158.Земята като училище - УС, от 22 декември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

 

Молитва за плодовете на Духа

 

Земята като училище - беседа

 

Молитвен наряд за край:

 

Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула

 

 

Размишление

Мнозина се запитват защо са дошли на земята. Отговорът на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания. Това не е достатъчно. Важно е да придобие систематични знания, за което е нужно да започне от най-елементарните работи.

 

Кои неща са елементарни? Някои имат едно понятие за елементарните работи, а други – различно от тяхното. За едни хора иглата е елементарно нещо, а за други – не е. Те я ценят според службата, която върши. В даден момент тя може да зашие скъсаната дреха на някого и да му даде възможност да си свърши работата. В този случай иглата върши такава работа, каквато и скъпоценният камък не може да свърши. Просто, елементарно нещо е иглата, но върши добра работа. И тъй, човек е дошъл на земята да учи. Като започва от елементарните работи, той развива ума си, придобива постоянство. За това се изисква труд и работа. Не е знание онова, което се постига без труд и работа. Не е богатство и онова, което се постига без труд и работа. Ще дойде ден, когато с малки усилия, с малък труд ще се постигат големи знания и богатство, но днес това е невъзможно. Това, което в далечното минало било достояние само на гениите и светиите, днес е достъпно и на обикновените хора. Едно време само гениите и светиите могли да говорят и да мислят право. Обикновените хора повече слушали и мълчали като риби. – Защо? – Не им било дадено да говорят. Постепенно те са развивали тази способност, докато днес повечето хора могат да говорят добре, минават даже за оратори. Всеки издава звукове, всеки отваря и затваря устата си, но малцина говорят, както трябва. Говорът има отношение към Любовта. Сега, като се говори за велики и обикновени хора, виждаме, че великите са малко на брой. В областта на музиката, например, днес едва ли има 19 знаменити музиканти, като 19-те забележителни звезди на небето. Ще дойде ден, когато повечето хора ще бъдат видни виртуози, всеки в своята област, както 19-те звезди от първа величина. Това ще стане постепенно. Като работи съзнателно върху себе си, човек развива своите дарби и се проявява като знаменит виртуоз. Много години са нужни, за да се постигне това. Някой работи десетки години усилено върху себе си, но пак не става велик човек. Има нещо, което му препятства.

 

Казано е в Писанието: „Свети бъдете!“ Велико нещо е да станете свети, но това не се постига лесно. Човек трябва да се стреми към светостта, а кога ще я постигне, не е важно. Работете за придобиване на добродетелите, без да се питате кога ще ги постигнете. Ще кажете, че светостта не е за всички хора. Понеже не знаете кое е за вас и кое не е, работете върху светостта, да си проправите пътя към нея. Някога ще се приближите към нея и ще станете чисти и свети. Ако не се приближите до нея, пътят ви за небето ще остане затворен....

Земята като училище

Редактирано Февруари 15, 2014 от Слънчева

[Рассвет]

Благодаря за беседата!
 

Сегашните хора, светски и религиозни, са на различни степени на развитие, поради което всеки може да свърши такава работа, за която е готов. Вън от нея, той се отказва да работи. Сега аз засягам този въпрос не за упрек, но за ориентиране. Той има отношение към бъдещето. Днес всеки е това, което е изработил и придобил в себе си. Утре ще бъде нещо повече. Човек се развива по специални закони. Никой не може да излезе вън от законите на своето развитие и да върви напред. Всеки човек е специфичен плод, който узрява на своето време. Никой плод не може да узрее в 24 часа. Колкото и да желае това, той не може да излезе вън от законите и реда на природата. Някои плодове узряват в продължение на два–три месеца, а други – в продължение на четири–пет месеца. И човек е плод, за узряването на който е нужно определено време. Той трябва първо да цъфне, да завърже и най-после да даде плод. Някой иска да даде плод преди да е цъфнал и завързал. Това е невъзможно. Първо трябва да напъпиш, да цъфнеш, да завържеш и след време да дадеш плод. Това се определя от природните закони.

…

Понякога светлината е толкова голяма, че очите на човека не могат да я понасят; топлината е толкова голяма, че сърцето не издържа на нея. Също така и идеалът на човека не трябва да бъде по-висок от възможността му да издържа на него. Не е позволено да правите по-големи усилия от тези, които организмът може да издържа. Като спазвате законите на разумната природа, това не значи, че изведнъж ще станете светии. Светийството се постига с течение на стотици години съзнателен живот. Няма да усетите как ще станете светии. Както придобивате по наследство известни дарби и способности, така ще станете светии. Като обработвате и развивате сърцето си, вие се готвите за светии; като развивате ума си, готвите се за гении.

