Силвия СД Добавено Септември 13, 2006 Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Хубаво нещо е чистата съвест. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 13, 2006 Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Хубаво нещо е чистата съвест. Най-хубавото! Преди 10 дни един мой студент-задочник поиска да ме подкупи, за да му дам изпита без да учи, защото нямал време. Естествено, че отказах категорично. Как щях да спя спокойно след това? Как щях да погледна работодателите си в очите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 13, 2006 Автор Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 А, отново ли съм отворила тема, без да имам спомен за това, често взе да ми се случва нещо , май трябва да се прегледам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 13, 2006 Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 А, отново ли съм отворила тема, без да имам спомен за това, често взе да ми се случва нещо , май трябва да се прегледам. Модераторите проявяват творчество. За което мога да ги поздравя. Ние се отклонихме от темата, и те са направили нова тема, доста сполучливо. Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 13, 2006 Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Човек прави най-добрите си неща точно тогава, когато дори и не подозира, че ги прави. Благодаря на Силвия и на модераторите. Темата е много интересна. Често използваме понятието съвест с различни определения - чиста, нечиста, болна,... Всъщност коя част от съзнанието си наричаме съвест? Тя с Вътрешния човек ли е свързана или е плод на Егото ни? Може би има съвест на Егото и съвест на Вътрешния човек? Как функционира механизмът на съвестта? Дали е превантивен, текущ или пост-фактум контрол? Възможно ли е съвестта ни да бъде агресивна към самите нас и да ни причинява страдание? Съвестта нашият вътрешен Съд ли е? Или може би ориентир за това доколко сме себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Таня Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 Здравейте, Според мен съвестта е свързана с Вътрешния човек и именно Той се явява наш Съдия и ни издава присъди за това до колко сме честни спрямо себе си и спрямо другите. Той не може да бъде излъган, защото работи независимо от егото ни. Той е безкомпромисен и Той е , който ни кара да правим ревизия на думите и постъпките си ежемоментно. Той е, който стои на страж и не ни дава мира, докато не намерим начин да поправим грешките си и да станем себе си. Той е,Божественият ни глас, който ни кара да водим разговори, да се оправдаваме и да се изясняваме, да търсим разбирателство и хармония с другите. Той е, който ни кара да заставаме очи в очи и да си казваме и изясняваме истините, такива, каквито ги разбираме според еволюционното си ниво. Той е, който работи неспирно в нас и ни кара да се развиваме и да се осъзнаваме като части от организма на Бог, да търсим и да намираме Любовта. И когато се чувстваме свързани с Любовта, тогава съвестта ни е чиста, а през другото време тя може да бъде наречена с всякакво име. Това е моето мнение. Поздрави. Анелина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 Благодаря ти Анелина и добре дошла! Напълно споделям написаното от теб. Само дето бих заменила думите Съдия и присъди с Божествен глас и мнение. Може би имам свръхчувствителност към съденето, признавам. Но докато моята съвест ме съдеше, аз се чувствах жертва. После смених съдещата си съвест с Божествения глас на вътрешния си човек, който ме обичаше и искаше не да спазвам морал и правила, а да бъда щастлива заедно с близките си хора. Вашата съвест от кой тип е? - съдеща или разбираща и обичаща? Разбирането дали означава мекушавост и липса на своя позиция? А съденето дали не означава липса на Любов? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Таня Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 Благодаря Ви Донка за поздрава и за въпросите. И аз съм извървяла пътя, който сте извървели и вие и в момента мога да кажа, че съвестта ми е разбираща и обичаща, но в никакъв случай не означава мекошавост или липса на моя позиция. Просто се научих да обичам заради самата Любов. Много е лесно да се живее по този начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 Може би имам свръхчувствителност към съденето, признавам. И аз така мисля! Признанието води до необходимата ни свобода! Хубаво е човек да може да "чете" себе си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 Здравейте! Преди малко написах думата СЪВЕСТ по една друга тема... Съвестта е най - чистата вибрация за степента на нашата истинност / чистота / постигане...