Ако си мислиш, че трябва да направиш нещо....

[B__]

Ако си мислиш, че трябва да направиш нещо, загубен си, .... май

 

Доста хора смятат, че трябва да направят нещо за развитието си. Доста хора смятат, че развитието им зависи от тях самите. Според мен това е липса на достатъчно четене на Дънов и Щайнер. 

 

Доста хпра мислят, че трябва да се направят по=добри. Това,според мен, директно ги прави слуги на тъмните сили.

 

 

Вие какво мислите?

 

[Станимир]

Според мен това е липса на достатъчно четене на Дънов и Щайнер.

Значи според теб пак нещо трябва да се направи - да се чете Дънов и Щайнер. Не е като съвсем нищо да не се прави.

 

Интересно, явно всеки, който обръща внимание на духовното си развитие е слуга на тъмните сили, а всички крадци и убийци, които не го правят може би не са. Или и те са?

 

 

В момента си мисля за най-елементарни неща: ако човек не положи усилия да се научи да чете, няма да се научи да чете. Ако човек не положи усилия да се научи да свири на някой музикален инструмент, няма да може да свири. Ако не полага усилия да се усъвършенства, ще си остане посредствен музикант. Да, някои неща ни се отдават по-лесно от други, но пак са нужни усилия и то целенасочени, а не случайни. То дори и при животните, въпреки че няма воля, има инстинкти, които ги ръководят и заместват вземането на решения. Ама ние не сме животни. И няма как да развием който и да е аспект от индивидуалността си ако не пожелаем. До една начална степен можем да развием определени наши страни, но ако желаем да постигнем съвършенство, то трябва да се работи съзнателно и упорито, която и да е избраната област.

Редактирано Февруари 19, 2014 от Станимир

[Станимир]

"Трябва да се създаде в човека една разумна мисъл. Ние искаме да служим на Бога. Ти като развиваш музиката, служиш на Бога. Ако развиваш изкуството както трябва, ти служиш на Бога. Ако си един лекар, архитект, баща, майка или какъвто и да е чиновник и ако съвестно работиш, ти служиш на Бога. Един секретар, както нашият брат е секретар на касационния съд... лесно става ли се секретар? Трябва човек да е майстор. Или председател може да бъде на касационния съд, професор по физика, химия, архитектура или лекар. Все има известни придобивки.

 

Човек трябва да развива своите заложби. Когато развиваме заложбите, които имаме, ние вършим волята Божия. Какво нещо е волята Божия? Да развиваме ония заложби и способности, които Бог е вложил в нас. Затова човек е дошъл на Земята. Ще развивате способностите си, чувствата си, които са вложени вътре във вас. "

 

От "Развитие на заложбите"

 

 

"След лекцията пред Младежкия окултен клас и след гимнастичните упражнения се върнахме в салона. У всинца бяха живи идеите, които Учителя бе поднесъл. Той говори за Добродетелите, които ученикът трябва да развие, за да има постижение и за да се разгърнат силите и дарбите на неговата душа. Една сестра каза: „Учителю, благодарим за днешната лекция. Тя хвърли светлина върху една от задачите на ученика.“

 

Трябва да се знае откъде да се започне при развитието на една Добродетел. За да имаш Кротост, откъде ще започнеш? Или искаш да бъдеш милосърден; откъде и как ще започнеш? Много е трудно да се започне. Преди всичко ученикът трябва да има безкористие в Школата – когато отиде да учи, да няма користолюбива цел. Изобщо, когато отиваш някъде, да нямаш користолюбива цел. Минете в свръхсъзнанието. Бъдете безкористни, понеже всичко, което има човек, вътрешно му се дава. Той трябва да го пази, но да не мисли, че това от него зависи; утре ще му дадат повече или по-малко.

 

Друго качество на ученика е Разумността. Добрите желания, щом не са обмислени, са най-опасни. Разумен ли е човек, и Небето е с него. Под думата Небе се разбира Разумното, с което нещата стават. Близо до разумността е съобразителността. Трябва един вътрешен баланс. По сърце човек трябва да бъде Божествено дете, а по ум не трябва да бъде никакво дете."

 

"Прилежанието е качество на ученика. Бог обича прилежните. Можеш да правиш погрешки, но Бог гледа прилежен ли си. Падаш и ставаш, падаш и ставаш, но Бог вижда, че си се трудил."

 

От "Развитие на добродетелите"

 

 

"Има специфични моменти в човешкия живот, когато човек може да прояви своята дейност и развие своите дарби. Всеки трябва да се запита, кога се проявяват тези специфични моменти и по какво се отличават. Който губи тези моменти, той всякога прави погрешки. Всяко нещо е ценно, когато се направи на време, в неговия специфичен момент."

 

От "Развиване на дарбите"

[B__]

Станимир, ако тази тема докосне повече хора, т.е. ако повече хора пишат тук, тогава ще отговоря. 

Ако не, темата не е имала смисъл и можем да я архивираме и т.н.

[АлександърТ.А.]

Първо е себепознанието .Без себе познаване е гола амбиция ,провокирана от противоречия и илюзии . Духовното повдигане е индивидуално дело , изправяне собствените ,,грешки " ...

Така поставените въпроси , ми напомнят за една млада личност , практикуваща духовни упражнения от няколко години .Което не бе пречка да се скара жестоко със съседите си ... За това ,не призования , трябва да живее живота си ( живота сега , не вчерашния , не  утрешния ), това е достатъчно за неговото развитие .
 

Редактирано Февруари 20, 2014 от АлександърТ.А.

