282.Те свидетелстват-НБ, държана на 19 декември 1926 г. в гр. София.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

 

Молитва на Царството

 

Те свидетелстват - беседа

 

Молитвен наряд за край:

 

Няма любов, като Божията Любов...

 

 

„Делата, които аз правя в името на Отца си, те свидетелстват за мене.“ (Йоан 10:25)

 

Ако искаме да познаем вътрешното съдържание на житното зърно, или на семка от някое плодно дърво, трябва да ги поставим в условия, необходими за тяхното развитие и проявление. Външният, физическият или проявеният свят представлява форми, методи, чрез които живата природа е работила и продължава да работи и до днес. С тия методи трябва да работят и съвременните хора. Всеки човек, който иска да добие истинското знание за живота, да намери начините за засилване на своето тяло, за облагородяване на своето сърце и за развиване на своя ум, той трябва да разбира и прилага в живота си законите за физическото си тяло, както и тия за чувствата и мислите. Не е достатъчно човек само да знае законите, но той трябва да ги прилага. Когато някой човек произнесе, например, думата “любов”, той трябва да я произнесе правилно, т.е. така, че тази дума да произведе своя ефект. Една дума може да произведе нужния ефект върху човека само тогава, когато при изговарянето й се вземат предвид всички елементи, които тя включва в себе си. Всяка дума съдържа свои специфични елементи. Българинът вмъква в думата любов такива елементи, според както той я разбира. Ние виждаме в тази дума българската любов. Всеки, който разбира законите, ще се увери в това. Човек трябва да разбира законите на звуковете, на слоговете на думите и най-после той трябва да разбира и законите, по които се сформират изреченията. Някой казва: “Звукът, сам по себе си е безсмислен.” - Да, ако изговорите само някои звукове, като: а, о, и, у, и други, в тях не може да се види нещо смислено, но ако ги съчетаете по известни закони, от тия безсмислени звукове ще изкарате нещо смислено.

 

Един от древните царе извикал всички мъдреци, всички философи в царството си и им казал: “Искам някой от вас да ми каже едно мъдро философско изречение, което да съдържа една от великите Истини на живота.” Един от тия мъдреци казал следното изречение: “Твърдото произвежда топлина; топлината произвежда мекота; мекотата произвежда вода, а водата произвежда чистота.” Какво се разбира от думите “твърдото произвежда топлина”? Ако съберете две води на едно място, те могат ли да произведат топлина? - Не могат. Обаче, вземете ли парче желязо и парче кремък и ги търкате едно в друго, ще се произведе топлина. Казвате: “Еди-кой си човек е твърд.” За да произведе топлина, този човек трябва да бъде твърд. От тук ние казваме: топлината на човека се произвежда от неговите кости. Защо са костите на човека? - Да произвеждат топлина. Защо са мускулите му? - Да произвеждат мекота. Защо му е мекотата? - Да придобива чистота? Защо му е чистотата? - Чистотата е носителка на здравето; здравето пък е необходимо за живота.

 

Днес под думата “топлина” се разбира горение. Не, горението не е топлина. Наистина при горението се образува и топлина, но това, което гори и изгаря, същевременно се разлага. Истинско горение е това, при което тялото гори, без да изгаря и без да се разлага, а отделя само топлина и светлина, които са условия за живота.

 

Христос казва: “Делата, които аз правя в името на Отца си, те свидетелстват за мене.” Само разумният, само ученият човек може да прави дела. Под думата “учение, знание”, ние не разбираме официалното, обикновеното знание, с което човек може да се облече като в някоя парадна дреха, но подразбираме това знание, което влиза в неговата кръв и плът. Кръвта е смисъл на живота. Под “плът и кръв” се разбира същественото в живота...

Те свидетелстват

Редактирано Февруари 16, 2014 от Слънчева

[Розалина]

Благодаря за беседата !

 

И тъй, всеки човек трябва да наблюдава и изучава себе си, като продължава работата си оттам додето е достигнал. Всички хора са пътници и трябва да знаят, че се намират в свят на постоянни промени.

 

Човек трябва да приеме и да разбере, че той е живо същество, малка единица, която е дохождала много пъти на земята и ще дохожда още много пъти, докато най-после завърши своето развитие. Всички съществувания на човека представляват части на едно уравнение, което пък е част от система уравнения. Когато човек свърже всички части на уравненията в едно цяло, той ще разбере дълбокия смисъл на онзи живот, който Бог първоначално е вложил във всяка душа. Някои хора казват: “Ние се съмняваме в съществуването на задгробния живот.” - Това е много естествено. Нима мравите знаят за съществуването на България, или на друг някой народ? Нима те знаят, че съществува някакво християнство и че навред по света се държат разни проповеди, беседи и речи за християнството? Мислите ли, че маймуните в Африка или в друг някой континент знаят нещо за съществуването на християнското учение? Щом ние се съмняваме, не се ли намираме в положението на тия мрави и маймуни? В този смисъл, когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години още и днес направляват целия космос. Някои от тия същества направляват слънчевата система, други - живота на някои планети, трети направляват отделните народи - българския, английския и др., четвърти направляват водите, пети - растителността в света и т.н. Според степента на своето съзнание и развитие, всяко същество изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени от тия разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им.

 

Те свидетелстват

[Рассвет]

Благодаря за беседата!
 

Казвам: Според разбираниятя си хората се делят на добри и лоши. Обаче трябва да се определи, какво нещо е добро, и какво - зло. Добро е това, което служи за растенето, за цъфтенето, за връзването и за узряването, както за отделния индивид, така и за семейството му, за народа му, за цялото човечество и за небето. Зло е това, което в даден случай спъва развитието, както на отделния индивид, така и на цялото човечество. Злото парализира волята, сърцето, ума на човека, както и всичката негова вътрешна сила. Ще кажете: “При това положение на нещата, човек не знае, какво да предприема и какво да не предприема, да не би да изпадне в някакво зло.” - Не е възможно човек да стане буквояд и да се страхува да се прояви. Вземете например, съвременните учени хора са натрупали много материал в науката; хиляди хора от памтивека още са работили за създаване условия за развитието на съвременната наука, обаче ние не гледаме само на външната, но и на вътрешната й страна. Това знание трябва да се обработи и приложи в целокупния живот. Веднъж разумно приложено, то ще научи човека, кое е добро и зло и ще го упъти в пътя на доброто. За кого е това знание днес? Някои казват, че знанието възгордява. Когато знанието няма приложение, това е едно положение, но когато се прилага правилно, то носи благословение за света. Като се казва, че знанието възгордява, трябва ли да се откажем от него? Ако човек не може да постигне своето развитие трябва ли да се откаже от него? Великите идеи трябва да се разбират правилно. Съвършенството е велик идеал, към постигането на което всеки човек трябва да се стреми. По същество съвършенството е непостижимо, но разбирането му е постижимо. Бог, като отвлечена идея, е непостижим, но за да Го разберем, ние можем да го ограничим в себе си.

Мнозина питат: “Как можем да познаем Бога? - Три неща има по които можем да познаем Бога. Те са Божията Любов, която носи живот; Божията Мъдрост, която носи ред, порядък и хармония в живота и Божията Истина, която носи свобода и простор.

...

...докато човек не дойде до положението да разбере вътрешния смисъл на живота, той няма да разбере нито своето положение на земята, нито положението на всички хора около него. Човек трябва да приеме и да разбере, че той е живо същество, малка единица, която е дохождала много пъти на земята и ще дохожда още много пъти, докато най-после завърши своето развитие.

 

Те свидетелстват