Параноя

[Павлова]

Здравейте!

Казвам се Бела и съм на 21г. Баща ми страда от БАР, поддържаше се с лекарства, но преди година получи тежка криза и още се възстановява. Майка ми го напусна, когато получи кризата. Понесох много тежко изблиците му на депресия, гняв и отчаяние, борех се сама срещу него и проблемите му и това ме срина психически. За 1 година животът ми се преобърна наопаки. Студентка съм и живеех в общежитие, но приятеля ми искаше да живеем заедно и се преместих на квартира с него. Това се случи точно след като баща ми влезе в психиатрична клиника. С приятеля ми живяхме заедно 6 месеца. Наскоро обаче той замина за чужбина. Когато бях с него постоянно се чувствах защитена, не се страхувах, че баща ми може да ме нарани отново, изпитвах желание за живот. Сега обаче приятелят ми е на огромно разстояние от мен и аз усещам как отново започва да ме хваща параноя, не мога да спя, не мога да се храня, не мога да общувам пълноценно. Страхувам се от себе си и от депресията, в която съм изпаднала. Имам чувството, че всички са ме изоставили. Плюс, че на скоро останах и безработна. В главата ми постоянно нахлуват опасни мисли, спомени и чувства. Чувствам се все едно не съм от този свят, че тук не е за мен. Постоянно се страхувам да не се случи нещо лошо на близките ми, да не бъда наистина изоставена и забравена. Доста объркан стана разказът ми, но и аз самата съм объркана и не знам какво ми е. Искам да спра тези мисли и този страх, да изтрия спомените...

Настина имам нужда от помощ, моля ви, помогнете ми!

[Диляна Колева]

Здравей Бела, прочетох няколко пъти написаното от теб и не виждам как точно можем да ти помогнем от тук, освен да се опитаме да синтезираме ситуацията ти, което ще ти помогне да я видиш по - точно.

Изброяваш няколко различни негативни случки, които последователно са се случвали в живота ти:

тежката криза на баща ти, развода на родителите ти, заминаването на приятеля ти, оставането без работа.

Само по себе си всяко едно от тези събития е носител на голям стрес, а при теб са се случили едновременно.

Представи си сега, че си погълнала едновременно 4 много тежки храни в огромно количество, които на всичкото отгоре са и несъвместими. Представяш ли си как се чувства стомаха ти? А какво се случва след това? - Разстройването на стомаха , води след себе си проблем с червата , с отделителната система, ще дишаш тежко, може да те заболи глава и така цялото ти тяло ще пострада в следствие на погълнатото. 

По същия начин твоя "психически стомах" е "погълнал" последователно няколко много тежки житейски ситуации, съвсем естествено страда всичко което е свързано с него. С две думи ти си погълнала огромно количество стрес, който води със себе си стъписването, "шубето", емоционалния блокаж, вълнението и страха, необмислени действия, умората, злопаметност и т.н.

За да се справи с тази ситуация твоето съзнание има нужда да слее хармонично всички тези явления и да ги обедини в едно ново явление, различно от всяко едно взето по отделно. Това е здравословния начин, нещо което при теб не се получава.

Сега погледни на нещата , чисто метафорично: Какво прави човек, когато е преял с тежки нездравословни храни?