемите идват главно от мен.

Не съм се простила с миналото си и най-вече аборта, срамувам се от това пред него, още повече че имам нужда да разкажа тези подробности, но не и на него, не може да го товаря с такива неща, той е чувствителен, също като мен. Заради това си пасваме явно. Другото което е - той иска брак, семейство и деца, а аз не знам дали съм готова за такава сериозна стъпка, най-вече поради няколко причини. Аборта на първо място, не знам как да се справя с това, страхувам се дали всичко ще е наред, ще имам ли нормална бременност и т.н. Физически съм здрава, но не искам да се чувствам притисната да го направя. Може би това стана, защото тогава още не знаеше, че съм правила аборт. Сега сигурно ще е по-различно държанието му. И другите ми страхове - не знам дали съм готова за майка и въобще дали ще бъда добра майка. Тук се намесва малко и миналото ми, свързано с моята майка. Имам някакви подсъзнателни страхове, да не получа нейните проблеми за вбъдеще. А тя е имала кофти съдба - след второто раждане, тоест на брат ми е имала някаква депресия, след години е получила психически отклонения, най-вече заради баща ми и баба ми (тоест нейната майка), диагноза: шизофрения и лежане по психодиспансери. Когато бях 7ми клас, ми съобщиха новината, че е починала (самоубийство, поради мъка за децата или нещо подобно). Имала съм и мащеха, която се грижеше за нас, но и тя почина. После баща ми си намери 3-та приятелка и т.н., но и там нещата не се получиха. Това е общо взето живота ми. Далеч съм от мисълта, че ще стигна нивото на майка ми, но нейната участ няма как да не остави някакъв минимален страх/притеснение в мен. Сегашния човек е много мил и готов на всичко за мен - но не знам аз дали съм готова? Още имам спомени за старата си връзка и си ближа раните и може би никога няма да успея напълно да го превъзмогна. Не искам да натоварвам сегашния си приятел с проблемите си, достатъчно си ги има и той, но и не искам да живея в миналото си, а да продължа напред, колкото и да е трудно. Мисля, че най-удачния вариант е да се поопознаем, да заживеем малко заедно и чак след това да мисля за брак и семейство. Но като се видим просто - изведнъж се появява някаква магия м/у нас и нещата се случват от самосебе си. Мисля, че съм срещнала истинската любов, романтичен е и т.н. както си му е по реда, малко му е трудно да се отпусне още, но и този момент ще дойде, но мисълта ми е, а отсега нататък накъде?

Благодаря ви предварително за помощта и съветите.

[Диляна Колева]

Здравей, ще ти отговоря през една мисъл на писателя Текери:

"Сееш мисъл и жънеш действие; сееш действие и жънеш навик; сееш навик и жънеш характер; сееш характер и жънеш съдба." 

 

Всичко започва с мисълта.

Какво е било, всъщност отдавна няма никакво значение, защото това са БИЛИ мислите, действията, навиците, характерите на други хора.

Ти не си тях.

За теб е от изключителна важност с каква мисъл ще започнеш твоето ново начало, защото това ще определи действията ти , навиците.........

Избрала си си недобра мисъл, която те кара да предприемаш недобри действия, които неизбежно ще се превърнат в навици, а те ще оформят характер и накрая ще кажеш - такава е съдбата ми. което ще е съвсем неправилен извод.

 

Какво да направиш от сега нататък??? - Промени мисълта. Избери си друга, хубава мисъл, която ще те подтикне към други действия и т.н.

[B__]

Искам само да ти предложа да не вярваш много на изводите, които си направила от ума. Това кое как приличало на баща ти и т.н. Довери се на новото. Ново, нещо което досега не си правила, всред това ново може да се окаже правилното действие.

[_Маги_]

Темата се повтаря тук

Би било добре двете теми да се слеят. Така ще има по-голяма яснота по случая.

Редактирано Март 26, 2014 от _Маги_