Духовен наряд за 22 март 2014 г.

[Ани]

Духовен наряд за 22 март 2014 г.

 

Начало: 6 ч. за цялата страна

 

 

1. Добрата молитва

2. Песента "Махар Бену Аба"

3. Формулата "Да осветим Името Божие. Да търсим Царството Божие и Правдата Негова. И да изпълним Волята Божия!" (1 път)

4. Молитва "Лозинка" (1, 2 и 3 част)

5. Прочит на Евангелията:

 

  - Матей 28:1-20

  - Марк 16:12-20

  - Лука 21:19-33

  - Йоан 21:1-25

 

6. Беседата "Празникът на пролетта" - 22 март 1914 г.

7. Песента "В начало бе Словото"

8. Молитва на окултния ученик:
"Мъдрост прося, о, Боже мой!
Ти подкрепи ме, дай ми Любов!
Аз вечно ще Те любя! Аз вечно Тебе ще служа!
Амин."

9. Заповедта на Учителя

10. Формулата на Братството (3 пъти)

 

---

 

В София нарядът ще се чете на Мястото на Учителя

 

---

 

Беседата "Празникът на пролетта"

 

Прочит на евангелията:

 

Матей 28:1-20;

Марко 16:12-20;

Лука 21:19-33;

Йоан 21:1-25.

 

Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес приключва една епоха и започва друга – нова.

 

Някои може да кажат: „Защо?”. Защото, ако оттук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикално изкуство, ще е един знаменит ден.

 

Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят където когото намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбени дрехи, то Господарят на сватбата ще им ги приготви.

 

Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, тогава я познава; така е и с възкресението.

 

Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени.

 

В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват – вкусът, сърцето и интелектът: с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си, някои от които ни причиняват неприятности; интелектът ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Ала стомахът, душата и духът са реалните, неизменните, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако вкусът не го изнасили, а душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, избирайки приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следната приказка.

 

Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка. Единият прибързал да се покачи на едно дърво, а другият, понеже не успял, легнал по очи. Мечката, като дошла, подушила го и като го помислила за мъртъв, отминала. Първият, като слязъл от дървото, попитал другия: „Приятелю какво ти пошепна мечката?”, а той му отговорил: „Каза ми друг път да не тръгвам с такъв приятел, който ме оставя всред опасността”.

 

Такъв приятел е избран от сърцето без мнението на душата. Понеже хората се увличат и задоволяват интелекта си без съгласието на Духа, пакостят на себе си. Вкусът е агент на стомаха, интелектът – на духа – ума, а сърцето – на душата.

 

Христа трябва да познаваме със стомаха, душата и духа. Хората гледат с външните сетива, а Христос – с вътрешните. Всяка външна форма трябва да отговаря на вътрешните ни качества.

 

Христос иска да възстанови в нас три неща: стомаха, който образува истинските жизнени сокове, необходими за нашия живот; душата, която е царица на нашето тяло, като представлява един малък свят; и духа, който образува благи мисли в нас.

 

Колкото се приближаваме към Господа, толкова повече усещаме сила, а ако се отдалечаваме, е обратното.

 

Когато отиваме към Господа, две неща са потребни: еднакво да понасяме загубите и печалбите, радостите и скърбите; да ходим с Вяра и да не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака, нито каква радост – след тая скръб.

 

В днешно време дъщерята учи майката и синът – бащата, а как може някой да учи друг, когато първо себе си не е научил?

 

Христос ни показа, че с радост трябва да понасяме всичко, каквото ни се случи в живота, защото онова, каквото се случва с нас, се случва за добро. Който каже, че не може да търпи положението си, лъже се; искайте и ще можете!

 

В живота си нито да лъжем, нито да допускаме да ни излъжат – и тогава Господ ще ни даде Виделина.

 

Тоя ден е велик духовен ден. Горе става официално присъствие на тържеството и всички приятели от Там ви поздравяват. Ако някой не вярва в това, скоро ще е денят, в който всеки лично ще го провери и ще се убеди в истинността на думите ми.

 

Който има болна душа, от всичко се страхува и във всичко вижда опасност.

 

Христос дойде да ни избави от злото.

 

Хората на Земята са вечно недоволни и на Небето, когато говорят за човека, казват: „Недоволните на Земята”. Господ всякога желае от недоволните да направи доволни.

 

Един богат човек сънувал, че друг богат човек е решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети на Бога. Натоварил го на камили и раздавал от село на село, а бедните, кой с паничка, кой с тенджерка, вземат и си отиват. Въпросният богаташ си казал: „Чакай да си взема и аз, та колкото съм богат, да стана още по-богат”, но когато поискал, отговорили му, че ще му дадат, ако легне по очи, за да сложат един сандък отгоре му, и ще сипват, докато той каже: „Стига!”. Започнали: слагали, слагали, той все мълчал и когато казал: „Стига!”, опитал да стане, но не могъл да мръдне от тежестта.