на връзката ни с Бога. Доколко Той живее в нас Гласът на ВЪТРЕШНИЯ ни ВОДАЧ към постигането на ИСТИНАТА. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 И аз така мисля! Признанието води до необходимата ни свобода! Хубаво е човек да може да "чете" себе си! Съгласна съм. И си харесвам "свръхчувствителността" към съденето. Тя е нещо като имунитет - никога не съм съдила никого друг освен себе си - това беше моята карма, моят урок. Разсъждавайки над темата за съвестта (благодаря на модераторите), аз осъзнах, че съм вземала за съвест Съдията, който съм носела себе си. Това не е бил моят Вътрешен човек - на него му се играеше, пееше ... Това е била "съвестта на Морала и неписаните закони на общественото мнение" - за тях все бях виновна и недостатъчно добра, все грешах, все трябваше да се "поправям"... и така - 40 години... никак не са малко, нали? Затова сега ми трябва сигурен имунитет - а и професията ми го изисква - да разбирам и помагам, а не да оценям и съдя (упреквам). Той (Господ) си знае работата! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 СЪВЕСТ...СоВесть conScience... Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 (edited) Съвестта е ... за степента на нашата истинност / чистота / за степента на ... постигане...на връзката ни с Бога. Доколко Той живее в нас smile.gif Гласът на ВЪТРЕШНИЯ ни ВОДАЧ към постигането на ИСТИНАТА. Чудесни постове, Благост Благодаря! Редактирано Септември 15, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 Нормално е да слушаме Вътрешния си глас или съдник, т.е. съвест. Това е пътят към вътрешното израстване. Хората с приспана съвест са затънали в егоизъм. Точно вътрешното ни съдене ни предпазва от външното, създава защита. Помага ни да се очистим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 Вътрешният ни човек не беше ли божествената искра, Любовта заложена в нас? Бог съди ли? Любовта съди ли? Вътрешното съдене дали не довежда до "раздвояване" на съзнанието ни на Съдник и Грешник? И като се раздвои, познайте кой ще се намести веднага в позиция Съдник, кого ще избутат в позиция Грешник - Егото / Вътрешния човек Съденето предполага някакви критерии? Как изглеждат те при съвестта? Как съвестта произнася присъдите си? Как ще ни очисти съдещата съвест? Съденето не напластява ли в съзнанието ни усещането за вина? Добре, като ме осъди, вече няма да правя така, но направеното ще остане.... Не, струва ми се, че съвестта по-скоро не допуска да направим компромис с Любовта в себе си. Макс беше писал: Преди 10 дни един мой студент-задочник поиска да ме подкупи, за да му дам изпита без да учи, защото нямал време. Естествено, че отказах категорично. Как щях да спя спокойно след това? Как щях да погледна работодателите си в очите? Значи съвестта е превантивен контрол - "разиграва" възможната ситуация и проверява реакцията на Вътрешния човек - на Любовта в нас - ако усетим дискомфорт, объркване, безпокойство, значи каквото и да е, колкото и благородно да изглежда, то няма да е в хармония с интуицията ни, с любовта ни към себе си. Това не е съдене според мен, това е механизъм на свободен избор на поведение, хармоничен на нашето съзнание - т.е. conScience - събирам възможните варианти, проверявам реакцията на Любовта в себе си и вземам осъзнато решение за поведението си.... Така го разбирам аз... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 Вътрешният ни човек не беше ли божествената искра, Любовта заложена в нас? Бог съди ли? Любовта съди ли? Не, струва ми се, че съвестта по-скоро не допуска да направим компромис с Любовта в себе си. Макс беше писал: Значи съвестта е превантивен контрол - "разиграва" възможната ситуация и проверява реакцията на Вътрешния човек - на Любовта в нас - ако усетим дискомфорт, объркване, безпокойство, значи каквото и да е, колкото и благородно да изглежда, то няма да е в хармония с интуицията ни, с любовта ни към себе си. Това не е съдене според мен, това е механизъм на свободен избор на поведение, хармоничен на нашето съзнание - т.