[Cveta5]

"Бъдете безкористни,понеже всичко, което има човек ,вътрешно му се дава."Учителя

Съвършенството във физическия свят,няма как да те направи съвършен вътрешно."Опознай себе си"--за това е нужна чистота и безкористие,другото се дава.Външното се постига,вътрешното се дава.

[Станимир]

"Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги зове. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувствува изоставен от Бога, от природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него – няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на природата. И най-последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и, няма да се мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава природата ще каже: Ето едно от моите възкръснали деца!"

 

"Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и, каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причина за това сте вие; ако е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причината за това сте пак вие. Тя отбелязва фактите, както са, нито ги увеличава, нито намалява, и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили."

 

"Сега ние говорим за идейното в живота, за принципите, които трябва да се прилагат всеки ден. Ще каже някой, че идеалът му не е прав, не води към добър край. Ако сегашният ти идеал не е прав, изправи го. Следващият момент е в твоите ръце – избери си друг идеал. Така ще дойдеш до идеала на своята душа, който е вечен и води човека в правия път – в пътя на любовта. Ако днес изпуснете първия лъч на слънцето, на другия ден можете да го посрещнете. Ако и на другия ден го изпуснете, денят ви е изгубен. Посрещнете ли днес първия лъч, и останалите дни можете да го посрещате. Само така може да подобрите живота си. Най-светлата мисъл, най-възвишеното чувство, най-красивото действие съдържат в себе си първият лъч на слънцето, който прониква в човешката душа.

 

Как може да се изправи човешкият живот? Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после погрешките ти ще кажат: Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе. Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват. Те напущат полесражението, отричат се от своя идеал и казват: От нас няма да стане нищо. – Това са хора без идеал."

 

От "Високият идеал"

[Emmy]

Аз лично съм на мнение, че живота губи част от своя смисъл ако човек не се стреми да бъде по-добър.

Подобрението, ученето и служенето на Бога изискват воля, усилие и действие в тази посока. Смятам че, само и единствено след като вземем това решение и започнем да прилагаме тези усилия в живота си ще можем да противостоим на тъмните сили.

 

Но за съжаление много хора са паднали в капана на популярната американска псевдо-философия, според която всички трябва да "приемат другия такъв какъвто е" и ако не го приемат, значи не заслужават да се общува с тях. Това схващане напоследък бясно се популяризира чрез безброй филми, медии и други, с цел да внуши на хората че техните недостатъци и произлизащите от тях грешки са "човешка природа", а не нещо срещу което могат да се преборят. Жесток капан, наистина.

[АлександърТ.А.]

Битие 3:12 , 13

,,и човекът каза : жената която ти си ми дал , за да бъде с мен , тя ми даде (от плода) от дървото и аз ядох .

А жената каза : змията ме подмами и аз ядох."

Нежеланието да поемеш отговорност , не те; освобождава от нея . Мъдрите слова , че каквото имаме ни е от бога , означават да сме благодарни . Каквото погледнем , каквото помислим , първо да е благодаря . Подарен ни е живот , а неговото развитие е лична отговорност.

[Cveta5]

Когато човек се разделя на две-добър и недобър,какво прави с недобрата част?.Отхвърля е и не може да е опознае.Опознава се само това,което обичаш.И след време отхвърленото се появява като факт--"няма нищо тайно,което да не стане явно".А после не ни харесва света от вън.Защо?--от вън е това,което е дълбоко в нас,което иска да го видим,да го признаем и приемем.

[АлександърТ.А.]

,,Ако си мислиш, че трябва да направиш нещо, загубен си, .... май

Доста хора смятат, че трябва да направят нещо за развитието си. Доста хора смятат, че развитието им зависи от тях самите. Според мен това е липса на достатъчно четене на Дънов и Щайнер."

Мисля думата ,,развитие" по горе е спорна . На хората е дадена свобода . Значи от човека зависи как ще се развие живота му .

,,Доста хпра мислят, че трябва да се направят по=добри. Това,според мен, директно ги прави слуги на тъмните сили."

Много зависи как се тълкува първото изречение . Как се оценяваме не е от значение .Важно е как действаме , какви са подбудите .

Вие какво мислите?

[Донка]

Ами Учителя го е казвал в почти всяка беседа - прилагайте! Обаче никак не е лесно да се прилага, дори и да си чел и да осъзнаваш дори как и кога... Много са силни наложените ни модели на поведение, на отношение, мислене и дори на емоционалните ни реакции... Ако се прилага, може би е нужно с ценностната система да се започне. 

[_Маги_]

Ако си мислиш, че трябва да направиш нещо, загубен си, .... май

 

Доста хора смятат, че трябва да направят нещо за развитието си. Доста хора смятат, че развитието им зависи от тях самите. Според мен това е липса на достатъчно четене на Дънов и Щайнер."

Доста хпра мислят, че трябва да се направят по=добри. Това,според мен, директно ги прави слуги на тъмните сили.

 

Вие какво мислите?

 

"Един ден, когато Мечо Пух нямаше какво друго да прави, той си помисли, че трябва да направи нещо."  

И тръгвайки към къщичката на Прасчо, не се е изгубил, както знаем.

Но в дебрите, владение на тъмните сили, може и да му се случи на човек, кой знае. Само че там със сигурност няма да го отведе желанието му за собствено развитие и увереността, че всичко зависи само от него.

За вяра в себе си анатемосват ли все още?

Редактирано Февруари 28, 2014 от _Маги_

[B__]

Готина книга - "Дао-то на Мечо Пух". Ей, готин мечок.