 

Животът ни се състои не в имането ни, а в общението с Бога. Сегашното ни положение носи зародиша за бъдещето. Божествените работи в нас са микроскопични и се умножават, както житното зърно, посято, в няколко години неимоверно бързо се умножава. Една Божествена мисъл в нас, посята, след време ще ни принесе най-голямото щастие. Христос ще дойде, но как ще ни завари? Пролетта и лятото ще дойдат, но как ще заварят земеделеца? Ако навреме е посял нивите си, ще използва тази благотворна пролет, ще пожъне през лятото и ще напълни хамбарите; ако е пропуснал да посее, пролетта минава, лятото отива, а той е изгубил един момент, който ще го остави с празни ръце.

 

Днес започва нова епоха в Духовния свят и как ще се запишат имената ви в новата Книга на живота?

 

Когато страдаме, ще дойдат да ни помагат. Горко на онзи, който няма кой да му помогне в страданието.

 

До вчера бе казано: „Идете и проповядвайте да се покаят”, ала отсега верующите с вяра ще се спасяват и Господ ще им помага. Най-мъчното нещо е сам да се спасяваш. Ако се намериш сред морето след някое корабокрушение, възможно ли е сам да се спасиш? И сега Христос един по един ни спасява със Своя кораб и когато ни избави, ще ни научи на Правда и как да се обичаме. За да се научим на това, трябва да повдигнем духа си, да обновим ума си и да възкресим тялото си – тогава ще станем собственици, но дотогава не можем да бъдем небесни граждани.

 

Ние всеки ден бием тялото си с нашите желания и страдания.

 

Външното ни тяло е скеле, под което се гради истинското ни тяло, с което ще се явяваме и ставаме невидими.

 

Господ ще ни се яви, ако имаме чисти желания и мисли – в Христа не може мъж без жена, нито жена без мъж; ако единият пада, влече и другия и ако единият се издига, тегли и другия.

 

Христос е Учител, Който ще ни покаже грешките ни в живота така, както учителят показва грешките на ученика в тетрадката му, при класното му упражнение, и му поставя оценка. Всички трябва да се стараете, когато дойде Христос, по-малко грешки да намери в тетрадките ви и да ви постави добра оценка.

 

Както точките и запетаите са от голяма важност в тетрадките на учениците, така са важни те и във вашия живот: тук-там Господ ни спира по запетаите на нашия живот, а на точките повече, за да се взрем в писаното дотам, да си поотпочинем и продължим; и когато завършим темата на нашия живот, да има един смисъл всичко вписано и написано.

 

Велик човек е оня, който обича, а обича оня, който слугува, не комуто слугуват. Слуга е най-неблагородна длъжност, а Господ я дава като най-почетна. Господ ще постави на практика Новото учение на слугуване.

 

Трябва да станете семе.

 

Да не ви е страх! Да се не боите от дявола, а да го изхвърлите от себе си! Когато мислиш за злото, култивираш го. Жената и мъжът не са лоши, но дяволът ги прави да са лоши, затова всяка сутрин жената да вижда, че мъжът й е станал малко по-добър от вчера, а мъжът да вижда същото в жената. И така, с пеене, те ще изпъдят всичко лошо от себе си.

 

Мъжът е Господ вкъщи.

 

Камъкът на пътя не е поставен, за да се спъваме, а да внимаваме да не се спънем. Ние сме виновни за всичките си страдания.

 

Благороден човек е онзи, който не се гневи. Да не се осъждаме един друг, защото всяко осъждане е даден протест и ще ни призовават като свидетели, а да се свидетелства пред един Божествен съд колко е приятно? То е все едно да обвиняваме и да искаме наказанието на брата си.

 

Да се повдигаме и да си представяме днешната Божествена картина на празненството в Небето. От Горе ще слязат духове, да ни направят доволни от онова, което имаме, а с тях иде Христос. Това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или, ако то се окаже непоправимо, ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно (като сгради с прогнили основи) и ще започне наново Своето дело. Да се не страхуваме от това!

 

Христос е винаги над нас и между нас. Да си идем с Христа в душите, да отворим душите и сърцата си и Той ще влезе да ни благослови.

 

Амин.

 

9 (22) март 1914 г.

 

(Беседа от Учителя, по записки на Иван Гарвалов)

 

/източник/

Редактирано Март 12, 2014 от Светлата