…

Вярата и Любовта предават особени качества на човека: лицето му е светло, погледът – ясен и отворен, отношенията му с хората – нежни, благородни. От сутрин до вечер той е зает с изпълнение на Божията воля. Достатъчно е да дойде при него някой беден или болен, за да му се притече на помощ. Бедният се оплаква от положението си, но той го утешава и казва, че така, именно, му се дава възможност да познае Бога. И на болния казва същото. Наистина, тежко е положението на бедния и на болния, но онзи, който носи Любовта в себе си, поема половината от загубата им и дава половината от печалбата си. В това се заключава Божественото. Това е новото учение. Ще кажете, че всеки сам трябва да носи кръста си. Това е законът, това е старото учение. Новото учение – учението на Любовта – казва: Ще вземеш участие в страданието на ближния си, ще понесеш половината от загубата му и ще дадеш половината от печалбата си.

 

 

Земята като училище

[Розалина]

Благодаря за беседата !

 

Смирение е нужно на съвременните хора.

 

Две снахи отишли със свекърва си в гората за дърва. По едно време те се скарали. Свекървата се разтревожила и легнала на земята, не искала да се мръдне. Снахите я увещавали да стане, да си вървят, но тя казала: „Ако не ми доведете кола от селото, не мърдам от мястото си“. Те се чудели какво да правят. Селото било далеч, не могат да отидат за кола. Да я оставят сама в гората, и това не може. Докато мислели какво да правят с нея, от вътрешността на гората се задала мечка. Като я видели, снахите хукнали да бягат. И свекървата не се забавила. Веднага се вдигнала от земята и ги последвала. Като разбрали, че и свекървата тича след тях, снахите се запитали: „Как стана чудото? Кой направи това?“ – Мечката. Щом я зърнала, свекървата се изправила на краката си и без кола се върнала в селото.

 

 

Ако човек доброволно не се смири,то обстоятелствата го водят при мира.Но тогава е при-мирение,а не осъзнато с -мирение.Както в горния пример се разреши въпроса с прибирането в селото,така и в живота става.Докато се караме,спорим ,доказваме по човешки,ние забравяме,защо сме дошли на Земята.Тогава,за да ни го напомни, първо леко,а после по - сериозно , съдбата ни потупва и побутва.Както се пее в една песен : "С пръчка в ръката,след нас върви съдбата...'

 

Две хиляди години се изминаха от идването на Христа на земята, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл. Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение. Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче има хора, които проникват в същината му и вървят напред. Те са граждани на царството Божие и синове Божии. Който не е влязъл в царството Божие, още спори върху въпроса, Син Божи ли е Христос, или обикновен човек. Съвременните християни спорят върху различни въпроси, както красивите моми помежду си, коя от тях е най-красива и заслужава княжеския син. Все една от тях ще бъде най-красива и ще се ожени за княжеския син, но явява се въпросът, за красотата ли се жени човек? Той може да се ожени за красива мома, но после ще пита има ли някаква нива зад красотата. Без нива, която да дава нещо, красотата е безпредметна.

*******

Някой чете Евангелието или друга свещена книга. Какво ще ѝ разправя за съдържанието? При това тя е дошла вечер. Който иска да учи, трябва да дойде сутрин, когато е светло. Освен това съзнанието ѝ трябва да се повдигне до такъв уровен, да разбира нещата. Ще кажете, че миналото на някого не е светло, не може да му се помага. Оставете настрана миналото. Бог не се занимава с миналото на хората, но с тяхното настояще. Красотата на живота се заключава в сегашните разбирания на хората. Христос дойде на земята да заличи миналото на хората и да отвори път към новото, към Любовта. Тя ще превърне злото в добро, омразата в любов. И до днес още хората се мразят, убиват, изнасилват. – Кой е прав, кой е правоверен? – Това са въпроси на миналото. Влезте в пътя на Любовта, в пътя на сегашния и бъдещ живот. Еди-кой си нямал вяра, не прилагал доброто като вас. Не се сравнявайте с никого. Откъде знаете каква е вашата вяра? Опитали ли сте я? Направете опит, да видите каква е вашата вяра, колко издържа, и тогава говорете за себе си.

 

Земята като училище

Редактирано Февруари 17, 2014 от Розалина