е. conScience - събирам възможните варианти, проверявам реакцията на Любовта в себе си и вземам осъзнато решение за поведението си.... Така го разбирам аз... Когато има твой пост, значи има въпроси за отговаряне. Напълно съм съгласен с твоето виждане. Лично предпочитам да използвам думата Божествена искра, или вътрешен Аз. Отскоро познавам една ясновидка. Консултирах се с нея по някои въпроси. Интересното е, че тя видя нещата така, както ги е виждало моето вътрешно Аз, но не винаги съм му вярвал. А е трябвало. Всъщност доста добре ми е подсказвало, в случаите когато съм го послушал-съм успявал в живота, вземал съм правилното решение. В другите случаи дълго съм размишлявал и се съмнявал върху дадена ситуация, при което съм чувствал дискомфорт. В крайна сметка като постъпя както то ми е подсказало, се успокоявам. И когато са ме лъгали, и когато са ме манипулирали, се оказа че съм го знаел (а не съм си вярвал достатъчно), съпоставяйки тогавашните си чувства, с нещата които тя (ясновидката) вижда. Според мен Бог никого не съди. Любовта също не съди, защото Бог е Любов Любовта споделя, любовта дава, любовта е свободна. И въобще не бива да съдим нито другите, нито себе си. А аз съм го правил много-много пъти, и в двете посоки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 Вътрешното подсказва и напътства, разумът отсъжда а умът се съпротивлява и съмнява и бяга, бяга, бяга... и греши. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 Вътрешното подсказва и напътства, разумът отсъжда а умът се съпротивлява и съмнява и бяга, бяга, бяга... и греши. Същата ясновидка ми каза, че и аз мога да виждам бъдещето, но когато си повярвам и престана да се съмнявам в себе си. Имал съм потенциала за това. Засега май познах само резултатите (точните) от 2-3 мача на наши отбори в международни мачове Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 (edited) Залагай бе, човек! Редактирано Септември 16, 2006 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 Залагай бе, човек! Не ни се разрешава да правим това с цел лична изгода. Само с цел да вземаме най-правилното решение, за да не грешим. Но като начало опитвам с нещо по-елементарно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 (edited) Ако усещаш, че не ти се разрешава, вярвам, че ще издържиш изпитанията /като имам предвид неподкупността ти/. Може да дойде време, когато Отгоре ще ти кажат да дадеш изпита на някой, който според твоите критерии не е достатъчно подготвен. Знам, че ще послушаш. А, за залаганията - принципно не виждам нещо грешно, понеже хората участват доброволно, няма насилие или кражба. Но когато Отгоре не дават... край! Редактирано Септември 16, 2006 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 Съвестта е ехото на праспомена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 "Съвестта е ехото на праспомена" за съвършенството. Бог съди ли? Любовта съди ли? Не. Тя е тихият глас който казва "не направи добре". Но тогава егото и умът започват себичния си диалог и същността на посланието на любовта остава отново неразбрана. В медитация, когато умът е пасивен, интуицията представя с кристална яснота грешните постъпки и техните причини. Как да правим правилни достойни постъпки. Преди неправилна постъпка, има едно малко стягане в сърцето и смущение в интелекта. Те са незабележими при неспокоен ум и развълнувано дишане и чувства. Затова спокойствието е много важно. От него произтича самоконтрол. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 Мисля, че механизмът на действие на съвестта всъщност е много прост - поставя те на мястото на другия. Оттам - "Не прави това, което не искаш да правят на тебе", "Не вреди", "Обичай ближния си като себе си"... Съвестта е онази част от нас, която ни напомня, че сме свързани, че дори сме в Цяло с другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 Съвестта е онази част от нас, която ни напомня, че сме свързани, че дори сме в Цяло с другите. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.