283.Тази притча - Неделна Беседа, 26 декември 1926 г.

[Донка]

Господнята молитва

 

Формула: Формула: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини. (три пъти)

 

Давай, давай!

 

Беседа: Тази притча - Беседа от Учителя, държана на 26 декември 1926 г. в гр. София.

 

Бог е Любов

 

 

Формула:
Аз съм човек, служител на Доброто.
Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание.
Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти)

 

 

Добрата молитва

 

 

 

Любовта е състояние, при което организмът никога не изменя своята температура. В Любовта може да има само прекъсване на температурата, но никога намаляване или увеличаване. Температурата, която се образува при Любовта, произвежда живота. Обаче, прекъсне ли се тази температура, явяват се ред болезнени състояния на организма. Индусите имат научни теории за образуването на праната в организма на човека. Те обясняват още, че всеки човек, който може разумно и правилно да използва тази прана, той може да се лекува от всички болести: от стомах, от дробове, от очи и т.н. Обаче, за да придобие тези знания, той трябва да плати за всичко това. Нищо не се дава даром. Когато се казва, че трябва да лекуваме даром, подразбирам, че хората, които ще лекувате, ще посветят живота си в служене на Бога. Да излекувам човека даром и след това той да отиде да обира и да лъже хората, това никога няма да направя. Когато лекувате някой богат човек, той трябва да даде 50’000 или 100’000 лева, ако иска да се излекува както трябва. Да излекувате един човек по духовен начин, то значи да се намерят причините на неговата болест, да се отстранят те, и той никога повече да не заболява. Този богат човек ще каже на своя лекар: “Ти нали си духовно лице, защо ти са нужни пари?” - Парите не са за мене, но за бедните и страдущи хора, за които богатите рядко мислят. За даването има една песен: “Давай, давай, всичко давай! Чисто семе пшеничено, да се сее на нивата.” Човек трябва да дава най-чистото от себе си. Сърцата на хората трябва да се отворят за това даване. Щом Бог е дал живот на човека, той трябва да бъде чист, кристален извор, топлината на който никога не трябва да се изменя. Всеки човек, когото топлината на любовта е удостоила да посети поне за един момент от неговия живот, той ще бъде щастлив и през целия си живот. Такъв човек ще придобие голяма широчина в сърцето си и голяма светлина в ума си, та дето мине на всички ще носи щастие и радост; и всичко, каквото пожелае ще може да направи. Мине ли такъв човек, покрай някоя суха чешма, веднага от нея ще потече вода, както Моисей направи едно време с жезъла си - потече вода от канарата. Мине ли покрай някое сухо дърво и го пипне, веднага това дърво ще почне да се раззеленява, ще цъфне, ще завърже и плодът му ще узрее. Дето мине този човек, той навсякъде ще разнася благословение. Такъв трябва да бъде истинският християнин!

 

 Тази притча

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

 

Притча или иносказание е изречение, в което е скрит смисъл на някаква велика идея. За непросветения това изречение е притча, а за просветения то е изречение с дълбок смисъл и съдържание. Ние разглеждаме живота като притча. Всяко нещо в живота, което не е разбрано, е притча. И за това, за всяко неразбрано нещо може да се каже: “Изтълкувай ни тази притча!”

…

Страхът е инстинктивно чувство, което се явява в човека като резултат на външните условия, в които той се намира. Страхът води началото си от животинското царство, дето той се счита за висше чувство. Обаче, човек не трябва да се осланя на страха. Страхът може да му представи страшни картини, с които да го извади от релсите на неговия живот. Единственото нещо, което може да избави човека от страха и да го направи силен, смел, да му се противопоставя, е да възприеме в себе си мисълта, че в света съществува една велика разумна сила, която управлява всичко. Тази сила има свои закони, които прилага в живота, вследствие на което нищо не става произволно и случайно. Ето защо и всеки човек, като разумно, мислещо същество, спада към този разумен свят, към тези разумни сили. Щом е така, при каквито условия и да изпадне човек, тия сили ще го изведат на благополучен край. Как ще разберете тия сили? Как ще си ги представите? Съберете всички добродетели на светиите, на добрите хора в света, и вие ще си представите, какво нещо са тия разумни сили. Ако пък си поставите всички тия добродетели, като идеал на своя живот вие ще усилите вярата си. Към тия добродетели прибавете и мислите на гениалните, на великите хора в света, и вие ще имате вече представа за Бога. По този начин вие ще се освободите от онова материалистично схващане за Бога, каквото имат съвременните материалисти. Тяхното схващане е идолопоклонство. 

 

Тази притча